О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
Велико Търново, 02.05.2023 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІ-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 267/2023 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх. № 2063/25.04.2023г., депозирана от името на ТД „Зарзаватчийница“ ЕООД с ЕИК *********, гр. В. Търново, действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение № 82/10.04.2023г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167202552852_3/06.04.2023г.
Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите са незаконосъобразни, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства. В издадения административен акт не са изложени мотиви. Административният орган не е посочил обстоятелствата върху които основава извода си, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Освен това, счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, както на националното, така и на европейското право. Не са били нарушени техническите средства, които са били поставени на МПС, дружеството няма ликвидни и изискуеми задължения към датата на обезпечаване на стоките с висок фискален риск. Излага допълнителни аргументи за неправилно приложен размер на обезпечението, съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.. Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия като постановени в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и задължителната практика на съда на ЕС и националните съдилища. Претендира за присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Изтъква съображения, че обезпечението в случая е наложено поради наличието на две законови основания, а именно: по чл.121а, ал.1, т.3 от ДОПК и чл.121а, ал.2 от ДОПК. Констатирани са несъответствия във вида и количеството на превозваната стока спрямо първоначално декларираното и е направена преценка, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. ПП претендира присъждане на разноски за ЮКВ.
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението на директора на ТД на НАП е връчено на пълномощника на дружеството жалбоподател на 18.04.2023г., което се установява от Удостоверението за електронно връчване/вж.л. 56 от делото/. Жалбата срещу него е подадена на 20.04.2023 г., което е видно от поставения на нея вх. № 10043/20.04.2023 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Подадена е от лице, което е адресат на акта, поради което притежава правен интерес от обжалване. Същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу съображения:
От представените с адм. преписка доказателства се установяват следните факти:
1. На 06.04.2023 г. в пункт за фискален контрол Зеленчукова борса село Първенец, органи на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на МПС с рег. № ***, превозващо стоки плодове и зеленчуци – домати, пиперки, тиквички. На същото е поставено техническо средство за контрол /ТСК/ № 0377184, като действията на приходните органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 167202552852_1/06.04.2023 г.
2. На 06.04.2023г. в 16:10 ч. е извършен оглед на товарния автомобил, като е установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост и същото е отстранено. Действията са обективирани в Протокол №167202552852_2/06.04.2023г.
3. След проверка на стоките в мястото на разтоваването с Протокол № 167202552852_3/06.04.2023г., на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на „Зарзаватчийница“ ЕООД е било наложено обезпечение в общ размер на 3 803,22лв. представляващо 30% от стойността на посочените стоки/вж. л.88 и сл./. Протоколът е подписан с възражения от лице, упълномощено да представлява дружеството.
3.1.В посочения Протокол № 167202552852_3/06.04.2023г. органите по приходите са посочили две групи обстоятелства, послужили им като фактически основания за предприетите действия. Едната група касае несъответствието между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката/вж. л.92/. посочено е, че при разтоварване на място е установено, че в МПС има стока, която не е декларирана при началото на ФК. За същата са представени фактури. Между тях ябълките и мандарините са в списъка на стоки с ВФРиск. Другата изгражда предположението, че след извършен анализ в информационните масиви на НАП, при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни, а именно:
3.2. Дружеството е декларирало резултат „ДДС за внасяне“, несъответстващ на размера на оборотите за съответния период. Данъчната основа на реализираните доставки е почти равна на тази на покупките. При извършена проверка в обект на дружеството за търговия на едро гр. В. Търново, ул. Магистрална №9 през януари 2023г. са установени нарушения на данъчното законодателство – не е издадена касова бележка и е установена разлика в касовата наличност. При извършената инвентаризация е установен излишък на стоки при фактическото преброяване спрямо счетоводните данни, което водидо неотчитане на разходи и съответно приходи.
3.3. В Решението на директора на ТД на НАП-ВТ са посочени допълнителни мотиви, че към 06.04.2023г. дружеството има просрочени задължения по Декларации обр. 6 от дата 20.03.2023г. за периода 01.02.2023г.-28.02.2023г. за сумата от 264,78 лева главница и 1,18лв. лихви. Освен това при извършено преброяване на наличните активи е установена налична стока към 6.1.2023г. в размер на 247 220,79 лева съгласно изготвени описи а съответно дебитното салдо по с/ка 304 Стоки е в размер на 134 551,57 лева, като след приспадане на ДДС и декларираната печалба от 15%, наличността на стоките е 175 114, 73 лева. или налице е излишък в размер от 40 563,16 лева. В слравнение с наличността по счетоводни данни. За посочените нарушения е издадена Заповед за налагане на ПАМ, потвърдена по адм. д. 81/23г. по описа на АСВТ.
4. При тези констатации, на основание чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 121а, ал.1,т.3 и ал.2 от ДОПК, ОП пристъпват към действия по обезпечаване на доказателства, като изземват стоката с ВФР и документите, придружаващи същата за стоката, определят и дължимото обезпечение, което следва да се предостави за преодоляване на забраната за разпореждане със стоката.
4.1. При проверката са били събрани като доказателства 7 бр. фактури.
5. С ППП № 167202552852_5/06.04.2023г. стоките са предадени на ОП. Съответно с ППП № 167202552852_7/06.04.2023г. стоките, върху които е наложено обезпечение са освободени след представяне на обезпечение в парични средства. Представено е платежно нареждане за сумата от 3 803,22лв./вж. л.109/.
6. Впоследствие от „Зарзаватчийница“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ до директора на ТД на НАП. По тази жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в срока, посочен в същия текст с решение, с което е отхвърлил подадената жалба. Това решение и потвърдените с него действия на органите по приходите се обжалват пред съда в настоящето производство.
В Глава петнадесет „а“ от ДОПК, озаглавена „Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск“ чл. 127а – чл. 127з от ДОПК са разписани действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол, като проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни измами. Отделно са регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие „предварително обезпечаване при фискален контрол“. В конкретния случай служители в Дирекция „Фискален контрол“, които са извършили проверката, са предприели обезпечителните действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като са действали в рамките на правомощията, предоставени им посредством Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014 г., приложена по делото. По този начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален риск.
В тази връзка съдът прие, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 167202552852_3/06.04.2023г., са извършени от оправомощени органи по приходите, в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Органите на Дирекция „фискален контрол“ са се позовали на две основания за реализиране на правомощията си. Първата група обстоятелства са подвели под хипотезата на чл. 121а, ал 2 от ДОПК, а именно – при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с посочване на конкретни обстоятелства, сочещи, че ДЗЛ има рисково поведение като са констатирани нарушения на счетоводното и данъчното законодателство, декларираният в подадените от „Зарзаватчийница“ ЕООД справки-декларации по ЗДДС данъчен резултат – данък за внасяне, не съответства на размера на оборотите; данъчната онова на доставките е равна или почти равна на тази на покупките. Безспорно тези обстоятелства са част от анализа на риска, свързан с този данъчен субект. ОП при ФК разполагат с право на преценка/оперативна самостоятелност/ на кои обекти и субекти да проведе контрол. Но тези констатации не са обвързани с преценка за наличие на просрочени задължения, които е невъзможно да бъдат събрани. Посочените в решението на ТД на НАП просрочени задължения са за сумата от 264,78 лева главница и 1,18лв. лихви, т.е. в незначителен размер. Поради това не могат да обосноват извода, че при последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тази формулировка поставя границата между оперативната самостоятелност на АО и преценката за законосъобразност на действията по обезпечаване на доказателства в случая. В този ред на мисли съдът намира, че тази предпоставка макар и относимо основание за налагане на спорното обезпечение не е доказана пред съда.
Всъщност между страните няма спор, че жалбоподателят реализира продажби на стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В Протокола за обезпечаване на доказателствата не се съдържат данни за вида, размера на задълженията и техния падеж. Такива са посочени в Решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК, но същият не инстанция по същество и не може да събира доказателства. Защитата в случая по естеството си е процесуална.
Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на проведените действия, основани на обсъжданото ФО, е този, че забраната да се разпорежда със стоките ограничава съществено правото на собственост на дружеството. При това изискването за съразмерност по чл. 6 от АПК, приложимо във вр. с §2 от ДОПК изисква мерките за защитата на фиска да бъдат пропорционални на ограниченията върху личния интерес, в случая правото на собственост. В случая обезпечение в размер на 3 803,22лв. е свръхмерно на задължения от 264,78лв. Непогасени изискуеми публични задължения по Декларация обр. 6 са възникнали в предходен данъчен период и са незначителни с оглед на наложеното обезпечение. При това не доказват трудна събираемост/невъзможност на публичните задължения на дружеството.
Втората група обстоятелства, изтъкнати от ОП като основание за предприетите действия са квалифицирани в хипотезата на чл.121а, ал.1, т.3 от ДОПК. Установено е при разтоварване на място, че в МПС има стока, която не е декларирана при началото на ФК. За същата са представени фактури. Между тях ябълките и мандарините са в списъка на стоки с ВФРиск, а др. зеленчуци не са. Тези констатации са съпроводени от признанието, че ТСК, поставено на МПС е с ненарушена цялост. При това тези стоки са съпроводени с фактури, сочещи произхода им, а цената на ябълките и мандарините е включена при определяне на обезпечението. Количеството стоки/ябълки и цитрусови не се различава от посоченото във фактурите/. Съдът намира, че това фактическо основание, посочено то АО е доказано и представлява самостоятелно и независимо от другото правно основание за предприетите действия по обезпечаване на стоки с ВФР.
В случая, както беше посочено и по-горе, мерките са предприети и на основание чл. 121а, ал.1, т.3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че е налице несъответствие между посоченото в документите и установено при проверката вид и/или количество на стоката, в случая такова несъответствие е установено. Наличието на тази хипотеза е самостоятелно основание за започване на производство по обезпечаване на доказателства. Не са декларирани всъщност 834кг. Ябълки и 306 кг. Мандарини, което е почти един тон стока с ВФРиск и не би могло да се обясни с пропуск при декларирането. С други думи доказана е предпоставка/необходима и достатъчна по см. на чл.121а от ДОПК/ за предприемане на действия по обезпечаване на доказателства и и стоки с висок фискален риск.
Налице е хипотезата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ДОПК - несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката. Приложено към настоящия случай, това означава, че действайки в условията на обвързана компетентност, съгласно чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ДОПК, извършващите фискалния контрол органи правомерно са предприели действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, като са определили размера на обезпечението и изземвайки процесната стока, същевременно са я оставили на отговорно пазене в склада на получателя като са назначили и неин пазач. В действителност в случая не се установяват обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК (също посочена като основание за налагане на обезпечението), като в тази връзка съдът изцяло споделя възраженията на жалбоподателя. Това обаче е без значение, тъй като в случая е доказано обстоятелство по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ДОПК, което е самостоятелно основание за налагането на обезпечението. Настоящият състав е запознат с практиката на АСВТ, постановена по повод обжалването от дружеството-жалбоподател на други налагани обезпечения на стоки с висок фискален риск от органите на НАП /напр. по адм. дело №№ 33/2023 г., 34/2023 г., 214/2023 г., 215/22023 г., 216/2023 г., 217/2023 г., 239/2023 г., 240/2023 г. и др./, но настоящият случай е различен от разглежданите в тези производства, като постановен при различна фактическа обстановка.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с определянето на размера на дължимото обезпечение. Пазарните цени на описаните стоки са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ. Същите са посочени в Протокола за проверка на СВФР и са приложени по делото. При определянето им е използван методът на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци. Същите не са опровергани от жалбопдателя.
По изложените мотиви съдът прие жалбата за неоснователна. Следва да бъде отхвърлена ведно с произтичащите от това последици относно разноските.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК е неприложима. Разпоредбите на Глава деветнадесета от ДОПК следва да се прилагат съгласно общата препратка на чл. 144 от ДОПК за актове, които се обжалват по реда на ревизионните такива. Възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Претенцията за присъждане на разноски в размер на 500 лв. е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, седми състав на АСВТ
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, вх. Е, ап. 13, срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167202552852_3/06.04.2023 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 82/10.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, вх. Е, ап. 13 да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :