№ 323
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204859 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. Н. М., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0434-000455 от ******** г., издадено от началник на Второ РУ при ОД
на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата
и претендира за отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 02:00 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас по ул. „С.“ до
***, с посока на движение към бул. „С.С.“ лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
*******. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители на Второ РУ при ОД
на МВР – Бургас, в това число и свидетелят А. Н.. Свидетелят Н. указал на жалбоподателя,
че ще бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „дрегер“.
Жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с „дрегер“ и поискал да
1
бъде изпробван с доказателствен анализатор. Полицейските служители придружили
жалбоподателя до сградата на ОД на МВР – Бургас, където се намирал доказателственият
анализатор. На място в ОД на МВР – Бургас бил изпратен да окаже съдействие за
извършване на изпробването свидетелят М. У. - служител в сектор „Пътна полиция“. На
жалбоподателя бил указан механизмът на изпробване, като му било обяснено, че трябва да
издиша достатъчно количество въздух, за да е валидна пробата. Жалбоподателят направил
няколко неуспешни опита в интервала от 02:28 часа до 02:41 часа, като при всички проби не
е издишал достатъчно количество въздух и уредът не е отчел резултат. При така
установеното свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е отказал да
бъде изпробван за употреба за алкохол. Свидетелят Н. издал на жалбоподателя и талон за
медицинско изследване.
Около 03:30 часа на същата дата жалбоподателят отново управлявал МПС „Фолксваген
Поло“ с рег. № ******* в гр. Бургас, по ул. „С.“ в посока ул. „В.М.“ към МБАЛ „Св. Г.П.“.
Управляваният от жалбоподателя автомобил отново бил спрян за проверка от полицейски
служители, които указали на жалбоподателя, че ще бъде изпробван за употреба на алкохол.
На място бил изпратен свидетелят У. да окаже съдействие на полицейските служители за
изпробване на жалбоподателя за употреба на алкохол. Жалбоподателят отново отказал да
бъде тестван с техническо средство „дрегер“ на място на проверката и поискал изпробване с
доказателствен анализатор. Бил отведен в сградата на ОД на МВР – Бургас където
свидетелят У. отново извършил проверка с доказателствен анализатор. При повторното
измерване след 05:00 часа на ******** г. жалбоподателят изпълнил указанията за
извършване на проверка, издишал достатъчно количество въздух при направените две проби
и уредът отчел резултат от изследването 1.22 промила.
На ******** г. било издадено и обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите Н. и У. са последователни, обективни и безпротиворечиви. В показанията си
двамата свидетели хронологично излагат фактите на извършената на жалбоподателя
проверка на ******** г. около 02:00 часа. Съдът се доверява на показанията на двамата
свидетели и ги цени като достоверен източник на информация за релевантните по делото
фактически положения. Гласните доказателствени средства наред с писмените доказателства
разкриват в пълна степен всички относими факти и обстоятелства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На
наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено
по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или
доказателствен анализатор, или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване
и даване на проби за химическо лабораторно изследване. Това са и методите за установяване
на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
(Наредбата). Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е
употребил алкохол. Следователно ако водачът не окаже съдействие за реализирането на
който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е изпълнил
задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се
изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност в настоящия случай
да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от броя на методите, които
водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.
Съглансо чл. 3а. от Наредбата (Нов - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В случая жалбоподателят е управлявал МПС на ******** г. в гр. Бургас, като при
3
извършване на проверка от полицейски служители, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, като е пожелал
изпробването да бъде извършено с доказателствен анализатор. По тази причина е бил
отведен в сградата на ОД на МВР – Бургас, като изрично контролните органи са му указали
какви действия следва да извърши (да издиша достатъчно количество въздух), за да е
валиден резултатът. От показанията на свидетелите Н. и У., полицейските служители
присъствали по време на проверката заявяват с категоричност, че при всички опити
умишлено жалбоподателят не е изпълнил разпорежданията и не е издишал достатъчно
количество въздух, поради което опитът е бил неуспешен. Показанията на свидетелите се
потвърждават от налични по делото писмени доказателства – разпечатки от
доказателствения анализатор (л.36). При сравнителен анализ на разпечатките от двете
изпробвания на жалбоподателя на ******** г. в действителност се установява, че при
второто изпробване (от 05:13 до 05:30 часа) жалбоподателят е издишал при първата проба
4,5 литра, а при втората 3,1 литра обем на издишания въздух, при което е отчетен среден
резултат на измерването 1,22 промила. Прави впечатление, че по време на процесната
проверка при отделните проби за времето от 02:28 часа до 02:41 часа жалбоподателят е
издишал 0,2 литра и 0,5 литра обем на издишания въздух, поради което не е бил отчетен
резултат от изпробването и опитът е бил неуспешен. Така установеното от показанията на
анализатора изцяло е в подкрепа на свидетелските показания на свидетелите Н. и У., че
жалбоподателят при първата проверка на ******** г. не е изпълнил указанията и не е
издишал необходимото количество въздух за отчитане на валиден резултат от изследването.
По делото е приложен и издаден от свидетеля Н. талон за изследване, в който е било
отразено, че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство дрегер, както
и че е отказал изпробване с доказателствен анализатор. В талона свидетелят Н. е посочил и
в какъв интервал от време и в кое лечебно заведение да се яви жалбоподателят, ако желае да
даде кръв за медицински анализ. Независимо от това жалбоподателят не се е явил на
указаното място и не е дал кръв за изследване.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбоподателят не е
оказал необходимото съдействие да бъде тестван с доказателствен анализатор за употреба на
алкохол, след като не е изпълнил изискването за издишване на достатъчно количество
въздух. В чл. 2 от Наредбата е предвидено, че при извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Втората
алинея на същата разпоредба регламентира, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. След като жалбоподателят не е изпълнил указанията на полицейските
служители за изпробване по негово желание с доказателсвтен анализатор, като не е издишал
4
достатъчно количество въздух, правилно съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата контролният
орган е приел, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. С
това си поведение жалбоподателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като както в АУАН, така и в НП нарушението е пълно и ясно описано.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие за
извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол от жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС. В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не
е съдействал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Така вмененият на жалбоподателя
фактически състав на нарушение правилно е бил подведен от АНО под нормата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000455 от ******** г.,
издадено от началник на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на Х. Н. М., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5