Р Е Ш Е Н И
Е
№1
гр. Велико
Търново, 28.01.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря С.М.и прокурора Невена Орманджиева, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №411 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищцата Д.Т.Н. ***, чрез
представителя си адв. П. от ВТАК, е предявила искова
молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция “Митници”, като претендира заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000 лв.,
вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №1457/2020 година на
началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в главна
дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ, което е отменено по
надлежния съдебен ред. В първоначално предявената молба се сочи, че ищцата е
претърпяла стрес, пост невротичен синдром, безсъние, тревожност и апатия,
унижение на работното място именно в следствие на това наказателно
постановление. Твърди се, че тези вреди са в пряка и непосредствена връзка
именно с това отменено от съда наказателно постановление. Впоследствие, в
открито заседание прави изявление чрез процесуалния си представител адв. Б. от
ВТАК за изменение на иска, като след дадените от съда указания изменя иска си,
като претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
посоченото постановление, които представляват заплатено адвокатско
възнаграждение за адвокат, който я е представлява пред районният съд и пред
административния съд при обжалването на въпросното наказателно постановление.
Размерът на тези вреди е от общо 1100 лв. Претендира се и законната лихва върху
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, считано или от 16.03.2020
година или от датата на издаването на наказателното постановление.
На практика, с оглед
изменението на иска по реда на чл.214 от ГПК, ищецът предявява искове за
обезщетяването му за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, като
се претендират лихви върху обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
В открито заседание,
чрез адв. Б. от ВТАК поддържа така предявените искове. Претендират се и
сторените по делото разноските.
Ответникът
по иска – Агенция
“Митници”, чрез процесуалния си представител отрича
допустимостта и основателността на исковете,
както в подадения писмен отговор /лист 19 от делото/ така и в отговора си по
повод на молбата на ищцата, с която на
изменен иска и чрез добавяне на искане за обезщетяване и на претърпените
от нея имуществени вреди. В отговора се сочи, че в частта за търсените вреди,
които представляват разноски за водени съдебни дела иска е недопустим с оглед
прилагането на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Аргументира в тази връзка,
че в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН е предвиден специален ред за
отговорността за разноски, като пропускът на ищеца да поиска разноски по този
ред не води до прилагането на реда по ЗОДОВ. Поддържа се, че претенцията за
присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие
на описаното по-горе наказателно постановление е неоснователна. Сочи се, че
липсват каквито и да било доказателства
за такива причинени вреди. Всъщност според ответника от изложените
обстоятелства е очевидно, че психическите притеснения на ищцата не са следствие
на издаденото наказателно постановление, а от действията по претърсване и
изземане. В това отношение се поддържа, че тези действия по претърсване и
изземане не са част от процесуалните действия по издаването на наказателното
постановление. Освен това според ответника в молбата се претендира, че вредите
са настъпили от постановлението, като от друга страна се сочи, че всъщност те
са следствие от действия на длъжностни лица. Недоказан е според ответника и
размера на вредите. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение от
600 лв.
Прокурорът
дава заключение за частична
основателност на претенцията за неимуществени вреди и за неоснователност на
претенцията за имуществени вреди. Аргументира, че няма доказателства за
неимуществени вреди с интензитет, който да обосновава претендирания размер на
обезщетението, а и част от негативните изживявания на ищцата произтичат не от
наказателното постановление, а от действията на органите на МВР, извършени по
време на претърсването и изземането. Предлага на съда иска за неимуществени
вреди да се уважи частично. По отношение на претенцията за имуществени вреди
прокурорът поддържа неоснователност на исковата претенция. Сочи, че тези
претенции е следвало да се предявят в производството по ЗАНН, а не по реда на
ЗОДОВ.
По допустимостта:
Искът за присъждане на
обезщетение в размер от 1100 лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди е
недопустим. Видно от приложеното АНД №1139 от 2020 година по описа на ВТРС,
последното открито съдебно заседание по това дело е проведено на 21.01.2021
година /лист 61 от това дело/, като в него е взел участие процесуалния
представител на настоящата ищца адв.С.П.. Същият не е поискал присъждане на
сторените разноски, въпреки, че по това време в сила е била разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН в редакцията и, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г. Видно от
съдебното решение по това дело, съдът не е присъдил разноски, като в мотивите
към съдебния акт е изрично посочено, че жалбоподателката /понастоящем ищца/ и
процесуалния и представител не са поискали присъждане на разноски. Съответно,
видно от касационното производство, проведено по КНАХД №10086/2021 година по
описа на АСВТ, настоящата ищца, като ответник по това производство, е била
представлявана от адв.П., като същият е поискал присъждане на разноски по това
дело. Касационната инстанция е отхвърлила това искане, но не защото е
недопустимо, а защото не са били представени доказателства за сторените
разноски. Както правилно поддържа ответника по иска в отговора на исковата
молба, предявяването на искане за обезщетяване на вреди, които представляват
разноски по АНД №1139/2020 година по описа на ВТРС и по КНАХД №10086/2021
година по описа на АСВТ по реда на ЗОДОВ, при наличие на процесуален ред за
присъждане на разноски, предвиден в ЗАНН, е недопустимо с аргумент от чл.81
ал.3 от ЗОДОВ. Според тази разпоредба “Когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.”. Предвидената в
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН правна възможност разноските да се
присъждат по реда на предвидените в този закон производства пред районният и
административният съд изключва приложимостта на процесуалния ред за
присъждането им като обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. При това положение
следва иска за присъждането на обезщетение в размер от 1100 лв. за претърпени
от ищцата имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление
№1457/2020 година на началник отдел “Митническо разузнаване и разследване
Дунавска” в главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ да се
остави без разглеждане, като производството по делото да се прекрати в тази му
част.
В частта на иска, с
която се претендира присъждане на обезщетение в размер от 2000 лв. в следствие
на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление, исковата молба е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В процесния случай се претендират вреди от наказателно
постановление, за което се твърди, че е отменено като незаконосъобразно, като
адресат на неблагоприятните последици, предвидени от това наказателно постановление, е именно ищцата.
От друга
страна исковете, са насочени срещу надлежен ответник по разума на чл. 205 от АПК, предвид специалната разпоредба на чл. 7, ал.1 от ЗМ. Исковете за отговорност на държавата за вреди са
допустими с аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като е налице
отменено наказателно постановление.
Най-сетне,
исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд – АСВТ, при
съобразяване с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, постановено по ТД №2/2014 г. по описа
на ВКС. Тъй като ЗАНН не предвижда способ за обезщетяване на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление за причинените му неимуществени
вреди, то по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
приложение намира редът за обезщетяване по ЗОДОВ досежно претендираните неимуществени вреди.
По същество
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна по
съображенията, изложени по-долу.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно,
приема за установена следната обстановка:
По делото
не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №1139/2020 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново е видно, че ищцата е адресат на Наказателно постановление №1457/2020
от 15.06.2020 година, издадено от началника на отдел “Митническо разузнаване и
разследване Дунавска” в ГД “Митническо разузнаване и разследване” В Централното
митническо управление, като с него и е наложена глоба от 608 лева, и е отнето в
полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки, представляващи
тютюневи изделия в обем от два килограма. След
проведен съдебен процес, с решение №73 от 17.02.2021 година на
Горнооряховският районен съд по АНД №1139/2021,
издаденото на Д.Т.Н. наказателно постановление
е отменено в частта му, с която и е наложена глоба от 608 лева, като
постановлението е потвърдено в частта му, с която от ищцата е отнет предмета на
нарушението, представляващи акцизни стоки. Това решение е обжалвано от Агенция
“Митници” пред Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменено
посоченото постановление, като с решение №116 от 26.05.2021 година, постановено
по КНАХД №10086/2021 година по описа на АСВТ, касационната инстанция е оставила
в сила решението на районният съд.
Отмяната на
посочената част от наказателното постановление е станала по жалба срещу него на
настоящата ищца, като видно от приложеното дело на районния съд,
жалбата е била подадена чрез ***С.П.Х. от ВТАК. Към жалбата са представени договор за правна защита и
съдействие от 15.07.2020 г. и пълномощно от
същата дата. Според съдържанието на договора, настоящият ищец, в качеството си
на жалбоподател, е договорил адвоката правна
защита и съдействие, състоящи се в изготвяне на жалба и пълно процесуално
представителство по образуваното дело пред РС – Велико Търново. Договорено и ефективно е заплатено възнаграждение от 300
лв., като в частта му относно заплатената сума, договорът за правна защита и
съдействие има характер на разписка за получаването ѝ. Освен това, пред
настоящата инстанция е представено и пълномощното на адв. П. да представлява
ищцата в качеството и на ответник по касация по КНАХД №10086/2021 година на
АСВТ, както и договора за правна помощ, въз основа на който е дадено пълномощното, според който е
заплатена сума от 400 лв.
От материалите по АНД №1139/2020 г. по описа на ВТРС съдът
констатира, че на 16.03.2020 година разузнавач
при РУ - Велико Търново при ОДМВР - Велико Търново, в присъствието на
Николай Колев и на ищцата, е извършил преглед в помещение на сградата на
телевизия “Евроком Царевец”, като е установил наличие на кутия, съдържащи 2
килограма тютюн без бандерол. Съставен е бил констативен протокол. Ищцата е
заявила, че стоката е закупена онлайн и доставена до адреса с наложен платеж.
На същата дата е съставен протокол за доброволно предаване, като въпросната
кутия, съдържаща два пакета кафява на цвят листна маса с мирис на тютюн, е
предадена на органите на МВР. Снето е обяснение на ищцата, която е заявила, че
като пушач е попаднала на електронен магазин за продажба на тютюн, който е на
изгодни цени, като е звъннала на телефона.и след седмица е получила тютюна чрез
наложен платеж. Посочила е и стойността на пратката от 77, 30 лв.
НА 18.03.2020 година е
съставен АУАН 2020-1779-024-001 от разузнавач в сектор Криминална полиция в РУ
- Велико Търново. На 20.03.2020 година срещу него е постъпило възражение, а на
31.03.2020 година е изготвено становище, с което е предложено на началника на
РУ - Велико Търново възражението на настоящата ищца дза се счита за
неоснователно, административно-наказателната преписка да се изпрати на
началника на МРР - Дунавска за произнасяне по компетентност и да се изготви
писмен отговор до ищцата.
Съответно, с писмо,
рег.№ 1739р- 00-5784 от 13.04.2020 година началника на РУ - Велико Търново е
изпратил преписката на началника на МРР при ТД “Дунавска” по компетентност.
Преди произнасянето на
органа, издал наказателното постановление, е извършена проверка, като е
изготвен протокол за тази проверка, от съдържанието на който се установява, че
е установена липса на данни за физико-химична експертиза относно доброволно
предадената стока с вид и мирис на тютюн. взета е проба с протокол за вземане на проба /също приложен
по преписката/ от 50 грама.
Впоследствие е била
изготвена митническа лабораторна експертиза №09_27.04.2020/08.05.2020 година,
според която изследвана проба представлява тютюнево изделие нарязан тютюн,
който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
На 25.06.2020 година е
било издадено посоченото по-горе наказателно постановление, като в него е
обсъдено както възражението на Н. /като е прието за неоснователно/, така и
искането и за прилагането на чл.107з от ЗАДС.
За доказване на твърдените от ищцата
неимуществени вреди по делото е направено
искане за разпит на свидетеля Николай Николов Йорданов, като същият е
разпитан от съда. Свидетелят е съпруг на
ищцата. Според показанията му, състоянието на ищцата е влошено още при
установяване на нарушението, като след издаването на наказателното
постановление нещата са се влошили. като са и съставили първия акт от
трите акта, ищцата отказала да ходи на работа€ Полицаите и били казали, че ще и
сложат белезници и съответно ищцата останала с впечатление, че колегите и ще
шушукат зад гърба и и ще я коментират. Не е ходила на психолог. Въпреки, че
ходила на риболов, след като съпругът и я завел на риболов, тя не виждала
уловените риби. Не е спяла нормално. Впоследствие е започнала да допуска грешки
в работата си, не е била в състояние да управлява и автомобила си. Всъщност
това и състояние не е било причинено само от глобата, а от всички
обстоятелства, които са се случили по повод на купения от нея тютюн. Започнала
да пие по 3-4 кафета и не е можела да спи.
Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя
произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява
неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на
нейните властнически правомощия, което се
проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, е
обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като не се изисква вина под
форма на умисъл или небрежност.
В
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата носи
отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по повод
изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи
до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед правораздавателният им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона – така и Тълкувателно постановление №2/2014 от
19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №2/14 г. на ВКС и ВАС.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно предвид
чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт – имуществена или неимуществена, и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът
намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на
ответника по чл. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е, че наказателното постановление,
адресат на чиито неблагоприятни последици е ищцата, е
отменено от Великотърновският районен съд в частта му, с която и е
наложена глоба, като решението на съда е оставено в сила в тази му част от
касационната инстанция.
Съдът обаче счита за
недоказано наличието както на вреда с неимуществен характер, така и причинно -
следствена верига между предвидената имуществена последица от
незаконосъобразната част на наказателното постановление и твърдяната
неимуществена вреда.
На първо място следва
да се посочи, че ищцата установява вредата единствено чрез свидетелските
показания на съпруга си. Съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК “Показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна
или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците,
посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда
с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.”. В случая е безспорна заинтересоваността на свидетеля при
даването на показания за твърдените от съпругата му благоприятни факти. Съдът,
предвид посочената разпоредба счита, че показанията на лицата, посочени в чл.172
от ГПК, които подкрепят тезата на страната, с която са в особени отношения,
имат изключително ниска степен на убеждаващо въздействие и ниска
доказателствена стойност. За да бъдат кредитирани тези показания, те трябва да
се съпоставят с други установени по делото данни, които да подкрепят фактите,
които се изнасят чрез такива показания. Обратно, именно поради
заинтересоваността на свидетеля, показанията, които опровергават тезата на
свързаната с него стара, имат висока доказателствена стойност. В случая никакви
установени негативни и неблагоприятни последици не се установяват от някакви
други гласни или писмени доказателства извън показанията на съпруга на ищцата.
По тази причина последните имат изключително ниска доказателствена стойност и
само тяхното наличие не е в състояние да установи несъмнено твърдените в
исковата молба факти, представляващи неблагоприятни неимуществени вреди за
ищцата.
Извън горното, тези
показания не съдържат недвусмислени факти, от които да се направи извод, че
именно предвидената в наказателното постановление глоба /в която част
постановлението е отменено/ е предизвикала твърдените неблагоприятни
изживявания и състояния от страна на ищцата. Обратно, показанията сочат, че
тези последици са следствие от три съставени на ищцата акта, както и от
извършените от органите на полицията процесуални действия на местоработата и,
като последните не са административни органи, които са в системата на Агенция
“Митници”. По никакъв начин от тези показания не става несъмнено, че единствено
наложената точно чрез соченото наказателно постановление глоба е причина за
състоянието на ищцата, въз основа на което се претендира обезщетението.
При това положение, за
съда е установено наличието само на една от
кумулативно изискуемите предпоставки на исковата претенция – незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/, признат за такъв по
надлежния съдебен ред с влязло в сила съдебно решение.
За твърдените в
исковата молба състояния на пост невротичен синдром, безсъние, тревожност и
апатия липсват преки медицински документи и
доказателства за емоционалното здраве и психическото състояние на ищцата
за процесния отрязък от време, като
показанията на заинтересован свидетел изобщо не са в състояние да установят
такива факти и обстоятелства.
Предвид горните
доказателствени изводи съдът намира, че претендираните от ищеца неимуществени
вреди и тяхната взаимообвързаност с отмененото НП въобще не са установени като
настъпили по делото.
При това следва да се
констатира, че причинно - следствена верига, установяваща болки, страдания и
неудобства в следствие именно на предвидената с наказателното постановление
глоба, не се доказа извън недоказването на настъпването на неимуществени вреди.
След като
заявените емоционални страдания, неудобства и болки остават недоказани по
основание и обвързаност с конкретният отменен акт, то претендираният размер
въобще не подлежи на коментар. Този иск е неоснователен.
Искът за присъждане на
неимуществени вреди, които са причинени от незаконосъобразната част на
наказателно постановление №1457/2020 година на началник отдел “Митническо
разузнаване и разследване Дунавска” в главна дирекция “Митническо разузнаване и
разследване” в ЦМУ е неоснователен и
подлежащ на отхвърляне.
Според чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този
контекст основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт, доколкото по делото
има данни за процесуално представителство от такова естество. Съобразно нормата
на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и и чл. 37 от закона за
правната помощ това възнаграждение е от 100 до 360 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството, осъществено от юрисконсулт, е на главна страна, без да включва участие в съдебни заседания, а само изготвяне на
отговор на исковата молба и писмена
молба по доказателствата, като спорът не е фактически и правно твърде сложен. Ето защо
съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт е в размер от 100 лв.
Водим от
горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
иска на Д.Т.Н. ***, ЕГН **********, за обезщетение за претърпени имуществени
вреди от 1100 лв. в резултат на частично отменено наказателно постановление №1457/2020
година на началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в
главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.Т.Н.
***, ЕГН **********, за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат
на частично отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №1457/2020
година на началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в
главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ.
ОСЪЖДА Д.Т.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на Агенция “Митници” - София, разноски по делото в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: