Р Е
Ш Е Н
И Е
№
285
гр. Русе, 25.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 18
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр.
дело №171
описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът твърди, че на 22.07.2015г. около 11,50ч. се
движим с мотоциклета си „Хонда ХL 600 R“ в
с.Батишница по ул.“Дунав“ в посока към гр.Русе с разрешената в участъка скорост
от 50км/ч., като внимателно наблюдавал пътното платно. Внезапно от разположената
от дясно бензиностанция на пътното платно навлязъл лек автомобил марка „БМВ“,
който преградил пътя му. Предприел веднага спиране на мотоциклета, но
разстоянието между двете МПС-та било малко, следствие на което последвал удар,
при който той се отделил от мотоциклета, прелетят над лекия автомобил и паднал
от другата му страна. Бил добре екипиран, но въпреки това при падането
почувствал силна болка по цялото тяло, най-остра в лявата ръка, която била
неестествено извита. Скоро пристигнал екип на пътната полиция и автомобил на
спешна помощ, който го откарал в МБАЛ-русе. При
прегледа се установило, че е получил счупване на диафизата
на лява лъчева кост в средната трета и счупване на процесус
стилуидеус на лявата лакетна
кост с изкълчване. Имал натъртвания и охлузвания по цялото тяло, най-вече в
лявата страна.
Заради причинените му средни телесни повреди било
образувано досъдебно производство против водача на лекия автомобил. С влязло в
сила на 13.11.2017г. решение по НАХД№357/2017г. по описа на Беленския районен
съд водача на автомобила П.М.А. бил признат за виновен в това, че на
22.07.2015г. в с.Батишница, обл.Русе, по ул.“Дунав“
при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№Р6379 РН, нарушил
правилата за движение по чл.37, ал.1 ЗДвП, в резултат на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на П.Н.Ц., изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни,
поради счупване с изкълчване на костите на лява предмишница
по Галеаци, наложило метална остеосинтеза
– престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
За управлявания от А. лек автомобил към момента на
процесното ПТП била налице валидна застраховка ГО на
автомобилистите, сключена с полица №0211000279384, издадена от ЗД“Бул Инс“АД, което обуславяло правото му да предяви против
застрахователя иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./.
В МБАЛ ищецът пролежал до 28.07.2015г., като на
24.07.2015г. бил опериран, а костите на ръката били фиксирани с метална плака.
През време на болничния престой изпитвал силни болки по цялото тяло, най-силни
в счупените места. Ръката му била имобилизирана с
гипсова шина от рамото до китката, което му причинявало допълнително
неудобство, защото сам не можел да се преоблича, да ходи до тоалетната и да се
изкъпе. Не можел да си намери подходящо положение в леглото.
След изписването му от болницата се настанил в
къщата на своите родители в *****. Към момента на катастрофата родителите му
били на почивка, която се наложило да прекъснат и да се приберат, за да се
грижат за него. Чувствал се неудобно, че трябвало да ангажира родителите си с
грижи по себе си, както и заради провалената им почивка. В началото на
м.септември гипсовата превръзка била снета и той започнал рахабилитация
в продължение на 6-7 пъти месечно. Рехабилитацията провеждал в гр.Русе, което
налагало пътуването му до там и обратно. Не било безопасно да шофира, което
наложило за транспортирането му да ангажира свои приятели или междуградски
превози. Изпълнението на предписаните упражнения било свързано с допълнителни болки
в увредената ръка. Изпитвал неудобство, че не може да подпомага баща си в
дейността му на земеделски производител, който стопанисвал над 200 кошера с
пчелни семейства, за което бил назначен по трудов договор. Баща му не бил вече
млад и работата по зазимяване на кошерите, в която ищецът не можел да се
включи, го натоварвала допълнително. Майка му през м.септември заминала за
Белгия, където работела, което наложило баща му освен с работата по стопанството,
да се ангажира а и с грижи за него. Обикновено през късната есен и зимата се
заминавал с работата в строителство, което сега не можел да стори, което
допълнително го натоварвало и понижавало самочувствието му на мъж, който сам си
изкарва прехраната.
