Решение по дело №353/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 173
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20193240100353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№173

Гр.Каварна, 06.12.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №353/2019г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.124 от ГПК.

Предявена е искова молба с вх.№2263/20.06.2019г. в РС Каварна, подадена от Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.С. ***, с адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.“***“, №10, ет.1, срещу  „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет ******

В исковата си молба ищецът  излага, че по силата на наследствено правоприемство от наследодателят му Георги Д.Е. е придобил имот, находящ се в гр. Каварна, ул. „***” № 8. В качеството на собственик и ползвател  на същия е потребител  на ел. енергия за обекта. Ползваната ел. енергия се заплащала по партида с клиентски № ***. Твърди, че на  23.05.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД след извършване на проверка за точността  на измерване на обслужващата измервателна система и свързващата ги електрическа инсталация за обект в гр. Каварна, ул. „***“ № 8 за клиентски № ***  и абонатен № ***, съставили констативен протокол от 25.03.2018г. Ищецът твърди, че при монтажа на СТИ съгласно ОУДНЕЕПЕМ на „Енерго Про Мрежи” АД би следвало да се извърши първоначална проверка и периодични последващи такива по реда на Закона за измерванията.  Оспорва проверката да е направена точно на СТИ, отчитащо електроенергията в дома му, както и че не са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ – проверката не е извършена в негово присъствие или това на полицейски органи. Не било ясно и защо корекцията е за период от 24.05.2017г. до 23.05.2018г. Оспорва констативния протокол от 23.05.2018г. по форма и съдържание., както и констатацията на служителите, че липсват врата и щит на таблото. Твърди, че не е извършил манипулация на СТИ, не е ползвал ел.енергията, която е начислена за периода 24.05.2017г. до 23.05.2018г. на стойност от 7986,68лв. Оспорва  начина и методиката и основанието на фактура № **********/ 31.05.2019г. за 7 986, 68лв., по която е начислена сумата от посочената партида, както и че липсва справка с начина и основанието на изчисление на корекцията.

Ищецът посочва още, че не са представени доказателства, че проверяваното СТИ на 23.05.2018г. е монтирано с начални нулеви показания по всички твърдяни от ответника тарифи. Освен това твърди, че ответното дружество към настоящия момент няма Общи условия и затова са валидни тези формулировки, предвидени в Общите условия на „ Е.ОН България мрежи” АД и „Е.ОН България продажби”АД, както и че претендираната от дружеството – доставчик сума е формирана в нарушение на чл. 13, т. 2 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 05.04.2006 г. В противоречие на тези императивни разпоредби монополното предприятие – доставчик е изготвило сметка за количества енергия, която не е била отчитана от изправен електромер.

Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 7 986,68 лв. с ДДС, представляваща корекция по сметка на консумирана електрическа енергия за периода от 24.05.2017г. до 23.05.2018г., по партида с клиентски № ***, абонатен № *** на адрес гр.Каварна, ул.“***“, №8, инкорпорирана във фактура № **********/31.05.2019г.  Претендира  разноски.

В с.з., ищецът представляван от упълномощения адв.Р.С., поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Вадимир Калчев, с който оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен поради наличието на правно основание за възникване на оспорваното материално право, а именно вземането на „Енерго – Про Продажби” АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност от 7 986,68 лв., съгласно фактура № **********/31.05.2019г., представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 24.05.2017г. до 23.05.2018г., по партида с клиентски № ***, абонатен № *** на адрес гр.Каварна, ул.“***“, №8.  С констативен протокол № 1104574 от 23.05.2018г. била констатирана неизправност на електромера с фабричен номер № 1115 0314 0071 9158. На база на констатациите  била изготвена корекция на сметката. Отношенията между страните във връзка с извършената корекция се уреждали от ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. Корекционната процедура била предвидена в ОУ в съответствие със законовото изискване.  Сочи, че в актуалната практика на ВКС по аналогични дела се приемало, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ.

В с.з., ответникът представляван от адв.Вл.Калчев ,поддържа отговора и оспорва иска на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № 1104574/23.05.2018г. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение  Север“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 1115 0314 0071 9168, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 003539 кWh; т.1.8.2 - 004044 кWh; т.1.8.3 – 043805 кWh; т.1.8.4 - 000000 кWh. Посочено е, че електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 886/16.05.2019г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе. В него е посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 508290, придружен с коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: Т1 – 003539,0 кWh, Т2 – 004044,5 кWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 3 – 043805,8 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Изготвено е Становище за начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 23.05.2019 г. в размер на 43 805 kWh  за период от 24.05.2017г. до 23.05.2018г.,  както следва: за периода от 24.05.2017г. до 30.06.2017г. – 4 561 kWh, за периода от 01.07.2017г. до 23.05.2018 г. – 39 244 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура **********/31.05.2019 г. за сумата от 7 986,68 лева.

По делото е назначена съдебна счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на вещото лице става ясно, че след извършена проверка на документи и регистри, предоставени от ответното дружество, вещото лице е достигнало до извод, че за периода от 24.05.2017г. до 23.05.2018г. ищецът дължи сумата от 7 986.86 лева, представляваща начислена служебно ел.енергия в общ размер на 43 805 kWh, за периода от 24.05.2017г. до 23.05.2018г. Процесната фактура фигурирала като неплатена в регистрите на ответното дружество.

  В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Отговаря на поставените въпроси от страните.

 В с.з. е разпитан свидетелят Й.Д.В., който е присъствала на проверката и е съставила констативния протокол. Твърди, че с лаптоп, на който софтуера е закупен от дружеството на завода производител на електромера, имат право да четат електромера и отчетената ел.енергия. както е в настоящия случай. При проверка било открито, че на този електромер има скрита тарифа, която не се индивидуализира на екрана на електромера. След констатациите, електромера бил демонтиран и изпратен в БИМ. Според свидетеля адресите за проверка били дадени от полицията.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Спорното правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ 98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

 В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/. В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищцата 9053kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата. Софтуерното вмешателство е свързано  с противоправно виновно поведение на ищцата. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищцата – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищцата. Ето защо тя дължи да заплати стойността на доставената й електронергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

Като се има предвид изложеното, процесното количество електроенергия начислено от ответника на стойност от 7 986,68 лева се дължи от ищцата по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разходите за водене на делото, а именно – сумата 1 960,00лева, от които 1740,00 лева адвокатски хонорар, 200,00 лева - възнаграждение за вещо лице  и сумата от 20,00 лева за призоваване на свидетел.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответникът от процесуалният представител на ищцата, съдът счита същото за неоснователно, тъй като е върху материалния интерес.

Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.С. ***, с адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.“***“, №10, ет.1, срещу „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 986,68 (седем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща цена на незаплатена потребена електрическа енергия  по фактура № ********** от 31.05.2019г. за обект с абонатен №*** и клиентски №*** гр.Каварна, ул.“***“, №8.

ОСЪЖДА Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.С. ***, с адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.“***“, №10, ет.1, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик” №258, сумата 1 960,00  (хиляда деветстотин и шестдесет) лева, от които 1740,00 (хиляда седемстотин и четиридесет) лева адвокатски хонорар, 200,00 (двеста) лева - възнаграждение за вещо лице  и сумата от 20,00 (двадесет) лева за призоваване на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………