Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Цветанка Павлова и прокурор Марчев, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 5 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.П.Г. *** срещу Н.А.Г. ***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под
запрещение. Твърди, че ответницата, родена на *** год., страда от параноидна
шизофрения, която се отключила в пубертета, като първите прояви, нетипични за
възрастта, се изразявали в безсъние, лесна раздразнителност, непоследователност
в действията и непредсказуемо поведение. С времето състоянието й се влошило, пристрастила
се към цигарите и кафето, започнала да ходи със занемарен външен вид, страдала
от постоянно безсъние, а раздразнителността й се превръщала в агресия.
Лечението й в различни психиатрични клиники не дало резултат. Първото й
инвалидизиране е от 18.11.1994 год., когато е призната 85% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза шизофрения.
Поради заболяването си ответницата не е в състояние, макар и пълнолетна,
да се грижи за себе си и да защитава интересите си, като се нуждае от постоянен
надзор и подпомагане в обслужването й. Сочи, че са налице предпоставките на чл.
5 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.
Ответницата, действаща чрез особен представител адв. П.
е подала отговор на исковата молба с твърдение, че искът е допустим и следва да
бъдат събрани поисканите от ищеца доказателства. В о.с.з. изразява становище за
основателност на молбата, но счита, че са налице предпоставките за поставяне на
ответницата под ограничено запрещение, тъй като състоянието й не е толкова
тежко, че да обуслови поставянето й под пълно такова.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:
Ответницата Н.Г. е родена на *** год.
С експертно решение на ТЕЛК № 1305/137/20.08.2012 год.
на ответницата е определена 91% трайно намалена работоспособност поради
заболяването параноидна шизофрения, без чужда помощ. Посочено е, че за
психичното заболяване се определя пожизнен срок на инвалидността, като същото е
с непрекъснат ход, съпроводено с тежък устойчив дефицит и персистираща
параноидно-халюцинаторна симптоматика.
От началото на 2019 год. ответницата е настанена в
Психиатрична болница – Карлуково.
По делото е изслушана и приета съдебно-психиатрична
експертиза на в.л. Р., от която след извършен преглед на ответницата се
установява, че последната страда от параноидна изофрения, съпроводена с тежка
промяна на личността с дълбоко нарушени подтици, ориентация, разбиране,
мислене, напълно скъсване на контакта с околните, социална деградация.
Непрекъснатият ход на процеса е довел до конфабулаторно-парафренен синдром,
който е последен етап на парафренизацията на процеса и е свързан с голяма давност
на заболяването. Същата е с агресивна готовност, трудно се задържа активното й
внимание, отговаря троснато на поставените й въпроси, след което отказва да
говори: „На 84 години съм, майка е на 48 години. Тя ме бие, не идва в
Карлуково. Айде махай се оттука“. При ответницата е налице разкъсан мисловен
процес и цялостна промяна на личността. Според вещото лице ходът на заболяването
е достигнал до изходно, необратимо състояние. Степента на заболяването при
освидетелстваната е такава, че напълно я лишава от възможността пълноценно да
се грижи за своите работи. Не е в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи. Лишена е напълно от възможността да се грижи
сама за своите работи и да защитава интересите си.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на Н.Г.. Същата отговаря с
кратки изречения на зададените й въпроси, трудно се задържа активното й внимание, отговаря троснато и
неадекватно, след което отказва да говори: „На 84 години съм“, „Гина е прасето
в кочината… На 48 години е тя“, „А, всякакви змии, гущери, всичко“ /на въпрос
дали може да пазарува и готви/, „Тя е предписана на Гина прасето. Тя е свинята
в кочината, аз съм свинята в цирка“ /на въпрос дали има къща в Х./, „Айде стига
толкова, че …“ и др. При ответницата е налице разкъсан мисловен процес, нервна е и реагира прибързано, като отговаря, преди да
чуе зададения й въпрос; лесно се отклонява вниманието й, отговорите невинаги
имат връзка със зададения въпрос.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
бащата на ответницата, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед
вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставен
под пълно запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на
второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от психично заболяване - параноидна шизофрения, съпроводена с тежка промяна на
личността с дълбоко нарушени подтици, ориентация, разбиране, мислене, напълно
скъсване на контакта с околните и социална деградация, агресивна готовност,
трудно задържане на активното внимание, разкъсан мисловен процес и цялостна
промяна на личността. Степента на заболяването при освидетелстваната е такава,
че напълно я лишава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи.
Ответницата не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, т.е. налице е
първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно - ответницата не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. От приетата
експертиза се установява, че здравословното състояние на ответницата е сериозно
увредено, като при тази степен на
умствено изоставане освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Това
състояние се потвърждава и при личното изслушване на ответницата от съда.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде поставена под
пълно запрещение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Н.А.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336,
ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община Б., обл.
Софийска за учредяване на
настойничество.
СЪДИЯ: