№ 79
гр. Панагюрище, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК
и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********
срещу Н. Н. Я., за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1909,74 лв., представляващи непогасена
главница по договор за потребителски кредит от 20.09.2019г., ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба- 10.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 300,80 лв. - договорна лихва за периода от 07.10.2019г. до
24.08.2020г., 1560,46 лв.- възнаграждение по гаранционна сделка; 217,46 лв. – лихва за
забава от 25.08.2020 г. до 23.07.2021 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г. и
приложение № 1 от 02.11.2020 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 611/2021г. по описа на Районен съд -
Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 20.09.2019 г. е сключен договор
за паричен заем № 3635461, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника сума пари в размер на 2000,00 лева., както и договор за поръчителство от
20.09.2019 г. сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД – поръчител.
Твърди се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че
е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора, като е следвало да заплати сума в
размер на 2353,68 лв. на 24 погасителни вноски, всяка в размер на 98,07 лв. Сочи се,
че е заплатена единствено сумата от 330лв., поради което задължението е в размер на
1909,74 лв. Излага се, че за предоставяне на процесната сума ответникът дължи
договорна лихва в размер на 300,08 лева за периода от 07.10.2019 г.- дата на първа
вноска до 24.08.2020- дата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че
1
съгласно клаузите на договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване
на сумата да представи на заемодателя едно от обезпеченията посочени изчерпателно в
договора, поради което на 20.090.2019 г. между ответника и „Файненшъл България“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3635461, по силата на
който поръчителя се е задължил да сключи договора за поръчителство с
кредитодателя, за което „Файненшъл България“ ЕООД дължи заплащане на
възнаграждение в размер на 1702,32 лв., платимо разсрочено на вноски с падеж дата на
вноските по кредита. В исковата молба се твърди, че доколкото кредитополучателят не
е изпълнил задължението си за заплащане на заемната сума, то поръчителят е изпълнил
това задължение и е встъпил в правата на кредитодателя. В исковата молба се излагат
твърдения, че процесните вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., както и
Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към него, като ответникът е уведомен за станалата
цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли се за уважаване на предявените искови
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи, че на ответника не е съобщена процесната цесия, като се излага, че
доколкото договорът за цесия не е съобщен на длъжника, то той не е породил права
спрямо него, поради което ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска.
Моли се да се отхвърлят исковите претенции. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с три обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 29.12.2021 г., а
исковата молба е подадена на 28.01.2022 г. (п.кл.) от процесуално легитимирана
страна- заявител в заповедното производство.
По делото е представен и приет като доказателство договор за паричен заем №
3635461 от 20.09.2019 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД – кредитодател и
Н. Н. Я. - кредитополучател и Тарифа към него, от който се установява, че
кредитодателят предоставил на ответника сума пари в размер на 2000 лв., която сума
кредитополучателят се задължила да върне на равни двуседмични вноски – 24 бр.
Всяка в размер на 98,07 лв. Между страните бил уговорен фиксиран годишен лихвен
проценс -35 %, както и ГПР – 40,83 %. Посочено е, че общата дължима сума е в размер
на 2353,68 лв. В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия;
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между
поръчителя „Файненшъл България” ЕООД (финансова институция с основен предмет
на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя Н. Н. Я. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство № 3635461 от 20.09.2019 г., съгласно който
потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителсто с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
2
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т.ч. задължение за
връщане на заемната сума в размер на 2000лв., задължение за плащане на
възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство за
поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер
на 1702,32 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 70,93 лв., и
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
По делото е приложено и прието като доказателство преводно нареждане от
02.11.2020 г., от което се установява, че „Файненшъл България” ЕООД е заплатило на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в размер на 2282,44 лева, като основание за
плащането е посочено кредит 3635461.
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ведно с Приложение № 1 от 02.11.2020 г., по силата на който ищецът е закупил
вземането на кредитодателя „Файненшъл България“ ЕООД към ответника Н. Я.. Като
доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера,
с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия по см. на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е допусната и приета без възражение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило, че от ответника е усвоена заемната сума
в размер на 2000 лева на 20.09.2019 г., както и че от същата са направени плащания в
общ размер на 330 лева, с които са погасено част от задължението по гаранционната
сделка. В заключението на вещото лице е посочено, че на 02.11.2020 г. „Файненшъл
България” ЕООД е заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в размер на 2282,44
лева, с която са погасени задълженията на ответника по договора за заем както следва:
1909,76 лева – главница, 300,80 лева – лихва и 71,90 лева – лихва за забава към
02.11.2020 г. В своето заключение вещото лице посочва, че размера на договорната
лихва надминава 3,4 пъти размера на законната лихва, а размера на уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство надминава 16,39 пъти размера на
законната лихва. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси,
поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки: валиден договор за цесия, по който е съобщено на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор за
потребителски кредит № 3635461 от 20.09.2019 г., по които е предоставена на
ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и
размер на дължимата главница и лихва; валиден договор за предоставяне на
поръчителство № 3635461 от 20.09.2019 г, по който ответникът е поел задължение да
заплати сума в размер на 1702,32 лева – възнаграждение по него, както и че
поръчителят е изпълнил задълженията си съобразно ЗЗД, респ. е встъпил в правата на
кредитора, спазване на задълженията на кредитодателя и поръчителя произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите. Съобразно разпоредбата на чл.
154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно
доказване наличието на посочените предпоставки.
Сключеният между страните договор има правните характеристики на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност на ЗПК и разпоредбите на ЗЗП, касаещи
3
неравноправните клаузи в договори, сключени с потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че договорът за кредит
е недействителен поради недействителност на клаузата за договорна лихва. Принципно
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над
размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ +
десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.
Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и
пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен
състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на
добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния
договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва (същата е в размер на 3,4 пъти над законната лихва) и по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има
за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от
друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД,
който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори,
а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната
лихва. Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение и при
договорите за потребителски кредит, поради което процесния договор з
апотребителски кредит се явва недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото е установено, че заемодателят е
изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума в размер на 2000
лева- съобразно констатациите на съдебносчетоводната експертиза. Поради това
ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и други плащания
като възнаградителна и мораторна лихва. От размера на чистата стойност на кредита –
2000 лв., следва да бъдат приспаднати направените до момента плащания, чийто
4
размер съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза е 330 лв.
Следователно дължима от ответника е сума в размер на 1670 лв., до която сума следва
да бъде уважен искът за заплащане на главница, като следва да се отхвърли
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва.
В изпълнение на задължението за извършване на служебна проверка по чл. 7, ал.
3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че договора за
предоставяне на поръчителство се явява нищожен поради накърняване на добрите
нрави и в този смисъл е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно
общия принцип за свобода на договаряне, залегнал в чл. 9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. Както бе посочено по -горе добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По начало
договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Поемането на задължение от страна на
длъжника да заплати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес
на поръчителя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя,
тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем. Налице е следователно
явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като срещу задължението за
заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не получава никаква
насрещна престация. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че видно от вписванията
в ТРРЮЛНЦ заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД. Нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство следва и неравноправния й характер
съгласно чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП на клаузата на чл. 3, ал. 1
от договора за поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на
поръчителя. Тази уговорка внася значително неравноправие в правоотношението, а
престациите на страните са явно нееквивалентни. Дружеството-поръчител поема
задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ размер на 2353,68 лв.,
срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на 1702,32 лв.,
представляващо над 50 % от размера на заема и надминаващо над 16 пъти размера на
законната лихва. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде
реализирана (в случай, че договор за поръчителство все пак бъде сключен със
заемодателя), ако заемателят добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за
заем, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това
отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя, което
означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем, имуществената
отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. По делото не са
ангажирани доказателства тази клауза да е индивидуално уговорена с потребителя, а и
от съдържанието на договора за поръчителство може да се направи извод, че е
предварително изготвен от търговеца и при сключването му потребителят не е могъл
да влияе върху клаузите му. Поради това на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП съдът
приема клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя за нищожна. С
оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП и общото правило на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
съдът намира, че нищожността на тази клауза води до нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство, тъй като не би могло да се предположи, че
поръчителят, който е търговско дружество с основен предмет на дейност предоставяне
на гаранционни сделки (както е посочено изрично в договора за предоставяне на
5
поръчителство), би поел задълженията по същия безвъзмездно, без да очаква
заплащане на възнаграждение и съответно реализиране на печалба. С оглед всичко
изложеното съдът намира за недействителен договора за предоставяне на
поръчителство, респ. недължима се явява сумата в размер на 1560,46 лв.-
възнаграждение по гаранционна сделка. Доколкото неоснователна се явява
претенцията за заплащане на възнаграждението по гаранционната сделка, то и
неоснователна се явява обусловената претенция за заплащане на обезщетение за забава
в размер на 217,81 лева за периода от 25.08.2020 г. до 23.07.2021 г.
От доказателствата по делото – рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 02.03.2020 г. и приложение № 1 от 02.11.2020 г. сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД се установява, че между страните по договора е прехвърлено вземането на
цедента към ответника по делото, за което прехвърляне длъжникът е уведомен с
връчване на исковата молба за отговор. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че неоснователни се явяват доводите на ответника по отношение това, че искът
се явява неоснователен предвид това, че на длъжника не е съобщена цесията преди
предявяване на исковата претенция. Съгласно трайно установената съдебна практика,
уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия
може да се направи и с връчване на исковата молба и приложенията към нея за отговор
на ответника, в случай че към исковата молба е приложен договора за цесия и
цесионерът е надлежно упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за станалата
цесия, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В конкретния случай от данните по делото се установява, че исковата молба
заедно с приложенията към нея, включително и договора за цесия ведно с Приложение
1, в което са посочени вземанията предмет на прехвърлителната сделка (в което
приложение е включено и вземането към ответника), са връчени лично на ответника Я.
на 14.04.2022 г., като съобщението е надлежно оформено. Ето защо настоящия
съдебен състав приема, че ищецът „АКПЗ“ ЕООД има качеството на кредитор -
материално легитимиран носител на процесното вземане.
Предвид гореизложеното исковата претенция следва да бъде уважена
единствено по отношение на сумата в размер на 1670 лева – чиста стойност на кредит
по договор за паричен заем № 3635461 сключен на 20.09.2019 г., а в останалата част
исковите претенции следва да се отхвърлят.
Тук е мястото да се посочи, че съобразно задължителните разяснения дадени с т.
13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при
отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо
не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед относно
главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на 1670
лв. от предявения размер от 3988,81 лв.) в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 20,93 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 33,40 лева – ДТ или разноски
в заповедното производство в общ размер на 54,33 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
6
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 1670 лв. от предявения размер от
3988,81 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 202,28 лв., от които 41,86 – юрисконсултско възнаграждение,
67,83– държавна такса и депозит за вещо лице – 125,60.
На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на
направените от ответника деловодни разноски по производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно заплащането на 232,53 лева - адвокатско
възнаграждение, доколкото искането е своевременно направено, като са представени
доказателства, че разноските са реално сторени (договор за правна защита и съдействие
от 09.05.2022 г., л. 67 от делото).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК и чл. 23 ЗПК по отношение на Н. Н. Я.,
ЕГН **********, с адрес – гр. Панагюрище, ж.к. *****************, № 12, ет. 1, ап. 2,
че „Агенция за конторл на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 е носител
на парично вземане в размер на 1670 лева - чиста стойност на кредит по договор за
паричен заем № 3635461 от 20.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 02.03.2020г и приложение № 1 от 02.11.2020 г. към него, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
611/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер от 1670 лева до предявената сума от 1909,74 лева - главница, както
и за установяване дължимостта на сумите: 300,80 лв. - договорна лихва за периода от
07.10.2019 г. до 24.08.2020г., 1560,46 лв.- възнаграждение по гаранционна сделка;
217,46 лв. – лихва за забава от 25.08.2020 г. до 23.07.2021 г.,
УКАЗВА на Н. Н. Я., че сумата може да бъде заплатена по банкова сметка
IBAN: BG75BPBI79401083971603, BIC: BPBIBGSF при: „Юробанк България“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Н. Н. Я.,
ЕГН **********, с адрес – гр. Панагюрище, ж.к. *********** II, № 12, ет. 1, ап. 2 да
заплати на „Агенция за конторл на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сума в
размер на 54,33 лв.- представляваща разноски напрвавени в заповедното производство,
както и сума в размер на 235,29 лв. - представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Н. Я., ЕГН **********, с адрес –
гр. Панагюрище, ж.к. *********** II, № 12, ет. 1, ап. 2 да заплати на „Агенция за
конторл на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сума в размер на 232,53 лв. -
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
7
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8