Решение по дело №1247/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 334
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20225530201247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Стара Загора, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201247 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 617549-F624306 от
09.12.2021 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с
което на „КЛАС - Б.”ЕООД – град Стара Загора, ЕИК *********
представлявано и управлявано от М. П. Б., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 6828.96
/шест хиляди осемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/
лева за нарушение на чл.124, ал.5, във връзка с чл.182, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата и съдебно заседание, жалбоподателя, чрез
процесуалния си представител излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде
отменено изцяло. Алтернативно се иска прилагане на нормата на чл.28 от
ЗАНН или намаляване размера на наложеното наказание. Претендират се
направените по делото разноски във връзка с ползваната правна помощ.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна,
а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
1
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имаща право на нея, а разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) № F624306 от 24.08.2021
година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС
Закон за данък върху добавената стойност (“Регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.“) за нарушение на чл.124, ал.5 от същия
закон (“Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.“) – ал.4 –(“Регистрираното лице е
длъжно да отрази 1 получените от него данъчни документи в дневника за
покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния
период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период
по чл.72, ал.1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от
регистъра по чл.123, ал.6 в дневника за покупки за данъчния период, през
който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като
съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се
определят с правилника за прилагане на закона.“)
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
било извършено, в НП е посочено, че жалбоподателят като регистрирано по
ЗДДС лице – получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС с №
**********/04.02.2021 година с данъчна основа в размер на 34 144,78 лева и
ДДС в размер на 6 828,96 лева не е изпълнило задължението си да отрази
кредитното известие в дневника за покупки за съответния данъчен период и
това е довело до определяне на данъка за този период в по-малък размер.
2
Кредитно известие с № **********/04.02.2021 година с данъчна основа в
размер на 34 144,78 лева и ДДС в размер на 6 828,96 лева е издадено от
“Българо Американска Кредитна Банка“ АД, с ЕИК *********, с основание за
издаване на известие – „Връщане на получени суми съгласно чл.5.02 от
предварителен договор 117/11.05.2020 година за покупко-продажба на ателие
Б1.1 в град София в.з. „Симеоново – север“. Същото е издадено към фактура
№ **********/04.05.2020 година, на стойност 34 144,78 лева и ДДС 6 828,96
лева издадена от „Българо Американска Кредитна Банка“АД с предмет
„Капаро и първа вноска съгласно чл.2.02.А/Б/1 на предварителен договор от
30.04.2020 година за покупко-продажба на ателие Б1.1 в град София в.з.
„Симеоново – север“, която е включена от дружеството в отчетните регистри
– дневник за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период месец юни 2020
година и едва тогава е приспаднат пълен данъчен кредит. Кредитното
известие е следвало да бъде включено в отчетните регистри – дневник за
покупките за данъчния период, през който е издадено – месец февруари 2021
год. при подаването на справка-декларация в офис Стара Загора при ТД на
НАП Пловдив в срок до 14-число на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася, а именно до 15.03.2021 година. За този данъчен период в
офис град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив е подадена справка-
декларация с вх.№ 24002400686/12.03.2021 год. с приложен дневник за
покупките, в които посоченото кредитно известие не е отразено и в резултат
на неотразяването му декларирания резултат в подадената справка-
декларация за периода е определен в по-малък размер с 6 828.96 лв., който е
размера на ДДС на неотразеното кредитно досие. Отразено е, че
горепосоченото кредитно известие е отразено в дневника за покупките за
данъчен период м.06.2021 год. и за този период е подадена справка-
декларация с вх. № 24002447448/13.07.2021 година. Нарушението е
извършено на 16.03.2021 год. и е установено при извършване на проверка.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондиращи помежду си и с
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
Разпити в хода на проведеното съдебно следствие свидетелите
3
поддържат констатациите в АУАН и съдът намира показанията им за
обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на
същата норма регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, независимо от правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС - да включи
получените данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период, в който може да упражни правото си данъчен
кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно вменяването
на задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да
се установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от
данъчно задълженото лице. /в този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г.
по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.
№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. №
1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д.
№ 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д.
№ 4412/2014 г., І отд. на ВАС. Решение № 1037 от 09.06.2022 година,
постановено по к.а.н.дело № 950/2022 година по описа на
Административен съд град Пловдив./ От фактическа страна се установява,
че кредитното известие е получено от задълженото лице в по-късен период и
същото веднага е включено в дневника за покупки с подадения отчетен
регистър за съответния период – месец юни 2021 год. Колкото и обективна и
безвиновна да е отговорността на юридическото лице, то не може да се
приеме, че е извършено нарушението без дружеството да е имало обективна
възможност да го изпълни. Това не е довело до дългосрочно ощетяване на
бюджета, доколкото установеното ДДС за внасяне е внесено във връзка със
забавеното кредитно известие в кратък срок от установяването на
задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при по-
късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност
4
на търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Изрично следва да се подчертае, че въпросът за получаването на
кредитното известие от регистрираното лице няма никакво отношение към
субективната страна на нарушението, включително и към спецификата на
обективната и безотговорна вина на юридическото лице. Въпросът за
кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само след
като получи кредитното известие, за регистрираното лице се поражда
задължението да го отрази в дневника за покупки за данъчния период,
включително и за данъчния период, през който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и
чисто фактическия въпрос дали кредитното известие е получено от
задълженото лице в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за
покупки за данъчния период, през който е издадено, съответно – извършено
ли е нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то
следва преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие
е получено от адресата.
Поради изложеното съдът намира, че задълженото лице е било в
обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според
практиката на съдилищата, възниква с получаването на първичния счетоводен
документ от задълженото лице.
По тези съображение съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя направените до момента на делото разноски в
размер на сумата от 806 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие и фактура
към него.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение
първо, съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 617549-F624306 от
5
09.12.2021 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с
което на „КЛАС - Б.”ЕООД – град Стара Загора, ЕИК *********
представлявано и управлявано от М. П. Б., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 6828.96
/шест хиляди осемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/
лева за нарушение на чл.124, ал.5, във връзка с чл.182, ал.1 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на
„КЛАС - Б.”ЕООД – град Стара Загора, ЕИК ********* представлявано и
управлявано от М. П. Б., ЕГН ********** сумата от 806 /осемстотин и шест/
лева, представляваща направени по делото разноски за ползвана правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6