Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 190 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.Г.Г.,***, депозирана чрез адвокат П.П.от
Адвокатска колегия – Плевен, срещу Решение № 246/15.04.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 398/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен
акт е изменено Наказателно постановление № 18-0869-003187/11.12.2018г. на ВПД
началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като съдът е
намалил размера на наложеното на Г.Г.Г. на основание чл.180, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП административно наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 20 /двадесет/
лева; намалил е размера на наложеното на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ от 80
/осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и
е намалил размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ от два месеца на един месец, както и е намалил размера на
наложеното на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и е намалил размера на
наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от
два месеца на един месец.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Застъпва
становището, че актът е изготвен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, регламентиращ
изискванията относно свидетелите при изготвянето му. Излага доводи за
незаконосъобразност на НП и по същество. По тези съображения отправя искане за
отмяната на съдебното решение и на правораздавателния акт. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт С.,
която оспорва предявената жалба като аргументира становището за
законосъобразност на постановения акт на районния съд.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 13.11.2018г.,
жалбоподателят управлявал влекач марка „Р. Т” с рег.№ ********, с прикачено към
него полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“ с рег.№ ******** /двете ППС собственост на „Съни
Ко“ ООД-гр.Плевен/ по ул. „Цар Освободител“ в гр.Шумен. Около 10,30 часа същият
завил наляво, за да навлезе в ул. „Панайот Волов“ и да се придвижи в посока от
ул. „Цар Освободител“ към бул. „Славянски“. При навлизането в ул. „Панайот
Волов“ обаче управляваната от жалбоподателя композиция блъснала с лявата част
на полуремаркето пътни парапети, намиращи се от лявата страна на пътя по посока
на движението. В резултат от това били деформирани 3бр. парапети и 4 бр.
колчета. Въпреки че възприел настъпването на произшествието, жалбоподателят
продължил движението си в избраната посока. На мястото на инцидента пристигнали
полицейски служители, на които очевидец съобщил регистрационния номер на
управляваното от жалбоподателя ППС.
След направени справки
била установена самоличността на нарушителя и същият бил установен в момент на
товарене на автомобила. След изясняване
на всички обстоятелства около произшествието, на същата дата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че при завиване наляво не е навлязъл по най-краткия път в дясната част на
платното за движение и е станал причина за ПТП; за това, че като участник в ПТП
не е спрял да установи какви са последиците от произшествието, както и за това,
че като участник в ПТП е напуснал местопроизшествието и не е уведомил
съответната службата за контрол. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление, обжалвано пред районния съд.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазена е процедурата по съставянето на акта,
включително и по отношение на изискванията за надлежно вписване на свидетелите.
Въззивният съд достигнал и до извод относно безспорната установеност на
приписаните на водача нарушения, като изменил размера на определените му
административни наказания.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. В
мотивите си въззивната инстанция е дала изчерпателен и надлежно аргументиран
отговор на спорните въпроси в конкретния казус, с които касационната инстанция
се солидаризира. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН – текстът на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН вменява, че актът се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Видно от приобщените доказателства,
полицейският екип е посетил местопроизшествието след подаден сигнал до дежурния
в ОД на МВР, като на него са били предоставени данни, които са спомогнали за
индивидуализиране на превозното средство. Служителите не са установили на место
лицето, подало сигнала, поради което в акта като свидетел по установяването е
вписана Й.Й., част от полицейския екип, която е взела участие в установяването
на простъпката. В този смисъл, чл. 189, ал. 3 от ЗДвП изрично урежда
възможността свидетел по съставения акт да бъде и служебно лице, поради което
не е налице твърдяното от касатора наличие на допуснато съществено процесуално
опущение. В контекста на изложеното, настоящият съд намира за неоснователно и
твърдението на касатора за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Касационната инстанция
не намира основание за отмяна на постановения съдебен акт по изложените в
касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Видно от съдържанието му, на водача е вменено нарушение на чл.
36, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се нарушаване на правилата за предприемане на
маневра завой на ляво – осъществяването на визираното в чл. 180, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП деяние в случая е установено по категоричен начин от
приобщените писмени и гласни доказателства, до какъвто извод е достигнал и
районният съд.
Доказани от обективна и
субективна страна са и останалите две нарушения, за които е била ангажирана
отговорността на водача. Задълбоченият прочит на материалите по делото сочи, че
той не е спрял и не е установил последиците от причиненото ПТП, за което
закономерно му е било наложено съответното по вид административно наказание,
редуцирано по размер от районния съд. Налице са били основанията за налагане на
визираното в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание и по отношение на третото описано деяние. Напускайки
местопроизшествието и неуведомяването на съответната служба за контрол на МВР
покрива белезите на простъпка по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон. Вярно е, че цитираната
разпоредба на чл. 123 изисква да е налице разногласие относно обстоятелствата
за ПТП, но правилно районният съд е приел, че такова е налице, след като
касаторът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е
доказателство, че водачът на автомобила не признава настъпилото ПТП и своето
участие в него. В случая с напускането на местопроизшествието водачът е изразил
своето несъгласие с обстоятелствата при които е настъпило ПТП, поради което е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.
Следователно, изводът на въззивния съд, че административнонаказващият орган
правилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на касатора за
това нарушение е направен в съответствие с материалния закон. Настоящият
съдебен състав намира, че правилно са издирени и съответните санкционни норми,
а наложените наказания са правилно индивидуализирани от предходната инстанция,
като са взети предвид всички обстоятелства, които смекчават вината на касатора.
С оглед на изложеното,
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяна
на решението, предмет на касационен контрол. Това налага касационната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 246/15.04.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 398/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.10.2019 г.