Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.09.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
мл.с. ВИКТОРИЯ
ГРЪНЧАРСКА
като
разгледа докладваното от съдия Лаловска в.гр.д.
№ 8941/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
С
писмо вх. № 276814/01.08.2024г. делото е върнато от СРС за преценка за
допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното въззивно решение, предвид на което настоящото производство е
образувано по инициатива на съда.
С
решение № 61183/09.09.2020г. по гр.д. № 594/2019г. по описа на СРС, 57-и
състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че
ответникът Р.П.П. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, сумите: 54.78 лева – стойност на
топлинна енергия, доставена в периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г., в
топлоснабден имот – ап. 83, в гр. София, ж.к. „*****, ведно със законната лихва
върху главницата от 13.11.2017г. до окончателното плащане, за което вземане по
ч.гр.д. № 80235/2017г. по описа на СРС, 57-и състав, на 28.02.2018г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. С решението установителният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД за главница за топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от
442.35 лева и за периода от 01.05.2013г. до 30.10.2014г., поради погасяване на
вземането по давност. Отхвърлени са и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 77.69 лева – обезщетение за забава за периода от
01.11.2014г. до 27.10.2017г. върху главница за топлинна енергия в общ размер
442.35 лева, сумата 60.57 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. и 10.47 лева – обезщетение за забава
върху последната главница за периода от 01.11.2014г. до 27.10.2017г.
С
въззивната си жалба ищецът „Т.С.“ ЕАД е обжалвал в решение № 61183/09.09.2020г.
по гр.д. № 594/2019г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която установителните искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени.
С
въззивното решение № 263907/14.06.2021г. по в.гр.д. № 8941/2020г. по описа на
СГС, IV-Д
въззивен състав, обжалваният съдебен акт е отменен частично, а вместо това СГС
е признал за установено вземането на ищеца за сумата 60.57 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. Волята на въззивния
съд за установена по делото дължимост на същото вземане е намерила неправилно
отражение в диспозитива на въззивното решение, тъй като неправилно е посочено,
че ищецът дължи същото вземане на ответника, а не обратното.
Горната очевидна фактическа грешка във въззивното
решение следва да се поправи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 247 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, в решение № 263907/14.06.2021г. по
в.гр.д. № 8941/2020г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав, като абзац втори от диспозитива на решението се чете по
следния начин:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.П.П., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, по предявения иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 60,57 лв. –
главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 28.02.2018 г. по ч. гр. д. № 80235/2017 г. на
СРС, 57 състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.