№ 6910
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110168739 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № РД-12-04/01.02.2016
г. е заемала при ответника длъжността „главен юрисконсулт“, а по силата на
допълнително споразумение № РД-12-85/01.04.2019 г. – „началник отдел
„Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“ в Централно
управление.
Със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г., връчена на 20.09.2024 г.,
трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ,
считано от 21.09.2024 г.
Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно,
тъй като:
заеманата от нея длъжност не е ръководна;
не е налице поставена нова бизнес задача;
заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган, тъй като
решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, с което е сменено ръководството на
дружеството, не е влязло в сила, тъй като е оспорено по съдебен ред.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;
2. да я възстанови на предишната й работа;
3. да осъди ответника да й заплати сумата 37 731, 66 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 20.09.2024 г. – 20.03.2025
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане
на сумата.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, с който оспорва исковете.
Излага съображения, че законосъобразно е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата и че се е осъществило уволнителното основание
по чл.328, ал.2 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 03.04.2025 г. по реда на чл.143, ал.2 ГПК
ищцата уточнява, че с оглед започнатата работа на по-ниско платена
длъжност, размерът на иска й по чл.344, ал.1, т.3 ГПК възлиза на сумата
15 531, 61 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № РД-12-
04/01.02.2016 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „главен
юрисконсулт“, а по силата на допълнително споразумение № РД-12-
85/01.04.2019 г. – длъжността „началник отдел „Обществени поръчки и
материално-техническо снабдяване“ в Централно управление“.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността Началник отдел „Обществени поръчки и материално-техническо
снабдяване“, същата е пряко подчинена на изпълнителния директор и включва
следните трудови задължения: 1. ръководи, планира, организира, координира
и контролира дейността на отдела; 2. упражнява цялостен контрол и ръководи
дейността по изготвянето на документацията и обявяването на обществени
поръчки; 3. организира поддържането на регистър на планираните
обществени поръчки; 4. проверява и съгласува тръжната документация за
участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки; 5. ръководи
организацията по провеждане на процедурите за възлагане на обществени
поръчки; 6. отговаря за планирането на обществените поръчки; 7.
осъществява цялостен контрол относно всеки етап от развитието на
обществените поръчки - от изготвянето на документите за обявяване на
обществена поръчка до приключването на последните дейности по сключени
договори с изпълнители; 8. проверява дейността на служителите от отдела по
отношение на всеки един изготвен документ във връзка с обявяване,
провеждане на процедура и изпълнение на обществена поръчка, включително
извършва проверка за съответствието на документацията с българското
законодателство; 9. ръководи и контролира работата на избраната от
работодателя комисия за подбор на документите при избор на изпълнител на
обществена поръчка, а при необходимост участва в работата на комисиите по
обществени поръчки; 10. съгласува и контролира цялата входяща и изходяща
кореспонденция, изготвена от служителите в отдела; 11. съгласува
изготвените договори на дружеството, сключени на основание проведени
процедури по ЗОП, включително и договорите, сключени при директно
2
възлагане на обществени поръчки, както и анексите към тях; 12. съгласува
всички заповеди на изпълнителния директор, касаещи директното възлагане
на обществени поръчки, съгласно изискванията на ЗОП; 13. осъществява
ръководство и контрол върху дейността на избрания изпълнител на
обществена поръчка по отношение изпълнението на неговите задължения,
поети към работодателя; 14. осъществява процесуално представителство по
дела, свързани с възлагането на обществените поръчки, пред съдилища и
особени юрисдикции; 15. осъществява координация с Директори на
поделенията във връзка с възлагането и изпълнението на обществените
поръчки; 16. докладва на Изпълнителния директор за постъпилите жалби
и/или искови молби срещу възложителя; 17. Контролира дейността по
извършване на доставката, съхранението и разпределението на резервни
части, материали и други; 18. Упражнява цялостен контрол и ръководство
върху цялостната дейност по доставки на стоки и материали по отношение на
логистичната дейност на предприятието; 19. Изпълнява своята работа
добросъвестно и спазва всички изисквания и задължения, заложени в Кодекса
на труда, Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс, Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд и всички други вътрешни актове и
процедури на работодателя и действащата нормативна уредба; 20. Носи
отговорност за осъществяваната от служителя дейност по ръководство и
контрол; 21. Поддържа хигиена на работното си място и носи отговорност за
опазване на предоставените за използване материали, оборудване, съоръжения
и инструменти; 22. Предприема всички необходими действия и мерки за
предотвратяване на разпространяването на поверителна информация, както и
на всяка друга служебна информация, за която не е получил изрично
разрешение за оповестяване; 23. Изпълнява всякакви други задачи, възложени
от прекия ръководител или служители от ръководството на предприятието,
свързани със заеманата длъжност и от компетенциите на служителя; 24.
Изпълнява всички други непротИ.речащи на действащото законодателство
разпореждания на работодателя.
По делото е представено предизвестие № 1044/20.09.2024 г., връчено на
20.09.2024 г., за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл.328, ал.2 КТ.
Безспорно е между страните, че със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г.,
връчена на 20.09.2024 г., трудовото правоотношение на ищцата прекратено, на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.09.2024 г.
Видно от мотивите на заповедта, в същите е посочено, че с решение на
СОС № 340/11.07.2024 г. е сменено ръководството и е избран нов Съвет на
директорите и нов изпълнителен директор (т.3). Сключен е нов договор за
управление № РД12-119/05.08.2024 г. със С.Й.М. като изпълнителен директор.
Този договор е влязъл в сила на 02.08.2024 г. и е започнал да се изпълнява на
тази дата (т.4). С Решение № 1, прието по т. 1 от дневния ред съгласно
Протокол № 6 от 19.09.2024 г. на заседание на Съвета на директорите, на
новия изпълнителен директор С.Й.М., съвместно с председателя на Съвета на
3
директорите Л.В.П., е възложено да предприемат мерки за изпълнение на
Бизнес план за 2024 г., одобрен с Решение № 321/27.06.2024 г. на СОС. Тези
мерки включват промяна в управленската структура на дружеството и
промяна в персоналния кадрови състав, в т.ч. персоналния състав на
служителите от ръководството на предприятието и др. (т.5).
По делото е представен бизнес план на дружеството за 2024 г. от
м.03.2024 г., подписан от д-р ик. С.М. и председателя на СД – д-р ик. И.Г.
(лист 94 до 120 от делото), съдържащ транспортна задача, работен бизнес план
и икономическа рамка за 2024 г. (р.III, т.1), план за развитие и инвестиционна
програма (р.III, т.2), финансов план до 2026 г. (р.III, т.3), както и очаквани
резултати (р.III, т.4).
Видно от представеното по делото решение № 321/27.06.2024 г. на СОС,
с т.13 от същото е взето решение за приемане на бизнес план на дружеството
за 2024 г. (т.13.2), както и Съветът на директорите в срок до 30.09.2024 г. да
представи в СОС оздравителен план за дейността на дружеството, както и
предложения за конкретни действия за преструктуриране на капитала с цел
чистата на стойност на имуществото по чл.247а, ал.2 ТЗ да превишава
вписания по партидата на дружеството в ТР (т.13.5).
Видно от представеното по делото решение № 340/11.07.2024 г. на СОС,
със същото се открива процедура по избор на членове на Съвета на
директорите, респ. на Надзорен съвет, на общинските публични предприятия
– търговски дружества с едноличен собственик на капитала – Столична
община, по отношение на 6 бр. търговски дружества, в т.ч. „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД (т.3). Със същото решение е освободен
дотогавашният състав на Съвета на директорите на дружеството (т.2.1) и и е
избран нов Съвет на директорите в състав: Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и
С.Й.М.. Дружеството се представлява от С.Й.М., за срок – до избор на нови
членове на Съвета на директорите чрез провеждане на процедура по реда на
Глава седма от Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на
общината в публичните предприятия и търговски дружества с общинско
участие в капитала и вписване на новоизбраните членове в ТР.
С т.X е допуснато предварително изпълнение на решението, считано от
деня на неговото приемане.
С определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ е
отхвърлена жалба по чл.60, ал.5 АПК на кмета на Столична община срещу т.X
от решение № 340/11.07.2024 г. на СОС, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението.
С определение от 14.08.2024 г. по адм. дело № 7735/2024 г. на ВАС е
оставено в сила определение от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на
АССГ.
Представен е протокол № 1 от проведено на 22.07.2024 г. заседание на
Съвета на директорите на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, на което са
избрани председател на Съвета на директорите – Л.В.П., зам.-председател на
4
Съвета на директорите – Б.Л.С., и изпълнителен член на Съвета на
директорите – С.Й.М..
С вписване в Търговския регистър от 02.08.2024 г. е вписан новият
Съвет на директорите на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД в състав:
Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и С.Й.М.. Дружеството се представлява от
С.Й.М. и Л.В.П. – заедно.
По делото е представен договор № РД12-119/05.08.2024 г. за възлагане
на управлението на изпълнителен член на СД, сключен между „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД и С.Й.М., с който са му възложени задължения по
управлението на дружеството, в т.ч. – изготвянето на проект на бизнес план за
целите и намеренията за развитие на дружеството (р.IV, т.8), както и да
представя проекта на бизнес плана до 31.03. на текущата година в СОС (т.9),
да представя до 31.03. годишен отчет за изпълнение на бизнес плана за
предходната година (т.11).
Видно от протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на
Съвета на директорите, по т.1 от дневния ред е взето решение за предприемане
на мерки за изпълнение на бизнес плана и такива за изпълнение на
средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период,
сред които – промяна в управленската структура на дружеството и
персоналния кадрови състав, в т.ч. относно персоналния състав на
служителите от ръководството на предприятието в структурата на
дружеството за „Централно управление“, а по т.2 е взето решение
изпълнителният директор и председателят на СД да изпълняват мерките за
изпълнение на бизнес плана по т.1 и определените и прието мерки за
изпълнение в средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след
този период, като СД възлага и оправомощава изпълнителния директор С.М.
да предприеме и извърши всички действия в тази връзка.
Между страните е отделен като безспорен размерът на иска й по чл.344,
ал.1, т.3 КТ в размер на сумата 15 531, 61 лв.
Във връзка с твърденията на ищцата за злоупотреба с право пред СРС е
разпитана свидетелката В.З.М., която депозира показания, че познава ищцата,
с която са работили заедно; че от 2018 г. свидетелката е започнала работа в
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД като началник Отдел „Технически“.
Заявява, че ищцата е много добър специалист, който се е занимавал с
обществените поръчки и че м.07.2024 г., без да се направи конкурс, са били
подменени бордовете на директорите на всички общински дружества, в т.ч. и
ответното по мнение на свидетелката – като чисто политически ход, за да
изолират част от политическите партии и да няма членове от ППДБ и СПАСИ
СОФИЯ в бордовете; че кметът е обжалвал и се водят дела по този повод; че
новите директори са били вписани и идвайки на работа, първото нещо, което
са направили, е да изхвърлят мебелите на директора и да си поръчат
италиански мебели, а второто – да започнат да уволняват всички началници
отдели. Депозира показания, че края на м.09.2024 г. В. К. е била уволнена, а
5
свидетелката – края на м.12.2024 г. на същото основание като ищцата – чл.328,
ал.2 КТ, като на мястото на ищцата е бил назначен човек без юридическо
образование, въпреки че трудовата характеристика го изисква, за когото не
знае от каква политическа партия е, с инженерно техническо образование,
когото свидетелката познава, тъй като са работели заедно преди години.
Свидетелката депозира показания, че според нея са изпълнявали
политически задачи и че така говорят и колегите им, с които са коментирали
въпроса. Заявява, че ищцата не е член на политическа партия и че не знае
назначеното на нейно място лице и представляващите новото ръководство да
са членове на политическа партия. Заявява, че от новото ръководство е чувала,
че ищцата не иска да им каже как да разходват средства без ЗОП, като
уточнява, че има предвид директора С.М. и Л.П.. Заявява, че изборът на тези
петима души от Съвета на директорите е избор на политическите групи, които
са в СОС и в СО, като дава конкретен пример с Л.П.. Заявява и че за
назначеното на мястото на ищцата лице не знае дали е близко на
ръководството, но това е нещо, което колежка е коментирала.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен
трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било
прекратено от страна на ответника – обстоятелства, които не са спорни между
страните, а се подкрепят и от ангажираните по делото доказателства.
По делото е представено предизвестие № 1044/20.09.2024 г., връчено на
20.09.2024 г., за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл.328, ал.2 КТ.
Безспорно е между страните, че със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г.,
връчена на 20.09.2024 г., трудовото й правоотношение е прекратено, на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.09.2024 г.
Неспазването на срока на предизвестието само по себе си не рефлектира
върху законността на прекратяването на ТПО, а има значение единствено
относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие /в
посочения смисъл – решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на
ВКС, IV ГО/.
Съгласно чл.328, ал.2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен
договор за управление на предприятието; 2) на управляващия предприятието
да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той
6
трябва да постигне; 3) ищецът да е служител от ръководството на
предприятието и 4) прекратяването на трудовото правоотношение да е
извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за
възлагане на управлението, тежестта за установяване на които се носи от
ответника.
Безспорно се установи по делото настъпилата промяна в управлението
на ответното дружество – вписването на нов Съвет на директорите в състав:
Г.П.Б., А.Д. И., Б.Л.С., Л.В.П. и С.Й.М., като дружеството се представлява от
С.Й.М. и Л.В.П. – заедно.
Видно от заповед № РД-09-287/20.09.2024 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, същата е подписана за работодателя от
двамата представляващи С.Й.М. и Л.В.П..
От страна на ищцата се поддържа, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, тъй като решение № 340/11.07.2024 г. на СОС е
оспорено по съдебен ред. Установи се по делото, че с определение от
22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалба по
чл.60, ал.5 АПК на кмета на Столична община срещу т.X от решение №
340/11.07.2024 г. на СОС, с която е допуснато предварително изпълнение на
решението. С определение от 14.08.2024 г. по адм. дело № 7735/2024 г. на
ВАС, което не подлежи на обжалване, е оставено в сила определение от
22.07.2024 г. по адм. дело № 7141/2024 г. на АССГ. Извън посоченото, не се
твърди и установява оспорване на решението по съдебен ред в останалата му
част. Единствено за пълнота следва да с посочи, че дори такова да беше
налице в частта му относно ответното дружество, то евентуална му отмяна би
имала действие за напред и пак не би имала като последица извод заповедта да
е издадена от некомпетентен орган.
По делото е представен бизнес план на дружеството за 2024 г. от
м.03.2024 г., подписан от д-р ик. С.М. и председателя на СД – д-р ик. И.Г.
(лист 94 до 120 от делото), съдържащ транспортна задача, работен бизнес план
и икономическа рамка за 2024 г. (р.III, т.1), план за развитие и инвестиционна
програма (р.III, т.2), финансов план до 2026 г. (р.III, т.3), както и очаквани
резултати (р.III, т.4). Този бизнес план е приет от предходното ръководство на
дружеството.
По делото е представен договор № РД12-119/05.08.2024 г. за възлагане
на управлението на дружеството, сключен между „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД и С.Й.М., с който са му възложени задължения по
управлението на дружеството.
Видно от протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на
Съвета на директорите, по т.1 от дневния ред е взето решение за предприемане
на мерки за изпълнение на бизнес плана и такива за изпълнение на
средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след този период,
сред които – промяна в управленската структура на дружеството и
персоналния кадрови състав, в т.ч. относно персоналния състав на
7
служителите от ръководството на предприятието в структурата на
дружеството за „Централно управление“, а по т.2 е взето решение
изпълнителният директор и председателят на СД да изпълняват мерките за
изпълнение на бизнес плана по т.1 и определените и прието мерки за
изпълнение в средносрочен план до края на 2024 г., които да продължат и след
този период, като СД възлага и оправомощава изпълнителния директор С.М.
да предприеме и извърши всички действия в тази връзка.
Основанието за уволнение по чл.328, ал 2 КТ е приложимо при
сключване на договор за управление, който съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице, или с такова,
което е имало предходен договор за управление, дали приетата от
работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна
програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в
самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях;
както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител. При липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с
постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов
план на предприятието, като е без правно значение по чие предложение е
приет финансовият план и дали той се съдържа в самия договор или в други
документи. За да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при
сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически
(бизнес) план в предприятието, независимо дали преди, или след възлагане на
управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в
сравнение с тези на предходния управител. Същият извод следва и за
случаите, когато финансовият план е разработен от новия директор /в
посочения смисъл – решение № 262 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 966/2023 г., на
ВКС, IV ГО/.
По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите на
ищцата за незаконност на уволнението поради липсата на нова бизнес задача.
Налице е бизнес план на дружеството, приет от предходното му ръководство,
както и изрично възлагане на С.М. в качеството му на изпълнителен член на
СД, представляващ дружеството, за изпълнение на последния, обективирано в
протокол № 6 от проведено на 19.09.2024 г. заседание на Съвета на
директорите.
На следващо място, на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат
уволнявани само служители от ръководството на предприятието. Съдът
намира, че длъжността, която ищцата е заемала – Началник отдел
„Обществени поръчки и материално-техническо снабдяване“, код по НКПД
13243021, е ръководна.
„Ръководство на предприятието“ е дефинирано в § 1, т. 3 ДР КТ. В
обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници,
8
но „и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“,
т.е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този
процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници
в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с
ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328,
ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на
ръководителя на предприятието, или е на негово подчинение посредством
други служители в управленската структура /в посочения смисъл – решение
от 07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Преценката за ръководния характер на длъжността следва да се
извършва конкретно при всеки отделен случай, като освен задълженията по
длъжностна характеристика, критерий е и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови
функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“, не
обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и
съответно - че е имал качеството на служител от ръководството на
предприятието. Характерът на длъжността като ръководна се определя от
длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по
Единния класификатор на длъжностите /в посочения смисъл – решение № 250
от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 442 от
08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III ГО, решение от 07.04.2022 г.
по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Формирана е безпротИ.речива практика на ВКС /решение № 442 от
08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 535 от
19.12.2012 г. по гр. д.№ 83/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 250 от
13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, III ГО и др./, според която
служители от ръководството на предприятието – работодател са заемащите
длъжността „главен счетоводител“, „главен юрисконсулт“, „началник на отдел
или служба“, „ръководител на цех и др. производства“, „ръководител екип“,
когато отговарят за цялостния производствен процес, като характерът на
длъжността като ръководна се определя от длъжностната й характеристика /в
посочения смисъл – определение № 670 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2753/2016
г. на ВКС, III ГО/.
В случая анализът на трудовите функции, възложени на ищцата с
длъжностната й характеристика, свързани с ръководство, организиране,
планиране и контролиране на дейността на отдела, с цялостен контрол и
ръководство на дейността по изготвяне на документацията и обявяването на
обществените поръчки, процедурите за възлагането им, дейността на избрания
изпълнител по отношение изпълнението на задълженията и изрично
вменените й ръководни функции по въпроси от нейната компетентност,
касаещи дейността на отдела, наред с обстоятелството, че тази длъжност е на
пряко подчинение на изпълнителния директор, налага извод за ръководния й
характер.
9
Уволнението е извършено в рамките на регламентирания в нормата на
чл. 328, ал. 2 ГПК 9-месечен срок, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства. Този срок започва да тече от момента на сключване на
договор за управление. Без правно значение са предходни фактически
обстоятелства, вкл. дали преди това е сключен друг договор за управление с
друго лице. Предприятието може да сключва поредица от договори за
управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена
възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи
ръководните служители, с които да осъществява управлението на
предприятието. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за
управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от
сключването на последния договор /решение № 47 от 10.02.2014 г. по гр. д. №
4303/2013 г. на ВКС, IV ГО/. В случая трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 21.09.2024 г. Същевременно, договор № РД12-119 за
възлагане на управлението е сключен на 05.08.2024 г. Ето защо, следва да се
приеме, че уволнението на ищцата е извършено в рамките на
законоустановения 9-месечен срок.
Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено при наличието на елементите от фактическия състав на чл.328,
ал.2 КТ.
С оглед твърденията на ищцата за злоупотреба с право от страна на
работодателя следва да се има предвид, че нормата на чл.8, ал.2 КТ
установява оборима презумпция, че работодателят е действал добросъвестно
при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която се носи от страна
на ищцата
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само
когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства
работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител /в посочения смисъл – решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. №
674/2016 г. на ВКС, III ГО/. Злоупотреба с права от работодателя при
уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че
единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е
постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг
начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на
друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.
Злоупотребата с право е упражняване на правото в протИ.речие с неговото
предназначение, протИ.поставяне на духа и буквата на закона /в посочения
смисъл – решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV
ГО/.
В случая твърденията на ищцата са, че реалната причина за
прекратяване на трудовото й правоотношение е политическа. По делото е
разпитана свидетелката Момчилова, която депозира показания, че първата
10
задача на новите директори е била да си поръчат италиански мебели, след
което – да започнат да уволняват началниците на отдели; че на мястото на
ищцата е било назначено лице, което не отговаря на изискванията за заемане
на длъжността, тъй като няма юридическо образование, а техническо такова,
но същевременно – че ищцата не членува в политическа партия, нито знае
назначеното на нейно място лице да членува в такава. Свидетелката изказва
лично мнение, че се касае за изпълнение на политическа задача, като заявява,
че не знае дали назначеното на мястото на ищцата лице е близко на
ръководството, но това е нещо, което е било коментирано от нейна колежка.
Депозира показания и че изборът на петимата членове на Съвета на
директорите на дружеството отразява политическите групи, които са в СОС и
в СО. За да е налице злоупотреба с право от страна на ищцата в случая следва
пълно и главно да се докаже, че работодателят е целял да прекрати трудовото
правоотношение конкретно с ищцата. Твърди се, че причините за уволнението
й са политически, но по делото не се установява нито по отношение на
ищцата, нито по отношение на лицето, назначено на нейно място, някаква
конкретна политическа обвързаност или да е лобирано за тези лица от
конкретна политическа партия. Свидетелката изразява личното си мнение, че
се касае за политическа чистка, но за целите на настоящото производство
личното мнение не е достатъчно, а следва да се проведе доказване, и то –
пълно и главно, каквото в случая не би могло да се приеме, че е налице.
По изложените съображения прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата се явява законосъобразно, което обуславя
неоснователност на предявения иск за признаването му за незаконно и
неговата отмяна.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ:
С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете
по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност
се предпоставя от незаконност на уволнението.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 984 лв.
От страна на ищцата е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротИ.речИ. се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
11
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в случая
възлиза на сумата 2 730, 84 лв. (933 лв. МРЗ за страната за 2024 г. + 1 797, 84
лв. по оценяемия иск).
Същевременно, съдът не е обвързан с минималните размери по
Наредбата съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I ТО, като в случая, предвид естеството на спора, вида и
обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството, че делото е
изяснено в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи под минимума по Наредбата в размер
на сумата от 2 000 лв., до който следва да се намали по реда на чл.78, ал.5
ГПК.
При определяне на горния размер съдът съобразява и че правото на
достъп до съд налага разноските да бъдат обосновани и разумни и да не са
прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се възлагат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. К., ЕГН ********** срещу
„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно
на уволнението на В. И. К., извършено със заповед № РД-09-287/20.09.2024 г.,
и неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на
ищцата на предишната й работа;
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата 15 531,
61 лв., представляваща обезщетение за периода 20.09.2024 г. – 20.03.2025 г.,
ведно със закона лихва от датата на исковата молба – 15.11.2024 г. до
окончателното изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН ********** да заплати на „СТОЛИЧЕН
АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 2 000 лв. разноски по делото.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 ГПК, тече от 17.04.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13