Р Е Ш
Е Н И E
№ 247 10.07.2023 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Зорница
Делчева
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 188 по описа за 2023
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Х.К.Х. ***, против
Решение № 62/16.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив в частта, в
която е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 94-00-1834/ 07.03.2023г. срещу
Разпореждане изх.№ С230024-137-0001592/ 22.02.2023г., издадено от Ж.М. на
длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, в
частта му, с която е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност
на принудителното събиране на публични вземания по АУПДВ № 01-260-6500/707-2/ 08.06.2017г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на
публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по
съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателката, по никакъв начин не са изследвани
въпросите какво е задължението и от кой момент същото е възникнало, което е
опорочило решението на Директора на ТД на НАП Пловдив. Оспорва се твърдението
на ответника, че с решението на Административния съд от 06.01.2020г. се счита
за установен размерът на задължението. По подробно изложени в жалбата доводи и
допълнително наведени такива в представеното становище по същество се иска
отмяна на решението в обжалваната му част и на потвърденото с него
разпореждане, като преписката бъде върната на публичния изпълнител със
задължителни указания по прилагането на закона.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез
своя процесуален представител главен юрисконсулт Т., в писмено становище и в
съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните
вземания, установени с АУПДВ № 01-260-6500/707-2/ 08.06.2017г. на ДФ
„Земеделие“, не е изтекъл законово регламентирания в ДОПК давностен срок,
съотв. че тези вземания не са погасени по давност, за което излага подробни
съображения.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със съобщение за доброволно изпълнение
изх. №0170024-048-0170344/10.10.2017г./л.103/ Х.К.Х. е била уведомена, че е
образувано изпълнително дело № *********/2017г. за неплатени публични вземания за
глоба, в т. ч. и лихви по Декларация обр. 6 № 240021502965859/ 02.04.2015г. за
периода 01.05.2015г. – 26.10.2015г., като длъжникът е поканен в 7-дневен срок
от получаване на съобщението доброволно да плати задължението си ведно с
лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата Съобщението за
доброволно изпълнение е било редовно връчено на 19.10.2017г./л.104/.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С220024-105-0293787/ 02.08. 2022г./л.102/, издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № *********/2017г. на основание
чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – ДФ
„Земеделие“ в изпълнителното производство за публично вземане, представляващо
финансова корекция по Акт за установяване на публично вземане №
01-260-6500/707-2/ 08.06.2017г./л.73 от делото/ в размер на: главница 24 446.00
лв. и лихва 12 672.21 лв., изчислени към 02.08.2022г.
По съображения, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2017г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора в общ
размер на 37 762.24 лв. – главница и лихви, са предприети действия по обезпечаване
на дълга. С Постановление изх.№ С220024-022-0075159/ 27.10.2022г./л.97/ са
наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Банка ДСК АД. В
тази връзка е било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК АД/л.98/, но видно
от постъпилия отговор/л.100 от делото/, запорът не е наложен, поради липса на
открити сметки на длъжника в банката.
С Постановление изх.№
С230024-022-0001822/16.01.2023г./л.83/ са наложени обезпечителни мерки - запор
върху моторни превозни средства – товарен автомобил с рег. № ****, товарен
автомобил с рег. № ****, товарен автомобил с peг. № **** и лек автомобил с
рег.№ ****. Изпратено е било и Запорно съобщение изх. № С230024-122-0000464/16.01.2023г./л.84/
до ОД на МВР Ст. Загора, с което е наложен запор върху МПС - товарен автомобил
с рег. № ****, товарен автомобил с peг. № **** и лек автомобил с рег.№ ****/л.85,
л.86 и л.87/.
С молба вх. № С230024-000-0090691/22.02.2023г./л.72/
Х.К.Х. е поискала от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив да отпише вземанията
по изпълнително дело №*********/2017г. на основание чл.171, ал.1 от ДОПК като
погасени по давност към 01.01.2023г.
С Разпореждане с изх. №С230024-137-0001592/22.02.2023г./л.70/,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на
основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл.168, т.3 и чл.82, ал.1 от ЗАНН е
прекратено производството по принудително изпълнение на вземане за глоба в
размер на 20.00 лева по фиш серия С №**********/18.10.2016г. на Община Карлово,
поради изтекла погасителна давност. Със същото разпореждане е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на следните вземания:
главница и лихва в размер на 38594.64 лв. по АУПДВ №01-260-6500/707-2/
08.06.2017г., лихва в размер на 0.02 лв. по Декларация обр. 6 №
240021502965859/02.04.2015г., глоба в размер на 20 лева по фиш серия Х №
639609/ 10.06.2021г. на ОД на МВР Стара Загора и глоба в размер на 20 лева по
фиш серия Х № 749413/26.11.2021г. на ОД на МВР Стара Загора.
