Определение по дело №763/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът [фирма] твърди, че през 2008 г. е сключен договор за франчаиз между него и ответника [фирма], като франчайзингодател. През 2010 г. ответникът е бил одобрен по оперативна програма „развитие на човешките ресурси” по проектите “Аз мога” и “Аз мога повече” на територията на община [населено място]. Твърди също така, че на основание договора за франчайз между двете страни е сключен договор за възлагане от 01.04.2010 г. между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител. Следвало е по този договор да се извърши обучение по чужди езици на територията на [община], като страните се уговорили възнаграждението за изпълнителя да е в размер на 50 % от чистата печалба за всяка група. Също така е уговорено възложителят и изпълнителят да участват с по 50 %” или по равно при осъществяване на всички преки и непреки разходи. Срокът за изплащане на възнаграждението е след приключване на обучението на всяка група, най-късно до 10 дни, като обучението се счита за приключено след като агенцията по заетостта е заплатила на ответника стойността на ваучерите за всяка група. Според ищеца възнаграждението по тези договорености не му е изплатено в пълен размер.

Твърди, че на 04.02.2013 г. е подписан двустранен протокол между двете страни, където са се договорили за определени параметри на възнаграждението.

Според ищеца възложителят е получил всички суми по оперативната програма, обаче не му е изплатено възнаграждението в пълен размер, а на основание чл. 3 т. 3 от сключения договор претендира и заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението.

Твърди, че изпълнил работата добре, без забележки, като са изложени факти за това и претендира сумите по договора за изработка .Претендира заплащане на възнаграждение на сумата от 7 800 лева с падеж 10.02.2013 г.; на сумата 4 200 лева, с падеж 11.03.2013 г. и на сумата 22 678,74 лева с падеж 04.05.2013 г.

Претендира се също така и на основание чл. 3 ал. 3 от договора за възлагане неустойка в размер на 0,05 % за всеки просрочен ден както следва:

Върху сумата 7 800 лева – за периода 11.02.2013г. до 02.08.2013 г. сумата 670,80 лева; върху сумата 4 200 лева от 12.03.2013 г. до 02.08.2013 г. – 298,20 лева и върху сумата 22 678,74 лева за периода от 05.05.2013 г. до 02.08.2013 г. сумата 1 009,20 лева, ведно с всички законни последици за това, както и претендира законна лихва върху главницата и разноски.

Ответникът от своя страна също е предявил насрещен иск, който съдът приема за съвместно разглеждане, като в насрещния иск е посочено, че между страните е сключен договор за възлагане от 01.04.2010 г., като този договор касае схемата “Аз мога”, която е действала за периода 04.05.2010 г. до 27.05.2012 г. По тази схема ответникът е извършил обучение на 145 лица.

Направено е искане, посочени са размерите на исканията, като Агенцията е заплатила по едното искане № 3 по-малко сумата 700 лева, а за искане № 5 към момента на депозирана на насрещния иск се твърди, че не е постъпила сума по това искане, макар че ищецът по насрещния иск е направил неколкократни запитвания.

Според ищеца по насрещния иск е заплатил или е превел на [фирма] сумата от 58 000 лева, като разходите е следвало да се разделят по равно. Посочени са разходите, които ответникът по насрещния иск етвърди, че е извършил.

Ищецът по насрещния иск не е приел някои от петендираните от ищеца разходи, тъй като е нямало разходно оправдателни документи. След направена рекапитулация в исковата молба по насрещния иск за получените суми по оперативната програма направените разходи, съответно колко е чистата печалба според ищеца той е превел повече от дължимата сума по схемата “Аз мога” в размер на 27 991,40 лева, поради което моли да се осъди ответника по насрещния иск да заплати така посочената сума представляваща надплатена по договора за възлагане от 01.04.2010 г.

В писмения отговор по първоначалната искова молба не се оспорва, че е сключен договор между двете страни за възлагане по оперативната програма, посочена в исковата молба, който договор за възлагане касае според ответника единствено схемата “Аз мога”. Оспорва обстоятелството, че договора за възлагане касае двата проекта – “Аз мога” и “Аз мога повече”.

Твърди, че е изправна страна и че е заплатил всичко необходимо. Направил е рекапитулация на разходите, каква е чистата печалба и колко суми са платени анализирани са представените платежни и получената сума.

С отговора по исковата молба е оспорен частния писмен документ от 04.02.2013 г. представен от ищцовата страна, а именно протокола за постигната договореност между двете страни на тази дата, със съответните клаузи в него, като са изложени обстоятелства, че за този протокол ответникът по първоначалния иск е узнал с получаване на исковата молба и веднага се е противопоставил, защото протоколът е подписан от Й. А., който не представлява дружеството [фирма], т.е. това е съглашение без представителна власт.

Оспорено е и съдържанието на протокола, който не е свидетелствуващ, а диспозитивен документ в смисъл, че това, което е отразено в него касае евентуални бъдещи очаквания и че не съдържа признания относно определени факти така, както го интерпретира ищеца в исковата си молба.

Твърди, че неоснователно ищецът иска да обвърже дейността на двете страни по договора за възлагане и с двете схеми – “Аз мога” и “Аз мога повече”. Поддържа, че договорът касае единствено схемата “Аз мога”.

Счита, че е неоснователен иска предявен при условията на обективно съединяване не исковете в исковата молба относно обезщетението, базиращо се на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като прави възражение, че уговореното в чл. 3 т. 3 от Договора относно неустойката е нищожно, поради прекомерността на неустойката и нарушението на добрите нрави. Развити се съображения, че макар и неустойката да е уговорена между търговци няма пречка да се обяви нейната нищожност.

В отговора на първоначалния ищец е оспорен насрещния иск, като е посочено, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен кой е законният представител на ответната страна по насрещния иск. Оспорва се основателността на иска и се твърди, че не отговаря на истината изложеното в насрещната искова молба, че сключения договор от 01.04.2010 г. е само по схема “Аз мога” по оперативната програма – РЧР /развитие на човешките ресурси/. Твърди, че в подписания от възложителя договор с Агенцията по заетостта не се касае за разделение на схемите и според ответника по насрещния иск обучението на всички лица по схемата “Аз мога” е осъществено от него. Общият брой на лицата за обучение на територията на Г. Д., на които е проведено обучение възложено от ищеца по насрещния иск е 234, от които 106 по първи етап на схемата “Аз мога”, 39 по втория етап на схемата “Аз мога” и 89 човека по схемата “Аз мога повече”, за което твърди, че доказателствата подкрепят твърденията по насрещния иск. Счита, че направените разходи от двете страни са уточнени в протокола от 04.02.2013 г.

Първоначалният ищец е подал допълнителна и пояснена искова молба, в която твърди, че [фирма] е извършило чуждоезиково обучение на общо 234 човека, като всяко обучение е на стойност 700 лева, или обща стойност 163 800 лева. Това обучение е преминало по две схеми – аз мога и Аз мога повече, като схемата „ Аз мога” е на два етапа. Първи етап на обучението “Аз мога” е в периода 05.05.2010-17.01.2011 г., за което ответникът [фирма] е получил 74 200 лева. Общият брой на лицата от двата етапа на схемата Аз мога е 145 човека, като вторият етап на схемата “Аз мога” е обучил 39 човека /първи етап 106, втори 39 общо 145/ твърди в допълнителната пояснена искова молба е, че обучението е продължило и по схемата “Аз мога повече”, като продължение на схемата “Аз мога” и [фирма] “Аз мога повече” е обучил общо 89 човека, за което представя доказателства.

Вторият етап на схемата “Аз мога” и на схемата “Аз мога повече” е продължило общо в периода 26.10.2011 г. до 27.06.2012 г., което е паралелно. Пак се възпроизвежда съдържанието на протокола от 04.02.2013 г. и след изчисления ищецът твърди, че следва съдът да прецени, че ответникът по първоначалния иск дължи претендираните в исковата молба суми и неустойката, като за възраженията относно клаузите за неустойка за нищожност няма изложени противни доводи в допълнената искова молба.

Ищецът по насрещния иск е депозирал също такава допълнителна и поясняваща искова молба, от където се поддържа, че договора е само по схемата “Аз мога”, което можело да се установи по сайтовете на Агенцията по заетостта. Възпроизвежда съдържанието на първоначалния насрещен иск и оспорва, че [фирма] е извършил обучение на 234 курсиста. Твърди, че [фирма] е осъществил езиково обучение на 145 лица, приносители на поименни ваучери по схемата “Аз мога”.

Депозиран е и допълнителен отговор на първоначалната искова молба, като пак е посочено уточнени са разходите в тази допълнителна молба повторно за това какви са били направени от страните. Оспорва се отново иска, тъй като се счита, че е платено повече. Пак неколкократно се повтаря че договора касае само схемата „Аз мога”. По отношение на твърдяното, че с покана от 05.02.2013 г. и писмо изх. № 29/23.04.2013 г. е изпратена покана до възложителя за заплащане на претендирантие суми заявява, че липсват каквито и да било доказателства за уведомяване на ответника че ищецът прави искане да му бъдат заплатени суми което обстоятелство, се оспорва с оглед началната дата на забава, която ищецът претендира. Изложено е пак становище за неустойката и пак се поддържа искането, че е нищожна.

От събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:

На 01.04.2010 г. [фирма],представляван от Й. А. като възложител и ищецът с предишно наименование [фирма] с актуално наименование сега [фирма],като изпълнител са сключили договор за възлагане на организационни и контролни функции по отношение на дейността на възложителя по оперативна програма развитие на човешките ресурси /ОП „РЧР”/ схема „Аз мога” в [населено място].Изпълнителят е приел да съдейства за извършване на обучение срещу ваучери,реализирани по приоритетни оси 1 и 2 на ОП РЧР.За тази си дейност ищецът следва да получи възнаграждение в размер на половината от чистата печалба /преди данък печалба/.Същата ще се формира след приспадане на всички преки и непреки разходи,които също се разделят по равно между страните.Следвало е преките и непреки разходи на двете страни да се изчисляват ежемесечно чрез двустранно подписани протоколи.В срок от 10 дни възложителят следва да плати на изпълнителя договореното възнаграждение,който срок започва да тече от приключване на обучението.Съобразно договора,обучението се счита за приключило ,след като Агенцията по заетостта /АЗ/ заплати на възложителя стойността на ваучерите за всяка група.За закъснение в плащането е уговорено,че възложителят дължи 0.05 % лихва за всеки просрочен ден,от момента когато сумата е станала изискуема.

Не е спорно,че договорът е валиден и че обучение е провеждано ,както и е установен със съдебно счетоводна експертиза и факта,че Агенция по заетостта е превела сумите за обучението.Не е направено от страна на ответника по първоначалния иск като възложител възражение за некачествено или забавено изпълнение.

Спорно в обстоятелствата по делото е договорът за какъв обем работа се отнася-дали само за обучение по схемата „Аз мога” или обхваща и схемата „Аз мога повече” и какъв е размера на разходите,които е направила всяка страна.

За тези обстоятелства ищецът се позовава на протокол от 04.02.2013г. /л.50/ подписан от Е. Г.,представляваща ищеца и Й. А..Й. А. е бил бивш управител на ответното дружество до 19.12.2011г. и е брат на А. А./уд.за родствени връзки/,който сега представлява дружеството.Според съда не е оспорен автентичността на подписа върху протокола,но се оспорва представителната власт на Й. А. и е спорно дали изявлението му върху този частен документ обвързва ответното дружество.

В този протокол са отразени разходи и по двете схеми,като е отразено,че разходите на ищеца са 20478.95лв.,а на ответника 23 541.47лв.Посочени са приходите -получени и очаквани и по двете схеми.Също така страните са представили многобройни счетоводни документи,от които е видно,че исканията на „Институт А.” по схема „Аз мога” и „Аз мога повече” са предавани за плащане в съответното учреждение от св.У. и за това е получавала разписка.Ежемесечно както е по договор не са уточнявани съвместно разходите,а ищецът е съставял протоколи,подписани едностранно от Г.,в които е описвала разходи,които е направило ищцовото дружество във връзка с обучението.

Представен е договора /л.291/ от делото между АЗ и „Институт А.”,от който е видно,че предмет на договора в чл.1/1/ е идентичен с този на договора между страните по делото.

На л.451 е представен от ответника договор за франчайз,сключен между него и Е. Г.,но като представляваща фирмата [фирма].

На л.404 от делото е представен на книжен носител имейл с изх.№ 1724 от 08.02.2013г.от [фирма] ,подписан от А. А. до управителя на ищцовото дружество,в който се коментира протокол от 04.02.2013г. За проверка на този електронен документ системния оператор при ОС Благоевград е дал становище,че такава кореспонденция е разменена по електронен път между страните.

Съдът не коментира свидетелските показания,доколкото със същите не се установяват съществени за спора обстоятелства.Св.Г. след като е дал показания е вписан като представляващ ищцовото дружество,поради което съдът намира,че показанията му не следва да се кредитират.От разпита на св.У. се установява,че е служител на ищцовото дружество,като за това обстоятелство няма твърдения и представени доказателства в обратна насока.

Съдебно счетоводната експертиза е изготвила няколко варианта на облигационните отношения между страните.Вещото лице е констатирало,че разплащанията от АЗаетостта са по две бюджетни линии за схемата „Аз мога” ,всяка със собствен код ,а отделен такъв има и по схемата „Аз мога повече”.В първото си заключение от 10.10.2014г. в таблици експертизата е отразила периода на обучение по схемата „Аз мога” с код 2.1.11. и това е от 01.04.2010г. до 01.05.2013г. ,броя обучени лица ,платената от АЗ сума и датата на плащане.По тази схема на ответника е заплатена 74 200 лв. По другата схема „Аз мога” с код 2.1.13 продължила от 01.04.2010г. до 01.5.2013г. ответникът е получил 27300 лв.По схемата „Аз мога повече” продължила от 17.10.2011г. до 27.06.2012г. ответникът е получил 62 300 лв.Експертизата е потвърдила,че ответното дружество е превело на ищеца сума в размер на 58 000 лв.,като няма разграничени по коя схема е платено ,а е отразено като основание „частично плащане по договор”.В експертизата от 21.11.2014г. вещото лице е приело,че по начина на осчетоводяване на плащанията от ответника към ищеца може да се приеме,че по схемата „Аз мога” /общо с двата кода/ ответникът е заплатил сума от 39 000лв.Плащанията през 2012г. в размер на 19 000лв.,предвид начина на осчетоводяване не се отнасят към схемата „Аз мога”.

В заключението си от 18.02.2015г. вещото лице е направило изчисление за разходите на двете дружества по счетоводни записвания.Съдът намира,че е относим варианта на разходи за предадени на курсистите фотокопия от учебниците.След констатации от оригинали на учебниците съдът приема,че „Институт А.” е направил разходи за закупуване на учебниците.Ищецът не е ангажирал доказателства,че на обучаващите са предадени оригинали на учебниците.Според съда правилно вещото лице е изготвило вариант на счетоводните разходи на ищеца единствено въз основа на записванията в неговото счетоводство,а не на другото дружество,също представлявано от Е. Г..Новосъздадените доказателства за извършени корекции в тази посока от двете дружества не са приети по настоящето дело.Съдът кредитира това заключение,като отразяващо отношенията между страните и не се съобразява с отразеното в протокола от 04.02.2013г.,доколкото констатациите в него за разходи са спорни,а и не се подкрепят от счетоводните данни,доколкото част от разходите по счетоводни записвания всъщност са за другото дружество на Г..Освен това страните не са изпълнили задължението си ежемесечно да отчитат разходите с двустранни протоколи,поради което небрежността в поведението им и липсата на грижата на добър стопанин рефлектира върху точността на изчисленията.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

1.По иска на [фирма]

Ищцовата претенция на [фирма] почива на правоотношения по договор за изработка чл.258 и сл ЗЗД.Ищецът твърди,че писмения договор за изработка от 01.04.2010г. определя обема на възложената работа и по двете схеми-„Аз мога” и „Аз мога повече”.Настоящият състав не възприема тези твърдения,а счита,че този писмен договор е относим единствено за работата по схемата „Аз мога”.В титулната част на договора страните изрично са посочили,че този договор обхваща дейността на възложителя по ОП „РЧР” по схема „Аз мога”.Това обстоятелство не дава възможност договорът да бъде тълкуван от съда относно обема на възложената работа,тъй като означава,че едностранно съдът може да измени волята на страните изразена изрично.

ОС Благоевград,съобразно нормите на чл.258 -чл.269 ЗЗД намира за съществени и определящи правото на ищеца като изпълнител да получи и респективно задължението на ответника като възложител - да заплати цената на извършените работи , така както е уговорена ,установяването на следните правопораждащи факти:

- изпълнителят да е извършил работата, предмет на договора ( чл. 258 ЗЗД);

- изпълнената работа да отговаря на уговореното в договора количество, качество и срок;

- извършената работа да е приета от възложителя (чл. 264 ЗЗД).

Всички тези правопораждащи факти са установени по делото и не се оспорват.Относно заплащането на труда в договора е посочено,че за тази си дейност ищецът следва да получи възнаграждение в размер на половината от чистата печалба/преди данък печалба/.Същата ще се формира след приспадане на всички преки и непреки разходи,които също се разделят по равно между страните. За определянето на чистата печалба,след приспадане на разходите,съдът се позовава на заключението на съдебно счетоводната експертиза от 18.02.2015г. по първи вариант с цени за копия от учебниците по схемата „Аз мога”.Тъй като печалбата се формира съобразно изплатените ваучери от АЗ е видно,че общо са изплатени 101500лв.,от които ищецът е получил 39000лв.,а след приспадане на разходите по схемата за разплащане следва да получи още 8928 лв.90ст.Искът е основателен до размера на тази сума.

Частично основателен е и искът за неустойка ,представляваща обезщетение за забава на плащането.Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузата в чл.3 ал.3 от договора поради нарушение на добрите нрави и нейната прекомерност.Съдът намира възражението за неоснователно.Липсата на краен срок за изчисляване на неустойката,съгласно ТР №1/2010 ВКС не нарушава добрите нрави.В конкретния казус неустойката обезпечава забавено изпълнение на парично задължение по 0.05 % на ден и същевременно има и наказателна функция за неточното или забавено изпълнение,което е допустимо по нашето право и същата не води до неоснователно обогатяване на ищеца,нито е прекомерна.В заключението си от 10.10.2014г. в.л. е изчислило размера на забавеното плащане по схемата „Аз мога” съобразно уговорената неустойка за периода от 11.02.2013 до 02.08.2013г. върху сумата от 7800 лв. в размер на 670лв.80ст.За останалите претенции по исковата молба за неустойка съдът намира,че искът е неоснователен,тъй като не може да се разграничи по заключението за претендирания период каква част от възнаграждението е по схемата „Аз мота „ и кои „по схемата „Аз мога повече”.

2.По насрещния иск

Ищецът [фирма] твърди в исковата си молба,че ответникът без основание е получил сумата от 27 991.40 лв.,като в исковата си молба е направил собствени изчисления за получени по схемата „Аз мога” суми от Агенцията по заетостта и направените разходи.

Съдът намира,че искът е неоснователен по следните съображения.

Между страните има сключен писмен договор от 01.04.2010г. за изработка,за който е прието от съда,че условията му касаят схемата „Аз мога”.

Същевременно от доказателствата по делото се установява,че освен по тази схема ищецът и ответникът са постигнали устно споразумение за полагане на труд и по схемата „Аз мога повече”.Изводът съдът прави от подписания протокол от 04.02.2013 г.,в който от страна както на [фирма] /сега Училище за чужди езици А.”/,така и на „Институт А.” се изчисляват приходи и по двете схеми.Протоколът е подписан от Й. А. /бивш управител/.Възражението на ищеца по насрещния иск,че протоколът не го обвързва,тъй като изявлението е направено от лице без представителна власт,документът му е неизвестен и с представянето му към исковата молба той узнава за него,поради което се противопоставя на изявлението не се подкрепя от доказателствата по делото.В изпратен по ел.пощата документ /л.404/ от делото изх.№ 1724 08.02.2013г.,подписан от представляващият „Институт А.” протоколът е коментиран по съдържание.Освен това видно от представените искания до АЗ и по схемата „Аз мога повече” документите са представяни от св.У.,която е служител на „Училище за чужди езици А.”.Друго основание да не се зачете възражението на [фирма] е това,че по данни на експертизата по тази схема ищецът по насрещния иск е заплатил сумата от 19 000лв.

В настоящия казус липсва писмен договор за изработка по схемата „Аз мога повече” .Съдът приема,че между ищеца и ответника има сключен такъв договор,че изпълнителят е извършил работата,предмет на договора,качествено и в срок и извършената работа е приета от възложителя.

Съгласно решение № 110 от 17.08.2011г. по т.д.№597/2010г. ІІ т.о. договорът за изработка е действителен,дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.Прието е в решението,че с оглед характеристиките му на неформален,консенсуален,двустранен и възмезден договор, съществуването му при неизготвена писмена форма,подлежи на доказване с всички доказателствени средства.Именно съвкупната преценка на доказателствата по настоящето дело сочи,че между страните е бил сключен договор за изработка и по схема „Аз мога повече”.По нея ищецът по насрещния иск е заплатил сумата от 19000 лв.,поради което полученото от ответника по насрещния иск не се явява получено без начална липса на основание-чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

В тежест на [фирма] е било да установи,че за сумата от 19000 лв. има основание за плащане.С ангажираните от него доказателства се установява това.

Същевременно за предявения от него иск за заплащане на дължимото му възнаграждение по устен договор за изработка по схемата „Аз мога повече”,при условията на писмения за схемата „Аз мога” ,твърдейки че са един и същи договор,не се събраха доказателства,които да потвърдят,че условията за плащане и по него са съгласно чл.2 и чл.3 от писмения договор,поради което съдът е отхвърлил иска му до претендирания пълен размер.Не се установи по делото наличие на договор за франчайз между страните.Такъв е сключен с друго търговско дружество,представлявано от Г..

Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски,които се определят от съда съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите,като при изчисленията не е съобразена д.т. от 1119.66 лв.,платена от Институт [фирма] за предявения насрещен иск.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА [фирма] със седалище Б. ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от 8928.90 /осем хиляди деветстотин двадесет и осем лв.90 ст/,представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка от 01.04.2010г. по схемата „Аз мога”,както и сумата за неустойка за периода от 11.02.2013 до 02.08.2013г. върху сумата от 7800 лв. в размер на 670лв.80 ст./шестотин и седемдесет лв. 80 ст./.

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания размер от 34 678.74лв.,както и иска за неустойка над уважения до претендирания от 1978.20 лв.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Институт А.” О. със седалище Б. ЕИК[ЕИК] предявен против [фирма] със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] за сумата от 27 991.40 лв.,като получена без основание.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище Б. ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от 790 лв.,направени по делото разноски ,съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на [фирма] със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] със седалище Б. ЕИК[ЕИК] сумата от 737 лв.,съобразно отхвърлената част от първоначалния иск.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия :