Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град
Шумен, 09.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 80 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.124 ал.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по депозирана жалба от К.Г.К., ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу Заповед № ЧР-48/23.02.2021г., издадена от
Изпълнителния Директор на ИАРА с правно основание чл. 106, ал.1 т.6 от ЗДСл. В жалбата се изразява
несъгласие с така постановения административен акт, като основното твърдение за
материална незаконосъобразност се сочи липсата на едномесечно предизвестие,
каквото изобщо не е отправено към
оспорващия. Счита, че грубо е нарушена
процедурата по издаване на процесния акт, поради което е отправено
искане за неговата отмяна.
Твърди, че прекратяването на служебното
правоотношение е незаконосъобразно, респективно издадената заповед от органа по
назначаването е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена и да
бъдат присъдени сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият
се явява лично и с адв. Б. Б., ШАК, който поддържа жалбата и доразвива
аргументите за незаконосъобразност на постановеният административен акт.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител – юриск. Петрова оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски по делото.
Шуменският административен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Към момента на прекратяване на служебното му
правоотношение оспорващият К.Г.К. е заемал длъжността главен инспектор, с ранг II младши в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Със Заповед №ЧР-239/30.08.2010 г. К. бил
назначен на длъжност старши инспектор РК с ранг IV младши в Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури.
С писмо изх. № 1029-40-196#3 от 24.02.2021 г. на НОИ е
предоставена Справка, от която е видно, че оспорващият е придобил право на
пенсията по реда на чл.69 ал.2 от КСО с начална дата 16.01.2001 г.
С последваща Заповед № ЧР-48/23.02.2021г., издадена от
Изпълнителния Директор на ИАРА, на основание чл. 106, ал.1 т.6 от ЗДСл. е прекратено служебното
правоотношение с К.Г.К., на длъжност главен инспектор РК, сектор „Рибарство и
контрол-Русе“. Като фактическо основание е посочено, че К. е придобил право на
пенсия преди възникване на служебното правоотношение.
Разпоредено е изплащането на обезщетения по
чл.106 ал.4 от ЗДСл.-1 основна заплата; по чл.61 ал.2 от ЗДСл. – за 2020 г. 21
дни и за 2021 г. 3 дни.
В заповедта е обективиран отказ от получаване
с подписа на двама свидетели на 24.02.2021 г.
Недоволен, на 09.03.2021 г. К. депозирал жалба
до Административен съд-Шумен.
С определение от 20.05.2021 г., постановено в
открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти: оспорващият е придобил право на пенсия по реда на
чл.69, ал.2 от КСО на 16.01.2001г.; по
отношение на същия е възникнало служебно правоотношение 01.09.2010г. в ИАРА по
силата на Заповед №239/30.08.2010 г., връчена на 07.09.2010г.; по повод
издаването на Заповед № ЧР-48/23.02.2021г. не е било изготвено предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение и такова не е връчвано на лицето.
По делото са приети като доказателства
документите, представени от оспорващия и с административната преписка.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и
в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът
по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие когато служебното правоотношение е възникнало след като
назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в предвидената от чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма. В заповедта е
посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл.
106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.
Приложението на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл
изисква служебното правоотношение да е възникнало след като държавният служител
е придобил и упражнил правото си на пенсия.
В настоящото производство страните не спорят, че
по силата на Разпореждане №12621/11.10.2001 г., на К.Г.К. е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от
16.01.2001 г., респ. оспорващият е придобил и упражнил право на пенсия по реда
на чл.69, ал.2 от КСО на 16.01.2001г. По
отношение на същия е възникнало служебно правоотношение, считано от
01.09.2010г. в ИАРА по силата на Заповед №239/30.08.2010 г., връчена на
07.09.2010г., което е прекратено със Заповед № ЧР-48/23.02.2021г., не е било изготвено предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение и такова не е връчвано на лицето. Спорът
се свежда до законосъобразността на процедурата по прекратяване на служебното
правоотношение без изготвено и връчено предварително на служителя предизвестие.
По въпросите е формирана задължителна практика
на ВКС /реш. №.94/1.07.13 по г.д.№.1301/12, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.873/18.01.11
по г.д. №.1757/09, ІV ГО на ВКС/, която настоящият състав напълно споделя,
доколкото правният режим на предизвестието по Кодекса на труда е идентичен с
разписаният в Закона за държавния служител.
Съдът приема, че издаването на заповед на
някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.106 ал.1 от ЗДСл, връчена
на служителя по надлежния ред и съдържаща задължение за изплащане на
обезщетение по чл.106 ал.4 от ЗДСл покрива изискванията на закона. Отсъствието
на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на акта, издаден на
основание чл.106 ал.1 т.6 от ЗДСл. Липсата на писмено предизвестие не може
да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по
отношение на всички състави по чл. 106 ал.1 от ЗДСл. То няма значение за
законосъобразността на прекратеното служебно правоотношение, а евентуална
отговорност за обезщетение по чл.106 ал.4 от ЗДСл – при неспазване срока на
предизвестие, се дължи обезщетение за неспазения срок, в конкретният случай-в
максималният му обем, а именно в размер на една основна заплата.
В случая е безспорно, че преди издаването на
представената по делото Заповед не е било отправено писмено предизвестие до служителя.
Служебното правоотношение с К. е прекратено, считано от деня на издаване на
заповедта, като в същата е посочено, че на служителя следва да се изплати
обезщетение по чл. 106 ал.4 от ЗДСл – в размер на една основна
заплата за неспазен срок на предизвестието.
В обобщение, след като е издал заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на някое от основанията, визирани в
разпоредбата на чл.106 ал.1 от ЗДСл, връчена на служителя по надлежния ред,
която заповед съдържа и волеизявлението на за заплащане на обезщетение в размер
на една основна заплата на служителя за неспазения срок на предизвестието по
чл. 106 ал.4 от ЗДСл. Неотправянето на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност
на уволнението, като липсата на писмено предизвестие не може да бъде
самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението, то няма значение
за законосъобразността на уволненията, а за евентуална отговорност на
работодателя за обезщетение по чл. 106 ал. 4 от ЗДСл.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона
форма. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения на
производствените правила. Заповедта съответства на материалния закон и неговата
цел, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, поддържано
в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание
чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ИАРА - гр.Бургас,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по депозирана жалба от К.Г.К., ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу Заповед № ЧР-48/23.02.2021г., издадена от
Изпълнителния Директор на ИАРА с правно основание чл. 106, ал.1 т.6 от ЗДСл.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – гр. Бургас сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.