Определение по дело №21/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 17
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20204320200021
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 27.01.2020г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при участието на секретаря М. Д.

и прокурора А.М.

сложи за разглеждане докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА

НОХД № 21 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 12:45  часа се явиха:

 

Районна прокуратура гр. Луковит – се представлява от прокурор А. М..  

          Обвиняемият М.С.М. - редовно призован се явява лично и със защитник адв. С.Х.  с пълномощно от досъдебното производство.

 

          ПРОКУРОР М. - Да се даде ход на делото.

          АДВ. Х. - Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ М. - Да се разгледа днес делото.

 

          СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, затова

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

          СНЕМА самоличност на обвиняемия по лична карта № ******издадена от МВР Л. на ******.

М.С.М. - ЕГН **********, роден  на ***г***, български гражданин, българин, живущ на съпружески начала с две малолетни деца, основно образование, безработен, осъждан.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 274 от НПК разяснява на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря, както и правата им, предвидени в настоящето производство.

         

ОБВИНЯЕМИЯТ М.С.М. - Няма да правя отвод от състава на съда, прокурора и секретаря. Разбрах правата си.

 

          СТРАНИТЕ(поотделно)– Няма да правим отвод от състава на съда.

 

          ДОКЛАДВА постъпилото споразумение.

 

          ПРОКУРОРЪТ – Изцяло поддържам внесеното споразумение .

АДВ. Х. – ние също поддържаме внесеното споразумение.

ОБВИНЯЕМИЯ – Поддържам споразумението.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 382, ал. 4 НПК запита обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

ОБВ.М. – Разбирам обвинението, знам че е забранено да карам без книжка, детето ми беше с температура, майка му я нямаше, качих детето да го закарам на доктор в с.Дерманци, знам че съм виновен, че съм направил грешка. Признавам се за виновен.  Декларирам, че съм подписал доброволно споразумението и че се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред пред съда. Разбирам последиците, че ако се одобри споразумението, от днес ще бъда осъден. Моля да одобрите споразумението.  

По принцип бяхме на с.Петревене с детето, майка му беше с голямото дете при нейната майка. Този Мерцедес го бях обявил за продаване и то вдигна температура изведнъж и аз знаех, че съм нередовен. Майката беше на 20 километра разстояние, беше при майка си. Обадих и се, че тръгвам, уплаших се просто, това дете е претърпявало гърч. На прегледа доктора го нямаше в с. Дерманци същият ден, аз взех от аптеката лекарства и си отидох у нас. Майка му дойде и си му даде лекарствата, гърлого му беше зачервено. Прегледа от лекаря беше на следващия ден. Аз просто не знаех какво да направя, тя майка им се занимава с тях. Детето е на 2 години.

 

СЪДЪТ намира, че в рамките на правомощията произтичащи от чл. 382 ал.5 НПК следва да предложи на страните промени в споразумението, в частта за наказанието. Наказанието, за което е постигнато споразумение е определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, под най-ниския законов предел от 1 година. Процесуалния закон предвижда възможност, когато делото се решава със споразумение съгласно чл. 381 ал.4 НПК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства да се приложи нормата на чл. 55 НК. С прилагане на тази възможност обаче, следва да бъдат спазени всички останали принципи на закона, включително предвиденото в чл. 35 ал.3 НК - общо положение наказанието да е съответно на престъплението, а така също и чрез него да могат да се постигнат целите предвидени в чл. 36 ал.1 НК индивидуалната и генералната превенция.

В настоящият случай съдът намира, че при определяне на наказанието е нарушен принципа на справедливостта и същото е явно несправедливо.

Съображенията за този извод почиват на обстоятелствата, които значително завишават обществената опасност на дееца. От приложената справка за съдимост е видно, че М.М. е осъждан 9 пъти и е извършил 10 престъпления. В престъпната му деятелност осъществена в периода от 2006г. до 2018г. има извършени 4 престъпления против транспорта, каквото е и последното предмет на споразумението. По НОХД№74/2008г на РС Тетевен М. е осъден за същото престъпление по чл.343в ал.2 НК на Пробация. По НОХД №98/2010г. на ОС Ловеч той е осъден за престъпление по чл. 343 ал.4 вр. чл. 343 ал.3 и чл. 342 ал.1 НК на Лишаване от свобода за срок от 4 години за причиняване по непредпазливост на смърт и телесна повреда.

Последните две престъпления против транспорта, за които М. е наказан със споразумение по НОХД№337/2018г. на РС Тетевен са извършени на 11.10.2018г. и са престъпления по чл. 345 ал.2 НК – управление на нерегистрирано МПС и по чл. 343б НК – управление на МПС след употреба на алкохол над криминализирания предел от 1,2 промила.

За последните две престъпления на М. е било определено едно общо най- тежко наказание 4 месеца Лишаване от свобода, което е изтърпяно и той е освободен от Затвора Ловеч на 06.03.2019г.

Освен тези осъждания за престъпленията в транспорта в съдебното минало на М. има и осъждания и против собствеността, а така също и против личността. Три пъти е осъждан за причиняване на телесни повреди, два от които са били с отежнена квалификация, поради обстоятелството на подбудите, а именно хулигански.

Всичко гореизложено мотивира извода, че при определяне на наказанието за процесното престъпление, прилагането на института на чл. 55 ал.1 т.1 НК, всякога ще води до оценка за явна несправедливост на наказанието и несъответствие на целите по чл. 36 НК.

Затова съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да обсъдят промени в споразумението в частта за наказанието, като съобразят отегчаващите отговорността на М. обстоятелства, при определяне размера на наказанието.       

АДВ. Х. – Споразумението ние постигнахме с прокурор Грънчарова, не че тя не ни заостри вниманието за тези неща. Договорихме се за този сравнително нисък диапазон на наказание, тъй като преглеждайки наистина неговата съдимост и свидетелствата му М. постепенно има превантивна функция, която е изиграла роля и значение при него. Предишните му престъпления са придружени и с алкохол. Постепенно той отстранява по нещо и напоследък, след като се прибра последният път от мястото на изтърпяване на наказание има амбицията и иска да вземе свидетелство за правоуправление. Сегашният случай няма алкохол. Поне алкохола е отстранил от навиците си, т.е. имат превантивен ефект тези 4 месеца. Дори не са доказа, че той е започнал курса.

Обсъдихме с подзащитният ми предложението на съда и считаме, че наказанието е прекалено тежко. Не сме съгласни и по- добре да остане по общия ред. Той в момента кара курсовете и поне книжка да си вземе.

ПОДСЪДИМИЯТ - Не можем да постигнем споразумение при условията, които вие поставяте.

ПРОКУРОРЪТ –Аз няма какво да добавя повече, освен изложеното от подсъдимия и защитника. Ако се постигне споразумение, е необходимо да има и тяхното съгласие. Съдът изложи мотиви защо в настоящия случай не може да се приложи чл. 55 НК и за да спазим изискването да не се приложи чл. 55 НК наказанието което трябва да се наложи на подсъдимия в рамките на предвиденото в чл. 343в ал.2 НК минималното наказание е в размер на 1 година Лишаване от свобода, като подсъдимия и неговия защитник не са съгласни на такова наказание и следователно не може да бъде постигнато такова споразумение с прокуратурата, тъй като подсъдимият и неговия защитник не дават съгласие.

 

СЪДЪТ намира, че не нежеланието на страните да съобразят предложените промени в частта относно индивидуализацията на наказанието и изключване приложението на чл. 55 ал.1 т.1 НК, налагат внесеното споразумение да не бъде одобрено, а делото да бъде върнато на прокурора.

Съдът изложи подробни съображения относно обстоятелствата, които в конкретния случай завишават извънредно обществената опасност на дееца, които не следва да бъдат приповтаряни.

Изложените съображения от защитата, затова че след последното освобождаване от затвора обвиняемият е преустановил употребата на алкохол и е предприел стъпки за придобиване правоспособност, а така също, че е и баща на две малолетни деца, са обстоятелствата които биха могли да бъдат оценени при индивидуализация на наказанието, но в рамките на пределите съдържащи се в нормата на чл. 343в ал.2 НК, а именно Лишаване от свобода от 1 до 3 години и Глоба от 500 до1200 лева.

Обвиняемия не би могъл да извлича привилегия от това, че е предприел стъпки към спазване на нормите регулиращи правилата за движение по пътищата, изискващи да не се управлява МПС след употреба на алкохол и управление да се предприема само от правоспособни водачи.

Следва да бъде посочено, че одобряване на споразумение, при което наказанието е индивидуализирано в разрез с принципа за справедливост, съставлява основание, предвидено в чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.3 НПК за отмяна по реда на извънредния способ за възобновяване на определението, с което е одобрено споразумението.

В този смисъл е трайната практика на ВКС, включително Решение №140/27.03.2012г. по НОХД №361/2012г. на Трето наказателно отделение на ВКС.

Поради изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ОДОБРЯВА на основание чл. 382 ал.8 НПК внесеното споразумение за решаване на БП №ЗМ 9/2020г. по описа на РУ Луковит, поради противоречието му със закона и ВРЪЩА делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 382 ал.9 НПК е окончателно.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:35 часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: