Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 22. 06. година 2020 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на трети
юни през ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Жени Стойчева
Прокурор: Виктор
Доцев
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова
ВНОХД № 981 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет
и първа „ НПК .
Образувано е по жалбата Вх. рег. №
51009/ 2019г., подадена от Б.А.Т. ***, чрез защитника си – адвокат С.А. против
ПИСЪДА от 28.11.2019г. на Районния съд –
Плевен, VІ н.с., постановена по НОХД № 1062/2019 г.
Със съдебния акт, предмет на
въззивната жалба, първоинстанционният съд е признал подсъдимата Б.А.Т., родена
на *** ***, българка, българска гражданка, основно образование, работи,
омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА
в това, че:
На 25.02.2019г. в гр.Плевен, извършила
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, поради което и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК
във вр. чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева за престъпление
по чл.325, ал.1 от НК, като на основание
чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за деяние, отличаващо се по своето съдържание с
изключителен цинизъм и изключителна дързост.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимата Б.А.Т. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 670, 40 лв.
Присъдата е обжалвана в
законния срок само в частта, с която подсъдимата е призната за виновна, да е извършила престъпление по чл.
325,ал.1 от НПК и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна
отговорност,с налагане на административно наказание Глоба хиляда лева.
В жалбата се съдържа оплакване, че
присъдата, в обжалваната й част, е неправилна, тъй като е незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива. Посочва се
в жалбата ,че в хода на съдебното следствие не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, подсъдимата да е извършила виновно деянието, за което е призната за
виновна и освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
До даване ход на делото пред
въззивния съд, по делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, чрез
адвокат С.А., като защитник на подсъдимата. В допълнението подробно се развиват
доводи в подкрепа на оплакванията , изложени в жалбата.Излагат се доводи ,че
изводите на съда по фактите не съответстват на доказателствата събрани по
делото, както й че първоинстанционният съд превратно и неправилно е анализирал
доказателствения материал. Твърди се в
допълнението към жалбата ,че съдът е
пренебрегнал необосновано показанията на свидетелите водени от подсъдимата, не
е отчел противоречията между техните показания и тези – дадени от полицейските
служители, посочени от обвинението, въпреки ,че тяхната достоверност частично е
опровергана от безспорни писмени доказателства, приети по делото и заключението
на съдебно медицинската експертиза, допусната от съда.
Сочи се също така в допълнението към
жалбата, че съдът необосновано не е уважил доказателствените искания на
защитата, да се установят и изискат имената и адресите на всички собственици на
жилища и офис помещения, намиращи се в непосредствена близост до сградата на
Първо РУ МВР – Плевен. Освен това, се твърди в жалбата, че органите на досъдебното производство и съдът
не са изпълнили задължението си да съберат всички необходими доказателства, а
са разпитани само полицейските служители, които са заинтересовани от изхода на
делото, а показанията им са уеднаквени.
Изтъква се ,че в случая не е налице
престъпление, тъй като , нито действията на подсъдимата представляват грубо
нарушение на обществения ред, нито тя с действията си е изразила умишлено явно неуважение към обществото,. Посочва се
,че съгласно заключението на допуснатата съдебно – психиатрична експертиза,
нейната реакция е била спонтанна и
емоционална, когато видяла ,че по лицето, тялото и крайниците на нейния син –
св. А.Т. има следи от жесток побой, нанесен му
в полицията, а дрехите му са разкъсани.
Моли съда ,да отмени присъдата в
осъдителната й част и да постанови нова ,с която подсъдимата Б.Т. да бъде оправдана или
да я измени, като намали размера на наложеното на подсъдимата
административно наказание. В случай ,че
съдът установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда
– да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Въззивната жалба се поддържа пред
окръжния съд лично от жалбоподателя Б.А.Т. и от защитника й – адв. Св. А..
Излагат се подробни съображения в подкрепа на оплакванията , изложени в жалбата
и допълнението към нея.
Прокурорът е на становище ,че жалбата
е неоснователа , а присъдата, следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована
и законосъобразна
Плевенският окръжен
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и след
обсъждане на доказателствата по делото, извърши проверка относно правилността
на присъдата в обжалваната й част, в пределите по чл.313 от НПК, и намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок ,
от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол ,поради
което е допустима .
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
От анализа на доказателствата по
делото, които са установени по реда предвиден в НПК, окръжният съд намира за
установена следната фактическа
обстановка:
На 24.02.2019г. св. А.Т. – син на
подсъдимата Б.Т. бил изведен от дома си
от служители на МВР и отведен във Второ РУ МВР- Плевен, под претекст ,че ще му
връчат призовка, но след това задържан
под стража за 24 час и отведен в Първо РУ МВР- Плевен по подозрение, че е
участвал в сбиване, станало в МОЛ. На следващия ден – 25.02.2019г. между 16:00
и 17:00 ч. бил освободен , а родителите му – подсъдимата Б.Т. и Ф.Т. го чакали пред управлението на МВР. Когато
полицейските служители го извели навън, майка му – Б.Т. видяла, че по главата,
тялото и крайниците му има следи от побой: Подуто и насинено лице, подути и с
кръвонасядания и полузатворени клепачи
на очите, кръвонасядания под очите, подути, насинени и разбити устни, отоци в областта на ушите, синини и отоци по ръцете,дрехите му били
скъсани, а по маратонките се виждали следи от кръв. Подсъдимата Б.Т., виждайки сина си в такова
състояние, била потресена, и извикала на полицаите“Как не ви е срам, защо сте
ми пребили детето !“. Разплакала се и заявила на висок ,че ще си търсят правата Викала , че те не са
никакви полицаи и господ ще ги накаже. и. Изплюла се по посока на униформените,
като плюнката попаднала върху униформата на св. Н. Д.. Т. продължила да плаче и да се вайка на висок глас. За да не привлича вниманието на гражданите св.
К. се приближил до подсъдимата и се
опитал да й сложи белезници, но тъй като
тя се съпротивлявала и дърпала , накрая паднала на земята. Поставили й
белезници принудително и я вкарали в
районното управление, където била
шамаросана от св. Н.. Д.. През това време св. А. Т. протестирал се молел да оставят майка му,
поради което той й баща му – св. Ф. Т. също били вкарани в сградата на Първо
РУ МВР от където тримата били освободени
след като престанали да се вълнуват и протестират.
Възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата Б.Т., от
показанията на свидетелите: А.Т., Ф.Т., Р.И.,
П.К, както и от приетите като писмени доказателства по делото: Медицинско
съдебномедицинско удостоверение № 49/ 26.02.2019г (л.12), съдебномедицинско
удостоверение № 93/ от 26.02.2019г. издадени от д-р С.К. – УМБЯЛ „Д-р Г.
Странски“ – Плевен.
Съдът установи съществени
противоречия между показанията дадени от една страна от свидетелите А.Т., Ф.Т. и от обясненията на подсъдимита и от друга –
показанията на разпитаните като полицейски служители : Х.Х., Н.Д. и Й.А., в частта относно това какво
точно е било поведението на подс.- ТаТ., в какво физическо състояние е бил А.Т.
при освобождаването му от РУ1 МВР- Плевен на 25.02.2022г. и дали след принудителното вкарване на
подсъдимата в районното управление е била удряна от полицейски служител. Посочените свидетели Х. и Д., твърдят ,че при
освобождаването и извеждането му от управлението св. А.Т. не е имал никакави
видими травми и следи от побой по себе си, както и че подсъдимата „се държала
арогантно, наплюла всички полицаи, кълняла ги. Отричан , никой да е била удряна от полицейски служетел след
поставяне на белезници и въвеждането й в управлението.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимата Б.Т. ,както и на показанията на свидетелите А.Т., Ф.Т., Р.И. и П.К,
тъй като същите намират потвърждение в безспорните писмени доказателства по
делото. Съдът приема за безспорно установено , видно от приложените съдебно
медицински удостоверения, издадени непосредствено на деня следващ процесния
инцидент, че при извеждането му от Първо РУ МВР – Плевен св.А.Т. е бил с
очевидни следи от побой по главата, лицето
и крайниците, както и с разкъсани дрехи и окървавени маратонки, така
както твърдят подсъдимата, нейният син А. и съпругът –св. Ф.Т..
В
съдебномедицинското удостоверение за освидетелстване на А.Т. (л.31) е посочено
,че при прегледа му , съдебният лекар д-р
К.е установил следните травми: „ оток
зад дясното ухо с диаметър 2-3 см.; петнисти кръвонасядания над лявото ухо и в
окосмената част на главата; клепачите на двете очи са петнисно кръвонаседнали, с мораво – син
цвят, по лигавицата на дясното око -
странично червеникаво кръвонасядане. Устните са оточни, по лигавицата срещу
предните зъби с петнисто мораво- синьо
кръвонасядане; четвърти, пети и шести десен зъб с отчупени коронки- първи два
до нивото на венеца, последните на 2-3 мм над него. По гърба са установени
петнисти кръвонасядания с неправилна форма, групирани по няколко успоредни ивици, с размери 6/ 0.5
см, през 1.1.5 см. една от друга. В областта на левия хълбок и гортана част на
седалището - мораво синьо
кръвонасядане , около 3-4 см. в диаметър, каккто и по повърхността на дясното бедро ;
отоци по гърба и дясната длан, квъвонасядания по китките“. В
СМУ е отбелязано ,че установените при прегледа
отоци и кръвонасядания са резултат от
тъпи травми, които може да са получени по начин, време и място, както съобщава
освидетелствания , а именно: нанесен му побой в полицейското управление на
24.02.2019 г. между 15: 30 ч – 17:30 ч. първо от един , след това от няколко полицаи.
По делото е приобщено по реда на
НПК заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза(л. 117 – 119), изготвена от
съдебния лекар д-р Сергей Костадинов. Изслушан е и докладът на вещото лице. Д-р
С. К. поддържа изцяло изготвеното заключение при изслушването му в
съдебно заседание От заключението се
установява ,че от прегледа на А.Т. и представените по делото медицински
документи , на освидетелствания са причинени травматични увреждания, подробно
описани- отоци и кръвонасядания по: главата и лицето, по гърба ,левия хълбок,
седалището в ляво, по дясната мишница и дясното бедро, отоци и тръвонасядания
по гърба и дланите. В заключението на СМЕ се посочва,че описаните увреждания са резултат от тъпи травми, които
може да са получени по време и начин, както е съобщил пострадалия – от удари и
стискане с ръце, ритане в долната част на тялото. Уврежданията по гърба и
дланите най- вероятно на получени при
предпазване с ръце от удари.
От данните в посоченото СМУ и
заключението на СМЕ, безспорно се установява ,че св. А.Т. при извеждането му от РУ1 МВР-
Плевен е бил със следи от масивен побой по лицето тялото , крайниците и
дрехите, така както твърди подсъдимата в обясненията си и както дават показания
той и неговият баща – Ф.Т.. Травмите по А.Т., описани в съдебномедицинското
удостоверение при прегледа му на следващия ден и в заключението на
съдебномедицинската експертиза, травми са били видими с просто око и не е било
възможно полицейските служители - свидетелите Х., Д. и А. да не ги забележат.
В случая, близката роднинска връзка не дава основание на съда ,да приеме
показанията на А. и Ф.Т. за недостоверни,
тъй като намират безспорно потвърждение в медицинската документация,
заключението на СМЕ, а също и в
показанията са св. К.и И., които за разлика от останалите разпитани като
свидетели полицейски служители признават ,че по лицето тялото на А.Т. е имало видими следи от травми и побой .
Предвид
така установените обстоятелства, съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите Х. , Д., А., които твърдят, че
по св. А. Т. не е имало никакви видими следи
от побой и той бил във видимо добро състояние при освобождаването му на
25.02.2019г.
В
показанията на тези свидетели е видно противоречие относно твърдението им, че
подсъдимата ги е наплюла по лицата и униформите. . Св. Х. твърди ,че Т. както
седяла долу пред стъпалата на управлението, наплюла него и други полицейски служители,
които се намирали на 2-3 метра пред нея, горе на стъпалата. От своя страна св.
Д. дава показания ,че само той бил наплют, което обяснява защо е ударил шамари
на подсъдимата след като й поставили белезници и въвели принудително в сградата на полицейското управление. От своя страна Б.Т. отрича да е плюла. При
обсъждането на противоречието между обясненията на подсъдимата и показанията на
св. Х.и Д., съдът намира,съдът приема ,че Т. действително се е изплюла по
посока на полицаите, като част от слюнката й действително е попаднала върху
униформата на св. Д.. Това обстоятелство обяснява защо се е ожесточил спрямо Т.
, в резултат, на което след въвеждането й с белезници в полицейското
управление, той не се е сдържал и я е шамаросал по лицето. Последното
обстоятелство, безспорно се установява от СМУ издадено при прегледа на
подсъдимата на следващия ден.
От
съдебно медицинското удостоверение издадено при прегледа на Б.Т. на 26.02.2019г
се установява ,че вдясно по лицето й е
открит оток и четири групирани,
успоредни, ивицови , хоризонтални червен
и кръвонасядания , по около 4-5/0.5 см. през около 1 см. По лигавицата на лявата буза , проекционно
върху ръба на зъбните редици, има ивициводино, петнисто охлузване и бледо
червеникаво кръвонасядане околовръст. По предната повърхност на двете китки има
ивицовидно напречно на оста на крайниците бледо кръвонасядане с ширина 2-3
мм. Съдебният лекар в заключителната
част е посочил ,че установените травми може да са получили по начина съобщен
от освидетелстваната.
Констатациите
в посочения медицински документ, безспорно установяват, че подс. Б.Т. е била
удряна по лицето с шамари в полицейското управление предния ден , както тя
съобщава. Тези констатации потвърждавата като достоверни обясненията на Т.,че е била шамаросана от св. Н. Д. и опровергават показанията на св. Д., че „не
й е отправял удар сещу подсъдимата нито по време нито след случката“ след
като й били поставени белезници и въведена в сградата на РУ1 МВР- Плевен. Свидетелят Н. Д. също така не е в състояние да
възпроизведе, какви непристойни действия и думи е чул да изрича подсъдимата,
когато видяла да извеждат сина й. При подробен разпит от съда и защитата, той
дава само квалификации, че поведението й било „арогантно и безпардонно“.. крещяла
необуздано срещу него, както и че той не е психиатър да определи
състоянието й по време на събитията. Твърди ,че го била обиждала, но не може да
възпроизведе дори приблизително обидите.
От анализа на доказателствата,
обсъдени в тяхната съвкупност, у съда възниква основателно съмнение, дали св. Н. Д. има преки възприятия от фактите и
обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимата, които са предмет на доказване,
тъй като не е всъстояние да възпроизведе подробности. Затова пък премълчава
обстоятелствата, които го уличават в неправомерно поведение – удряне на шамари
на подсъдимата, както тя твърди в обясненията си.
Съдът намира ,че не следва да взема
предвид и да обсъжда, приложените към делото
материали, изготвени в дирекция „Инспекторат“, във връзка със сигнала
подаден от А.Т.. Тези документи не могат да бъдат използвани от съда ,тъй като
нямат характер на писмени доказателства
по смисъла на НПК. В тях се съдържат констатации и мнения на други
органи, а техните заключения не обвързват съда, тъй като в нарушение принципа
на непосредственост , установен в
разпоредбата на чл.13 от НПК, те не са събрани и проверени лично и непосредствено от съда в настоящото
съдебно производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Присъдата на
първоинстанционния съд ,в оправдателната
й част, относно обвинението по чл.
325,ал.2 от НПК, с която подсъдимата Б.Т.
е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение е влязла в сила и
не подлежи не въззивен контрол.
Предмет на въззивната проверка е
правилността на присъдата в частта ,с която деянието на подсъдимата Т. е
квалифицирано от първоинстанционния съд , като хулиганство по чл. 325,ал.1 от НК., поради което е освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК, като и е наложено административно наказание „Глоба в размер на 1000
лева“.
При така
възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и непротиворечива
фактическа обстановка, този състав на Плевенския окръжен съд счете, че
правните изводи на първата инстанция за
извършено от обвиняемата Б.Т. деяние, което да е съставомерно, по своето
обективно и субективно проявление с фактическия състав на престъплението хулиганство по чл. 325,
ал. 1 от НК, са
необосновани и незаконосъобразни. Първостепенният съд неправилно е
приложил материалния закон, като е достигнал до необоснован на доказателствата по делото
решаващ си извод, че инкриминираните действия на подсъдимата са обхвата на престъплението
"хулиганство".
Според
правната доктрина и съдебната практика, престъплението по посоченият текст от
НК е съставомерно, когато от обективна страна дееца извършва непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. От субективна страна дееца следва да съзнава общественоопасния
характер на това деяние, т. е. действията му трябва да са умишлено насочени
срещу реда, установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или
да допуска настъпването на именно тези общественоопасни последици.
В
конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни действията на Б. Т. по време на инкриминирания инцидент пред Първо РУ МВР- Плевен,
е следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство, невъзпитаност
и други прояви, скандализиращи обществото, т. е. чрез тях обвиняемата да е
изразил брутална демонстрация против установения ред и по този начин да е
засегнал важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено да е
засегнал нормите на нравствеността /в този смисъл ППлВС № 2/1974 г. /. В никакъв случай, изхождайки от
безспорно установените по делото обстоятелства, не може да се направи извод, че
с действията си въпросния ден, подсъдимата Б.Т. грубо е
нарушил обществения ред. Подсъдимата ,заедно със съпруга си е отишла на
25.02.2019г. пред първо РУ МВР- Плевен ,за да види дали ще освободят сина й,
арестуван предния ден, под претекст, че ще му връчват призовка. При извеждането му от сградата на управлението,
подсъдимата буквално е била шокирана и ужасена от това как изглежда той –
пребит, с подути очи устни глава, травми по ръцете , разкъсани дрехи и следи от
кръв по тялото , дрехите и маратонките. В това състояние, като майка, Б.Т. е реагирала спонтанно и
емоционално, викайки към полицейските служители ,че са пребили детето й и те ще
си търсят правата. Поведението
на подсъдимата
се изчерпва с плач,
викове и упреци към служителите на МВР,че те не са полицаи и бог ще ги накаже,
придружено с неадресирано заплюване,
като акт на заклеймяване, което не е продължило повече от няколко минути.
С факта на извършването му пред полицейско управление
в града и в присъствието на служители на МВР, деянието на подсъдимата е безспорно публична
проява, нарушила обществения ред, но то се дължи на спонтанна реакция на
възмущение от вида на нейния син . Същото не е целяло и нито е
предизвикало "грубо нарушаване на обществения ред". Не може да се приеме
и, че действията на подсъдимата
са били насочени и към изразяване на "явно неуважение към
обществото". Същите ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се
манифестира открито висока степен на неуважение към обществения ред.
По делото е приобщено заключението и
е изслушан доклада на вещите лица, изготвили ,допуснатата от съда комплексна
съдебно психолого- психиатрична експертиза(л. 58-95) Съдът приема заключението
като обективно, безпристрастно и компетентно. Вещите лица след подробно и
обосновано са дали заключение, че подсъдимата Б.Т. е личност ,която оценява фактите и обстоятелствата без да ги
подлага на рационален анализ. По характер е незлоблива, избягва конфликти,
макар и припряна в действията си. Емоционалното
й състояние се характеризира с резки промени, които тя е значително затруднена
да контролира. При високо интензивни емоционални състояния проявява силно
снижена възможност правилно да възприема текущата ситуация.
С оглед на цялостната оценка на
характеровите и психологически особености на подсъдимата ,вещите лица дават
заключение, че при извеждането на сина и
от сградата на полицейското управление,
у Б.Т. е възникнала ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ , манифестира се с
ФИЗИОЛОГИЧЕН АФЕКТ И ГНЯВ,. В съдебно психиатричното обсъждане(л.93) вещите
лица обясняват, че при вида на множеството
белези от физическо насилие върху сина й, подсъдимата е преживяла тежък
стрес, защото като майка в ценностната й система в градация на най – високото място е детето
й. Поради своята внезапност, клиничната
изява на острия стрес в рамките на
физиологичния афект. По същността си е внезапен емоционален взрив, съпроводен
от обилни вегетативни промени: бледност, сърцебиене, промяна в кръвното налягане.
Външният израз се манифестирал с гняв:
започнала да вика, да проклина, не се подчинявала на полицаите, заплюла,
оказала съпротива при поставянето на белезниците.
Тази стресова реакция последствие преминала в разстройство на адаптацията – смесена тревожно – депресивна
реакция.Тази реакция е отзвучала в рамките до два месеца . Вещите лица също
така дават заключение, че в това състояние на физиологичен афект, който
представлява спонтанна реакция, предизвикан
от вида на нейния син, подсъдимата е
била с ограничен контрол върху реакциите си, но без да губи напълно
способността да ръководи постъпките си . Вещите лица дават заключение, че
физиологичния афект, обаче не
представлява краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, нито е
нарушил способността на Б.Т. да разбира свойството и значението на извършеното.
С оглед обстоятелствата провокирали
емоционалната реакция на подсъдимата и заключението на СПЕ, че тя е изпаднала
във физиологичен афект, не може да се
приеме и, че действията й
са били насочени и към изразяване на "явно неуважение към
обществото". Същите ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се
манифестира открито висока степен на неуважение към обществения ред. Въззивната
инстанция намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде
отнесена към действията на обвиненото лице. Действията й са се проявили инцидентно, под въздействието на силно стресиращи външни фактори.
Безспорно е, че в случая е налице непристойна и неприлична проява от
страна на подсъдимата.
Тя обаче се дължи на трудно контролируема емоционална реакция, предизвикана от
вида в който полицейските служители извели нейния син. Б.Т. несъмнено е проявил оскърбително отношение служителите на МВР, но не е имала за цел
да изрази явно неуважение към обществото, а спонтанния си, трудно контролируем гняв и възмущение от
това ,че синът е пребит от бой. Действията й
са били насочени изцяло към изразяване на потреса ,в който е изпаднала и
протест от действията на органите на реда, но по неприемлив начин. При извършването им Б.Т. не е имала съзнанието да скандализира обществото, като
изрази явно неуважение спрямо установения порядък в него и неговите граждани, а само обзелото я възмущение от
действията на органите на реда. Била е в
състояние да съзнава ,че действията й пред полицейското управление са в разрез
с нормите за прилично поведение на публични места. Въпреки това, тя бидейки в
състояние трудно да контролира постъпките си, се е съгласила и допуснала тези
действия.
По всички тези съображения, настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното поведение на Б.Т. сочи на обективните и субективни признаци на престъпното хулиганство, визирано в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК. С деянието си подсъдимата е нарушила за кратко общественото спокойствие, в състояние на физиологичен афект, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност то не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.
Поради това Плевенският окръжен съд намери, че подсъдимата неправилно, незаконосъобразно и обосновано от първостепенния съд е призната за виновна в това да е извършила престъпление по чл. 325,ал.1 от НК.
Въззивната инстанция счита, че деянието на Б.Т., осъществява признаците на административно нарушение – дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ . Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребното хулиганство е "непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Съответно , следва да бъде наказана по административен ред, като се приложил разпоредбата на чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК. Спрямо нея е подходящо да се приложи предвиденото чл. 1, ал.1,т.2 от УБДХ административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното, присъдата в обжалваната й част, която е с характер на решение, следва да бъде отменена в частта ,с която Б.А.Т. е призната за виновна да е извършила престъпление по чл.325,ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а ,ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. Вместо това на основание УБДХ следва да и се наложи административно наказание 100 глоба.
Присъдата следва да бъде отменена и в частта за разноските, тъй като по повдигнатото й обвинение по чл. 325,ал.2 от НК, Б.Т. е призната за невинна и оправдана и в тази част присъдата е влязла в сила. С оглед този краен изход на делото, и на основание чл.190 от НПК, деловодните разноски направени по делото следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения и
на основание , чл. 336, ал. 1, т. 4, вр. чл. 334, т. 2 от НПК Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 155/28.11.2020 г. година на Районния съд гр., Плевен, VІ-ти н.с., постановено по НОХД № 1062/2019 г. по описа на РС-М.,в обжалваната й ЧАСТ - с характер на решение, с която Б.А.Т., родена на *** ***, българка, българска гражданка, основно
образование, работи, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че
на 25.02.2019г. в гр.Плевен, извършила непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на
основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ лева за престъпление по чл.325, ал.1 от НК,, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
НАЛАГА , на основание чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК на подсъдимата Б. А.Т.,
ЕГН **********, административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, за извършено от нея дребно хулиганство, а именно за това, че на 25.02.2019 г. пред сградата на Първо РУМВР –
Плевен, е извършила
непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс и съставлява административно нарушение по чл. 1,ал.2 от
УБДХ.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в
частта за разноските, като на основание чл.190 от НПК, направените деловодни
разноски остават за сметка на държавата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: