№ 12902
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110100300 по описа за 2022 година
Ищецът [фирма] извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че
между него и ответника на 30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на
който ищецът отпуснал на ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди.
Кредитът бил изцяло по разплащателна сметка, с титуляр - ответникът. Твърди, че
уговорената възнаградителна лихва върху вземането е в размер на реферетен лихвен
процент, която към сключването на договора, въз основа ползваните от ответницата,
предоставени от Банката, преференциални условия, лихвата била 9 % годишно, формирана
от референтен лихвен процент плюс надбавка, максимално 8,820 %,,като твърди уговорен в
договора максимален размер на лихвата от 13,27 %, която се следва при промяна и
неспазване на уговореното /така – възражението на ищеца, прието от съда в първото по
делото о.с.з./. Посочва, че кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия размер на
кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, както и че т.18,2 ОУ предвиждат
правото на ищеца да обяви вземането за предсрочно изискуемо, при забава в плащането на
месечните вноски за повече от 90 дни, на повече от 4 вноски. В заповедното производство е
посочено, че поради забава в плащането на вноски с падежи 15.10.2020г. до 15.6.2021г /към
момента на подаване на заявлението/, банката е обявила вземането си в предсрочно
изискуемо, за което длъжникът е уведомен, с връчване на уведомление, на 3.2.2021г. В
извлечението от счетоводни книги, като дата на предсрочната изискуемост е вписана датата
1.7.2021г.
Ппредявява установителен иск за вземания по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за главница от 5137,61 лева, договорна лихва от 492,52 лева за период
15.10.2020г.-30.6.2021г.,мораторна лихва от 12,18 лева за същия период, както и сумата 120
1
лева разходи за изискуем кредит от 1.7.2021г., като интересът си от установителен иск
обосновава от издадената в негова полза заповед, срещу която своевременно е подадено
възражение по чл.414 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
исковете, като сочи, че на 22.6.2020г. между страните по договора е сключено допълнително
споразумение към договора за кредит, с който е уговорен шестмесечен гратисен период за
заплащане на лихва и главница, за период 15.2.2020г- 31.12.2020г. и срокът за погасяване на
кредита е удължен с шест месеца, до 30.7.2029г., както и лихвеният процент по кредита е
предоговорен в размер 8,97 %. С оглед твърдението за предоговаряне на падежите на
главница и лихва, ответникът счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК, не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
защото новият падеж не е бил настъпил.
Твърди, че има качеството „потребител“, както и че ДПК е недействителен, защото : в
него не е включен ГПР, поради което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
липсва информация за правото на ответника да поиска извлечение /т.11,ал.1,т.12 ЗПК/,
нарушена е разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК за шрифт, липсват погасителни планове, поради
което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, като въз основа изложеното,
ответната страна счита, че е налице основание искът да се отхвърли изцяло, тъй като
евентуално дължимата главница въз основа недействителен договор, би била дължима на
извъндоговорно, а не на договорно основание. Сочи, че разпоредбите на чл.7,2,3,1 ОУ ,
които определят възможността ищецът едностранно да определя лихвения процент са
неравноправни.; неравноправна е и разпоредбата на чл.8,1 от договора, както и
неравноправна е разпоредбата на чл.8 от договора, заедно с чл.18,1 ОУ която предвижда
общ размер наказателна лихва от 23,45 % годишно. Оспорва се погасителният план, като се
сочи, че е съставен за целите на процеса, не е представян на ответницата, не е подписан от
нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че на 30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на
който ищецът отпуснал на ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди, която
сума е преведена по разплащателна сметка, с титуляр – ответникът, както и че на 3.2.2021г.
на ответницата е връчено уведомление от банката, в което се сочи, че банката е обявила
вземането си в предсрочно изискуемо.
Представеният договор за кредит , сключен на 30.1.2019г., при следните условия:
предвиден е срок за връщане на дадената в заем сума 6000лева, от 120 месеца, от датата на
усвояването му, като следва да се погасява по разплащателна сметка
*********************, с титуляр – ответницата, съгласно погасителен план – приложение
1. В договора е вписано, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер 9,00
2
% годишно, или 0,03 % на ден, формиран от стойността на РЛП, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити на домакинства със срок над 1 ден до 2
години”, 0,180 %, които, при отрицателна стойност се приема за 0, и фиксирана
преференциална надбавка 8,820 % при изпълнение на програмата [фирма], описани в
приложение 2. Вписано е, че при нарушения на условията по програмата,
кредитополучателят губи правото си да използва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер на лихвения процент, в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на РЛП към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер
13,27 %. В разпоредбата на чл.8,1 от договора е предвидено, че лихвеният процент се
променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставки, по ред, и срокове,
по ОУ. В случай на отрицателен РЛП, същият се приема за 0 %, а крайният лихвен процент
не може да е по – нисък от размера на фиксирана стандартна надбавка или от размера на
фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на изпълнение на
условията. ГПР е 11,14 %. Ищецът е представил погасителен план, с подпис на последна
страница, оспорен от ответницата. В него е посочен лихвен процент 9%, дати на падежи на
вноските, каква част от главница, лихва, такса се погасява с всяка вноска. От неоспорената
от страните и приета от СРС съдебно – почеркова експертиза, се установява, че подписът
под погасителния план, е на ответницата.
Представен е трети лист , в който е вписан начин на изчисляване на ГПР, при
отчитане на допълнителни допускания, който не носи подпис на ответницата. Представено е
приложение № 2 – условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със
залог на вземане по сметка, както и заявка от 30.1.2019г., подадена от ответницата, с нейн
подпис, за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление,
предоставян при условията на програма „Партньори плюс” за ползване на лихвена отстъпка,
отбелязано „ ДСК Pay +” и заявено уведомление за просрочие със СМС на посочен телефон.
В заявката е посочено, че ответницата е подала искане за кредит текущо потребление по
електронен път. Съгласно представените условия, ответницата е заявила превод на работна
заплата по разплащателна сметка в банката, ползване на платежен пакет „ ДСК Pay +” и
заявено уведомление за просрочие със СМС на посочен телефон, поради което и на
основание чл.2,1,1 от условията, лихвеният процент възлиза на 9,00 % за кредити в лева.
Ответницата посочи с отговора на исковата молба, че на 22.6.2020г. с ищеца са
сключили допълнително споразумение, поради което и към подаване на заявлението, не са
настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение
по договора, тъй като със споразумението се уговаря 6-месечен гратисен период за
заплащане на главница и лихва, който тече от 15.2.2020г. до 31.12.2020г., като крайният
падеж на договора е удължен, със срок до 30.7.2029г. , както и лихвата е променена на 8,97
%. В първото по делото о.с.з., представителят на ищцовото дружество заяви, че не оспорва
твърдението за сключено допълнително споразумение, но сочи, че счита, че с
3
допълнителното споразумение, страните са уговорили гратисен период, който е започнал да
тече на 15.2.2020г. и е продължил до 15.8.2020г., тъй като към сключването на
споразумението, ответницата е била в просрочие в плащанията по кредита.
Допълнителното споразумение е представено по делото, заедно с погасителен план с
посочена дата 22.6.2020г., подписан от ответницата, и ОУ, носещи дата 22.4.2019г, отново с
подпис на ответницата. С допълнителното споразумение е посочено, че /чл.1,1/ се договаря
гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца. Срокът на
гратисния период се прилага от 15.2.2020г. и не може да изтича сред 31.12.2020г., както и
срокът за погасяване на кредита се удължава със 6 месеца, като крайна падежна дата за
окончателното му погасяване е 30.7.2029г. /чл.1,2/. Съгласно чл.1,3, начислената по време на
гратисния период лихва се заплаща от ответницата след изтичане на гратисния период, на
равни вноски, до крайния срок. В допълнителното споразумение е вписано изявление /чл.4/,
че към датата на подписване на допълнителното споразумение, остатъкът от задължението,
съобразен със ЗМДВИП, е в размер : редовен остатък от главница, без забава 5589,95 лева,
просрочена част от месечна вноска, представляваща главница: 168,97 лева, редовна лихва,
без забава – 14,35 лева, санкционираща лихва /надбавка за забава/: 1,72 лева, просрочена
лихва : 209,13 лева. Съгласно чл.6, кредитът се олихвява с лихвен процент 8,97 %. В
споразумението е вписано заявление от страна на ответницата, при промяна на променливия
лихвен процент, настъпила при предвидените в ОУ условия, да получи информация относно
размер на вноска, и нов погасителен план, при явяване в поделение на банката /чл.11, б. Г/.
Съгласно представените, подписани от ответната страна, ОУ, погасяването на остатъка е
автоматично, чрез средства по банковата сметка с титуляр – ответницата, а по време на
гратисния период, се погасяват само начислените лихви върху усвоената част от кредита
/чл.10,4/.
По първоначално подписаните ОУ, и последвалите ги - чл.19, е предвидено правото
на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо при неплащане в срок на
уговорените погашения за главница и лихва, като съгласно идентичните разпоредби на ОУ,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент, плюс надбавка от 10 %, като последиците настъпват автоматично, а когато законът
го изисква – след уведомяване на клиента / чл.18,2 ОУ към договора и чл.18, ал.1 и 2 към
допълнителното споразумение/.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза,
работила въз основа проверка при ищеца, както и въз основа представеното извлечение от
разплащателна и заемна сметка. В таблица 1 в заключението /страница4/ са посочени датите
на извършвани от ответницата погасявания. На 10.2.2020г. е внесена сума, след което,
следващо погасяване е от 2.9.2020г. Вещото лице е установило, че още с първата месечна
вноска, е налице забава в плащанията – при падеж 15.2.2019г., плащането е от 26.2.2019г.
Вещото лице сочи, че вземането е в просрочие от 15.10.2020г, като към 3.2.2021г, неплатена
е сумата 148,86 лева – 4 месечни вноски с падежи за период от 15.10.2021г. – 15.1.2021г.,
4
сумата 177,59 лева – 4 месечни вноски за възнаградителна лихва за същия период, както и
236,94 лева неплатен остатък от отсрочена възнаградителна лихва за периоод 15.1.2020г.-
15.7.2020г., и 7,37 лева – неплатена разсрочена възнаградителна лихва за период
14.10.2020г.-3.2.2021г., 2,57 лева неплатен остатък от санкционираща лихва за период
15.10.2020г- 3.2.2021г., и посочено обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
период 1.7.2021г- 8..7.2021г. Видно от заключението, ГЛП за възнаградителна лихва по
договора, възлиза на 9,00 %, като за период 30.1.2019г.- 9.7.2021г. е намален, спрямо
първоначалния – в приложение 1, колона 3 е посочено, че за период 30.1.2019г.-15.6.2019г.,
ГЛП възлиза на 9%, от 15.7.2019г.-17.12.2019г. - 8,99 % , от 15.1.2020г.- 25.6.2020г.- 8,97%,
от 15.7.2020г.-14.1.2021г- 8,95 % , от 15.1.2021г.- 15.6.2021г.- 8,93 %, след което – 10 %.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. По делото това
обстоятелство е отделено като безспорно. Относно доводите за недействителност на
договора – неоснователно е позоваването както на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, 12,
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК. Предвижданията в чл.11,ал.1, т.10 ЗПК са с оглед
информираността на потребителя за максимално дължимата от него сума, включително и
възнаграждението на банката. Няма пречка същото да е посочено в отделен от договора
документ, стига потребителят да е наясно с начина на определянето му. Липсата на
посочване в договора на взетите предвид допускания при определяне на ГПР към сключване
на договора, е преодоляна с ясното посочване в условията, подписани от ответницата, от
които ясно е видно, че кандидатства за преференциални условия за възнаградителна лихва
от 9,00 %, заявявайки превод на работна заплата и СМС известяване, както и посочването в
договора, че максималният лихвен процент не може да е повече от 13,27 %, какъвто е
лихвеният процент при стандартните договори. Отделно от това, в договора е посочено по
какъв начин се формира възнаградителната лихва, какво означава РЛП, както и какъв е
размерът му при сключване на договора. Видно от ССЕ, ГПР е съставен само от
възнаградителна лихва, до момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
В договора, ОУ, е посочено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
5
както и правото му да поиска извлечение. Невярно е посочването, че липсва погасителен
план – и към договора, и към допълнителното споразумение, са представени погасителни
планове, подписани от ответницата, като в тях ясно е посочено какъв размер на главница
остава след плащане на вноска, какъв размер лихва. Относно размера на шрифта, това
изискване е въведено, за да може договорът да е четим, като изискването е спазено.
Неоснователно е позоваването на разпоредбите на чл.143 ЗЗП. Върховният съд е
приел константната си съдебна практика за предпоставките за определяне, че една договорна
клауза е неравноправна. Те са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
във вреда на потребителя. Предвиждането, че банката има право да определи едностранно
РЛП не попада под горните предпоставки. Първо, предвидена е възможността РЛП да се
определи , а не непременно увеличи. Второ, предпоставките, при които същото ще бъде
извършено, са обективни, и свързани с икономическите условия, тъй като РЛП, съгласно
договора, е индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити на домакинства
със срок над 1 ден до 2 години”, съгласно приетото в договора. Трето, за целия период на
договора, възнаградителната лихва е намалявана.
Както се прие с ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС ОСГКТ, по силата на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. С договора за кредит, сключен при ОУ, страните са се споразумели, че банката има
правото да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане при забава, продължила повече
от 90 дни / чл.18,2 от ОУ/. След сключване на договора за кредит, страните са сключили
допълнително споразумение на 22.6.2020г. С това допълнително споразумение, сключено
във връзка със ЗМДВИП, страните са констатирали, че към датата на сключването е налице
забава – така изрично /чл.4/, с който е налице констатация на забава в плащането на
главница, възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл.1,1 от споразумението сочи, че
същото се сключва, за да се определи гратисен период, който започва да тече със задна дата
– от 15.2.2020г., и същият е шест месеца. По този начин, страните новират задължението на
6
ответницата, като, освен новацията, е налице изявление на кредитора, че освобождава
длъжника от последиците на забавата. Този извод следва от представения нов погасителен
план, при който се разсрочва остатъкът от задължението по договора, без капитализация на
задължението за просрочени възнаградителна и наказателна лихва. Считано от 22.6.2020г.,
страните отлагат плащането на останалата непогасена до момента главница – 5589,95 лева и
останалата непогасена възнаградителна лихва – 2827,70 лева, за срок от 6 месеца, като
ответницата не плаща вноски с падежи 15.2.2020г.- 15.7.2020г. Считано от вноската с падеж
15.8.2020г., ответницата следва отново да заплаща главница, лихва, като в погасителния
план е налице вписване за разсрочената лихва, която добавя към 2,32 лева към месечната
вноска. Съгласно неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна
експертиза, считано от 15.10.2020г., вноските не са плащани, като към 3.2.2021г, неплатена е
сумата 148,86 лева – 4 месечни вноски с падежи за период от 15.10.2021г. – 15.1.2021г.
Предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост са: забава, и изтичане на 90 дни.
Налице е към 3.2.2021г. забава на 4 вноски, и към датата на получаване на заявлението на
банката, са изтекли повече от 90 дни от забавата. Следователно, обективно, банката има
правото да обяви останалата неплатена част за предсрочно изискуема, като това право е
доказано и към заявлението по чл.417 ГПК.
С оглед изложеното, искът за главница е основателен, изцяло.
По претенцията за заплащане на възнаградителна лихва. Доказа се от приетата ССЕ,
че за периода 15.10.2020г.- 30.6.2021г., възнаградителната лихва възлиза на 492,52 лева,
поради което искът е основателен.
По иска за заплащане на т.нар. от ищеца „санкционираща лихва”, която всъщност е в
размер на законната лихва за забава, от 10 %. Размерът й е установен със заключението на
ССЕ, като за период 15.10.2020г.- 30.6.2021г., същата възлиза на 130,09 лева.
Таксата от 120 лева се дължи, на основание тарифата на ищеца, за изискуем кредит.
Искът за заплащането й следва да се отхвърли, защото претенцията противоречи на чл.10а
ЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. Цитираните от съда разпоредби са императивни, тъй като въвеждат
правила, приложими в гражданско правоотношение, които не могат да се дерогират, дори
при съгласие на страните. За императивните разпоредби и дали същите са нарушени, съдът
следи служебно и без наличието на възражение от ответната страна в посочения смисъл /
чл.7, ал.3 ГПК/.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
7
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Първо, размерът и основанието не са ясно и точно предвидени в договора, и
второ – неясно е за какво се събират тези разходи, поради което не може да се провери дали
тази такса е свързана с действия, свързани с управлението на кредита. Ето защо, искът за
сумата 120 лева следва да се отхвърли.
По разноските. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество е сторило разноски – за заповедното производство общо 167,85
лева - 117,85 лева държавна такса и му е определено юрисконсултско възнаграждение от 50
лева. За исковото производство, се претендира държавна такса- същата възлиза на 287,65
лева, както и сумата от 400 лева платен депозит за вещо лице, и следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, при съобразяване на обстоятелството, че са
проведени три открити съдебни заседания. В този смисъл, списъкът, представен в
последното о.с.з., с посочване на размер на юрисконсултско възнаграждение, не обвързва
съда, който определя възнаграждението на юрисконсулт, което не съставлява действителен
разход на страната, въз основа разпоредбата на чл.78 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП. Общо
сторените за исковото производство разноски възлизат на 887,65 лева.
От сторените от ищеца в заповедното производство разноски, му се следва сумата
165 лева, а от сторените в исковото- 872,59 лева.
Ответната страна е освободена от заплащане на депозит за ССЕ, с нарочно
определение на съда. От сумата 345 лева, заплатена по нейни задачи от бюджета на СРС, на
основание чл.78,ал.6 ГПК, съразмерно с отхвърлената част на исковете, на ищеца следва да
се възложи сумата 7,03 лева и от платеното възнаграждение за съдебно – почеркова
експертиза от 350 лева, сумата от 7,13 лева- общо, сумата от 14,16 лева.
Ответницата не е сторила разноски. Претендира определяне на възнаграждение за
процесуално представителство за исковото производство, тъй като пълномощникът й –
адвокат, я защитава безплатно, на основание чл.38,ал.1 т.2 ЗАдв. Нито посоченият от
процесуалния представител размер на възнаграждението, нито начинът за неговото
определяне обвързва съда, тъй като списъкът по чл.80 ГПК служи за опис на сторени от
страната разходи. Възнаграждението, определено за безплатно процесуално
представителство, отново се определя от съда, при съобразяване на разпоредбите на
НМРАВ. Разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата предвижда определяне на възнаграждение
съобразно интереса по делото, а не за отделната работа. Съответно, по начина на
структуриране на разпоредбите по Наредбата /преди изменението й, публикувано на
4.11.2022г. в ДВ, което е неприложимо, защото не е обнародвано в ДВ, респективно – не е
влязло в сила към датата на приключване на устните състезания пред СРС/, е видно, че не се
следва отделно възнаграждение за изготвяне на отговор, и отделно за процесуално
представителство. Отделно от това, възнаграждението не се определя въз основа цената на
всеки иск, поотделно, а въз основа интереса по делото / чл.7 НМРАВ/. Определено по този
начин, на процесуалния представител се определя възнаграждение при интерес от 5892,40
лева, съгласно чл.7,ал.2, т.3 НМРАВ, от 624,62 лева, към които, съгласно чл.7,ал.9 НМРАВ,
8
се добавя сумата 100 лева, или общо 724,62 лева, от които, съразмерно с неоснователната
част на исковете, на процесуалния представител на ответницата се присъжда сумата от 14,76
лева.
Съдът не може да зачете изявлението на ищцовата страна за прихващане на
разноските, тъй като не са налице насрещни задължения – ищецът дължи разноски на
процесуалния й представител, а не на ответницата, която не е сторила разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. Д. К. ЕГН: **********, с адрес: [адрес], дължи на
[фирма] ЕИК: ********* [адрес], сумата от 5137,61 лева главница по Договор за
кредит/30.01.2019г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва от 15.10.2020г. до 30.06.2021 г. в размер на 492,52 лева, мораторна лихва
от 15.10.2020г. до 30.06.2021 г. в размер на 12,18 лева, мораторна лихва от 01.07.2021г. до
08.07.2021 г. в размер на 130,09 лева, за които суми по гр.д.№ 40523/2021г. от СРС, 125- ти
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] ЕИК: ********* [адрес], против С. Д. К. ЕГН:
**********, с адрес: [адрес] иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№
40523/2021г. от СРС, 125- ти състав за сумата 120 лева разходи за изискуем кредит .
ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН: **********, с адрес: [адрес], да заплати на [фирма] ЕИК:
********* [адрес] сторените разноски: сумата от 165 лева по гр.д.№ 40523/2021г. и сумата
872,59 лева по гр.д.№ 300/2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.6 ГПК, [фирма] ЕИК: ********* [адрес] да заплати
в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 14,16лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на С. Д. К. по гр.д№ 300/2022г., в размер на 14,76
лева.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК: ********* [адрес] да заплати на адвокат В. Т. П. с личен
номер по единен регистър на адвокатите: **********, с адрес : [адрес] сумата 14,76 лева
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. Д. К. по
гр.д№ 300/2022г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, с въззивна жалба,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9