Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 14.12.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на осемнадесети ноември
две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ
С.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№756 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение №819/08.07.2020г.,постановено по гр.д.№7190/2019г. Пл.РС е признал за
установено, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че В.Х.С. ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК
******,гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор Й.В. , сума в
размер на 378,24 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №5666/2019 г. по
описа на Пл.РС, до окончателното погасяване на задължението.
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявеният от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД,гр.Плевен, ЕИК ****,ул.”Източна индустриална зона”,
№128, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника В.Х.С. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
обща сума в размер на 150,00 лева за консумирана топлинна енергия, от
които 98,01 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 51,99 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2017 г. до 21.08.2019 г.,
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
Осъдил е В.Х.С. ЕГН **********,*** заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор Й.В. , сумата от 75,00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5666 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е В.Х.С.
,ЕГН ********** ***, да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ****, гр. Плевен, ул. „Източна
индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й.В. , сумата
от 175,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Х.С.
,ЕГН ********** *** против горепосоченото решение на Пл.РС.
В жалбата
се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.Въззивницата
твърди,че радиаторите в процесния апартамент са свалени още преди 25
години,като е постигнала споразумение с „Топлофикация Плевен“ ЕАД за разсрочено
плащане на дължимите суми.Твърди,че е
започнала за изплаща задълженията си ,като е заплатила начална вноска от
150лв. през м.февруари 2020г. и впоследствие плаща по 50лв. месечно до 10-то
число,с което е заплатила досега общо 6 вноски.Моли да бъде отменено решението
на Пл.РС,като вместо него по съществото на спора бъде отхвърлен изцяло
предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,със законните от това
последици.Счита,че не следва да заплаща и разноски в полза на въззиваемото
дружество-ищец пред РС.
Постъпил е писмен отговор по
подадената жалба от въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ****, гр.Плевен,чрез
пълномощника юрк.М..В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на
подадената жалба.В хода на производството ответницата и въззивница не оспорва
собствеността върху процесния имот,както и не оспорва претендираните чрез
исковата молба суми за доставена и незаплатена топлинна енергия,дори
осъществява плащане на тези суми в хода на воденото исково производство пред
РС.Въззиваемата страна моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС,със законните
от това последици.Тъй като въззивникът е станал причина за водене на иск,като
осъществява плащане в хода на вече образувания процес срещу него,то следва да
понесе и направените от ищеца разноски в заповедното и исково производство.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба не е посочено от
въззивницата в коя част обжалва постановеното решение от Пл.РС,тъй като
предявеният иск по чл.422 ,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК не е уважен в пълен
размер.
С
оглед липсата на такова уточнение въззивната инстанция следва да изложи мотиви
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение,постановено от Пл.РС изцяло.
Окръжният съд споделя изложените правни изводи от
първоинстанционния съд ,с оглед събраните по делото писмени доказателства.
На първо място ответницата и въззивница В.Х.С. ,ЕГН ********** *** е собственик на процесния имот –апартамент №*,находящ се в
гр.Плевен,ул.“Д.П.“№*,вх.*,с абонатен №****.
Не е спорно по делото,че е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК **** срещу
ответницата за следните суми: 476,25лв. като главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г.; 51,99лв. - лихва върху главницата за периода от 04.04.2017г.
до 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението –28.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, както и деловодни
разноски: 25лв. ДТ и 50лв. юрк. възнаграждение. Образувано е ч.гр.д.№5666/2019г. по описа на Пл.РС,като е издадена
заповед за изпълнение № 3203/29.08.2019 г.Постъпило е в срок възражение, поради което предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, е допустим и правилно разгледан по същество
от РС.
По
делото са представени като писмено доказателство ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани
във в. „Посоки“ и в. „Нощен труд“, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
Видно от препис -извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия по делото са установени и задълженията
на ответницата за исковия период.По
делото са приложени и фактурите, че ищецът е издавал такива на ответницата за
процесния период.
При постановяване на решението си Пл.РС се е
съобразил и с извършените от ответницата плащания в хода на развилото се вече
исково производство.Това обстоятелство е признато и от ищцовото дружество с
надлежна писмена молба вх.№10269/02.06.2020г. РС е приел,че с платените 150
лв. от ответницата ищцовото дружество
неправилно първо е погасило част от главницата, без за погаси първо мораторната
лихва. С така платените 150 лева, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД се
погасява първо дължимата лихва и с остатъка -част от главницата. При тези
изчисления първоинстанционния съд е стигнал до извода,че предявеният иск за
присъждане на мораторна лихва в размер на 51,99 лева и за главница в размер на 98,01 лева ,следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. Искът с
пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК е уважен за сумата от 378,24 лева,
представляващ главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението пред РС за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Правилни
са изводите на РС ,че за
ответницата В.С. е възникнало задължението за плати претендираната от ищеца
главница - отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение,в
горепосочения размер и след приспадане на заплатените суми от 150лв.
Уважавайки предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК като основателен в горепосочения размер,Пл.РС
е постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Пред първоинстанционния съд,както
и пред въззивната инстанция не са представени други писмени доказателства от
страна на ответницата и въззивница за заплащане на дължимите суми в пълен размер
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението
на Пл.РС, постановено по гр.д.№7190/2019г. по описа на същия съд, като
правилно.
Тъй като ответницата е станала причина
за завеждане на иска по чл.422,ал.1 от ГПК и плащането на част от претендираната сума е станало в хода
на исковия процес пред РС,то същата следва да понесе направените по делото
разноски така,както са определени от първоинстанционния съд за заповедното и
исковото производство пред първата съдебна
инстанция.
За настоящата инстанция не следва да се
присъждат претендираните разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на
100лв.-юрк.възнаграждение,тъй като по настоящото дело се е явил представител на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ****, гр.Плевен в съдебно заседание на
21.10.2020г.,на което не е даден ход на делото,а в последващото съдебно
заседание ,проведено на 18.11.2020г. не се е явил процесуален представител на
дружеството.Молбата вх.№262976/ 18.11.2020г., подадена от въззиваемото
дружество за разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната ,е постъпила
и докладвана след приключване на делото
в открито заседание.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.272 от ГПК Решение № 819/08.07.2020г.
на РС-гр.Плевен,постановено по гр.д.№7190/2019г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: