№...354
гр. С, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110152556 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „Т С“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, насочени срещу М. Е. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул.“Х Б“ № ..., за признаване за установено, че последната дължи на ищеца от
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 28823/2022 г. по описа на СРС, а именно сумата от 1833.06 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен №..., ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 214.56 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 68.09 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 12.86 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата по делото е депозирала такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Според ответницата, предявените искове са допустими, но неоснователни. По
същество оспорва наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставка на
топлинна ернергия в процесния имот. Наведени са възражения и досежно идентичността на
описания в исковата молба имот с този, посочен в документите за собственост, приложени
към исковата молба. Ответницата оспорва представеното удостоверение за идентичност,
доколкото същото изхожда от ищеца и не притежава материална доказателствена сила.
Претенциите за дялово разпределение също се оспорват като недоказани, като в тази
насока се излагат съображения, че правоотношението е възникнало с фирмата за дялово
разпределение, поради което ищецът не е активно легитимиран да иска заплащане на тази
услуга.
Исковете за присъждане на лихви се оспорват поради липсата на доказателства за
изпадане на ответницата в забава.
С отговора са оспорени представените към исковата молба писмени доказателства по
подробно изложени аргументи.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответницата направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28823/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: - сумата 1833.06 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 214.56 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 13.05.2022 г., сумата 68.09 лева, представляваща главница за цена на
2
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12.86 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г. С възражение от
10.06.2022 г. ответницата е оспорила вземанията поради липса на облигационно отношение
със заявителя и с ФДР, поради погасяването им по давност, както и поради това, че не е
поставена в забава за претендираните главници.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответницата е навела изрични възражения в тази насока, които
не се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства. Видно от
нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на ЖСК №..., том
Х, нот.дело .../1961 г., съставен от І нотариус при Софийски народен съд, на 27.05.1951 г. Е
К Д и Д Р Д са придобили процесния имот чрез участие в ЖСК. С договор за доброволна
делба от 1993 г. ответницата и Д Г Д са поделили имотите от наследствената маса на Е К Д,
като в дял на Д Д е поставено процесното жилище, а на ответницата М. Д – двуетажна вилна
сграда с прилежащи постройки в кв.П. С оглед на това, на 18.09.1996 г. Д Д е подала до
ищцовото дружество молба-декларация за доставка на топлинна енергия и за разкриване на
партида на нейно име за процесния имот.
На 21.08.2005 г. Д Д е починала като е оставила за свой единствен наследник
дъщеря си М. Е Д., съобразно отразеното в удостоверение за наследници, издадено от
длъжностното лице по гражданското състояние при СО, район Триадица. С нотариален акт
№.., том ІІ, рег.№..., нот.дело №.../2006 г., съставен от нотариус Д Ч, рег.№.. от РНК,
ответницата е учредила ипотека връху процесното жилище като обезпечение на свои
задължения към „ОББ” АД, а на 10.03.2011 г. е изпратено искане до Агенция по вписванията
за налагане на възбрана върху същия по изп.дело №.. по описа на ЧСИ Н М, рег.№... от
КЧСИ.
При тези данни съдът следва за съобрази разпоредбата на чл.153 от Закона за
енергетиката, в която по императивен път са определени страните в облигационното
правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са
топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на
ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението,
възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието
на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна
енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по
делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен
3
договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Действително, представената е такава, изходяща от Д Д, но доколкото това лице е починало
на 21.08.2005 г., то след тази дата, отношенията с ищцовото дружество се уреждат по общия
ред. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за процесния имот се
явява ответницата М. Е. Д..
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответниците.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен №..., под който се води партидата на процесния имот. Видно от отразеното в
документите, представени от фирмата, осъществяваща дялово разпределение в етажната
собственост, в която се намира процесния имот, през исковия период е извършван реален
отчет на монтираните уреди за дялово разпределение, като данните от тях са послужили за
изготвяне на изравнителните сметки.
Тези писмени доказателства не са оспорени от ответницата, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявените искове. В същото време ответницата не
ангажира доказателства, а и не твърди, че е възразила срещу разпределената й топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни.
По така изложените съображения, както и с оглед изявлението, направено в отговора
на исковата молба, че исковете се оспорват само по основание, не е и по размер, съдът
приема, че през исковия период, а именно от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в процесния имот,
находящ се в гр.С, бул.”Х Б” №.., е доставена и потребена топлинна енергия на обща
стойност от 1833.06 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени платежни документи.
4
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и доколкото към
31.05.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, не са изминали повече от 3 години от настъпване на падежа на
първото задължение, включено в исковия период, а именно за м.май 2019 г., което е с падеж
15.07.2019 г., то възражението на ответника се явява изцяло неоснователно.
С оглед на това съдът приема, че ответницата М. Д. дължи на ищеца сумата от
1833.06 лв., т.е. предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Действително, в случая общите фактури за двата отоплителни сезона, включени в исковия
период са издадени след изтичане на срока по чл.33, ал.2 от ОУ, но това не освобождава
ответницата от задължението й да плати сумите по тях, като поставянето й в забава е
станало с изтичане на срока за плащане на всяко едно месечно задължение, още повече, че за
първия отоплителен сезон - 2019/2020 г., ответницата е имала сума за възстановяване и в
случай, че е изпълнявала точно и в срок задълженията си, не би имала допълнителни такива,
които да се изискват от топлопреносното предприятие с изравнителната сметка. В случая
ищецът претендира обезщетение за забава от по-късен от установения в ОУ момент, а
именно 15.09.2020 г., поради което искът му се явява основателен. С оглед липсата на
изрично оспорване на размера на това вземане, то следва да се приеме, че за периода от
15.09.2020 г. до 13.05.2022 г. ответницата дължи обезщетение за забава в размер на 214.56
лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
68.09 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 12.86 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД. Ищцовото дружество не
анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
5
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса от 223.32 лв. Освен това претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50.00 лв. в заповедното дело и
100.00 лв. в исковото дело, съобразно предвиденото в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона
за правната помощ. С оглед уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
от общо 373.32 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 359.12 лв.
От страна на ответницата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното дело от 350.00 лв. и за исковото от 400.00 лв., срещу които не е направено
възражение за прекомерност. Съобразно изхода на спора, от тези разходи, на ответницата
следва да се присъдят 28.52 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Е. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С, бул.“Х Б“ № ..., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които на 21.06.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28823/2022 г. по описа на
СРС, а именно сумата от 1833.06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен
№..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 31.05.2022 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 214.56 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на М.
6
Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Х Б“ № ..., че последната дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №...: главница от 68.09 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 12.86 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г., за които на 21.06.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 28823/2022 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Х Б“ № ..., да заплати на “Т -
С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 359.12 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 28823/2022
г. по описа на Софийски районен съд, съоразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на М. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Х Б“ № ..., сумата от 28.52
лв., представляваща направени разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 28823/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Б Б“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 28823/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7