О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………. / 09.08.2021
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
XIV състав, в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди двaдесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1596 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по адм. дело № 1596 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна е образувано по жалба С.И.Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.З. от АК
– Сливен срещу Предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Жалбоподателят С.И.Ц. намира
допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 0819
– 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна за нищожно и незаконосъобразно, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. Посочва, че специалното правило на
разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата предвижда предварителното
изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на
процесния, т.е. налице е пряко по силата на закона предварително изпълнение, но
тази хипотеза е различна от хипотезата, когато предварителното изпълнение може
да се допусне на основание разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Допълва, че
когато в изключение от общия принцип в административния процес, суспензивен
ефект на жалбата е изключен, тогава на административния орган му е отнета
компетентността да преценява дали са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение. Възразява, че административният орган изключително
бланкетно е посочил основанията за допускане на предварителното изпълнение и
липсват каквито и да е било конкретни мотиви, които да го обосноват. Акцентира,
че предварителното изпълнение на заповедта е незаконосъобразно и поради липса
на предмет, доколкото към момента на проверката на 03.07.2021 г. неговото СУМПС
е било отнето, поради което и предварителното изпълнение на Заповед за прилагане
на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна в действителност е невъзможно. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на
полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
както и за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна полицейски
инспектор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не е депозирала писмен
отговор на самата жалба, при изпращане на административната преписка в съда.
От фактическа и правна страна,
съдът намира за установено следното:
Предмет на разглеждане в
производството по адм. дело № 1596 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна е допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №
21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с която спрямо С.И.Ц., с ЕГН: ********** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за
движение по пътищата – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.
Заповед за прилагане на ПАМ №
21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна е била издадена спрямо С.И.Ц., с ЕГН: **********
за това, че около 00:30 часа на 03.07.2021 г. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“
в посока към бул. „Цар Освободител“ до кръстовището с ул. „Роза“ управлява лек
автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № В 7653 ВВ, собственост на Десислава Красимирова
Тодорова, като отказва да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARJM 0051, като същевременно бил издаден талон за медицинско
изследване 0069491.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата обжалването на заповедите по ал. 1
се извършва по реда на АПК, а съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената ПАМ.
Налице е допуснато по силата
на отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на
чл. 166, ал. 4 от АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя
допустимостта на искането за спиране на изпълнението – да не се предвижда
забрана за съдебен контрол. Такава забрана Закона за движение по пътищата не
съдържа. На трето място, условие за допустимост на искането е наличие на
оспорване срещу законосъобразността на административния акт, по отношение на
който специален закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е
налице, доколкото след справка в деловодната програма на Административен съд
Варна, се констатира, че е налице висящо съдебно производство срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, инициирано именно от
жалбоподателя С.И.Ц..
Гореизложените обстоятелства
мотивират съда да приеме, че жалбата срещу предварително изпълнение на Заповед
за прилагане на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г. на полицейски инспектор
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, съдът
я намира за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение
№ 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата
на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и
процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на
административния акт е чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената норма при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166,
ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал. 2.
Анализирайки цитираните
законови разпоредби, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на
чл. 60, ал. 1 от АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените
вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за
спирането му.
За да допусне предварително
изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на
предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК и тяхното съществуване не следва да се
доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от
посочените в същия чл. 60, ал.1 от АПК предпоставки, но в своя полза. В
резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60,
ал. 1 от АПК личен интерес, противопоставим с по – голяма тежест от
презумирания от законодателя интерес. Жалбоподателят следва да обоснове твърде
вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си.
Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено
материално изражение, а като трудно поправими вреди, които касаят ценности като
живот и здраве. Необходимо е и да се докаже високата вероятност за тяхното
настъпване в патримониума на молителя. В случая такива доказателства не са представени,
не са наведени и някакви конкретни твърдения в тази посока.
На следващо място, искането е
за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение,
по силата на закон – Закона за движение по пътищата. За разлика от
предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук
самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес
надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно
вредите които ще има жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да
се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен.
Още един аргумент за
неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че евентуалните вреди
от обявения за незаконосъобразен административен акт – било имуществени или
неимуществени такива, подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр.
чл. 203 и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за
спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.
В случая запазване живота и
здравето на участниците в движението -пешеходци или водачи на превозни средства,
е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.
Съдът не може да сподели
възражението, че процесната заповед няма предмет, доколкото към дата 03.07.2021
г. СУМПС на жалбоподателя вече е било отнето. Една подобна позиция очевидно е
вътрешнопротиворечива, при условие, че жалбоподателят твърди, че към датата на
проверката СУМПС вече му е било отнето, в такъв случай за същия няма да
съществува правен интерес от оспорване на предварителното изпълнение на
процесната заповед.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че молителят не е доказал, а и в действителност не са наведени подобни
твърдения, че за него е налице интерес, противопоставим на презумирания от
законодателя в чл. 60, ал.1 от АПК, нито е доказал (или твърдял) вероятното
настъпване на значителна материална вреда или трудно поправима вреда в своя
патримониум.
Поради тези причини, съдът
намира, че не са налице законовите предпоставки на разпоредбата на чл. 166, ал.
2 вр. ал. 4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на оспорения акт, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
оспорването на С.И.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу Предварително
изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 0819 – 000886/ 05.07.2021 г.
на полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Определението
може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок от получаване на препис пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: