№ 610
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120202494 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „....“ ЕООД,, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. “...“ № 58, ет.4, представлявано от ...,
ЕГН: ********** – управител против Наказателно постановление НП №
571144-F599247/23.04.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП Бургас, с което на дружеството –
жалбоподател, за нарушение на чл. чл. 3, т. 15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, се явява надлежно
упълномощен представител. Поддържа жалбата и моли НП, да бъде
отменено. Прави искане за разноски.
1
За административнонаказващия орган – ЦУ НАП Бургас, се явява
надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 03.03.2021 г. на обект - Аптека „...“,
находящ се в гр. Бургас, ул. „...“ № .., стопанисван от „....” ЕООД с ЕИК по
Булстат: ... било констатирано, че „....” ЕООД, в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, не е спазило изискванията на чл. 3,
ал. 15 от цитираната Наредба, като продажбите на лекарства в аптеката, които
се заплащат от НЗОК, се отразявали в „Чек“, а не се приключвали с вид
плащане „резерв 1“ – „НЗОК“, а при частично плащане от НЗОК, продажбата
не се приключва по надлежния ред чрез смесено плащане. В хода на
проверката от фискално устройство модел DATECS FP-700, регистрирано в
НАП с № 4427414, с ИН на ФУ DT796244 и ИН на ФП 02796244, бил изведен
Дневен отчет X с № 0012978/03.03.2021г., от който е видно, че в него са
отразени продажби в размер на 531,54 лв., в това число с „чек“, в размер на
15,09 лв. Била извършена проверка в ПП на НАП - ФУДВ - Справка за
регистрираните продажби от дата 03.03.2021 г. до дата 03.03.2021 г., при
която се установило, че за посочения период няма регистрирано нито едно
плащане в Резерв 1 - НЗОК. Съгласно чл. 3, ал. 15 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, продажбите на лекарства в аптека, които Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009
2
г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6,
т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на
медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели,
както и на лекарствени-продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от
Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 24 от 2009 г.; изм.; бр. 34, 38 и 40 от 2009 г.,
бр. 9 от 2010 г., бр. 67^от 2011 г„ бр. 49 от 2012 г., бр. 48 от 2014 г., бр. ЗОи
62 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г. и бр. 89 от 2017 г.), се приключват с вид
плащане „резерв 1“ – „НЗОК“. При частично плащане от НЗОК, продажбата
се приключва чрез смесено плащане.
Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен, на
основание чл.110, ал.4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена
проверка cep. АА № 0052657/03.03.2021 г., ведно със събраните
доказателства.
АУАН бил съставен на 10.03.2021 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл. 3, т. 15 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4
от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С
последното, административно наказващият орган приел изцяло
констатациите, изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил
разпоредбите на чл. 3, т. 15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС му наложил
имуществена санкция, в размер на 500 лева..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната
компетентност.
Неоснователен е доводът на дружеството - жалбоподател, изложен в
3
жалбата, че липсва състав на административно нарушение по чл. 3, ал. 15 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 15 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г., «Продажбите на лекарства в аптека, които Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009
г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6,
т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на
медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели,
както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от
Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 24 от 2009 г.; изм., бр. 34, 38 и 40 от 2009 г.,
бр. 9 от 2010 г., бр. 67 от 2011 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 48 от 2014 г., бр. 30 и
62 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г. и бр. 89 от 2017 г.), се приключват с вид
плащане "резерв 1" - "НЗОК". При частично плащане от НЗОК продажбата се
приключва чрез смесено плащане».
Безспорно, в отпечатаният към момента на проверката ФКБ,
праодажбите на лекарствата, които се заплащат по НЗОК, са били отразени в
«Чек», а не в «резерв 1», каквото е изискването Наредбата, факт който не се
оспорва от жалбоподателя.
Санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС постановява, че извън
случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. От своя страна, ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че «На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лева».
Правилно е направена преценка за приложимата санкционна
разпоредба, както и за размера на наложеното наказание, което е в минимален
4
размер и не може да бъде изменено от съда.
Не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В случая, липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод,
че конкретното деяние и неговият извършител, биха могли да бъдат
определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се за
деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо
лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства,
които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите
юридически лица, които имат същото задължение.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които
следва да бъдат заплатени на ЦУ „НАП” - гр. Бургас от жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 571144-
F599247/23.04.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП Бургас против „....“ ЕООД,, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. “...“ № 58, ет.4, представлявано от ...,
ЕГН: ********** – управител, с което на дружеството – жалбоподател, за
нарушение на чл. чл. 3, т. 15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД,, ЕИК ********* да заплати на ЦУ „НАП” - гр.
5
Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6