Провежданата рехабилитация дала резултат и в
началото на пролетта на 2016г. ръката му била задоволително раздвижена, макар
че не била напълно възстановена. Продължавал да има проблеми с палеца, който не
можел да свива и контролира. Почти година не можел да хваща нищо и да вдига
по-тежки предмети с болната ръка. Преживяната катастрофа нарушила плановете му
и се отразила на начина му на живот. През лятото на 2015г. планирал с приятели
да отиде на мотопоход до българското Черноморие,
което не се било осъществило и до настоящия момент. Наложило се да преустанови
участието си в мотосъборите, на които се срещал с
нови приятели и единомишленици, защото не можел да
участва в общите пътувания. Спрял да играе тенис на корт първоначално заради
получената травма, а след това – защото поради обездвижването си не можел да
издържа на натоварванията. Продължителният период на бездействие се отразил
изключително зле на психиката му, тъй като изпитвал притеснения дали ще се
възстанови от травмата. Станал избухлив, претенциозен и заядлив с близките си,
като си давал сметка, че поведението му е несправедливо, но не можел да се
контролира. След отминаване на поредното избухване се чувствал гузен и виновен
заради поведението си и изпадал в състояние на депресия. Към настоящия момент
продължавал да изпитва болки в счупената ръка при промяна в температурата и
атмосферното налягане. При по-сериозни натоварвания болките били постоянни,
най-вече в лакетната става, която започвала да щрака.
Ръката му не била така силна както преди и умората в нея настъпвала бързо.
Вследствие на ПТП претърпял и имуществени вреди,
свързани с направените от него разходи за лечение – 770лв. за метален имплант и 34,80лв. за болничния престой.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, и
804,80лв. имуществени вреди, със законната лихва от 28.07.2015г. до
окончателното плащане, както и адв. възнаграждение на
адв. С.М., който го представлявал безплатно по
делото.
Ответникът не оспорва претенцията за имуществени
вреди. Оспорва основателността на иска за неимуществени вреди, който счита за
завишен по размер и несъответстващ на критериите по чл.52 ЗЗД и установените от
съдебната практика обезщетения. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който управлявал мотоциклета в
противоречие с установените в ЗДвП правила, без да има валидно свидетелство за
правоуправление, по рисков начин и с превишена скорост. Нямало документи,
установяващи протичането на оздравителния период и особено за описаното в
исковата молба усложнено протичане. Счита, че обезщетение в размер на 15000лв.
ще възмезди изживените от ищеца болки и страдания следствие процесното
ПТП без да се отчита съпричиняване от страна на ищеца.
Претендира за направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
На 22.07.2015г. ищецът пътувал с мотоциклета си „Хонда NL 600 R“ в по ул.“Дунав“ в с.Батишница
в посока на гр.Русе. Внезапно от
разположената вдясно на пътя бензиностанция излязъл лек автомобил „БМВ“. Ищецът
опитал за спре мотора, но не могъл да избегне удара, следствие на което прелетял
над лекия автомобил и паднал от другата му страна. Почувствал силна болка,
която била най-силна в лявата му ръка, която била и неестествено извита. На
мястото пристигнали представители на пътна полиция и екип на спешна помощ,
който го откарал в МБАЛ-Русе. При извършения преглед се установило, че той е
получил счупване на диафизата на лява лъчева кост в
средната трета и счупване на процесус стилуидеус на лявата лакетна кост
с изкълчване. Имал натъртвания и охлузвания и по цялото тяло, най-вече в лявата
страна. Бил настанен в отделение „Ортопедия и травматология“, където пролежал
до 28.07.2015г. На 24.07.2015г. бил опериран, като костите на лявата му ръка
били фиксирани с метална плака, а ръката му била обездвижена с гипсова шина от
рамото до китката. След изписването от болницата ищецът бил в отпуск по болест
в продължение на 93 дни.
С решение №162 от 27.10.2017г. на Беленския
районен съд по НАХД№357/2017г., влязло в сила на 13.11.2017г. водачът на лекия
автомобил П.М.А. бил признат за виновен в това, че на 22.07.2015г. в
с.Батишница, обл.Русе, по ул.“Дунав“ при управление
на МПС – лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№Р6379 РН, нарушил правилата за движение
по чл.37, ал.1 ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на П.Н.Ц., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни, поради счупване с изкълчване на
костите на лява предмишница по Галеаци,
наложило метална остеосинтеза – престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК.
За управлявания от А. лек автомобил към момента на
процесното ПТП била налице валидна застраховка ГО на
автомобилистите, сключена с полица №0211000279384, издадена от ЗД“Бул Инс“АД.
Периода на болнично лечение и след това на домашен
престой били мъчителни за ищеца както поради горещото време, така и поради
обездвижеността на лявата му ръка, следствие на което не можел да се справи
дори с елементарни дейности като обличане и събличане и се налагало да бъде обгрижван от родителите си, в чийто дом в ***** се настанил
след болницата . Изпитвал силни болки в оперираната ръка и лявата половина на
тялото и не можел да намери удобно положение в леглото, което да му позволява
да спи. Пълната му зависимост от чужда помощ и изпитваното от него неудобство,
че трябва да ангажира родителите си, го изнервяли. Той станал неспокоен,
избухлив и заядлив, и не можел да контролира поведението си. В началото на
м.септември гипсовата превръзка била свалена и той започнал физиотерапия в продължение
на два месеца по 5-6 сеанса месечно. След рехабилитацията ръката му била
значително по-добре, но останал проблем с палеца, който не можел да раздвижи
повече от година след катастрофата. Сега ръката му била значително по-добре, но
при промяна на времето ищецът изпитвал болки в нея. Лявата му ръка била водеща,
но все още той не можел да я използва пълноценно, тъй като не била в
състоянието отпреди счупването. Бащата на ищеца се занимавам с пчеларство и той
го подпомагал в стопанството. Заради счупването изпълняваната от него работа,
свързана с подмяната на магазините и ценрофугирането
на събрания мед трябвало да поеме свидетелят Ц.. Обикновено през късната есен,
след като приключела работата в пчелина, ищецът се занимавал със
строително-ремонтни дейности. Счупването на ръката и възстановителния период
пречили той да извършва такива дейности на англичани, които живеели в селото.
Пред тази година за първи път той започвал отново да се занимава през
свободното си време със строителство и строителни услуги. Селото било малко и
не предлагало някакви развлечения, поради което ищецът обичал да ходи на мотосъбори, където се срещал със свои съмишленици.
Сега той не карал мотора, който не бил отремонтиран
след ПТП и спрял да ходи с приятели по мотосъстезания. Обичал и да играе тенис на корт, от който
спорт се отказал заради травмата. Той изпитвал вина заради състоянието си.
Желаел да помага в стопанството, но това не му се отдавало, следствие на което
между него и баща му възниквали конфликти. След подобен случай той се затварял
в стаята си и с дни не проговарял.
По делото са представени фактури и касови бонове,
от които са видни направените от ищеца разходи за закупуването на поставения му
метален имплант и платената от него такса за болничен
престой, които възлизат общо на 804,80лв.
Според назначената медицинска експертиза при този
вид травми механизмът бил с високо енергийно натоварване, при което освен
фрактурите и луксациите, се травмирали и меките
тъкани и структурите на ставите. Характерен за тях бил висок интензитет на
болката. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице констатира
съществуването на клик от сухожилията на антебрахиума при ротации на китката. Нямало ограничение на
движението на палеца на лявата ръка, но обемът на движение на ръката не бил
напълно възстановен. Виждал се постоперативен цикатрикс
по дорзалната повърхност на антебрахиума
с дължина 8см и оток и деформация в долния край на цикатрикса.
Назначената автотехническа
експертиза установява, че по делото няма достатъчно обективни данни, въз основа
на които скоростта на движение на мотоциклета в началото на удара с лекия
автомобил, поради което дава заключението си по този въпрос въз основа на свидетелските
показания в тази насока. В мястото на удара не е имало ограничение на
максимално разрешената скорост за движение в населеното място. Ако ищецът се е
движил с 50км/ч., той би видял лекия автомобил и би имал техническа възможност
да предотврати произшествието, ако не е допуснал закъснение да започне спиране
на мотоциклета. Ако той се е движил с 90км/ч., той не би имал техническа
възможност да спре мотоциклета пред мястото на удара.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
предявения иск за доказан по своето основание. Ищецът е получил увреждане на
лявата ръка следствие ПТП, настъпило по вина на водача на лекия автомобил,
който нарушил правилата за движение по пътищата по чл.37, ал.1 ЗДвП, тъй като
излизайки от бензиностанцията, не е пропуснал движещия се по пътя мотоциклет,
управляван от Ц.. Към момента на процесното ПТП при
ответника е била налице валидна действаща застраховка ГО на автомобилистите,
което дава основание на ищеца да предяви пряк иск против застрахователя за
обезщетение на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
Влязлото в сила решение на наказателния съд по
чл.78а НК е задължително за гражданския съд и страните по делото съгласно
чл.300 ГПК. Получената от ищеца травма при процесното
ПТП е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК, поради което възражението
на застрахователя, че в медицинската документация нямало данни за наличието на изкълчване
на главичката на лакетната кост, както било по Галеаци, е недопустимо и съдът не следва да го обсъжда. На
ищецът е причинена по непредпазливост средна телесна повреда поради счупване с
изкълчване на костите на лява предмишница по Галеаци, довело до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни. Полученото счупване с изкълчване е
наложило оперативна интервенция с използването на метална плака и имобилизация на лявата ръка с гипсова шина от рамото до
китката за срок повече от 30 дни и неработоспособност в продължение общо на 93
дни. Касае се до тежка травма с висок интензитет на болката, наложила
използването на обезболяващи медикаменти. До свалянето на гипсовата превръзка
ищецът изпитвал освен силна болка и неудобства заради невъзможността да се обслужва
сам, което наложило необходимостта от помощ от страна на неговите родители. Той
не можел да помага в стопанството на своя баща, за което изпитвал чувство за
вина, водещо до конфликти. Проведената рехабилитация довела до подобрения в
състоянието на счупената ръка, което не се отнасяло до палеца, който не можел
да се движи. В продължение на повече от две години ищецът чувствал ръката си
нестабилна и започнал да извършва строителни услуги една през 2018г.
Претърпяната травма довело до промяна в начина му на живот – той прекратил
участието си в мотосъбори и спрял да играе тенис,
защото не се чувствал физически добре. И към настоящия момент ищецът изпитвал
болки имал оток в лявата ръка при промяна на времето и натоварване, обемът на
движение не бил възстановен на 100% и имало клик от
сухожилията на антебрахиума при ротации на китката.
Изживените от ищеца болни и неудобства от претърпяната травма, оперативната
интервенция и физиотерапевтични упражнения, тяхната продължителност и влиянието
им върху увредения крайник и психика, както и сегашното състояние на ръката,
характеризиращо се с наличието на подутини и оток около цикатрикса,
клик при ротацията на китката, болков
синдром при промяна на времето и натоварване и слабост в сравнение със
състоянието преди процесното ПТП дават основание да
се приеме, че за обезщетяването на изживените болки и страдания следва да се
определи обезщетение в размер на 25000лв., което ще възмезди неговите
неимуществени вреди. Върху тази сума се дължи и законна лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане. Искът като основателен и доказан следва
да се уважи до този размер, а в останалата част – да се отхвърли като
неоснователен.
Представените писмени доказателства – фактура и
касови бонове установяват направените от ищеца разходи за поставения му имплант в размер на 770лв. и заплетена такса за болничен
престой в размер на 34,80лв. Тези суми се дължат със законната лихва от датата
на увреждането, респ от 28.07.2015г., когато е
направен втория разход и както е поискано от страната.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно. Ищецът
е правоспособен водач на управлявания от него моточиклет
към момента на настъпване на процесното ПТП съгласно
представеното по делото и неоспорено от застрахователя свидетелство за
управление на МПС със съответната категория. Ответникът не е посочил кои
правила за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, е нарушил ищецът при
управление на процесното МПС. Съдът намира за
недоказано и възражението, че той е управлявал мотоциклета с превишена скорост
предвид данните, съдържащи се в приетата по делото автотехническа
експертиза, според които по НАХД няма обективни данни да движението на
участвалите в ПТП превозни средства. Посочените от вещото лице два варианта,
при които ищецът е могъл да избегне настъпването на процесното
ПТП не почиват на обективни данни в тази насока, поради което изводът, че ако
пострадалият е управлявал мотоциклета с 90км/ч, той не би могъл да избегне
сблъсъка, не може да послужи като доказателство за наличието на съпричиняване от негова страна. Аргумент в подкрепа на този
извод представлява уговорката, направена в експертизата, че ако ищецът е могъл
да избегне удара с лекия автомобил при управление на мотоциклета с разрешената
в участъка скорост /от 50км/ч./, при условие, че не е допуснал закъснение да
започне спиране на мотоциклета. Според вещото лице и в двете хипотези виновният
за ПТП водач на лекия автомобил е могъл да види движещия се по пътя мотоциклет
и след като не го е изчакал, както повелява чл.37, ал.1 ЗДвП, следва да носи
отговорност за инцидента, а ищецът не е допринесъл с поведението си за същия.
Предвид изхода на спора върху застрахователя
следва да се възложат дължимата д.т. за уважените искове, платените разноски от
бюджета на съда и адв. възнаграждение за адв. М. съобразно уважената част от исковете. Разноски в
полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковете не се дължат, тъй
като такива не са поискани.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД с
ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на П.Н.Ц. с ЕГН********** ***, сумите
25000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
22.07.2015г. в с.Батишница, Русенска област, по вина на П.М.А. при управление
на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. №Р 6376 РН, ведно със законната лихва от
22.07.2015г. до окончателното плащане, както и 804,80лв. обезщетение на
имуществени вреди от същото ПТП, със законната лихва от 28.07.2015г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата
над 25000лв. до 40000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД с
ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
сумите 1050лв. д.т. и 200лв. разноски за експертиза.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД с
ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“№87, да заплати на адвоката С.М. ***, адв. възнаграждение в размер на 1304лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: