№ 1582
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502606 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 10955/06.10.2021г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
per. № 719, с район на действие - ОС гр. Варна, подадена от К. ЗДР. Щ., ЕГН **********, в
качеството му на длъжник по ИД 20197190400899 срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение върху недвижимо имущество, което длъжника счита
за несеквестируемо, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.51.550.1.36, находяща се в гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“ № 2,вх.Б, ет.5, ап.17 .
Изложен е аргумент,че чрез насрочения опис на посоченото по –горе имущество
собственост на длъжника , ЧСИ е действал незаконосъобразно т.к. същото е несеквестируемо
по смисъла на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК, като негово единствено семейно жилище-чл.444 ал.1 т.7
от ГПК. Посочено е ,че мебелите в него са на семейството на дъщеря му. По същество се иска
констатиране и прогласяване на несеквестируемостта на имота, както и спиране на всички
изпълнителни действия на ЧСИ, като незаконосъобразни.
Ответникът по жалбата – В. Н. К. ЕГН ********** - взискател по изпълнителното дело,
редовно уведомен, в срок е депозирал становище по жалбата, в което са изложени
аргументи за неоснователност на същата, доколкото се касае за изпълнение на частно
вземане за непозволено увреждане, за което по силата на чл. 445 ал.2 т.1 пр.2 от ГПК е
предвидено изключение. Претендира отхвърляне на жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Станислава Янкова е приложил писмени
1
мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е
доводи за неоснователност на жалбата.
Приложил е копие от изпълнително дело.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок , от процесуално легитимирано да обжалва лице –
длъжника по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 20197190400899 по описа на ЧСИ е образувано на 14.10.2019г. по
молба на Община Варна, въз основа на влязъл в сила на 18.04.2017г. Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-973/02.02.2017г. за следните суми: 282,93 лв. - ДНИ
главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2019г.; 143.66 лв. - лихва за ДНИ; 139.78
лв. - ТБО главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2019г.; 71.14 лв. - лихва за ТБО.
На основание чл. 458 от ГПК, ТД НАП Варна е конституиран като взискател, въз основа на
представено Удостоверение по чл. 191 ДОПК, като към 18.08.21г. публичните задължения са в
размер на 26 854,30 лв.
За удовлетворяване вземането на взискателите е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в 2 бр. ТБ.
ПДИ е връчена на длъжника на 04.11.2019г. по пощата с обратна разписка, чрез съпругата
му , със задължения да я предаде.
С разпореждане на ЧСИ от 02.06.2021г. е наложена възбрана върху притежаваните от
длъжника ½ ид.ч. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.51.550.1.36 и ½
ид. части от 8.38 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.51.550.
За извършените действия е уведомен В. Н. К., в качеството му на кредитор с вписана
предходна възбрана
С молба вх. № 9316/13.09.21г. В. Н. К. е представил удостоверение за присъединяване по
чл. 456 от ГПК, издадено от ДСИ Надежда Кръстева от СИС при PC - Дряново, както и копие от
приложените към изп. дело изпълнителни листи, видно от които, част от вземането му
представлява обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
установено с влязла в сила присъда по НЧХД № 660/2018г. по описа на РС –Силистра. С молбата
същият е поискал и насрочване на опис и оценка на възбранения имот. С разпореждане от същата
дата описът е насрочен за 26.10.21г. от 14.00 часа, за което длъжникът е уведомен на 21.09.21г. и
съпругът-недлъжник на 21.09.21г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно
тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане
не негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на
длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
В случая жалбоподателя се позовава на несеквестируемост по т.7 на чл.444 от ГПК, а
именно : насочване на изпълнението върху единственото му жилище, в което живее той и
семейството му, с твърдения, че няма друго жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, несеквестируемо е жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище. Несеквестируемостта на имота следва да бъде преценявана към момента на
налагане на възбраната, с което действие принудителното изпълнение е било насочено към
този имуществен обект. За имотите предмет на жалбата, възбраната е наложена по
Разпореждане на ЧСИ от 02.06.2021г.
В процесния случай, към жалбата въззивникът не е представил доказателства, но
несеквестируемостта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.51.550.1.36, ,
находящ се в гр. Варна, ул.“Тодор Влайков“ № 2,вх.Б, ет.5, ап.17 по см. на чл. 444 т. 7 ГПК е
установена от материалите по изп.дело, т.е имотът за който е насрочен опис на 26.10. 2021 г.
от 14,00 часа е несеквестируем.
Жалбата обаче е неоснователна т.к. възбраната върху обекта , както и описът му не са
от действията несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не е я нарушават – т.1
от Тълкувателно решение № 2/2013г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На отделно основание жалбата е неоснователна, доколкото видно от приложения в
изп.производство изп.лист № 260000/21.08.2020г. издаден от Районен съд –Силистра , въз
основа на влязла в сила Присъда № 417/29.-10.2019г. по НЧХД№660/2018г. по описа на РС –
Силистра , част от вземането на взискателя е за непозволено увреждане.Съгласно
разпоредбата на чл. 445 ал.2 т.1 пр.2 от ГПК длъжниците относно задължения за вреди от
непозволено увреждане не могат да се ползват от забраната по чл. 444 ал.1 т.7 от ГПК.
Следователно с извършените действия ЧСИ са законосъобразни и доводите на
жалбоподателя в противния смисъл са неоснователни.
Поради неоснователност на жалбата не са налице и основания за спиране на
производството по изпълнението.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 10955/06.10.2021г.
по описа на ЧСИ Станислава Янкова, per. № 719, с район на действие - ОС гр. Варна, подадена
от К. ЗДР. Щ., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по ИД 20197190400899 срещу
действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху недвижимо
имущество, което длъжника счита за несеквестируемо.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4