За да постанови посочения резултат,
публичният изпълнител е приел, че по отношение на посочените публични вземания
не са изтекли предвидените в закона давностни срокове. По отношение на
вземанията за глоби е посочено, че същите са присъединени към образуваното
изпълнително дело и са предприети действия за събирането им, поради което за
тях не е налице изтекла давност. Относно вземането за лихва в размер на 0.02
лева по декларация Обр.6 за периода 01.05.2015г. – 31.05.2015г., чиято давност
започва да тече от 01.01.2016г. е прието, че с образуването на изпълнителното
дело през 2017г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна
давност, която е била спряна с наложените през 2022г. и 2023г. обезпечителни
мерки. С оглед на това е направено заключение, че абсолютната 10-годишна
давност за вземането за лихви към настоящия момент не е изтекла. По отношение
на публичното вземане в общ размер на 38 554.62 лева – главница и лихви по
АУПДВ №01-260-6500/707-2/08.06.2017г. на ДФ „Земеделие“, са изложени
съображения, че давността за него е започнала да тече от 06.01.2020г., когато този
акт е влязъл в сила. Изтъкнато е, че с присъединяването на това задължение към
изпълнителното дело, което е сторено на 02.08.22г., давността е прекъсната и е
започнала да тече нова 5-годишна давност. Отбелязано е, че с наложените
обезпечителни мерки на 27.10.2022г. и на 16.01.2023г. давността е била спряна,
а абсолютната 10-годишна давност не е изтекла.
В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, Х.К.Х.
с подадена до Директора на ТД на НАП Пловдив на 08.03.2023г. жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 4772/ 10.05.2022г.
е обжалвала издаденото разпореждане по административен ред в частта, с която е
отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност на принудителното
събиране на публични вземания по АУПДВ № 01-260-6500/707-2/ 08.06.2017г. в общ
размер на 38594.62 лева и вземане за лихва в размер на 0.02 лева по декларация
обр.6.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 62/16.03.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.267, ал.2, т.3 от ДОПК е отменено Разпореждане с изх.
№С230024-137-0001592/22.02.2023г., в частта относно отказ за погасяване по
давност на задължението за лихви в размер на 0.02 лева по декларация обр. 6,
като същото е обявено за погасено по давност. Със същото решение, на основание
чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, жалбата на Х.К.Х. е оставена без уважение в
останалата й част. За да постанови този резултат, решаващият орган, въз основа
на представените по преписката в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК доказателства е приел, че по изпълнителното дело по безспорен начин е
установено, че в тежест на жалбоподателката Х.Х. е налице установено и изискуемо
публично вземане, което не е платено доброволно, за което вземане съществува
изпълнително основание по см. на чл.165 от ДОПК. Посочено е, че с АУПДВ № 01-260-6500/707-2/08.06.2017г.
на ДФ „Земеделие“ е определено задължение на Х.Х. за връщане на получено
плащане по договор в размер на 24 446.00 лв., ведно с дължимата лихва.
Изтъкнато е, че така установеното вземане на ДФ „Земеделие“ е възникнало по
силата на АУПДВ, който е влязъл в законна сила на 06.01.2020г., съгласно
приложеното по преписката решение № 41/ 06.01.2020г. на ВАС по адм. дело
№2249/2018г. Отбелязано е, че именно чрез този административен акт за първи път
се установява по основание и размер посоченото публично държавно вземане, което
става изискуемо след влизането му в сила. Сочи се, че в действащата към момента
на издаване на АУПДВ нормативна уредба не е предвидено предварително изпълнение
на акта и единственото формално условие, по арг. на чл.165 и чл.209 от ДОПК, за
да се пристъпи към събирането на държавните и общинските публични вземания е
наличието на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане,
издаден от компетентен орган. С оглед на изложеното е направен извод, че на
основание чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишния давностен срок за това вземане е
започнал да тече на 01.01.2021г., но предвид наложените обезпечителни мерки,
които са основание за спиране на давността е прието, че намира приложение срока
по чл.171, ал.2 от ДОПК, който към настоящия момент не е изтекъл. По тези
съображения, е направен извод, че оспореното разпореждане, в частта, с която е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното
събиране на публичните вземания по АУПДВ №01-260-6500/707-2/08.06.2017г. е
законосъобразно и правилно.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 62/ 16.03.2023г. на Директора
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на Х.К.Х. срещу Разпореждане с изх. № С230024-137-0001592/ 22.02.2023г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от
материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 267,
ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при
постановяването на обжалваното решение. При постановяването на процесните
административни актове правилно е приложен материалният закон.
Всъщност
спорът по делото е правен, като предмет на преценка във връзка с така заявеното
оспорване е изтекла ли е погасителната давност по чл.171 от ДОПК по отношение
на определение с АУПДВ №01-260-6500/707-2/08.06.2017г. задължения.
По
съществото си установените с цитирания АУПДВ задължения за връщане на получено
плащане по договор, представляват публични държавни вземания, съгласно чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК.
Най-общо
казано давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не
го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се
погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. На
плоскостта на разглежданото в случая спорно правоотношение и с оглед предмета
на делото, следва да се посочи, че регламентацията и в частност
продължителността на погасителните давностни срокове относно публичните
вземания, са уредени в ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно
ал. 2 на чл. 171 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен в изрично посочените от законодателя случаи.
Сроковете,
визирани в чл. 171 и сл. във връзка с чл. 168 от ДОПК касаят погасяване правото
на принудително събиране на публични задължения, установени вече с влязъл в
сила административен акт, съответно такива, чиято изискуемост е настъпила преди
неговото издаване, респективно преди образуването на производството за неговото
издаване. В случая изискуемостта на установеното парично вземане,
представляващо задължение за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони, не възниква
директно по силата на закона, считано от момента, към който на жалбоподателката
/както самата тя твърди/ е получила това плащане по сключения договор, а от
надлежното установяване на това задължение по реда на чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
във връзка с чл. 20а и чл.27 от ЗПЗП, с издаването на АУПДВ. Именно чрез този
административен акт, който се явява и необходимият изпълнителен титул, за първи
път се установява по основание и размер публичното държавно вземане по смисъла
на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК и същото става изискуемо /след влизането му в
сила/, като давностният срок по чл. 171, ал. 1 започва да тече, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. За разлика от останалите публични - държавни и общински
вземания, установени по основание и размер със закон, настъпването на
изискуемостта на паричното вземане в полза на държава по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК е опосредено от извършване на задължителната административна проверка,
образуване и провеждане на производство по издаване на АУПДВ и в крайна сметка
със самото издаване и влизане в сила на АУПДВ. Не може да се приеме, че получаването
на сумата през 2010г., чието възстановяване е постановено с цитирания АУПДВ,
води автоматично до настъпване на изискуемост на публичното вземане и съответно
слага началото на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, доколкото към този момент
липсва възможност за конкретизация и индивидуализиране на задължението.
Аргумент в подкрепа на това е нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, която
предвижда, че публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с
тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт.
С
оглед горното, съобразявайки спецификата на установеното в случая публично
държавно вземане и обстоятелството, че АУПДВ е влязъл в законна сила на
06.01.2020г, то възражението за изтекла погасителна давност по отношение
разпоредената за възстановяване парична сума се явява неоснователно, доколкото
визираният в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок е
започнал да тече, считано от 01.01.2021г. При условие, че са налице редовно
наложени обезпечителни мерки, представляващи запор на моторни превозни
средства, притежавани от длъжника който факт не се оспорва от жалбоподателя, а
и се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства,
давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, като при подобни
случаи задълженията се погасяват с изтичане на абсолютната 10 годишна давност
по чл.171, ал.2 от ДОПК. С оглед на това, както правилно е отбелязал и ответния
административен орган в оспореното решение, давността за процесното вземане е
започнала да тече от 01.01.2021г. и към настоящия момент не е изтекла.
Само
за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че видно от
представеното по делото разпореждане за присъединяване/л.102 от делото/, вземането
на ДФ „Земеделие“, противно на твърденията в жалбата е присъединено към
образуваното по-рано изпълнително дело на 02.08.2022г., а не през 2017г. Поради
което и доводите на жалбоподателя, че давността е започнала да тече, считано от
08.06.2017г., са несъстоятелни.
Предвид всичко изложено
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответната администрация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.Х., ЕГН ********** ***,
против Решение № 62/16.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив в частта,
с която е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 94-00-1834/ 07.03.2023г. срещу
Разпореждане изх.№ С230024-137-0001592/ 22.02.2023г., издадено от Ж.М. на
длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.К.Х., ЕГН ********** ***, да заплати
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: