Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260084
гр. Кюстендил,14.10.2020
год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, първи
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 455/2020 год., за да
се произнесе, взе в предвид следното:
В.Л.Ш.,ЕГН
********** ***,Г.С.Ж., ЕГН ********** и Д.С.А., ЕГН **********,*** и Ц.Р.С. ,ЕГН
********** *** ,съдебен адрес ***,чрез адвокат С.Л. ***,са предявили
против А.Х.М.,ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено по
отношение на ответникът,че са
съсобственици,при права по 1/3 ид.част за В.Ш. и Ц.С. и 1/3 ид.част общо за Г.Ж.
и Д.А.,на основание договор за дарение,обективиран в нот.акт № 124,том I,рег.№
4835,дело № 124/2004 год. на нотариус Д. С.
от 15.09.2004 год.,вписан в Служба по вписванията при КРС с вх.рег.№ 2530,Арт.№
119,том IX,дело № 1926/15.09.2004 год. на описания в него недвижим
имот и на осн.чл.537,ал.2 ГПК да бъде отменен нот.акт № 109,том II,рег.№
2983,дело № 309/2019 год. на нотариус М.
М. с рег.№ 603,вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№
3424/29.08.2019 год.,акт № 4,том XIV,дело № 1526/2019
год.,парт.книга 77385,с които ответницата е призната за собственик на основание
давностно владение на процесния недвижим имот.
В срока за отговор по чл.131 ГПК
ответникът оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава.
КРС,след като
обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
С договор за дарение,обективиран в нот.акт № 124,том
I,рег.№ 4835, дело № 124/2004 год.
на нотариус Д. С. от 15.09.2004 год.,вписан в Служба
по вписванията при КРС с вх.рег.№ 2530,Арт.№ 119,том IX,дело № 1926/15.09.2004
год./л.5/К.Л. И.,ЕГН ********** дарил на
първата и четвъртата ищци,както и на Ц.Р.С.,ЕГН **********,при равни права по
отношение на всяка една от тях, собствеността на третият жилищен етаж от
триетажната жилищна сграда,построена в УПИ парцел III-трети,имот
пл.сн.№ 913-деветстотин и тринадесет от кв.270-двеста и седемдесети по плана на гр.Кюстендил,етажа с обща
застроена площ от 83.00 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, тоалетна,
баня, коридор и две тераси, ведно с принадлежащите на етажа стълбищна клетка, мазе
със застроена площ от 4 кв.м. и 1/3-една трета ид.част от общите части на
сградата,като запазил за себе си лично и докато е жив правото на ползване на
имота. Дарената Ц.С., съгласно удостоверение за наследници № 1640/17.12.2019
год./л.6/ е починала на 20.02.2015 год. и е оставила за свой законни наследници
вторият и третият от ищците .
На 06.08.2010 год. дарителят упълномощил с пълномощно
нот.рег.№ 3135/06.08.2010 год. на Нотариус Е. П. с рег.№ 188 по регистъра на
Нотариална камара София ответницата да отдава под наем процесния недвижим
имот,да сключва договори от негово име и го представлява във връзка с
упълномощаването. Видно от приходни квитанции № № 41880/15.10.2010 год./л.328 и
№ 86530/19.08.2015 год./л.33/ в периода 2010-2015 год. процесният имот е бил с
партиден номер 2901272859001 на името на дарителят К. И.,на чието име с аб.№
9595880 се е водела и партидата на имота в „Кюстендилска вода“ЕООД, видно от
разписка № 04000297652711/05.01.2015 год./л.34/.От схема № 15-408749/10.05.2019
год. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1126.1.3/л.84/, изд.от
СГКК-Кюстендил се установява, че като собственици на имота са посочени дарените
по силата на цитираният по-горе договор за дарение в нотариална форма,като по
партидните книги при отдел „Местни данъци и такси“ при Община Кюстендил ,видно
от справките отОбщина Кюстендил, до 28.08.2019 год.като собственици са
фигурирали ищците.С решение от 08.05.2006 год./л.85-86/ на КРС по гр.д.№
1420/2005 год. бил отхвърлен предявеният от дарителят против дарените иск за
разваляне на договора за дарение,обективиран в посоченият по-горе нот. акт. К.
Л. И., съгласно акт за смърт /л.8/ е починал на 21.04.2019 год. в Австралия. Видно
от материалите по нот.дело № 309/28.08.2019 год. на Нотариус М. М. с рег.№ 603
при НКамара-София /л.75-84/ е това,че същият на основание на представените му
писмени доказателства и разпит на свидетели е признал ответницата за собственик
на имота на основание давностно владение.С договор за покупко-продажба от
01.11.2019 год. в нотариална форма /л.29-31/ ответницата прехвърлила
собствеността на процесния имот на трето неучастващо в процеса лице.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства,като останалите като неотносими към спора съдът не
обсъжда.
Съобразявайки установеното съдът счита,че предявеният иск е
основателен,поради което ще го уважи.Мотивите на съда са следните.
Съгласно нормата на чл. 77 от Закона за собствеността „Правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.“
Първата и четвъртата ищци се легитимират като собственици на
процесния недвижим имот на основание сключеният между тях и покойният Кирил
Иванов договор за дарение в нотариална форма- нот.акт № 124,том I,рег.№ 4835, дело № 124/2004 год. на нотариус Д. С. от 15.09.2004 год.,вписан в Служба по вписванията при КРС с вх.рег.№
2530,Арт.№ 119,том IX,дело № 1926/15.09.2004 год./л.5/,по
силата на който дарителят е запазил за себе си правото на ползване и обитаване
на имота докато е жив.Третото надарено лице е починало ,като по силата на
наследяването наследниците му-вторият и третият от ищците са наследили правата
му на собственост-1/3 ид.част съгласно договора за дарение.
Съгласно разпоредбата на чл.
56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва
правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се
получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право
на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на
всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим
имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда
със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза
на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл.
на семейството си,какъвто е процесният казус.Запазеното право
на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на
новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с
което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в
противоречие с закона и добрите нрави.В договора за дарение е утотребен изразът
„ползване и обитаване“. Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно
ограничено вещно право в закона и поради това не представлява такова. По своя
характер правото на обитаване е вещно право на ползване на недвижим имот за личните
нужди на ползвателя. Като ограничено вещно право, правото на обитаване
съставлява по естеството си право на ползване.
Няма данни и доказателства който и да от дарените да се
опитвал да наруши запазеното право на ползване на дарителят, което е и законосъобразното
поведение с оглед изложеното по-горе. Именно поради това, че дарителят е
запазил за себе си правото на собственост той е имал правото по смисъла на
чл.56,ал.1 ЗС да ползва добивите от вещта, вкл. като я отдава под пнаем, като е
бил длъжен на осн.чл.57,ал.1 ЗС да плаща разноските, свързани с ползването на
вещта, вкл. и данъците на имота, което последният е изпълнявал, установимо от
приетите приходни квитанции № № 41880/15.10.2010 год./л.328 и №
86530/19.08.2015 год./л.33/,изд.от Община Кюстендил. Очевидно и във връзка със
запазеното си право на ползване дарителят е упълномощил ответницата на 06.08.2010 год. с пълномощно нот.рег.№
3135/06.08.2010 год. на Нотариус Е. П. с рег.№ 188 по регистъра на Нотариална
камара София да отдава под наем
процесния недвижим имот,да сключва договори от негово име и да го представлява
във връзка с упълномощаването,а не с друго намерение. Друго от съдържанието на
това пълномощно не се установява и извежда,а дори и да имаше съдържание,сочещо
на право на ответницата фактически и юридически да се разпорежда с имота,респ.
само с правото на ползване то в тази част би било нищожно по смисъла на
чл.56,ал.2 ДС-правото на ползване е неотчуждимо.Няма данни и доказателства до
смъртта на дарителят ответницата да е упражнявала по отношение на имота
фактически действия,носещи белезите на владение,което да е упражнено в
сроковете по чл.79,ал.1 ЗС,което да обуслови извод на съда че ответницата е
получила от дарителят владението на имота,респ.ползването му,за да може същата
да придобие правото на собственост с трите му правомощия-владение, ползване и
разпореждане, респ. само на ограниченото право на ползване на оснване давностно
владение. В най-добрия случай може да се приеме, че на основание на
пълномощното ответницата е получила държането на правото на ползване, при това
от дата 06.08.2010 год., а дори и да имаше доказателства, а такива няма, че е
поменила намерението си и от държател е упражнявала фактическа власт като
владелец, то самото владение не е упражнено в сроковете по чл.79, ал.1 ЗС-от
2010 год. до датата на постановението на нотариуса не са били изтекли девет, а
не десет години. Твърдението на ответницата, че на 01.06.2009 год. и е било
предоставено от дарителят пълномощно не се подкрепя от никакви доказателства, а
както бе посочено по-горе пълномощното е за отдаване под наем от името на дарителят, а не като собствен процесният
недвижим имот,то е издадено през 2010 год.,което опровергава твърденията на
ответницата по отговора на ИМ за характера на упълномощаването и дата и година
на самото упълномощаване.
Ето защо съдът приема, че въпреки издаденият в полза на
ответницата констативен нотариален акт за собственост същата не е придобила
никакви права на собственост по отношение на процесният. Извода на нотариуса за
придобиването на право на собственост на основание давностно владение не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила от една страна, а от
втора такъв не се установява и от внимателният прочит на разпитаните пред него
свидетели и се опровергава и от събраните пред нотариуса писмени доказателства
и посоченото по-горе пълномощно.Разпитаните свидетели установяват,че
ответницата обитава имота от 2009 год., когато дарителят с пълномощно и го бил
прехвърлил,при което нотариуса несъобразявайки нормата на чл.18 ЗЗД е сторил
неказоносъобразен извод. Следва да се отбележи и това, че за нотариуса е било
известно, че по силата на дарение други лица са собственици на имота и на името
на същите е била и партидата на имота в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Кюстендил, същият е имала възможност да провери и служебно за
действителността и характера на евентуално упълномощаване на ответницата от
дарителят,вкл. и като съобрази,че правото на ползване е неотчуждимо по силата
на чл.56,ал.2 ЗС. В тежест на ответницата бе да ангажира доказателства,за да
установи претендираното придобивно основание за правото на собственост на
процесният имот, но същата поради пасивното си поведение не стори това. Снабдяването
на ответницата с посоченият нотариален акт за собственост на основание
давностно владение безспорно установява интереса на ищците от предявването на
настоящият иск,а от това и допустимостта му.
Като резултат от уважаването на иска съдът ще отмени
констативният нот.акт за собственост на
ищцата и ще я осъди да заплати на ищците сторените от тях по делото
разноски.Няма доказателства за това ищцата Ц.С. да е платила конкретно
възнаграждение на процесуалният си представител адв. С. Л. ***, но същата е
заплатила разноски в размер на 193.44 лв, от които 10.00-десет лева за издаване
на съдебни удостоверения и държавната такса по делото в размер на 183.44 /сто
осемдесет и три и четиредесет и четири /лева.Няма доказателства за това кое
лице измежду ищците е заплатило държавната такса от 25.00 лв. за вписване на
исковата молба,поради което съдът няма да присъди този разход на никой от тях.В.Ш.,Г.Ж.
и Д.А. са платили общо за процесуалното си представителство по делото на адв.Л.
сумата от 600.00 лв.,която ще им бъде присъдена общо.Отделно от тези суми
ищцата В. Ш. е заплатила и разноски от 50.00-петдесет лева, включващи 10.00 лв.
за издаване на препис от решение, представено като доказателство по делото и
40.00 лева за схема на процесният имот от СГКК-Кюстендил.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Х.М.,ЕГН ********** ***, че В.Л.Ш.,ЕГН
********** ***, Г.С.Ж., ЕГН ********** и Д.С.А.,ЕГН **********,*** и Ц.Р.С.,ЕГН **********
*** ,са съсобственици, при права по 1/3 / една трета/ ид.част за В.Ш. и Ц.С.,с
посочени по-горе данни, и 1/3 /една трета/ ид.част общо за Г.Ж. и Д.А.,с посочени по-горе данни, на недвижимия
имот,подробно описан в договор за дарение,обективиран в нот.акт № 124,том
I,рег.№ 4835,дело № 124/2004 год. на Нотариус Д. С. от 15.09.2004 год.,вписан в Служба по вписванията при КРС с вх.рег.№
2530,Арт.№ 119,том IX,дело № 1926/15.09.2004 год.,а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в триетажна масивна жилищна сграда,предтавляващ
ЦЕЛИЯ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 83.00 /осемдесет и три/
кв.м.,състоящ се от кухня,дневна,две спални,тоалетна,баня,коридор и две тераси,
ведно с принадлежащите на етажа стълбищна клетка,мазе със застроена площ от 4
кв.м. ,както и заедно с 1/3-една трета идеална част от общите части на
сградата,построена в УПИ парцел III-трети,имот
пл.сн.№ 913-деветстотин и тринадесет от кв.270-двеста и седемдесети по плана на гр.Кюстендил,целият състоящ се от
празно и застроено място от 490-четиристотин и деветдесет квадратни метра,при
съседи: ул.“Площад 1-ви май“, парцел I-имоти
планоснимачни номера-909, 910, 911, 912, 6922, 6823, парцел II-втори
имоти планоснимачни номера 6958, 6959 и парцел IV-имот
планоснимачен номер 914.
ОТМЕНЯВА, на
осн.чл.537,ал.2 ГПК, нотариален
акт №
109,том II,рег.№ 2983,дело № 309/2019 год. на нотариус М. М. с рег.№ 603,вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№ 3424/29.08.2019 год.,акт № 4,том XIV,дело № 1526/2019 год.,парт.книга
77385.
ОСЪЖДА А.Х.М.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.Ш.,ЕГН ********** ***, Г.С.Ж., ЕГН ********** и Д.С.А., ЕГН **********,*** ,сумата от
600.00-шестотин лева,предттавляваща сторени от тях разноски по воденето на
делото за платено възнаграждение на процесуалният си представител.
ОСЪЖДА А.Х.М.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ
на В.Л.Ш.,ЕГН ********** *** сумата от 50.00-петдесет лева,представляваща сторени от
последната разноски в процеса-платени такси за снабдяване с препис от съдебно
решение и такса за издаване на схема на процесният имот от СГКК-Кюстендил.
ОСЪЖДА А.Х.М.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Р.С. ,ЕГН ********** *** ,сумата от 193.44 /сто деветдесет и три и четиредесет и
четири/лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на
делото за платена държавна такса и издаване на два броя съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: