№ 3932
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100512974 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ч. срещу решение № 10172/29.05.2024 г.,
постановено по гр. д. № 38175/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, с
което е отхвърлен предявения от нея срещу С. Н. К., иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата от 19 558.00 лева, представляваща обезщетение за непозволено
увреждане, ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 73459/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в, като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Излагат се подробни твърдения, че Решението не
отразява действителното фактическо и правно положение към 2021г., както и че
изготвената СТЕ е извършена след ремонт в жилището на ответника, поради което не
отразява състоянието на имота му към 2021г., когато е бил развален предварителен
договор за покупко-продажба, поради неотстраняване на теч в банята и воня на урина.
В тази връзка се прави доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред управителя на етажната собственост за снабдяване с Решение
на ОС за недопускане на ответника до неговия апартамент. Сочи се, че същото е
възникнало далеч след първото заседание на делото пред СРС и е узнато след
постановяване на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от С. К.
чрез особен представител Ж. Н., с който се излага становище за неоснователност на
1
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Предявен е от Н. Ч., гражданин на Украйна, с ЕГН **********, срещу С. Н. К.,
с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 45
ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата
от 19 558.00 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73459/2021 г. по описа на СРС, 76 с-в. Н. Ч.
твърди, че е собственик на ап. 16 на ет. 5 в жилищна сграда, находяща се в гр. София,
бул. ****. Сочи, че на 01.07.2021 г. е сключила предварителен договор за покупко-
продажба на горепосочения апартамент с купувача Е.К., по силата на който е
определена продажна цена от 60 000 евро и е бил изплатен задатък в размер на сумата
от 5000 евро. Твърди, че на 18.10.2021 г. е било връчено Уведомление, с което
купувачът по предварителния договор уведомява продавача, че са установени
проблеми, а именно: теч на вода от горния апартамент (ап. 21, ет. 6, собственост на
ответника) в банята, мирис на урина, развалено, вкиснато, както и наличие на
хлебарки. Договорът бил развален с известие от 25.10.2021 г. и на 01.12.2021 г. ищцата
заплатила на купувача сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка. С оглед на
гореизложеното ищцата претендира от ответника С. Н. К. заплатената сума в левовата
й равностойност от 19 558.00 лв., като вреди от непозволено увреждане вследствие на
бездействията на ответника,
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника С. Н. К., чрез назначения му
особен процесуален представител, е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който изцяло оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че
ищцата е собственик на ап. 16 на ет. 5 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул.
****. Оспорва, че ответникът е собственик на ап. 21 в същата сграда, както и че
имотът е в описаното в исковата молба състояние, че са нанесени вреди на ищцовия
апартамент, както и че тези вреди произтичат от ап. 21. Сочи, че предпоставките на чл.
45 ЗЗД не са налице – нямало противоправно поведение на ответника, вреди не били
доказани, нито причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, оспорва и презумпцията за вина. Твърди, че плащане на неустойка не е
осъществено, а евентуално претендира, че реалното намаляване на имуществената
сфера на ищцата е в размер само на 5000 евро. Сочи, че вредите на ищцата може да са
възникнали само на договорно основание поради невярно деклариране на
обстоятелства по Предварителния договор.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че ищцата Н. Ч. е собственик на следния недвижим имот - ап.
16, на ет. 5 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ****, както и че между
ищцата Н. Ч. и Е.Н.К. е сключен на 01.07.2021 г. предварителен договор за покупко-
продажба на горепосочения недвижим имот. От представеното по делото писмено
известие по чл.87 от ЗЗД (л. 17), се установява, че Е.Н.К. е уведомила ищцата Н. Ч., че
разваля сключения предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения
недвижим имот от 01.07.2021 г., на основание чл. 13, б. „а“ във вр. с чл.10 от същия.
2
От приложена на л. 23 от заповедното производство разписка се установява, че
Н. Ч. е заплатила в брой на Е.Н.К. сумата от 10 000 евро на основание чл. 10 от
предварителен договор от 01.07.2021г.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е
посетило на място имотът на ищцата на 09.02.2024г. в нейно присъствие. При
извършения оглед в собствения на ищцата ап. 16, на ет. 5 в жилищна сграда, находяща
се в гр. София, бул. ****, не са констатирани нито следи от течове, нито миризма на
застояло от изгнили материали или котки. Като недостатъци са констатирани петна
върху латекса по цялата височина, на вътрешната стена към изолационното антре,
която е между вратите на банята и тоалетната, като възможна причина за тях вещото
лице е посочило неизсъхнала добре шпакловка, преди боядисването или недобре
попил грунд, който недостатък е често срещан при ремонтни работи, но е отстраним.
Не се сочи момент на извършване на ремонтните дейности.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Е.Н.К., която заявява, че във връзка със сключения с ищцата
предварителен договор за покупко-продажба през есента на 2021 г. посетила
процесния апартамент и констатирала, че е за ремонт, като стените били олющени,
имало петна от течове много хлебарки. Течовете били главно по таваните и мокрите
помещения, освен тях имало много хлебарки и миришело на развалено. При
посещение във Фото студиото, което се намира в същата сграда, й разказали за
проблемен съсед, който има психически проблеми. Свидетелства, че видяла в сградата
зле облечен мъж на около 60-70 години, за когото предположила, че е човекът от
апартамента над този, който иска да купи. Предполага, че човекът се казва С..
Свидетелства, че няколко дни след огледа на имота обмисляла какво да прави и казала
на ищцата, че или трябва да намали цената или да се погрижи за проблема, но ищцата
я посъветвала, че по-добре да развалят договора, тъй като се очаква цените да скочат.
Заявява, че във връзка с развалянето на договора получила капарото в двоен размер.
За да отхвърли иска СРС е приел, че не е установено отвеникът С. Н. К. да е
собственик на ап. 21, на ет. 6 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ****,
нито да е ползвал посочения недвижим имот на друго правно основание в релевантния
период, посочен в исковата молба. Недоказани са и твърденията на ищцата подробно
посочени в исковата молба, че именно поради твърдяното поведение на ответника тя е
претърпяла посочените имуществени вреди. Напротив от показанията на разпитаните
по делото свидетели, се установява, че те са забелязали в горепосочената жилищна
сграда лице, което не познават, но предполагат, че е ответника С. Н. К..
При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд,
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено в писмена
форма, от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
3
компетентност. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
За уважаването на деликтния иск по чл. 45 ЗЗД следва по безспорен начин да
бъдат установени всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане
– противоправно поведение /действие или бездействие/; настъпване на конкретни
вреди, както и наличие на причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и увреждането. Вината при гражданскоправния деликт се предполага, като в тежест на
ищеца по иска е да установи останалите предпоставки при условията на пълно и
главно доказване.
В конкретния случай, ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати претърпените от нея имуществени вреди – платена неустойка в размер на
19 558 лева, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответника, изразило се в бездействие – неполагане на грижи за своя
собствен имот. Ищцата сочи, че претърпените от нея вреди представляват платена
неустойка по развален предварителен договор от 01.07.2021г.
Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки от гореочертания фактически състав следва да
бъдат установени от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК. На първо място спорен е въпросът
налице ли е противоправно поведение от страна на ответника и дали е доказано
именно той да е авторът на деянието. Действително от свидетелските показания се
установява, че в апартамента на ищцата е имало следи от теч и неприятна миризма, но
самите показания не носят информация, за лицето, от чийто действия/бездействия са
резултат тези вреди. Предположенията, че това е съседът от горния етаж С. К. не е
достатъчно да установи по несъмнен начин, че именно той е лицето, от чието
неправомерно поведение са настъпили вредите. По делото не е доказано и че именно
ответникът С. Каранфилов като собственик или ползвател на ап. 21 ( този над
апартамента на ищцата) не е полагал грижи за поддържане на своята собственост,
както и че е внасял боклуци и е гледал котки в апартамента. На следващо място
ищцата не установява причинно-следствената връзка между твърдяната имуществена
вреда в размер на 10 000 евро и поведението на ответника. Това е така, тъй като
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно практиката на ВКС вредата е
пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е
непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без
намесата на други фактори на въздействие. Косвени, а не преки, са вредите, които са
последица не на бездействието на ответника, а на други фактори, които прекъсват
причинната верига. В този смисъл - Решение № 449 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3696/2007 г., IV г. о., ГК; Решение № 50174 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр.. д № 162/2022,
III г. о., ГК. В настоящия случай ицщата претендира обезщетение за имуществени
вреди, които се състоят в заплатената доброволно от нея към трето лице неустойка,
съгласно сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на имот.
Въззивният състав счита, че ищцата не е била задължена да заплаща подобна сума,
доколкото нормата на чл. 81 ЗЗД освобождава длъжника от отговорност в случаи като
настоящия, когато развалянето на договора не може да му се вмени във вина. Въпреки
това тя доброволно е платила процесната сума и това нейно действие е друг,
допълнителен фактор, който прекъсва причинната връзка между твърдяното
противоправното бездействие на ответника и претендираната имуществена вреда. В
случая вредата е косвена, тъй като тя е възникнала не пряко от деянието на С. К.
(доколкото може изобщо да се приеме, че такова е извършено), а като резултат от
4
последващи събития, решения или действия на трети лица (разваляне на
предварителния договор и заплащане на неустойка), които са възможни, но не
неизбежни последици от първоначалното деяние, т.е. плащането на неустойка от
ищцата не е пряка и неизбежна последица от евентуалното бездействие на С. К..
Посочените по-горе елементи на непозволеното увреждане са кумулативни и
при липсата на който и да е от тях, фактическият състав на деликта не е изпълнен.
Предвид това настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл. 45
ЗЗД за неоснователен, поради което първоинстанционното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски само въззиваемата страна, която е
представлявана от особен представител и не е направила такива в производството.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 10172/29.05.2024 г., постановено по гр. д. №
38175/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5