Решение по дело №962/2013 на Окръжен съд - Добрич

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 5

                                   13. 01.2015г.гр.***

 

                               В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание    на осемнадесети декември     през две хиляди и четиринадесета  година   в състав :

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:    АЛБЕНА ПЕЕВА   

при секретаря Б.М. -Юсуф  в присъствието на  прокурора …….............. като разгледа докладваното от   съдията   гр.д. 962 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано  по  искова молба и уточняваща към нея ,    подадена от  арх.Д.Д.Б. с ЕГН ********** *** лично и с пълномощник адв.В.К. ДАК  със съдебен адрес *** , ул.”*** „ №12 и  арх.Е.Д.  Г. *** за осъждането им солидарно да  му заплатят неимуществени вреди  в общия размер от 10000лв. и мораторни лихви в общия размер от 3086лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г, имуществени вреди в размер на  35000лв.  и мораторни лихви в общия размер от 10799лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г. ,обезщетение за лишаване от право на бъдещи преустройства в размер на 2000лв.- пропуснати ползи  и лишаване от право да извършва авторски надзор в размер на 1000лв.- пропуснати  ползи  с искане за прилагане на чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП  както и за  разноските по делото. 

         Твърдяно е ,че на 06.03.2009г.ответниците сключили договор за проектиране на  ЖБ”***”  в резултат на  процедура по Закон за обществените поръчки , проведена от първия ответник,като вторият е поел да извърши проектирането  с цена на услугата 99500лв. с ДДС.

В тази насока се твърди ,че процесният блок не е предвиден като самостоятелна сграда  за застрояване по ЗРП .Същият представлявал незастроените две секции  от ЖБ”***”,  който бил проектиран като обект от 6 секции. Т.е. незастроените 2 секции незаконно били преименувани  в ЖБ”***”  от първия ответник.

В исторически план се сочи ,че построените  четири секции  били изградени  въз основа на изработен одобрен  идеен архитектурен  проект като главни проектанти били  ищеца и арх. Коева през 1985г.като към него момент проектираната сграда била с наименование „Жилищен блок с магазини  9-ти септември  ІІ вариант”.С протокол № 1 /04.03.1985г . проектът бил приет от  Технически съвет на  Териториална проектантска организация  гр.Толбухин,чийто член била втората ответница и която подписала  протокола. По-късно проектът бил приет от Експертен техникоикономически съвет  при ОбНС Толбухин  и одобрен от главния архитект .

Проектът се отличавал с особености , многофункционален , на различни нива ,което наложило и изграждане на приземна част и многофазност на проектирането.

Въз основа на одобрения идеен проект ищецът  под негово ръководство във фаза технически проект  по част архитектура в периода  1985-1987г.разработил  проекти за всички секции –А, Б, В, Г  включително и  Д и Е  по система едроплощен кофраж. При невъзможност през 1992/1993г. да се изпълни едроплощен кофраж  се наложило за А, Б, В, Г  да се преработят  проектите  по монолитна система на изпълнение. С негово  съгласие първите три  секции били разработени от арх. Коева ,а  за секция Г техническият проект бил изработен от него по сключен договор  от 1998г.Ищецът твърди и представя доказателства ,че към 2004г. първият ответник не му е оспорвал авторските права,а през 2002г. му възложил авторски надзор  на ЖБ /ЖК „***” /секция Г,по късно КЗСП  съобразно идейния проект. Този план бил одобрен със заповед на кмета  от 31.01.2001г. и представлявал част от документацията по обществената поръчка,както и признание за авторските му права. Секция Д се явявала част от  ЖБ „***” ,за който се отнасял техническия проект  ,което нарушавало авторските му права .Тези права са били известни  и на втория ответник .Освен това в обществената поръчка  било заложено изискване към потенциалния проектант ,препращащо  към проектни решения в предходна фаза  на проектирания идеен проект,  на който е автор и съавтор.Така с включването на проектни решения заложени в идейния проект в обществената поръчка без съгласието му  първият ответник ,а по –късно с допроектирането му от втория ответник  във фаза „технически проект „  като е ползвал решенията му по идейния проект  ,но го  е променил частично за двете секции са нарушили  авторските му права.Сочи се в тази връзка ,че възложеното  еднофазно проектиране на двете секции без съгласието му  и включване на друг участник  в процеса на проектиране различен от автора без него съгласие  ,като последният  преработва също без съгласие, представлява нарушаване на авторските му права. Техническият проект според ищеца представлява продължение на идейния му проект .Първият ответник нарушил  разпоредбите на  чл.90 ал.1т.3 от ЗОП и знаейки за авторството му не  защитил тези му права . Вината на втория ответник се  изразявала  също в знанието за авторските му права и въпреки това  е извършил на основа на идейния му проект  друга фаза без негово съгласие. След обществена поръчка за секции  Д и Е  първият ответник е възложил втора  обществена поръчка на втория ответник при пряко договаряне -17.08.2009г за допълнително  проектиране , което възлиза на 29700лв.  Така общата сума възлизала на 129200лв.С вероятността  с него като автор да бъдат сключени договори за следващи фази на проектиране обосновава имуществените вреди и пропуснати ползи.

Началният момент на  претендираните лихви обосновава с момента на увреждането и е съобразен с  погасителната давност за лихвите.

Имуществените вреди се изразявали в пропуснати ползи, представляващи възнаграждението, което  е следвало да получи,реализирайки правото си да доработи  и преработи идейния си проект  във фазата на технически проект .

Видно от  изложените твърдения  за ищеца настъпили  неимуществени вреди ,морални оценени на 5000лв. ,ведно с мораторната лихва ,която за периода  20.12.2010г.-20.12.2013г.  е в размер на  1543лв. ,в резултат на оспорването на авторството му са причинили морални вреди в размер на 5000лв. ,ведно с мораторната лихва ,която за периода  20.12.2010г.-20.12.2013г.  е в размер на  1543лв.Изразявали се в негативно отношение на служители на общината към него , нервно напрежение  ,пренесено върху клиентите ,което наложило да извършва проектанска дейност извън града ,свързано с неудобства ,уронен професионален авторитет .

По отношение на имуществените вреди   е бил лишен от преработване на проекта за сградата като автор  и са му причинили вреда в размер на 129200лв.  от двата договора , а при отчитане на съавторството му  делът му е не по-малко от 35000рв. без ДДС, ведно с мораторната лихва, която за периода  20.12.2010г.-20.12.2013г.  е в размер на  от 10799лв.

Претендира още  сумата от 2000лв. ,за това че е бил лишен от бъдещи преработки на проекта ,1000лв.  от правото да извършва авторски надзор .

Иска се прилагане разпоредбите на ЗАПСП  за публичност.

         Обосновава правния си интерес  от исковете с накърняване на правата  като автор ,чието съгласие не е търсено  и авторските му права не са зачетени,от което търпи вреди .    

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от  Община –гр.*** .

На първо място счита  исковете  за недопустими .

Сочи ,че правата на ищеца били отречени с решение постановено по гр.д.555 /2009г.ДОС .

На второ място счита исковете за неоснователни .

Ответникът отрича въведените фактически твърдения ,че изработеният технически проект е последваща фаза на проектиране  на изработения през 1985г. идеен проект на ищеца.Изработеният проект бил нов , самостоятелен при еднофазно  проектиране. Изработеният от ищеца през 1985г.проект  не е ползван  при изработване заданието за обществената поръчка ,което било невъзможно  с оглед  на факта ,че единствен екземпляр се намирал в него  , че след 1985г. е извършвана промяна на ПУП –ПРЗ, промени в изискванията за обектите .

Претендирано е юрисконсултско възнаграждение .

В отговор ответницата  арх.Е.Д. чрез адв. И.Ж. ДАК счита  исковете  за недопустими като претендираните от ищеца авторски права били отречени с решение постановено по гр.д.555 /2009г.ДОС. Не била налице пасивна легитимация ,тъй като  е работила по задание от първия ответник ,а освен това исковете  следвало да бъдат насочени към юридическото лице , осъществило проектирането по договор  от 2009г.

Счита исковете за неоснователни .

Ответникът отрича въведените фактически твърдения ,че изработеният технически проект е последваща фаза на проектиране  на изработения през 1985г. идеен проект на ищеца и че го е изработила.Извършеното било  нова фаза на проектиране  и не е ползвала проекта ,чието авторство претендира ищеца.Неговият проект не й бил достъпен .След 1985г. бил изработен нов КЗСП, променени били изискванията по отношение на обектите ,които трябва да бъдат изградени  и системата на изпълнение,наложило изготвянето на инвестиционен проект .

Отрича да са извършени нарушения на чл.15 ал.1 т.2 от ЗАПСП и чл.15 ал.2 т.5 от ЗАПСП , чл.18  ал.2 т.8 ЗАПСП.Освен това сочи ,че не е допустимо формално разграничаване на вредите от ищеца  с оглед на това, че идейният  проект от 1985г. е плод на колективен труд  от специалисти – архитекти и инженери, конструктори и др.

Претендирани са съдебни разноски .

При така установеното  от фактическа страна съдът намира следното :

От приложеното по делото решение по гр.д. 555/2009г. ДОС със сила на присъдено нещо е установено  ,че ищецът не е автор на  идейния и технически проект на обект  ЖБ”*** „ за секции Д и Е  на основание чл.124 от ГПК във вр. с  чл.15 ал.1 т.2 от във вр. с чл.3 ал.1 т8 от ЗАПСП.

От показанията на   свидетелите се установява следното : Св.Г.В. сочи ,че автор на идейния проект е ищеца под чието ръководство работили в Проектанската организация. Строежът се извършвал поетапно .За последната част ,която се реализирала била съвсем различна. Св .Т.Ж.  също сочи, че новата част е съвсем различна  от основния замисъл .Ищецът в работата си бил разконцентиран  и нервен в резултат на  възлагането на проектирането на друг архитект .

Св.М. Б. ,съпруга на ищеца сочи ,че проекта му бил откраднат ,че бил обругаван , разочарован загубил надежди. Коствало му нерви  и напрежение.Зарязал си работата и тръгнал да си търси правата .От Общината престанали да го търсят за възлагане на работа . Атмосферата в семейството се влошила, бил раздразнен , разстроен ,нервен . Загубил клиенти и авторитета си .

Св . арх П.Г. зам.кмет   сочи, че при  новата разработка на секциите Д и Е  общината се е ръководила от предвижданията на плана .Те-новите секции  представлявали нов самостоятелен обект.  Известно му е, че е имало разработен идеен проект от ищеца, но  не го е виждал и при разработката колектива от специалисти не  е взаимствал от него . Изискването на ЗОП  налагало  да се изпълни процедурата .

От приетата тройна техническа експертиза се установява ,че градостроителя е  изразил идеята си за изграждане на многофункционална сграда  с разнообразна дейност и жилища  в парцел ІІ кв. 12,видно и от  приложената виза . Идейният проект за обект  ЖБ” 9 септември „ е с автори  арх. Д.Б. и арх. Д.К.,приет вариант ІІ  на Технически съвет в Проектанска организация –Толбухин  и протокол №5/11.04.1985г.  на ЕТИС при ОНС Толбухин.Проектът е одобрен от главния архитект  и е предвиждал 6 секции : А, Б, В ,Г, Д ,Е  съответно на 5, 6, 7 етажа.  Предвидено е било съгласно визата  обектът да е изпълнен като един по системата едроплощен кофраж.Единствено намерените проекти в СДИСС Толбухин за  секциите  Г и Д  като чертежи във Фаза работен проект не са одобрени ,а имат само печат на Проектанската организация. Разрешения за строеж има за секциите  А, Б, В и Г .Проектите за секции Д и Е не са одобрени и за тях няма разрешения за строеж . Секциите  А, Б, В и Г са построени и представляват 66% от реализирането на сградата , а Д и Е  33% от идейния проект и  те са изградени в груб строеж . Последните две са  проектирани от арх. И.Д. по възлагане на обществена поръчка от Община-***  . Със заповед 96-21-01-2002г. на кмета на Община –***  е одобрен КЗСП  на УПИ ІІ  кв.12 ,което съответства на РУП и е продължение  за последните две секции Д и Е  от идейния проект ,съобразно настъпилите промени  свързани с отчуждителното мероприятие като не е имало и фирма ,която да строи по системата ЕК .Новоприетите секции са разположени приблизително на мястото на  секции Д и Е .Автор на техническия проект  по договора от 06.03.2009г. е  ЕООД”Ателие арх. Е.Д.” като новият проект не е  последваща фаза на проектиране на изработения през 1986г. идеен проект .Той е нов проект изработен на база ново задание  ,конструктиран в система монолитно  ,с нова визия .Не е пример за свързано застрояване , а е система от долепени  жилищни секции в един комплекс . Експертите сочат, че промяната в икономическите условия водят до   изработването на нов КЗСП , който е станал фактор в доизграждането на  ЖБ „***” .Разработените от страните по спора  технически проекти  за секция Д  и Е се отличават с индивидуалността си ,както и че проекта на арх. Д. не представлява преработка на  съществуващия проект на  ищеца. Експертизата констатира, че за  техническия проект на ЖБ „***” с проектант ответницата има издадено разрешение за строеж,както и че тя се явява автор на новия проект . Вещите лица сочат, че не са налице условията на параграф 5 чл.22 от ЗУТ и че застрояването на обекта не е свързано. За фаза технически проект по част архитектурна хонорарът би бил  75648лв. без ДДС ,а стойността на авторският надзор без ДДС би била 111671лв.

От правна страна съдът намира следното :

Производството е по чл.15 ал.1 т.2  и чл.15 ал.2 т.5  от ЗАПСП  и чл.18 ал.2т.8 във вр с чл.94 и чл.95 ал.1  т.6 от ЗАПСП .

Съгласно Наредба №4 за съдържанието на инвестиционните проекти  инвестиционният проект  има три фази – идеен проект , технически проект  и работен проект .

Възложителят –инвеститор е  субекта , който определя  и възлага  фазите на проектиране  и частите на проекта за всяка отделна фаза  в зависимост от спецификата на обекта / чл. 4/.Следва още да се отбележи ,че инвестиционното проектиране  се извършва в съответствие с предвижданията на ПУП .

Т. е . в случая  Общината в качеството на инвеститор,  съобразявайки се със значителния период от време, който е отминал  от първоначалното одобряване на идейния проект на ищеца , вида на застрояването ,продължителност на строителството  ,промяната на строителните намерения  адаптирането на бъдещото строително  архитектурно решение  за обекта  към решението на ПУП ,законосъобразно  и целесъобразно  и извършила съответните процедури  и възлагането на обществена поръчка на  ответницата .

Съгласно чл.3 ал.1 т.6 от ЗАПСП Съгласно чл.12 авторското право върху произведение на архитектурата  създадено вследствие реализация на проекта  принадлежи на лицето  създало архитектурния проект .

Обект на авторското право са реализирани произведения  на архитектурата  и приложени устройствени планове  ,а съгласно т.8 одобрени архитектурни проекти  ,отнасящи се до архитектурата  както и техни части.

Във всички случаи законодателят има предвид одобрени архитектурни проекти ,които по смисъла на  Наредба №4 за съдържанието на инвестиционните проекти  се има предвид полагането на печат „   одобрявам „ и подпис на съответния  административен орган  върху основните графични разработки,  челни листове на обяснителни записки  за конкретния обект .

В конкретния случай  единствено идейният проект на ищеца съдържа печат „одобрявам” .За останалите разработени  части  и проекти от него не е налице одобряване и за тях не  е налице закрилата на закона . За останалите части на инвестиционния проект  не съществува задължение за инвеститора да ги предостави за разработване  на автора на  идейния проект . Така  с оглед посочените по-горе  фактори  законосъобразно    останалите фази за били предоставени за  проектиране на ответницата по спора .

 Според експертизата нейните разработки са индивидуални и не представляват заимстване  от проекта на ищеца .

От друга страна не се доказва и фактическия състав  на отговорността –нарушение ,  вина , причинна връзка .Проектирането на ответницата не е самоинициатива , а е предоставен по обществена поръчка на Общината .Заданието е изпълнено  и не се доказва да е налице припокриване с проекта на ищеца ,т.е. нарушение на авторско право .

С оглед изложеното   исковете  ,с които се претендират имуществени и неимуществени вреди , пропуснати ползи  и лишаване от права за извършване на авторски надзор се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат  отхвърлени  и като последица без прилагането на чл. 95 ал.1 т.6 от ЗАП СП  .

С оглед резултата от спора  на основание чл .78 ал.1 от ГПК на ответниците се следва направените разноски по делото в размер  на 125 лв. за Община-*** ,представляващи възнаграждения за вещи лица и 1500лв. юрисконсултско възнаграждение ,а за  ответницата арх.Е.Д. 50лв. за  вещи лица и  800лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното  ***кият окръжен съд

 

                                Р Е Ш И     :  

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените  от  арх.Д.Д.Б. с ЕГН ********** *** лично и с пълномощник адв.В.К. ДАК  със съдебен адрес *** , ул.”*** „ №12 и  арх.Е.Д.  Г. *** искове  за осъждането им солидарно да  му заплатят неимуществени вреди  в общия размер от 10000лв. като ответниците  са оспорили авторството му ,преименумвали и преработили  техническия проект за обект –ЖБ „*** „ в гр.***  и мораторни лихви в общия размер от 3086лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г, имуществени вреди в размер на  35000лв. с лишаването от право да доработи проекта  и мораторни лихви в общия размер от 10799лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г. ,обезщетение за лишаване от право на бъдещи преустройства в размер на 2000лв.- пропуснати ползи  и лишаване от право да извършва авторски надзор в размер на 1000лв.- пропуснати  ползи  с искане за прилагане на чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП .

ОСЪЖДА арх.Д.Д.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Община гр.*** сумата от  125 лв. съдебни разноски и 1500лв. юрисконсултско възнаграждение  и на  арх. Е.Д. -50лв. съдебни разноски  и 850лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна  в двуседмичен срок от връчването му .

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ  :