№ 496
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110166513 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „.........“ ЕООД против Е. Д. К. с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 2298,29 лева, представляваща
получена без основание сума на 03.11.2021 г. вследствие прекратено трудово
правоотношение ведно със законната лихва от датата на исковата молба-06.12.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в трудово правоотношение за
времето от 14.01.2019 г. до 28.09.2021 г. като последната е заемала длъжността „Младши
.............“ и „Специалист ..........“ въз основа на трудов договор №65/14.01.2019 г., изменен с
допълнителни споразумения №1/29.08.2019 г. и №2/27.12.2019 г. Посочва, че със заповед
№101/28.09.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2
КТ. На 03.11.2021 г. по банковата сметка на Е. К. е преведена сума 2298,29 лева като
възнаграждение за м. 10.2021 г. , която предвид прекратеното трудово правоотношение се
явява платена без основание и с която ответникът се е обогатил, поради което дължи
връщането й. При тези твърдения моли искът да бъде уважен като му се присъдят и
разноски за производството по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за неоснователност на иска. Не оспорва, че сумата е получена, но заявява, че
същата представлява заплатено обезщетение за оставане без работа в рамките на един месец
след уволнението. Посочва, че не дължи връщане на сумата, която е получила
добросъвестно. Според информационните масиви на ТП на НОИ плащането от работодателя
на претендираната сума е отразено като осигуряване с код 27 – за лица, получаващи
обезщетение за времето, през което са останали без работа. Заявява, че е оспорила
извършеното от работодателя уволнение, за което е образувано гр.д. № 67400/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав, което е било признато за незаконно и е отменено. Прави
възражения за прихващане със сумата 2000 лева, представляваща сторени разноски по гр.д.
№67400/2021 г. по описа на СРС, 56 състав и по в.гр.д. № 11571/2022 г. по описа на СГС, II-
В въззивен състав до размера на по-малкото вземане. Претендира разноски, вкл. и за
адвокатско възнаграждение. С молба преди първото по делото открито съдебно заседание
заявява, че не поддържа заявеното възражение за прихващане.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор
№65/14.01.2019 г., изменен с допълнителни споразумения №1/29.08.2019 г. и №2/27.12.2019
г. въз основа на който Е. Д. К. е заемала длъжността „Младши .............“ и „Специалист
..........“, че трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №101/28.09.2021 г.,
считано от 29.09.2021 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Страните не спорят, че при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил дължимите
обезщетения за неспазване срока на предизвестието, както и за неизползван платен годишен
отпуск.
С влязло в сила на 16.02.2024 г. решение по гр.д. №67400/2021 г. по описа на СРС, 56
състав уволнението на Е. Д. К. е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ като служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при
настоящия ищец. Със същото решение „.........“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. Д. К.
обезщетение за оставане без работа за периода 29.09.2021 г. до 16.01.2022 г. на основание чл.
344, ал. 1 ,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Като доказателство по делото е приобщена декларация от Е. Д. К. от 26.10.2021 г. до
работодателя в уверение на това, че за периода 29.09.2021 г. до 29.10.2021 г. не е била на
работа по трудово или приравнено на трудово правоотношение, поради което моли да й се
изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за този период. Ищецът не оспорва получаване на
декларацията.
От платежно нареждане от 03.11.2021 г. се установява, че в полза на ответника е
преведена сума в размер на 2298,29 лева от „.........“ ЕООД, с основание „заплата за м.10.2021
г.“
Видно от писмо от ТП на НОИ – София – град е видно, че за периода 29.09.2021 г. до
16.01.2022 г. на Е. Д. К. е заплатено обезщетение за безработица в общ размер 5497,46 лева,
като само за периода 29.01.2021 г. до 29.01.2021 г. сумата е 1708,67 лева. Установява се, че с
разпореждане от 22.04.2024 г. е разпоредено Е. Д. К. да върне добросъвестно получената
сума за безработица предвид заплатеното от осигурителя въз основа на влязло в сила
решение по гр.д. №67400/2021 г. по описа на СРС, 56 състав обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за същия период, което тя е сторила.
За установяване релевантни за делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М Г. Г., според показанията на който направеното
през м. ноември плащане в полза на Е. К. е било неправомерно и е подлежало на връщане,
за което служителят е бил уведомен. За извършеното плащане от страна на дружеството
била подадена корекция към НАП.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е заплатил на ответника сума поне в претендирания размер, а
ответникът следва да установи, че е налице основание да задържи получената сума като с
оглед твърденията си следва да докаже, че е останал без работа за период поне от един месец
след уволнението или да е работил срещу по-ниско възнаграждение от получаваното, да е
поискал от работодателя да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение и да
представи документи пред същия, удостоверяващи първите два факта, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
С декларация до работодателя ответникът е поискала да й бъде изплатено обезщетение
за оставането й без работа за период от един месец след датата на уволнението, което искане
не се оспорва от ищеца.
2
Основанието за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за времето, през което е
останала без работа, но за не повече от един месец е законното прекратяване на трудовото
правоотношение (в т. см. са решение № 88 от 29.01.2010г., постановено по гр. д. № 590 по
описа за 2009г. на III г.о. на ВКС, решение № 623 от 24.06.2002г., постановено по гр. д. №
933 по описа за 2001г. на ВКС). В случая се установи, че трудовото правоотношение е
прекратено по незаконосъобразен начин, поради което е отменено с влязло в сила съдебно
решение. След признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна трудово-правната
връзка се възстановява, респ. отпада основанието за получаване на сумата и тя подлежи на
връщане.
Отделно от това заедно с отмяна на уволнението на Е. К. е присъдено обезщетение за
времето, през което е останала без работа от 29.09.2021 г. до 16.01.2022 г. на основание чл.
225, ал. 1 КТ, което обезщетение не може да се кумулира с обезщетението по чл. 222, ал. 1
КТ, тъй като и двете обезщетения репарират едни и същи вреди – оставането без работа.
Установи се по делото, че ищецът вече е заплатил обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в полза
на служителя, поради което заплатената на 03.11.2021 г. дума в размер на 2298,29 лева
представлява платена без основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца който претендира такива за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 697,00 лева, които следва да му
се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. К. ЕГН ********** с адрес; ........... да заплати на „.........“ ЕООД ЕИК
........... със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 55, ал. 1 сумата
2298,29 лева, представляваща получена без основание на 03.11.2021 г. вследствие
прекратено трудово правоотношение ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
06.12.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
697,00 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3