О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
1120 12.09.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 21 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Р. Кръстева с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д.Р. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, чрез пълномощник юрк. Йордан Славов, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на Румен Милчев Дамянов в резултат на настъпило на 11.08.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Ангел Радославов Лаловски, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Ангел Радославов Лаловски пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 28.11.2018г. присъда № 48/ 13.11.2018г. по НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора, Ангел Радославов Лаловски е бил признат за виновен затова, че на 11.08.2017 г. на републикански път № І-6 в землището на община Мъглиж, област Ст.Загора, в участъка между с.Ветрен и гр.Николаево, км. 344+500, при управление на товарно МПС с рег. № СВ 88 40 ВС, марка „Дачия“, модел „Докер“, собственост на „Сожелиз - България“ ЕООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Румен Милчев Дамянов, поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено за изпитателен срок от 4 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Р.Дамянов – съпруг на първата и баща на другите две ищци. В.Д. имала 39 годишен щастлив брак с починалия, който се грижел изцяло за издръжката на семейството. Д.Д. след развода си преди няколко години, живеела в едно домакинство с родителите си, които й помагали в грижите за нейните малолетни деца Даяна и Петка. Работи във фирмите на баща си, който напълно заместил истинският баща на децата. Т.Д. също е била много привързана към баща си и макар да е живяла в отделно домакинство със своя съпруг, често е гостувала на майка си и баща си.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/07/116002548171, със срок на покритието 03.10.2016 г. – 02.10.2017 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Позовават се на чл. 493 от КЗ, съгласно който застрахователят покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 13.09.2017 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение. По така отправените претенции били образувани преписки с № **********, ********** и ********** от 15.09.2017г., по които на основание чл. 499 от КЗ били определени обезщетения в размер на по 63 000 лв. за В.Д. и Д.Д. и 56 000 лв. за Т. Кръстева - Д., които суми дружеството било съгласно да заплати като авансово плащане, но към датата на подаване на исковата молба такова плащане не е било извършвано. Предвид несъгласието си с определения размер и с оглед предвидената в чл. 498, ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е допустима.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Румен Дамянов. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява и желае да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответното дружество е платило застрахователно обезщетение на ищците в следните размери: 63 000 лв. на Д.Д., 56 000 лв. на Т.Д. и 63 000 лв. на В.Д.. В тази връзка се твърди, че платените по доброволен път обезщетения в посочените размери са „справедливи“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилата при ПТП смърт на Р.Дамянов. При условия на евентуалност, ответникът счита претендираното обезщетение за завишено по размер. Отделно от това твърди, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан и несъобразена скорост и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, както и че на ищците е било заплатено обезщетение в справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
Ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 497 ал. 1 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, били чл. 106 ал. 3 във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като обезщетенията са били изплатени на 05.02.2019г. и законната лихва се дължи не по-рано от тази дата. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК.
Постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била голяма.
Съпричиняване от страна на Р.Дамянов не би могло да има, тъй като ПТП е настъпило изцяло в лентата за движение на загиналия и той не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Седалката на водача от удара се е преместила цялата напред и дали е бил или не с предпазен колан, е без значение.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума, а за авансово внесените суми до тази дата – 05.02.2019г.
Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия, както е направено и възражение затова, че пострадалия е издържал изцяло семейството си, тъй като и четирите търговски дружества на Р.Дамянов са били в ликвидация, т.е.нямат имущество.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът е релевирал възражение за извършено плащане на застрахователни обезщетения, което по същество представлява възражение за прихващане, при условие, че ищцовата претенция бъде уважена, да бъдат погасени двете насрещни вземания по отношение на всяка от ищците до размера на по-малкото от тях. Съгласно чл. 371 от ГПК, възражение за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събиране на нови доказателства. Възражението за прихващане е процесуален способ за упражняване на материалното потестативно право да се извърши компенсация, уредено в чл. 103-105 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докаже пълно и главно възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. По евентуалното възражение за прихващане, ответникът следва да докаже, че е извършил доброволно плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на посочените по-горе суми, а ищците от своя страна следва да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
В писмения си отговор ответното дружество е поискало ищците да бъдат задължени да представят здравния статус на пострадалия Румен Дамянов. Това искане следва да бъде уважено, тъй като макар ответната страна да не посочи с какво ще допринесе за защитната му теза, същото е необходимо във връзка с поставените въпроси относно причините за смъртта на пострадалия.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства. Основателно се явява и искането на ответника за допускане на гласни доказателства за изясняване на изложените в отговора на исковата молба фактически обстоятелства както и разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване механизма на процесното ПТП. За призоваване на свидетеля, застрахователят следва да внесе по депозитна сметка на ОС-Бургас сумата от 50 лв. за разноски.
Допустимо на основание чл.192 от ГПК е искането на ищците за прилагане на НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора.
Съдът приема във връзка с отправените от ищците и ответната страна искания, че по делото следва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска. Вещото лице по първата следва да даде отговор на въпрос № ІІ (л.3, стр.2), съобразно тяхната формулировка в исковата молба, съотв. въпроси № 3.1-6; 8 (л.27-28) и въпроси 1-3 от отговора на допълнителната искова молба, а това по втората на въпроси № 7; 9-11 и въпрос № 2 от отговора на допълнителната искова молба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 11.08.2017г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 21/2019
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищците да водят свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетеля на ответната страна Ангел Радославов Лаловски с ЕГН **********, който да бъде призован по местоживеене:*** Слатина след внасяне от ответната страна по депозитна сметка на ОС-Бургас на разноски в размер на 50 лв.
ДОПУСКА извършването на комплексна автотехническа експертиза от вещото лице Веселин Гяуров, който да отговори на поставените от страните на въпроси № ІІ (л.3, стр.2), съобразно тяхната формулировка в исковата молба, съотв. въпроси № 3.1-6; 8 (л.27-28) и въпроси 1-3 от отговора на допълнителната искова молба, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователно дружество „Евроинс“АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 300 лв.
ДОПУСКА извършването на комплексна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ответната страна въпроси № 7; 9-11 и въпрос № 2 от отговора на допълнителната искова молба, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователно дружество „Евроинс“АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 120 лв.
ДА СЕ изиска и приложи НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА В.А.Д., Д.Р.Д. и Т.Р. Кръстева да представят в 14-дневен срок личното здравословно досие на Румен Дамянов.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и свидетеля Лаловски.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищците това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалните му представители, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Вещите лица да се уведомят след прилагането на НОХД № 460/2018г., здравословното досие на Р.Дамянов и внасяне на определения предварителен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: