Р Е Ш Е Н И Е № 742/24.10.2019г.
гр. Ямбол, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Й.П., като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1579/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Младост,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
законен представител: М. П. Ф. – изпълнителен директор, чрез пълномощник
адвокат със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения гр.С., ***-адв.З.
Ц.- САК против С.И.С. *** установителен иск, с който се претендира признаване
за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за
сумата от общо 1340,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на
ЯРС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права,при твърдения да е налице търговско отношение,възникнало с ответника въз
основа на сключен договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2016 г. с който на
абоната са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Telenor M200 Black. С договор за мобилни услуги № *** и договор за
лизинг от 16.05.2016 г. на абоната са предоставени мобилен телефонен номер ***
и мобилен телефонен апарат Lenovo A1000 Dual
със сериен номер ***. Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг,съгласно който общата цена на лизинговата вещ била в
размер на 105,57 лв. с вкл.ДДС. За ползването й лизингополучателя се задължавал
да извърши 23 лизингови вноски,всяка в размер на 4,59 лв. с ДДС,като било
предвидено същите да бъдат фактурирани заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. С допълнително споразумение
към договора за мобилни/фиксирани услуги № *** от 30.09.2016 г. за мобилен
номер *** влизал в сила нов абонаментен план. С договор за лизинг № *** от
12.10.2016 г. на абоната бил предоставен мобилен телефон Lenovo A1000
Dual със сериен номер *** с обща
цена на лизинговата вещ 178,17 лв. с ДДС,като на основание чл.3,ал.1 от
договора за лизинг,лизингополучателя се задължавал да извърши едно първоначална
вноска в размер на 42,50 лв.,платима в деня на сключване на договора,както и 23
месечни вноски,всяка в размер на 6,29 лв. с ДДС,както било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги,чрез номер ***. По договора за мобилни услуги № *** от
12.10.2016 г. на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***.
Ответника не изпълнил свои парични
задължения,начислени му в 4 бр.фактури ,издадени в периода м.януари 2017
г.-м.май 2017 г. Във всяка фактура били начислени вземанията на мобилния
оператор,произтичащо от горепосочените договори.
Фактура № ***/15.01.2017 г. била издадена за отчетен
период 15.12.2016 г.-14.01.2017 г. и била на стойност 62,00 лв.,като включвала
в себе си месечни абонаментни такси за
мобилни номера,такси за спиране на номера,лизингови вноски за посочените по горе мобилни
устройства.
Фактура № ***/15.02.2017 г. била издадена за отчетен
период 15.01.2017 г.-14.02.2017 г. и била на стойност 106,02 лв., като
включвала в себе си месечни абонаментни
такси за мобилни номера,такси за спиране на номера,лизингови вноски за посочените по горе мобилни устройства и
ползване на услуги СМС и международни разговори.
Фактура № ***/15.03.2017 г. била издадена за отчетен
период 15.02.2017 г.-14.03.2017 г. и била на стойност 65,84 лв.,като включвала
в себе си като включвала в себе си
месечни абонаментни такси за мобилни номера,такси за спиране на
номера,лизингови вноски за посочените по
горе мобилни устройства.
Кредитно известие № ***/15.04.2017 г. било издадено за
отчетен период 15.03.2017 г.-14.04.2017 г. с отрицателна стойност.
След предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на ответника,поради изпадането му в забава,на
потребителя е издадена фактура № ***/15.05.2017 г.,която включвала задължение
за плащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги в общ размер на 940,36 лв.,както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилните устройства в общ размер на 166,60 лв. с ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени
в самите договори и допълнителното споразумение. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл.12 от ОУ на оператора.
В исковата молба се
посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по ч.гр.д.№ ***/2019 г. по описа на ЯРС, като
длъжникът в законоустановения срок възразил,че не дължи , което поражда
правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е подал отговор на И.М.
В с.з. ответника се
явява лично,като същия заявява,че нещата били пресилени,бил безработен и не
можел да плати сумите които искали. Не отрича,че е подписал договорите и че
взел два телефона.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени
по делото. Също така са представени и договорите за лизинг,сключени между страните и издадените фактури,цитирани от
ищеца с настъпил падеж.
Към исковата молба
са приложени приложение-ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
09.03.2016 г. и 16.05.2016 г.,допълнително споразумение от 30.09.2016 г.,както
и ОУ на мобилния оператор и декларация-съгласие от 09.03.2016 г. и 30.09.2016
г. за получаването им.Представени са още посочените по-горе фактури от 01.09.2016 год. с получател ответника.
От заключението на
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява
от в.лице,че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца,като
размерът на неизпълнените парични задължения на ответника към ищеца,към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда-25.02.2019 г. били на обща стойност 1340,82 лв. Процесните договори за
посочените номера били двустранно прекратени на 04.04.2017 г. и тази дата
служила за начало на периода,за който се начислявали неустойките за
прекратяването им,като общия размер на начислената неустойка била в размер на
940,36 лв. Тази сума съответствала на сбора на неустойките за предсрочното
прекратяване на трите процесни правоотношения. Непогасените лизингови вноски по
договор за лизинг от 16.05.2016 г. за взетото мобилно устройство били 13 на
брой,в размер на общо 59,67 лв.,която сума включвала 12 бр. вноски по 4,59 лв.
или общо 55,08 лв. и 1 бр.вноска от 4,59 лв. неустойка. Непогасените лизингови
вноски по договор за лизинг от 12.10.2016 г. за взетото мобилно устройство били
17 на брой,в размер на общо 106,93 лв.,която сума включвала 16 бр. вноски по
6,29 лв. или общо 100,64 лв. и 1 бр.вноска от 6,29 лв. неустойка. Кредитното
известие от 15.04.2017 г. на стойност 8,57 лв. било издадено след датата на
двустранното прекратяване на процесните договори-04.04.2017 г. и стойностите в
него са формирани в резултат на приспадане на абонаментни такси,пропорционално
на дните,в които ответникът е ползвал услугите. Със стойността на кредитното
известие следвало да се намали задължението по фактурата от 15.01.2017 г.,която
била на обща стойност 70,57 лв.,тъй като това задължение било най старото и
остатъка се явявал в размер на 62,00 лв. Намаляването на задължението не било в
резултат на доброволно плащане от ответника.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. Заповедта е
връчена на ответника,като в срока по
чл.414,ал.1 ГПК същия възразил,че не дължи,с оглед на което в едномесечния срок
ищеца е депозирал настоящия установителен иск.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск
е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Така предявения иск
съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера
на претенцията си.
Съгласно
чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на
мобилни телефонни услуги и договори за лизинг. Валидността на договорите не е оспорена в частта относно предоставянето на услугите и
заплащането им, в която част договорите са валидни и пораждат правни последици.
Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника,
ищецът е установил с представените фактури, в които подробно са посочени
времето на разговорите, мобилните оператори, обслужващи избраните телефонни
номера, размера на задължението. Фактурите са генерирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди
същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което
сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца
стойността на същите в размер на 233,86 лв. Съдът приема предявения иск
за доказан по размер, посредством представените фактури за дължимите суми за
процесния и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил
доказателства, че сумите са недължими.
По иска с който се претендира
признаване за установено по отношение на
ответника,че дължи на ищеца сумата в размер на 155,72 лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски по договори за
лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключени с ответника договори
за лизинг на 16.05.2016 г. и 12.10.2016 г. Валидността на договорите за лизинг
не е спорна,като договорите са валидни,като са породили съответните правни
последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е представил на
ответника лизинговите вещи – посочените устройства марка Telenor M200 Black и Lenovo A1000
Dual ,като насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на
съдебното дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да
се уважи
Същевременно съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка
съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на
тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на
договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т.
к., І т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС,
I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът
е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в
размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият
случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните
услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му
да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Поради всичко изложено искът за неустойка за сумата от 951,24 лв. следва да
се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК и в съответствие с т.14 на ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвид искането на ответника за разсрочване на
задълженията с оглед финансовото му състояние, съдът намира, че това искане
следва да се уважи, като се постанови разсрочване на дълга, вкл. на разноските
по делото, като ответницата следва да заплаща на ищеца по 50 лв. на месец,
считано от влизане в сила на решението.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.И.С. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД
-гр.София ЕАД, ЕИК********* гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6,
сумата от 389,58 лв. , представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.02.2019 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на
ЯРС, като иска за сумата 951,24 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за далекосъобщителни услуги и лизинг , като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.И.С. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 215,54 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 112,39 лв.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА
задължението на ответника С.И.С. с ЕГН **********
към „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, като ПОСТАНОВЯВА същия да заплаща на ищеца
месечни вноски в размер на 50 лв. за погасяване на задълженията си по
настоящото решение, вкл. на разноските, считано от влизането на решението в
сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: