Определение по дело №316/2020 на Окръжен съд - Плевен

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………

                            град ПЛЕВЕН, 28.05.2020 година

 

   ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граж. състав, в ЗАКРИТО заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА………….ч.гр.д. № 316  по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

                                                             

                    Производство по чл.423 ГПК.

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 ГПК, подадено от    адв. А.С. *** в качеството на назначен особен процесуален представител на „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“- ООД, ЕИК-***– длъжник в заповедното производство по ч.гр.д.№ 981/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг, по което е издадена Заповед № 538/03.10.2019г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено дружеството да заплати на Ц.К.Н. сумата 6840лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 02.10.2019г. до изплащане на вземането, което произтича от Запис на заповед.

 Във възражението се твърди, че в едномесечен срок от узнаване за издадения изпълнителен лист, дружеството-длъжник подава настоящото, като заявява, чрез назначения си особен представител, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Счита, че е налице хипотеза на чл.423,ал.4 от ГПК, тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена от управителя на дружеството на 08.10.2019г. и преди изтичане на срока за подаване на възражение/до 22.10.2019г./, на  15.10.2019г. управителят е бил заличен от Търговския регистър, въз основа на подадено от самия него заявление за заличаването му. Съображенията за това са изложени подробно във възражението. Направено е искане за спиране на заведеното срещу дружеството изпълнително производство и да бъде прието възражението, като делото се върне на РС-Червен бряг за прилагане на последиците на чл.415, ал.1 от ГПК.

Насрещната страна – заявителя Ц.К.Н. не е подал отговор и не е взел становище по депозираното възражение. 

        Въззивния съд, като взе предвид изложените във възражението доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:

Частно гражданско дело 981/2019г. на Червенобрежки РС е образувано по заявление от 02.10.2019г. на Ц.К.Н. ***, за издаване на  заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“- ООД, ЕИК-***, по реда на чл.417 ГПК  за сумата  6 840лв. - главница, представляваща дължима сума по запис на заповед от 31.12.2014г. и за законната лихва върху главницата, считано от 02.10.19г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.    Заявлението е уважено и е издадена заповед № 538/03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание чл.417 от ГПК. На същата дата е издаден изпълнителен лист, който е получен от представител на заявителя на 04.10.2019г. Въз основа на него е образувано изпълнително дело №************** по описа на ДСИ  при РС-Червен бряг. Поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за незабавно изпълнение, са връчени на длъжника на 08.10.2019г., чрез управителя на дружеството Ц.П.Т.. На 15.10.2019г. е уважено подаденото от Т. заявление и тя е заличена от Търговския регистър като управител на дружеството, като друг управител не е вписан. По искане на двама от съдружниците, с определение № 51/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 50/20г. на РС-Червен бряг, на основание чл.29, ал.4 от ГПК за особен процесуален представител на дружеството, до избор на нов управител, е назначена адв. А.С. ***.

От представените пред въззивния съд писмени доказателства, се вижда, че определение № 51 от 11.02.2020г. на ЧРС е обжалвано пред  Плевенски ОС, който с влязло в сила определение № 433 от 23.04.2020г. по в.ч.гр.д. № 300/2020г. е приел, че жалбата на съдружника и бивш управител Ц.П.Т. е недопустима и я е оставил без разглеждане. Подадена е молба от 21.05.2020г. от адв.А. С., по повод оставяне на възражението по чл.423 ГПК без движение, в която е посочено, че представителната власт на адвоката по отношение на дружеството-длъжник произтича от определението за назначаването ѝ за негов особен представител в посоченото по-горе изпълнително дело, като се позовава и на съдебна практика – определение № 383/04.08.2015г. на ВКС, I ГО. Макар че със соченото определение е дадено разрешение на малко по-различен казус, въззивният съд приема, че назначения в изпълнителното производство особен представител е процесуално легитимиран да възразява срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.423 ГПК, доколкото хода на изпълнителния процес е в пряка зависимост от упражняването на правата на длъжника в заповедното производство, в т.ч. и на правото на възражение по чл. 423 ГПК. Поради това, съдът приема, че възражението на  „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ООД е подадено от надлежно лице. Същото е подадено в едномесечния срока по чл.423, ал.1 от ГПК, считано от узнаване на заповедта за изпълнение от иницииралите производството за назначаване на особен представител съдружници. Длъжникът „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ООД  като юридическо лице (търговско дружество) извършва правни действия чрез своите управителни органи, посочени в закона и дружествения договор. Представляващият дружеството с ограничена отговорност управител Ц. Т. е бил заличен  в периода, когато е текъл срока за възражение по чл.414 от ГПК и преди изтичането му нов управител не е бил избран, респ. вписан в ТР. Поради изложеното съдът приема, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в срок от надлежен представител на длъжника и затова е допустимо. Разгледано по същество възражението се явява и основателно.

Длъжникът се позовава на хипотеза на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК, а именно: бил е лишен от възможност да оспори вземането, тъй като не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Въззивният съд намира възражението за   основателно. Длъжникът като дружество с ограничена отговорност -„Екоагроенергия“ООД е следвало да извърши това правно действие чрез своя управителен орган – управителят Ц.П.Т..Управителят, който е и съдружник, след приемане на връчената му заповед за изпълнение на парично задължение, не я е оспорил, а е подал заявление за заличаването си, което е било вписано още преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. Поради това, че на мястото на заличения  от Търговския регистър управител не е вписан друг, дружеството е било лишено от възможността да оспори заповедта като депозира възражение по чл.414, ал.1 от ГПК в срок. Именно тези обстоятелства, съдът счита, че са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК, които дружеството-длъжник не е могло да преодолее.

Поради изложеното, възражението по чл.423, ал.1, т.4 от ГПК е основателно и следва да бъде прието. Следва разглеждането на делото да  продължи пред първоинстанционния съд с указания към заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, като в това производство първоинстанционният съд да разгледа  и подаденото с възражението искане по чл.420, ал.2 от ГПК. Въззивният съд спира само изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК, но не и по чл.417, какъвто е настоящият случай. С възражението не са подавани частни жалби по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 от ГПК, нито самостоятелно, нито инкорпорирани в текста на възражението по чл.423 от ГПК, по които въззивният съд да се произнася.

По изложеното,  Плевенският окръжен съд

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО на „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“-ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ******, подадено чрез особения процесуален представител адв. А.С. ***, с адрес за кореспонденция в *****  срещу Заповед № 537/03.10.2019г. за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 981/2019г.  по описа на Районен съд –  гр. Червен бряг.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд-гр.Червен бряг, същия съдебен състав, за даване на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК и за разглеждане на съдържащото се във възражението искане по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението.

Определението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: