№ 94
гр. Р., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100607 по описа за 2021 година
Ищецът М. ИВ. ИВ. от гр. Б., обл. Р. твърди, че на 4.07.2021 г. около 19:50 ч в гр.
Р., до пътен възел „О.“, управлявал л. а. с ДК № Р **** КН когато на пътното платно
излязло куче, с което последвал удар. От него автомобилът се отклонил вляво и се
ударил в метален стълб, където преустановил движението си. След настъпилото ПТП
бил закаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „Канев“ Р. с получени травми в
областта на брадичката – разкъсно - контузна рана на долната устна, на гръден кош, на
дясна предмишница, на двете коленни стави, на дясна глезенна става, където му била
поставена гипсова имобилизация на дясна и лява колянни стави, обхващащи и двете
глезенни стави, както и дясната ръка. Впоследствие бил опериран 2 пъти във ВМА С..
След изписването от там му било назначено домашно лечение, за което му бил издаден
болничен лист за временна неработоспособност за период от 45 дни. След сваляне на
гипсовата шина бил насочен към рехабилитация в здравно заведение и физиотерапия.
Твърди, че и към настоящия момент не е напълно възстановен.
Заявява, че вследствие на инцидента търпял болки и страдания, които били с
голям интензитет първите два месеца. Травмата на двата долни крайника и на десния
горен крайник и последващите операции обусловили трайно затруднение на
движението му, причинили му редица битови неудобства и несгоди. Първите два
месеца се придвижвал само с помощта на други хора или с две патерици. Бил поставен
в зависимост от трети лица при посрещане на битовите си потребности. Това
допълнително влошило психологичното му състояние още повече, че до инцидента
водил активен живот на млад човек, който полагал грижи за цялото си семейство, в т.
ч. и за дете на 2 години. Твърди, че и към настоящия момент продължава да изпитва
1
болки и ограничения в движението, уморяемост. Чувствал се потиснат, имал
нарушения в съня, станал раздразнителен.
Ищецът твърди, че за правилния лечебно-възстановителен процес бил направил
разноски, които заплащал с лични средства – за медицински консумативи и лекарства.
Общият им размер възлизал на 1636,98 лв., с която сума била увредена имуществената
му сфера. Тази вреда била пряка и непосредствена последица от инцидента.
Заявява още, че инцидентът бил настъпил на територията на Община Р. като бил
причинен от свободно скитащо безстопанствено куче. С животното нямало човек,
който да упражнява контрол върху него. Твърди, че законът бил възложил в тежест на
общините да предприемат действия по овладяване на популацията на
безстопанствените кучета. Позовава се на чл. 40, ал. 3-4 ЗЗЖ. Намира, че като не е
изпълнила вмененото й със закон задължение Община Р. носи отговорност за
причинените от бездействието на нейните служители вреди на трети лица.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 50 000 лв. /след допуснато
от съда изменение на иска/, предявени частично от 100 000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 4.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и 1636,98 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него под формата на разноски за
лечение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г. – датата на последния
сторен разход до окончателното изплащане, разноските в настоящото производство, в
т. ч. за адвокатска защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Р. е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност по основание и
размер на исковете. Оспорва твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило поради
появата на безстопанствено куче, както и тези, че процесното животно е под надзора на
Община Р.. Твърди, че причина за него е била несъобразената, превишена скорост на
движение на ищеца и последващите му действия във връзка с управление на
автомобила.
В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че същият се е движил със скорост,
несъобразена с пътните и атмосферните условия. Намира, че за водача е съществувала
техническа възможност да управлява автомобила с по-ниска скорост, която да не
позволи настъпването на ПТП. Заявява, че процесният автомобил е напуснал платното
за движение не поради повреди в кормилната уредба, гумите и окачването, породени
от сблъсък с животно, а поради последващи действия на водача, свързани с неговото
управление. Възразява още, че водачът не е управлявал автомобила с обезопасителен
колан. Счита, че ако това беше така нямаше да се стигне до настъпване на
претърпените от него травми или същите щяха да са по-леки. Твърди още, че след
2
катастрофата ищецът е отказал хоспитализация и продължаване на лечението като
намира, че по този начин е допринесъл за затрудняване процеса на лечение от
процесните травми. Заявява, че ако беше останал в лечебното заведение и бе
продължил лечението си щеше да претърпи болки с по-малък интензитет.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
намирайки го за недоказано, евентуално за прекомерно и в противоречие с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Намира, че травмите не са довели до
животозастрашаващо състояние, както и че процеса на лечение е протекъл без
усложнения. Относно претенцията за имуществени вреди възразява, че липсват
доказателства, че разходите за лечение са сторени именно във връзка с процесните
травми. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
евентуално като прекомерни. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложения на л. 3 от делото КП за ПТП с пострадали се установява, че на
4.07.2021 г. в 19:50 часа, по бул. „Б.“ в гр. Р., до пътен възел „О.“ е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с ДК № Р **** КН, управляван от М. ИВ.
ИВ..
Към доказателствения материал са приобщени епикризи от УМБАЛ Р. АД и
ВМА – МБАЛ С., анализирани от вещото лице –съдебно-медицински експерт в
приетата по делото комплексна експертиза.
Приобщени са към доказателствата 5 бр. фактури с приложени към тях касови
бележки за закупени консумативи и лекарства от ищеца за периода 20.07.2021 г. –
24.08.2021 г.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествмието
по делото са ангажирани гласни доказателства:
Св. П. Е. П. дава показания, че на 4.07. тази година станал очевидец на
катастрофа, която се случила под моста на „О.“, по бул. „Б.“. Пътувал в посока гр. Р., а
катастрофиралата впоследствие кола се движела в посока гр. С.. Катастрофата станала
много бързо. Автомобилът се ударил в едно едро куче, завъртял се и се ударил в стълб
за тролейбусите. Свидетелства още, че направил обратен завой и отишъл да помогне на
момчето, което катастрофирало. Заварил го със затиснати крака под кормилото, а
главата му била завъртяна на една страна на другата седалка до шофьора. Не си спомня
дали е бил с поставен предпазен колан. Облегалките на седалките били счупени.
Воланът от удара бил паднал надолу, почти на нивото на седалките. Били се
задействали въздушните възглавници. На място на произшествието дошли полиция,
пожарна и линейка. Докато не пристигнала линейката никой не смеел да пипа човека в
3
колата. Свидетелят му придържал само главата. От автомобила го извадили полицай и
лекар. Не си спомня дали когато са вадили човека от колата са рязали колан.
Дава още показания, че лично видял кучето, което причинило катастрофата. То
лежало на около 5-6 метра от катастрофиралия автомобил, на асфалта, а автомобилът
бил в тревните площи. Кучето било едро, светло, бяло-жълто на цвят, като според
свидетеля било порода „улична превъзходна“. Дава още показания, че със сигурност
нямало дълъг повод. Никой не се появил след катастрофата да го търси. Свидетелства
още, че ежедневно минава по този път, тъй като работел в кв. „Средна кула“ и в този
участък нямало знаци, които да указват, че там преминават животни. Дава показания,
че там често се движат безпризорни кучета - преминават по пътя, движат се и по
разделителната ивица.
Св. С.И.Д. дава показания, че на 4 юли, около 8 ч. вечерта пътувал по бул. „Б.“ от
гр. Р. за с. Обретеник, когато в участъка около „О.“ движещият се пред него автомобил
БМВ катастрофирал. Този автомобил бил на около 25 м преди него. Между тях имало
друг автомобил, но той се движел в крайната дясната лента, а те в крайната лява.
Когато стигнали до участъка на пътен възел „О.“, от зелените площи в разделителната
ивица излязло куче, което тръгнало да пресича пред движещия се пред него автомобил
БМВ. Той ударил спирачки. Не си спомня дали водачът е направил маневра наляво или
надясно. Всичко се случило много бързо. Колата се ударила в стълб и се завъртяла
почти обратно на часовниковата стрелка. Не може да каже дали е поднесла, тъй като се
вдигнала пушилка. И той, и водачът на движещият се в съседната лента автомобил
спрели. Впоследствие дошъл и трети автомобил. Единият от водачите звъннал на 112.
Колата била смачкана от удара, облегалките били счупени. В колата пътувал само
ищеца. Тялото му било килнато настрани, почти легнало надясно към пасажерската
седалка. Целият бил в кръв. От автомобила го извадили лекарите. Имало спукана
въздушна възглавница, но дали била лява или дясна не си спомня. Според свидетеля
вероятно се е задействала и се е спукала от удара. Не си спомня дали водачът на
катастрофиралия автомобил е бил с поставен предпазен колан.
Свидетелства още, че видял бегло кучето. Било високо приблизително до около
коленете му, на бели петна, с жълто-сива козина. Кучето отхвръкнало от удара и
останало на място на платното. Било умряло, като нямало намордник. Никой не се
появил да го търси. Доста време стояло на платното. Според свидетеля кучето не било
породисто. След катастрофата лежало в дясната пътна лента за движение, на асфалта,
на около 6 м от катастрофиралия автомобил. Не се е приближавал до него, но било
ясно, че лежи безжизнено. Не можел да прецени дали колелетата на БМВ-то са
преминали през кучето. Дава още показания, че според него преди да настъпи
катастрофата се движел с около 60-70 км/ч.
За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са
4
ангажирани гласни доказателства – показанията на св. А.К.А., живуща на семейни
начала с ищеца. Тя свидетелства, че за инцидента на 4 юли тази година научила от
самия М., който й се обадил от линейката на път за болницата. Дава показания, че
състоянието на ищеца непосредствено след катастрофата възприела по снимките,
които той й изпратил вечерта на 4 срещу 5 юли. Челюстта му била разтворена.
Оперирали го на следващия ден, след което му обяснили че се налага да ампутират
крака му. Това било шок за цялото семейство и поради тази причина предприели
преместването му във ВМА С. с частна линейка. Свидетелства още, че обичайно
живеели в гр. Р. в малко жилище заедно с 2 год. си дете. Малко преди инцидента се
била върнала на работа от майчинство. Не можели да си позволят да остане отново без
работа, за да се грижи за М., поради което се преместили да живеят в Б., където
родителите му имали голяма къща. Предприели тази стъпка и за да може за М. да се
грижи майка му, която била безработна. По време на престоя му в болницата
постоянно поддържали връзка. Той й изпращал снимки, оплаквал се от изпитваните
болки. Свидетелства още, че за първи път видяла М. около един месец след
катастрофата, когато се прибрал от С.. Състоянието му било много тежко. Не можел да
се движи, левият му крак беше шиниран, десният - гипсиран и дясната ръка била след
операция. Бил на легло около два месеца. През деня майка му го обгрижвала, а вечер
свидетелката. Къпели го, обличали го, обгрижвали го като бебе. С количка го водели
до банята, за да се изкъпе. В края на м. септември започнали да го карат с автомобил за
рехабилитация в гр. Р.. Към него момент той все още бил на инвалидна количка.
Ползвал я около месец. Впоследствие започнал да ползва две патерици, една патерица
и от около месец вече се придвижвал самостоятелно, без помощни средства.
Свидетелства още, че към настоящия момент М. не можел спокойно да изкачва
стъпала, не можел да кляка. Все още имал болки и оплаквания, но към настоящия
момент вече не приемал медикаменти за това. Дава показания, че непосредствено
преди катастрофата М. работел в сервиз за подмяна на гуми. Работата му там била
физическа с доста натовареност, с много клякания. Към настоящия момент все още не
се е върнал на работа, но тази работа няма да можел повече да работи. Според
свидетелката последните пет месеца и половина психическото състояние на М. било
променливо. Имало моменти, в които бил изключително депресиран, както и такива, в
които сякаш се опитвал да приема нещата. По лицето му имало видими белези от
шевовете на брадичката и долната устна.
Свидетелката Ж.П., управител на Общинския приют от м. януари 2020 г. дава
показания относно начина, по който се осъществява програмата за овладяване на
популацията на безстопанствени животни. Кучетата залавяли по сигнали или планово и
от малките населени места, и от гр. Р.. Проверявали ги за чип - дали са регистрирани,
дали имат собственик. Другият видим белег била ушната марка на ухото. Кучетата
връщали обратно от там, откъдето са ги взели, след като ги кастрират, поставят чип,
5
ушна марка, ваксина против бяс и вътрешно и външно обезпаразитяване. Свидетелства
още, че в последните две години не връщали много кучета на улицата, тъй като им
намирали собственик с помощта на активна осведомителна кампания. Дава показания,
че през 2020 г. са върнати 30 кучета, а 2021 г. - 7. Осиновяванията били над 500 на
година. След освобождаване на кучето от приюта единственият белег била ушната
марка, която е синя и която установявала, че кучето е минало през приюта.
Свидетелства още, че в града основният приток на животни е сезонен, предимно
есента, тъй като през отзи сезон собствениците във вилните зони освобождавали
кучетата и се прибирали в града. За това често намирали кучета с каишка и част от
синджир, който виси. В повечето случаи те не били обозначени с микрочип. Св.
Попова дава още показания, че от снимката на процесното животно установява, че то е
охранено и има нашийник, който изглежда нов. Не било обичайно кучетата, които
прибирали в приюта да са така охранени. Според свидетелката процесното куче е
смесена порода. Обикновено охранени били кастрираните кучета, живущи в
централната градска част. Разяснява, че безстопанствените кучета са свикнали с
движението на автомобилите докато кучета, които са били преди това на каишка и се
освободят от нея по някаква причина, т. е. не са живели свободно, се чувствали
дезориентирани, когато останат на С.. Свидетелства още, че задължение на Общинския
приют е да прибира труповете на животни по улиците – кучета, котки. В повечето
случаи били животни, които не са минавали през приюта. Много рядко се случвало да
прибират трупове на кучета с ушни марки. Дава още показания, че когато се изписват
от приюта безстопанствени животни и се връщат обратно на мястото от където са
взети, след като са им поставили съответната ушна марка, те не се изписват с
нашийници. Не помни през м. юли да е постъпвал сигнал, за да бъде прибран трупа на
процесното куче.
Към доказателствения материал е приобщена и справка от ОП „Комунални
дейности“, от която е видно, че в Общинския приют за безстопанствени животни е
постъпил сигнал на 4.07.2021 г. в 20:02 ч. Тъй като приютът не разполага с дежурен
денонощен екип сигналът е проверен на следващия работен ден в рамките на
работното време, но на посоченото място не е открит труп на животно.
Св. А.Д. – мл. контрольор в Сектор ПП КАТ Р., съставител на протокола за
процесното ПТП, дава показания, че от проведената след катастрофата с водача на
БМВ беседа си спомня, че причина за настъпване на произшествието е внезапно
излязло на пътя куче. Свидетелства, че не могъл да му направи алкохолна проба, тъй
като уврежданията по лицето му не позволявали това. Когато отишъл на
местопроизшествието кучето било там и никой не е идвал да пита за него.
Във връзка с доказване на механизма на ПТП и получените от пострадалия ищец
травми, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и
6
автотехническа експертиза. Вещите лица по нея дават следното заключение:
От процесното събитие ищецът е претърпял следните увреждания: Счупване на
вътрешния малеол на дясната подбедрица, счупване на двете талусни кости на
ходилата, счупване на дясната лакетна кост, откършек от външния кондил на лявата
голямопищялна кост, разкъсване на задната кръстна връзка на лявото коляно,
разкъсноконтузна рана на лявото коляно, разкъсноконтузни рани на долната устна и
брадата, охлузвания на дясно коляно, кръвонасядане в областта на лявото око, които по
медико-биологичните признаци се прецяват като трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника и трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник. При постъпването след травмата в УМБАЛ КАНЕВ Р. е направена
диагностика на получените увреждания и подготовка за оперативно лечение според
правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Според
експерта оперативните интервенции са извършени в срок и според правилата на
добрата медицинска практика и медицинските стандарти. Продължаването на
лечението във ВМА С. не го е затруднило, нито е допринесло за промяна в интензитета
на болките. Отстраняването на имплантите е след процеса на зарастване на костите и
следва да бъде извършено в рамките на около година след травмата. Въстановяването
на връзковия апарат на лявото коляно е в рамките на планово лечение, преценено от
лекар и пациент.
Вещото лице – съдебен медик дава заключение, че установените увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени от
профили в купето на лек автомобил при ПТП на 04.07.2021 г. като същите са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Според експерта болки с изразен
интензитет има след травмата, при манипулации и след тях, при раздвижване на
крайника, като при различните хора прагът на болката е различен. Към момента е
налице възстановяване на основната функция на горния крайник и долните крайници.
Има ограничения в движенията в областта на дясната глезенна става и лявата колянна
става. Предстои отстраняване на имплантите и провеждане на рехабилитация, както и
лечение за връзковия апарат на лявото коляно, което е оперативно. Към момента няма
данни от които да се приеме, че са налице увреждания, които до живот ще съпътстват
пострадалия по отношение функцията на крайниците. Белезите са трайни и ще останат
за цял живот. Разноските според представените фактури са във връзка с проведеното
лечение и за изготвяне на документация, която да послужи пред правораздавателните и
правосъдните органи.
Според вещите лица от данните в делото се установява, че водачът е бил
заклещен в автомобила, но няма тежка гръдна травма. При тези факти не може да се
определи дали водачът е бил с поставен предпазен колан. Разясняват още, че когато
има деформации на автомобила и детайли навлизат вътре в купето /както е в случая/,
променяйки съотношенията и можейки да предизвикат травматични увреждания по
7
тялото и крайницитена водача, поставеният колан не може да изпълни своите защитни
функции по предвидените за това начини.
Според съдебния медик, на ищеца е направено химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол на 04.07.2021г в 20:35 ч . като е установено, че
в пробата от кръвта няма съдържание на етилов алкохол.
Вещото лице - автоексперт описва следния механизъм на настъпване на
произшествието: На 04.07.2021г., около 19:50 часа в гр. Р., на бул. „Б.“ на платното за
движение в посока гр. Б. се е движил л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р****КН,
управляван от ищеца. В този район бул. „Б.“ е разделен на две платна за движение във
всяка посока, като помежду им има затревена ивица. Платното за движение в посока
към гр. Б., където е настъпило произшествието е разделено на три ленти за движение с
единични прекъснати линии. Към датата на изготвяне на експертизата, преди мястото
на произшествието няма пътен знак В26 – „Забранено е движение със скорост по-
висока от означената“, с означение 80 км/ч, за какъвто са налице данни от
свидетелските показания. Когато автомобилът е достигнал моста на пътен възел „О.“
се е движил в лявата лента за движение със скорост около 70 км/ч. В този момент
отляво на автомобила, от затревената ивица между отделните платна за движение е
навлязло куче в лентата за движение на автомобила. Последвал е удар с предната дясна
част на автомобила, вследствие от което кучето е намерено в дясната част на платното
за движение. След този удар автомобилът се е насочил вляво и се е ударил с предната
си част в стоманен стълб. Завъртял се е косо наляво и е продължил движение си по
затревената площ до мястото, на което е намерен.
Тъй като в материалите по делото няма данни за дълбочината на деформациите
по автомобила и за точното му положение след произшествието, вещото лице
анализирайки снимките, приложени по делото заключава, че уврежданията,
деформациите и положението на автомобила след удара отговарят за начална скорост в
момента на удара в стълба около 70 км/ч. Според експерта в материалите по делото
липсват данни и относно забраната за скорост по пътя в района на произшествието към
датата на ПТП. Няма данни за обекти или предмети, който да се ограничавали
видимостта между водачът на автомобила и кучето. Според вещото лице, ако водачът
на автомобила е спазил нормативните изисквания за избор на скорост на движение в
зависимост с конкретните условия на видимост и наличието на опасност е могъл да
предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране.
Експертът обосновава и заключение, че деформациите в предната част на
автомобила са основно от удара на автомобила в стоманения стълб. Разяснява още, че
от експертната практика е известно, че удар с масата и размерите на човек - пешеходец
и при условие, че водачът непрекъснато контролира органите за управление, не могат
съществено да променят посоката и скоростта на движение на автомобила. Масата и
размерите на куче са по-малки от тези на човек – пешеходец. От това следва, че този
удар не е оказал съществено влияние на траекторията на движение на автомобила и
причината за отклонението му наляво към стълба се дължи на действията на ищеца.
По делото е приета и допълнителна САТЕ, вещото лице по която дава
заключение, че опасната зона на процесния л.а. „БМВ 318 ТДС“ с установената
скорост и с отчитане на конкретните пътни условия е била около 53,80 метра. Тъй като
8
в материалите по делото не са установени конкретни данни за темпа на движение на
кучето, както и за траекторията му на пресичане, вещото лице е извършило анализ с 4
темпа на движение на кучето, за да определи възможността за предотвратяване на
произшествието в 2 варианта - ако се приеме, че опасността е възникнала от момента
на насочването на кучето от зелената площ към пътното платно и съответно от
момента на навлизане на кучето на пътното платно.
Според експерта, ако се приеме, че опасността е възникнала от момента на
насочването на кучето от зелената площ към платното за движение, от направените
изследвания и анализи за всички варианти, относно скоростта на движение на кучето, с
установената скорост на автомобила и с по-ниска от нея, водачът на автомобила е
могъл да възприеме кучето в затревената разделителна площ и да спре преди мястото
на произшествието. Т. е., в този случай кучето не е попадало в опасната зона на
автомобила.
Вещото лице дава също заключение, че ако се приеме, че опасността е възникнала
от момента на навлизане на кучето на пътното платно, за всички варианти, относно
скоростта на движение на кучето и с установената скорост на автомобила, водачът на
автомобила не е могъл да спре преди мястото на произшествието. Кучето в този случай
е попадало в опасната зона на автомобила. В о. с. з. разяснява, че в този вариант, само
при нормален темп на движение на кучето водачът е имал необходимото време за
реакция, т. е. да предприеме спиране, но пак не е имал време да осъществи ефективно
спиране на автомобила.
При изслушването му в о. с. з. експертът разяснява, че в конкретния случая
посоката на движение на ищеца е била на запад, инцидентът по залез, като има данни,
че слънцето е светело в очите му. Според вещото лице кучето вероятно се е движело
под моста на пътен възел „О.“ в района на сянка и поради това възприемането на
кучето от водача, въпреки неограничената видимост, е било по-слабо.
Изготвените експертизи съдът преценява като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени и възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 52 ЗЗД. Уважаването им е обусловено от доказването на противоправно
действие или бездействие на лица, на които е възложено от ответника извършването на
конкретна работа и настъпване на вреди в пряка причинна връзка с действието/
бездействието, т. е. при и по повод извършването на работата. Спорните обстоятелства
във връзка с тези елементи на фактическия състав са няколко: относно механизма на
ПТП, твърдян от пострадалия; относно безстопанствения характер на кучето в случай,
че инцидентът е предизвикан от него; относно това, налице ли е надлежно изпълнение
на законовоустановените задължения на Общината за упражняване на надзор върху
9
безстопанствените кучета и за вземане на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно
поведение спрямо хора и животни и относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца.
По делото безспорно се доказа от събраните по делото доказателства – гласни,
писмени и САТЕ механизмът на настъпване на произшествието, а именно, че на
04.07.2021 г., около 19:50 часа в гр. Р., на бул. „Б.“ на платното за движение в посока
гр. Б., по което се е движил ищецът, управлявайки л. а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р
**** КН, в района на моста на пътен възел „О.“, отляво на автомобила, от затревената
ивица между отделните платна за движение, е навлязло куче в лентата за движение на
автомобила. Последвал е удар с предната дясна част на автомобила. След удара
автомобилът се е насочил вляво и се е ударил с предната си част в стоманен стълб.
Завъртял се е косо наляво и е продължил движение си по затревената площ до мястото,
на което е намерен.
При съвкупната преценка на доказателствения материал, се налага безспорния
извод, че инцидентът е бил предизвикан от куче, което е навлязло на платното, по
което се е движел ищеца. Всички писмени и гласни доказателства, в т. ч. и приетите
експертизи, обосновават по несъмнен начин този извод. Възраженията на ответника, че
процесното ПТП не е било предизвикано от кучето, са изцяло неоснователни.
Съгласно чл. 41, ал. 1 Закона за защита на животните безстопанствените животни
се настаняват в приюти от органите и организациите, задължени за това, между които
са и кметовете на общини. Според чл. 47, ал. 3 от същия закон кучетата, за които не се
явят лица желаещи да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са
взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на
чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. В чл. 50, т. 2 от същия закон са регламентирани задълженията
на организациите и лицата да вземат мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на безстопанствените кучетата към хора и животни. Твърденията на ищеца,
че кучето е било безстопанствено, съдът приема за доказани. Това е така на първо
място, защото всички разпитани по делото свидетели сочат, че макар кучето да е било
с нашийник и сравнително добре охранено, на мястото на инцидента не е имало лице,
което да го придружава, т. е. негов стопанин. От страна на Община Р. не са ангажирани
доказателства то да е било чипирано, респ. да принадлежи на определен стопанин.
Установеният по делото факт, че кучето е било с нашийник не може да се приеме за
обстоятелство, доказващо, че животното има стопанин. Такъв не е бил установен, дори
и след като кучето е било блъснато. Никой не се е явил на мястото на произшествието
да го потърси. Доказателство за това е и постъпилият в Общинския приют за
безстопанствени животни сигнал на 4.07.2021 г. в 20:02 ч. относно трупа на животното.
Въведеното от страна на Общината възражение относно безстопанствения характер на
кучето, съдът намира за недоказано.
Задълженията на общината за контрол върху безстопанствените кучета
10
произтичат от чл. 133, ал. 2, т. 7 от Закона за ветеринарномедецинската дейност,
където е вменено на кметовете да предприемат мерки за недопускане на свободното
движение на животни по улиците на населените места.
Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна
на основание чл. 49 ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищеца, вследствие
бездействието на лицата, на които от страна на кмета на общината е възложено да
осъществяват контрола над безстопанствените кучета. В случая са налице
предпоставките за отговорността на ответната страна, а именно: наличие на
противоправно поведение по повод работа /в случая бездействие за изпълнение на
задължения, произтичащи от закона/; възлагане изпълнението на работа от ответната
страна на нейни служители; наличие на претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на служителите на ответника. Затова предявените искове е явяват доказани
по основание.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания:
От получените вследствие процесното ПТП увреждания пострадалият е търпял
изключително интензивни болки и страдания, както непосредствено при и след
инцидента, така и в продължителен период от време след него във връзка с
последвалите оперативни интервенции, лечение и продължителни рехабилитационни
процедури. Отчита се, че към момента е налице възстановяване на основната функция
на горния крайник и долните крайници, но все още има ограничения в движенията в
областта на дясната глезенна става и лявата колянна става. Предстои отстраняване на
имплантите и провеждане на рехабилитация, както и лечение за връзковия апарат на
лявото коляно, което е оперативно. Съобразяват се и получените от ищеца белези по
лицето, които ще останат за цял живот. С оглед механизма на ПТП, последвалото
лечение с бавно възстановяване, невъзможността да се обгрижва сам в продължителен
период от време и пълната му безпомощност и зависимост от грижите на близките му
дори за най-елементарни неща в ежедневието, той е изживял сериозен стрес и
продължава да изпитва несигурност и притеснения за бъдещето. Инцидентът е довел
до промяна на начина му на живот, защото се е отразил на двигателната му активност
и като цяло на възможността му да води пълноценен личен и социален живот, като в
тази връзка следва да се има предвид и възрастта му - 31 г. към датата на инцидента, в
която човек е в разцвета на силите си.
Като отчита общественият критерий за справедливост, съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот, съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
11
обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД С. за преценка на съда не е безгранична,
съдът намира че справедливият размер на дължимото обезщетение е в размер на 70 000
лв.
Претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
1638,98 лв. - за лекарства и медицински консумативи, като за възстановяване на тези
разходи по делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени
доказателства, обосноваващи нейната основателност в пълния й заявен размер.
Причинната връзка между тези разходи и получените от ПТП увреждания се доказва от
приетата по делото съдебна експертиза.
Предвид основателността на исковите претенции за обезщетения, следва да бъде
разгледано наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на М.И.. На първо място, от приетата комплексна експертиза се
установи, че отказът му от хоспитализация в гр. Р. не е повлиял негативно нито на
неговото лечение, нито пък на възстановяването му. Ответната община не проведе
пълно и главно доказване и на възражението си, че ищецът е управлявал автомобила
без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за размера на вредите.
Обратното, установи се, че дори и това да е било така, с оглед конкретния механизъм
на ПТП коланът не би изпълнил своите функции.
Съдът намира, че по делото е недоказано и възражението на ответника за
съпричиняване, обосновано с това, че ищецът е управлявал с несъобразена, респ.
превишена скорост. Излизането на безпризорното животно на пътното платно е било
неочаквано. Очевидно не се касае до предвидимо препятствие по см. на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. По делото липсват каквито и да било данни за предприето от водача спиране.
Липсват категорични доказателства, които да обосновават извода, че опасността е
възникнала към момента на насочването на кучето от зелената площ към платното за
движение, за да се възприеме заключението на вещото лице във вариант 1 от
допълнителната експертиза. Ето защо, при отсъствието на доказателства за
противното, следва извода, че за най-ранен момент на възникване на опасността следва
да се приеме този, в който то е навлязло на пътното платно. Според заключението по
допълнителната експертиза във втория му вариант с какъвто и темп да се е движило
животното, то е попадало в опасната зона на автомобила, като само при нормален темп
на движение водачът е имал време за реакция /да започне спиране/, но не и да спре. В
обобощение, не се доказа от ответната страна, в условията на пълно и главно
доказване, превишаване или несъобразяване на скоростта на движение от ищеца.
Основателно обаче, според настоящия състав, се явява възражението, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите, поради това, че не е контролирал непрекъснато
органите за управление на автомобила, в резултат на което той се е отклонил наляво
към стълба и се е ударил в него. Безспорно се установи от приетата САТЕ, че ударът с
12
кучето не е оказал съществено влияние на траекторията на движение на автомобила.
Причината за отклонението му наляво към стълба се дължи на действията на ищеца.
Както бе посочено по-горе, липсват каквито и да било доказателства за предприето от
водача спиране, поради това обосновано вещото лице е приело, че той се е ударил в
стълба със скоросттта, с която се е движил – 70 км/ч, от което са настъпили безспорно
констатираните тежки увреждания у ищеца. При така установеният механизъм на
произшествието, като стечение на конкретните проявени и установени по делото
обективни и субективни фактори, според съда приносът на пострадалия за настъпилите
вследствие на процесното ПТП вреди следва да бъде определен в размер 50%. С оглед
на това, паричният еквивалент на обезщетението за понесените имуществени вреди за
ищеца възлиза на 819,49 лв., а за неимуществените /болки и страдания/ на 25 000 лв.
/доколкото съдът е сезиран с частичен иск за сумата от 50 000 лв., от която следва да се
приспадне определният процент съпричиняване с оглед диспозитивното начало/. До
тези размери предявените искове са основателни, а над тях като недоказани следва да
бъдат отхвърлени.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.07.2021 г., а върху
обезщетението за имуществени вреди от 24.08.2021 г., когато е сторен последният
разход.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото се определя от съда в размер на 1280,00 лв. по иска за
неимуществените и на 300 лв. по иска за имуществените вреди.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства
ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 307,50 лв.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и
разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета на съдебната власт
сума в размер на 1050 лв. за държавна такса и 250 лв. за назначените експертизи
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК *********, гр. Р., пл. „С.“ № 6, представлявана от
Кмета П.М. ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Б., обл. Р., ул. „Д-р
П. Б.“ * на основание чл. 49 ЗЗД СУМАТА от 25 000 лв. , частично предявени от
100 000 лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на ПТП от 04.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 819,49 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 24.08.2021 г. до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв.,
частично предявени от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от
04.07.2021 г., както и иска за имуществени вреди за разликата над 819,49 лв. до 1636,98
лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК *********, гр. Р., пл. „С.“ № 6, представлявана от
Кмета П.М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д. САК Р., с адрес на кантората: гр. С., ул.
„А.“ **, ет. 2,като пълномощник на М. ИВ. ИВ., ЕГН ********** СУМАТА от 1580
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Б., обл. Р., ул. „Д-р П. Б.“ * ДА
ЗАПЛАТИ на Община Р., ЕИК *********, гр. Р., пл. „С.“ № 6, представлявана от
Кмета П.М. СУМАТА от 307,50 лв. разноски в настоящото производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК *********, гр. Р., пл. „С.“ № 6, представлявана от
Кмета П.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Р., сумата в размер на 1300 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
14