МОТИВИ
по НОХД № 564/2020 година на Мездренски районен съд:
Подсъдимият М.С.Й. ***
е предаден на съд по повдигнато от Районна прокуратура Мездра обвинение за
извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК, за това, че на 21.01.2019
година в град Враца с цел да набави да себе си или другиго имотна облага е
възбудил и е поддържал до 17.09.2019 година в град Мездра заблуждение у В.П.П. ***
с ЕГН ********** и Ц.Х.П. *** ЕГН **********, че ще им бъде извършен ремонт на
покрива на съвместно обитавана сграда в град Мездра на улица „Д-р Петър Берон“
№7 и с това на В.П.П. и на Ц.Х.П. е причинена имотна вреда в общ размер
11 400 лева /на П. – 5 400 лева и на П.- 6 000 лева/.
В хода на съдебното
производство са постъпили и са приети за съвместно разглеждане граждански искове
против подсъдимия М.Й., предявени поотделно от Ц.П. за сумата от 6 000
лева и от В.П. за сумата от 2 900 лева, всички представляващи имуществени
вреди, настъпили за пострадалите в резултат на описаното в обвинителния акт
деяние, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. На
основание чл.84 НПК, П. и П. са конституирани като граждански ищци в настоящото
производство.
Производството
във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК
– чл.371 т.2 НПК.
В
съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови
доказателства.
Предвид становището на подсъдимия и
след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372
ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва
самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният
акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя от събраните по
делото доказателства. По отношение вида и размера на наказанието се иска на подсъдимия
да бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, чийто
размер – между минималния и средния, бъде съобразен с разпоредбата на чл.58а
ал.1 НК, след преценка на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид данните за личността на Й. се предлага така наложеното наказание да не
бъде търпяно ефективно, а да се приложи чл.66 ал.1 НК, което ще позволи да
бъдат постигнати целите на наказанието. Гражданските искове, според
представителят на прокуратурата, са основателни и доказани, поради което следва
да бъдат уважени в претендираните размери.
Адв. Д.К. от ВрАК в
качеството си на повереник на пострадалите В.П. и на Ц.П. е изразил становище,
че предявените граждански искове са основателни и доказани, поради което същите
следва да бъдат уважени с всички произтичащи от това последици, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Според защитникът
адв. Цветомира М. от ВрАК, на подсъдимият Й. следва да бъде наложено
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, като неговия размер да
бъде определен, съобразно чл.58а ал.1 НК, в предвидения от закона минимум.
Изложени са доводи за прилагане на чл.66 ал.1 НК. По отношение на гражданските искове
защитникът не е изразил позиция.
В с.з. подсъдимият е
изразил съжаление за стореното и моли за по-леко наказание.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимия, и
прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелите В.П. и Ц.П.,
заедно със семействата си, живеели в къща „близнак“ в град Мездра на улица „Д-р
Петър Беров“ №7. Покривът на сградата бил амортизиран и имал нужда от основен
ремонт, и подмяна. Свидетелите направили проучване за лице, което евентуално да
бъде наето за строител и да извърши ремонта. Те се спрели на подсъдимия М.Й. ***.
На 21.01.2019 година в град Враца свидетелят П. и подсъдимият сключили договор
с предмет изграждане на нова покривна конструкция с обща квадратура 160 кв. м.,
подписан и от свидетелят п.. Общата стойност на услугата била договорена на
12 800 лева, разпредена на три транша в зависимост от етапа на изграждане
на конструкцията. Срокът на изпълнение на договора бил 15 работни дни, считано
от 01.05.2019 година, при положение, че метеорологичните условия позволяват
това. На 23.01.2019 година по настояване на Й. на посочена от него банкова
сметка *** П. и Бисерка Поповска – съпруга на свид. Ц.П. превели по 3 200
лева всеки или общо 6 400 лева за закупуване на материали. Такива не били
доставени. На 05.02.2019 година подсъдимият поискал още пари и семейство
Петкова му предали на ръка сумата от 2 200 лева. Въпреки договорката, през
месец май 2019 година Й. не започнал ремонта на къщата на семействата Петкови и
П.. Той работел по други обекти на лица, които го били наели по същото време и
дори по-късно. Един от обектите се намирал в град Мездра и свидетелите П., и П.
го търсили там Подсъдимият им обещавал, че ще започне работа „от понеделник“. На
19.07.2019 година по искане на Й. семейство П. му броили на ръка още 2 800
лева. Ремонтът обаче не започнал. Въпреки това подсъдимият не връщал
предплатеното по договор. До месец септември 2019 година той обещавал, че
„утре“ ще върне парите, но не го правел. Действията му говорели, че въпреки
подписания договор, подсъдимият не е имал намерение реално да се задължи по
него. Климатичните условия не му създавали пречки да извършва подмяна на
покриви по същото време на други лица. След като се убедили, че няма да си
получат парите, възложителите подали сигнали в РУ на МВР Мездра. В хода на
образуваното по случая наказателно производство Й. върнал на 13.03.2020 година на
семейство Петкови сумата от 2 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите В.П.П., Сийка Кирилова
Петкова, Ц.Х.П., Бисерка Янкова Поповска, Мая Василева Цанова, дадени на досъдебното
производство на л.54- л.55, л.57 – л.58; л.59-л.60, л.61, л.69; л.62-л.63,
л.65-л.66; л.67-л.68; л.70-л.71; от самопризнанията на подсъдимия, направени в
хода на съдебното производство, както и от събраните писмени доказателства: жалба
от В.П. /л.13/; договор от 21.01.2019 година, сключен между Ц.П. и В.П. като
възложители и М.Й. като изпълнител /л.14 – л.16 и л.21-л.23/; 2 броя платежни
нареждания за суми от по 3 200 лева /л.18 и л.26/; запис на заповед в
полза на В.П./л.20/;запис на заповед в полза на Бисерка Поповска /л.27/;
протокол за предупреждение /л.49/; справка Виваком /л.81/; справка Теленор
/л.87/; СД диск /л.86/; пълномощно /л.91/; писмено съгласие за разкриване на
банкова тайна /л.92/; банкови извлечения от Общинска банка /л.94-л.98/;
разписка за получена от Сийка Петкова сума в размер на 2 500 лева /л.128/;
характеристика /л.135/; справка за съдимост /л.136 от ДП, л.39 от съдебното
дело/; справка от Община Враца дирекция МДТ относно декларираното от М.Й.
движимо и недвижимо имущество /л.19-л.20 от съдебното дело/.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият М.Й. е извършил
престъпление против собствеността – измама. От обективна и субективна страни
същият е осъществил съставите на чл. 209 ал.1 НК.
Данните
по делото сочат, че подсъдимият, с цел да набави за себе си имотна облага,
умишлено е възбудил и поддържал в свидетелите П. и П. заблуждение, че ще
извърши ремонт на покрива на къщата им. В резултат на тези свои действия Й. е
причинил имотна вреда на двамата свидетели в размер общо на 11 400 лева,
съответно 5 400 лева на П. и 6 000 лева на П.. Според съдебната
практика, измамата е престъпление, което се характеризира с два момента от
обективна страна измамено лице и ощетено имущество, като последното се намира
във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той може да
се разпорежда с имущественият предмет. Най-често имуществен предмет са пари или
други движими вещи, но е възможно такъв да са и недвижими вещи, както и други
имуществени права. Актът на имуществено разпореждане се осъществява от
измаменото лице поради неговата неправилна представа относно правното основание
или условията за това разпореждане. Неправилните представи на измаменото лице
могат да се проявят в три форми – заблуждение, неопитност и неосведоменост,
извършвани само чрез действие от страна на дееца. Възбуждане на заблуждение е
такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни
представи, а поддържане на заблуждение е налице винаги, когато деецът проявява
активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос
за заблуждението. Използване на заблуждение на неопитност или неосведоменост е
винаги налице, когато субектът има съзнание за вече формирана неправилна
представа, с която да се солидаризира. Измамата по своята правна същност е
резултатно увреждащо престъпление, тъй като основният състав на чл.209 НК
изисква да е настъпила имотна вреда в резултат на акта на имуществено
разпореждане. Отрицателното изменение може да настъпи, както в имуществото на
измамения, така и в това на трето лице. От субективна страна деянието е
извършено винаги с пряк умисъл и с користна цел у субекта на престъплението.
Деецът във всички случаи предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече
възникнали такива. Освен това, лицето предвижда,че измаменият ще извърши акт на
имуществено разпореждане и в резултат на този акт неговото или другиму
имущество ще бъде увредено. Целта на субекта винаги е да набави за себе си
имотна облага или за другиго такава, като съзнава неизбежността на настъпилата
за пострадалия имотна вреда. Имайки предвид очертаната дотук правна рамка и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият е извършил
престъплението измама. Същият умишлено, с користна цел е извършил описаните
по-горе действия с ясното желание в неговото имущество да настъпят
по-благоприятни изменения, каквито по принцип не му се дължат. Писмените и
гласни доказателства сочат, че към инкриминираната дата Й. е предоставил и на
други лица обещаната на пострадалите свидетели услуга, ремонтирайки покривите
на техните домове, като желанието му за финансова облага го е мотивирало да
извърши описаните във фактическата обстановка действия. Основания за тези изводи
се съдържат в гласните доказателства по делото, в частност показанията на свидетелите
В. и Сийка Петкови, Ц. и Бисерка П.. Същите подробно описват действията на
подсъдимия по изпълнение на сключения с тях договор за ремонт на покрива на
къщата, в която живеят и обстоятелствата, при които са му били заплатени
исканите парични средства. Необходимо е да се посочат също и показанията на
свидетелката Мая Ценова, на чиято къща в град Мездра подсъдимият е извършвал
ремонт на покрива по времето, когато е следвало да изпълнява поетото към
пострадалите задължение. Същата е била свидетел на проведените между подсъдимия
и свидетелите Бисерка Поповска и Сийка Петкова нееднократни разговори, като
непосредствено е възприела начина, по който подсъдимият е успял да убеди двете
жени, че ще им започне „от понеделник“ ремонта, обещание, което всъщност не е
изпълнил и до момента, въпреки сключения граждански договор. Изложеното от тези
свидетели кореспондира със самопризнанията на подс. Й., с които е декларирал
пред съда, че описаната по-горе фактическа обстановка, съдържаща се и в
обвинителният акт, предмет на настоящото производство, е вярна и почива на
обективната действителност. Като мотив за действията на Й. съдът приема желанието
му да получи бързи доходи, които не му се следват.
От субективна
страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал
обществено-опасните последици на деянието и е желаел тяхното настъпване.
Като причини за
извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия
и незачитане неприкосновеността на частната собственост.
Съгласно чл.373
ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от
същия кодекс разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като
съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на
чл.58а НК.
Признавайки
подсъдимият М.Й. за виновен, съдът, при определяне вида и размера на
наказанието, взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, съжалението за стореното, частичното
възстановяване на причинените вреди, а като отегчаващи такива - характерът на деянието
и степента му на обществена опасност, сравнително високият общ размер на
причинените имуществени вреди на пострадалите и след като не намери основание
за прилагане на чл.55 НК, на основание чл.209 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК,
му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и след като
намалява така определеното наказание с една трета, му налага наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Предвид данните за
личността на М.Й., според които същият не представлява личност с висока
обществена опасност, както и отчитайки целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – личната и генерална превенция, този състав приема, че същите могат да
бъдат постигнати и без да е необходимо ефективно изпълнение на наложеното
наказание. По тази причина, на основание чл.66 ал.1 НК, съдът ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
В настоящето
производство са постъпили и са приети за съвместно разглеждане граждански искове,
предявени от пострадалите В.П. и Ц.П. чрез повереник адв. Д. К. от ВрАК против
подсъдимия М.Й. за сумите, както следва: по отношение на П. в размер на
2 900 лева, представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва и
по отношение на П. в размер на 6 000 лева, представляващи имуществени вреди,
ведно със законната лихва и направените по делото разноски. От изложеното в
обстоятелствената част на гражданските искове става ясно, че сумите, която се
претендират, представляват стойността на имуществените вреди, настъпили за пострадалите,
изразяващи се в предоставени от тях на подсъдимия парични средства за уговорен,
но неизвършен ремонт на покрив на къщата им. Имайки предвид доказателствата по
делото, съдът приема като безспорно установено, че с деянието си подсъдимият е
причинил на П. и П. имуществени вреди в размер на 2 900 лева /при
възстановени на ДП 2 500 лева/ и 6 000 лева, които съвпадат със стойността
на вредите според данните в обвинителния акт. Отчитайки доказателствата по делото,
съдът приема за основателни и доказани гражданските искови в предявените
размери, дължими от страна на подсъдимия, ведно със законната лихва върху
сумите, както и направените по делото разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 388 лева за всеки един от гражданските ищци.
Съдът постановява
вещественото доказателство по делото – един брой CD диск
със справка от „Теленор“ да бъде унищожен след влизане в сила на присъдата в
съответствие с чл.159а ал.6 НПК.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция подсъдимият М.Й. следва да заплати в полза на
Държавата такса върху уважените граждански искове в размер на 356 лева.
По
горните съображения съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: