Решение по дело №168/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалбата на Н. С. В., с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет. 7, ап. 38, срещу Решение № 3/20.02.2024 година на Директора на Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/19.12.2023 година на Ръководителя "ПО" при Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт, с което на осн. чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят намира оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че от решаващия орган не е взето предвид времето, през което е бил курсант в Академията на МВР. Поддържа, че това време е следвало да бъде зачетено като стаж от първа категория. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт и произнасяне по същество. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Добрич, чрез гл. юрисконсулт М. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето му като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-24-1416/29.09.2023 г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е документи за осигурителен стаж и такива за осигурителен доход. Декларира, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, не получава друга пенсия, включително и от друга държава. Представени са и документи, удостоверяващи прослужен стаж първа и трета категория.

Съгласно представените пред административния орган доказателства и въз основа на служебно събрани такива административния орган е постановил обжалваното разпореждане [номер]/19.12.2023г. по подаденото заявление от 29.09.2023 г. на жалбоподателя. Със същото е зачетен осигурителен стаж от първа категория 06 г. 00 м. 23 дни и от трета категория 27 г. 05 м. 28 дни и общ осигурителен стаж превърнат по правилото на чл. 104 КСО към трета категория от 37 г. 07 м. 06 дни. Въз основа на така зачетения стаж на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискването за навършена възраст, което е условие за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, т.к. към датата на заявлението 29.09.2023г няма 10 години осигурителен стаж по чл. 69б, ал. 1 КСО, от първа категория, а има 06г.00м.23дни и няма навършена възраст, като същата е 56 г.04 м.04 дни и няма 39 г.04 м. осигурителен стаж, а има такъв от 37 г. 07м. 06 дни.

С решението си Директорът на Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт е приел, че неоснователно от жалбоподателя се претендира зачитане на стаж от първа категория за времето през което е бил студент в академията на МВР и е отхвърлил жалбата му срещу разпореждане [номер]/19.12.2023г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Добрич.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Добрич, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на 07.03.24 г. (л. 53), а жалбата е подадена до административния орган на 21.03.24 г. по пощата (пощенско клеймо на л. 8), в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от надлежна страна – адресат на акта, пред компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 АПК.

По делото липсва спор относно продължителността и категоризирането на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя от първа категория през периода от 01.08.1987г.-03.08.1988г. до 01 г. 00 м. 02д.; периода от 10.09.1992г. до 01.01.1995г. - 02г. 03м. 21д. установени с удостоверение с peг. № 46/23.12.19г. от ОД на МВР-Добрич и периода от 01.01.1995г. до 01.10.1997г. - 02г. 09м. 00д. установен с удостоверение УП-3 с изх. № А-274/26.09.2019г., издадено от ОП-Добрич, при обща продължителност на осигурителния стаж от първа категория през горепосочените периоди от 06г. 00м. 23д. Няма спор и че времето от 01.10.1997г. до 28.09.2023г., като самоосигуряващо се лице - адвокат съгласно представената осигурителна книжка, следва да бъде зачетено като осигурителен стаж от трета категория.

В случая периодът от 25.05.1985г. до 25.05.1987г. - 02г. 00м. 00д. е зачетен от трета категория по удостоверение № 5139/03.09.2019г., издадено от ЦСПП-Пазарджик към Академия на МВР. Спорът между страните се свежда до приложението спрямо жалбоподателя на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и ал. 9, на чл. 9, ал. 7 и чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО и на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 НПОС, въз основа на които ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ Добрич и решаващия орган в случая са отказали отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно дали жалбоподателят отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 КСО, поради което следва да му се отпусне пенсия на основание тази разпоредба. В случая основния спорен въпрос между страните е правен и касае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 КСО съответно дали е придобило изисквания за пенсиониране осигурителен стаж, съответно дали е навършило възрастта по смисъла на чл. 69, ал. 1 КСО.

Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

По делото няма спор, а и от приложеното на л. 9 от делото удостоверение е видно, че през периода от 15.09.1984 г. до 15.08.1987 г. жалбоподателят се е обучавал в СМУ към академията на МВР, през което време (от навършване пълнолетие – 25.05.1985 г. до 25.05.1987 г.) е отбил редовната си наборна военна служба от 2г. 00м. и 00дни. Същият период правилно, съобразно чл. 44, ал. 1 НПОС е зачетен от административния орган като стаж от трета категория.

При това положение не е налице правно основание за зачитане като осигурителен стаж на целия период от 15.09.1984 г. до 15.08.1987 г., извън този от 25.05.1985 г. до 25.05.1987 г. Още повече, че това време не може да бъде зачетено, като стаж от първа категория труд. За разликата извън стажа от 25.05.1985 г. до 25.05.1987 г. времето от 15.09.1984 г. до 15.08.1987 г. може да бъде зачетено като трудов стаж от трета категория, но само в хипотезата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, вр. ал. 3 КСО, каквато обаче в случая не е налице. Евентуално заплащане на осигурителни вноски за този период по реда на чл. 9а, ал.1, т.1 и ал.3 КСО би могло да се отрази относно преценката за правото на пенсия при подаване на ново заявление след извършване на плащането.

При тези изводи обжалваното решение се явява законосъобразно, като изложеното обуславя извод за неоснователност на оспорването.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. В., с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет. 7, ап. 38 срещу Решение № 3/20.02.2024 година на Директора на Териториално поделение – Добрич на Националния осигурителен институт.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните по делото.