Р Е Ш Е Н И Е
№ 489 19.12.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На шести декември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 736 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба на Г.Н.С.
ЕГН ********** ***, чрез адв. д-во „Павлова и Йовчева“ и адв. Р.И. *** със
съдебен адрес:***, кантора № 6 против Заповед №176/ 08.04.2022 г. на гл.
архитект на община Варна – арх. Виктор Бузев, с което е оттеглено Разрешение за
промяна на предназначението № 10/20.09.2021 г. на гл. арх. на община Варна, с
което е разрешено на жалбоподателя да извърши на основание чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ промяна на предназначението на самостоятелен обект с идент. №
10135.1507.808.1.10 от „склад“ в „жилище“, находящ се в сграда с идент. №
10135.1507.808.1 в ПИ № 10135.1507.808, представляващ УПИ № IV-15, кв. 58,
8-ми м.р., с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“№ 12, ет. 6, ап. 10.
Жалбоподателят сочи, че с НА за
покупко-продажба на недвижим имот от 2018 г. е придобил самостоятелен обект в
сграда с идент. № 10135.1507.808.1.10 и площ от 154, 21 кв.м. с предназначение
– апартамент и самостоятелен обект в сграда, с идент. № 10135.1507.808.1.11, с
площ от 20, 89 кв.м. с предназначение – гараж в сграда. Последствие по
отношение на самостоятелен обект в сграда с идент. № 10135.1507.808.1.10 е бил
издаден НА за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и
след отстраняване на непълнота или грешка и изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизане на КККР от 2019
г., с който се променя площта на самостоятелния обект на 125, 39 кв.м.
Въпреки, че съгласно двата НА
предназначението на самостоятелен обект в жилище – апартамент № 10, в
документацията в общинската администрация същият е самостоятелен обект с
предназначение: склад. Поради това е депозирано Заявление № АУ08327ВН/
12.08.2021 г. за издаване на разрешение за промяна на предназначението или на
самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни дейности
при условията на чл. 147а от ЗУТ. Въз основа на издаденото заявление е издадено
Разрешение за промяна на предназначението № 10/ 20.09.2021 г. от гл. архитект
на община Варна, с което е разрешено на жалбоподателя да извърши на основание
чл. 147а от ЗУТ промяна на предназначението на самостоятелен обект с идент. №
10135.1507.808.1.10 от „склад“ в „жилище“, находящо се в сграда с идент. №
10135.1507.808.1 в ПИ с идент. № 10135.1507.808, представляващ УПИ ІV-15, кв.
58, /-ми м.р., с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 12, ет. 6, ап. 10. С
процесната Заповед № 176/ 08.04.2022 г. на гл. архитект на община Варна е
отменено Разрешение за промяна на предназначението № 10/ 20.09.2021 г. Жалбоподателят
сочи, че процесния адм. акт е издаден при липсата на компетентност, съществено нарушение на адм.-производствените
правила и нарушение на целта на закона.
В с.з. по делото жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв.д-во „Павлова и
Йовчева“ и адв. Р. И. *** в дадения от съда срок са получени писмени бележки с
изразено становище за незаконосъобразност и нищожност на процесната заповед.
Ответникът - главеният архитект на община
Варна – Виктор Бузев, редовно призован, не се явява и не се представялява. Чрез
процесуален представител гл. юрк. И. Стамова е получен писмен отговор от
30.12.2022 г. (стр. 231 до 237) с изразено становище за неоснователност на
жалбата. Посочено е, че обектът на жалбоподателя е с функционално
предназначение – „склад“, в който е предвиден монтаж на мивка, разположена в
източната част на обекта, като санитарен възел – тоалет и баня не са
предвидени. Със заповед от 03.11.2020 г. на кмета на район „Одесос“, община
Варна на жалбоподателя като собственик и възложител е разпоредено премахването
на незаконен строеж: „преустройство и промяна на предназначението на складово
помещение № 2, с обособяването на перално помещение и санитарен възел (баня и
тоалет) и извеждане на водопроводната тръба на покрива на сградата“, разположен
в обект с функционално предназначение „склад“ с идент. № 10135.1507.808.1.10 по
КК на гр. Варна, и строежът е премахнат доброволно от възложителя на 25.01.2021
г. Направено е искане за присъждането на разноски за юрк. възнаграждение.
Заинтересованата страна по делото – Д.Д.Н.
*** в съдебно заседание по делото, редовно призована, не се явява и не се
представлява. В дадения от съда срок представя подробни писмени бележки с
изразено становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна по делото –
„Миротекс“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя М.С., редовно
призован в съдебно заседание по делото, не се явява и не се представлява. В
дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище за
неоснователност на жалбата.
При събраните по делото
доказателства, съдът намира, че жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна и в законово установения срок за
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Действащият за
УПИ IV-15, кв.58, 8-ми м.р. на гр.Варна ПУП-ПЗ и РУП е одобрен със заповед №
Г-175/30.08.2004г. на зам.кмета на община Варна, с градоустройствени показатели
отразени в анкета към графичната част на ПУП. В ПИ с идентификатор
10135.1507.808 по КК на гр. Варна, идентичен с УПИ IV-15, кв.58,
8-ми м.р. по плана на гр. Варна с административен адрес ул. „Цар Калоян"
№12, гр. Варна е изградена жилищна сграда на шест етажа на основание Разрешение
за строеж № 0-112/17.06.2005г. на гл.архитект на район"Одесос"-община
Варна. Въведена е в експлоатация с Удостоверение № 0-65/31.05.2007г. за
въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда със 7 жилища, 2 ателиета, 1
склад на шести етаж и пет гаража", издадено от гл. архитект на
район"Одесос"-община Варна. За допуснатите несъществени отклонения от
одобрените проекти е одобрена екзекутивна документация, въз основа на която е
въведена сградата в експлоатация. Сградата е в режим на етажна собственост.
ПИ с
идентификатор 10135.1507.808, попада на територията на архитектурен и
археологически резерват „Одесос-Варна" и в териториалният обхват на
единична археологическа недвижима културна ценност с национално значение
„Римски терми на Одесос" гр. Варна.
Собственик на
обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10, с функционално предназначение
„Склад" съгласно одобрените инвестиционни проекти, разположен на шести
етаж е жалбоподателят Г.Н.С., съгласно нотариален акт №35, том I, per. №311, дело №35 от 14.03.2018г, и нот.
акт №181, том IV, per.№10246, дело
№703 от 20.12.2019г. за собственост след отстраняване на непълнота или грешка и
изменения в данните за обектите на кадастъра настъпили след влизане в сила на
КККР.
От събраните по
делото доказателства се установява, че Г.Н.С. е отправил искане
рег.№АГУП180015370Д /03.10.2018г. до гл.архитект на район "Одесос"-община
Варна за отстраняване на очевидна фактическа грешка съгласно чл.62 ал.2 от АПК,
която била допусната при издаване на разрешение за строеж №0- 112/17.06.2005г.
и удостоверение за въвеждане в експлоатация №0- 65/31.05.2007г., в които било
отразено, че обекта на ет.6 е склад, вместо апартамент. Приложен бил НА №35,
том I, per.№311, дело №35 от 2018г., схема и
удостоверение за данъчна оценка.
В отговор с per. №АГУП 1800153 70Д_0010Д от 02.11.2018г. заявителят
бил уведомен, че самостоятелен обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 по
КККР на 8-ми м.р. на гр.Варна е със складово предназначение съгласно одобрен на
17.06.2005г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж №0-112/17,06.2005г.,
технически проект одобрен на 06.03.2006г, към PC и
приета екзекутивна документация, внесена в район "Одесос"-община
Варна с молба-заявление вх.№АГ2-0501-404/ 29.05.2007г. и Удостоверение
№0-65/31.05.2007г. за регистриране въвеждането в експлоатация на сградата.
Констатирана е пълна идентичност между одобрените проекти, разрешение за строеж
и удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация по отношение на
предназначението на обекта.
Във връзка с
констатирано ползване на обекта не по предназначение и в нарушение на условията
за въвеждането на сградата в експлоатация бил съставен Констативен акт
№19/20.12.2013г. и е издадена Заповед №0778/17.03.2014г. на кмета на община
Варна на основание чл.178 ал.6 от ЗУТ за забрана достъпа и ползването на строеж
„склад ползван като жилище", находящ се на 6-ти етаж в жилищната сграда на
ул."Цар Калоян"№12. След изпълнение на заповедта и възстановяването
на предназначението на обекта като „склад" в съответствие с условията за
въвеждане в експлоатация на сградите било разрешено ползването на обекта с
предназначение „склад".
Със заявление
рег. №АУЮ53480Д от 25.10.2018г. до район "Одесос"-община Варна било
отправено искане от жалбоподателя Г.С. за проучване и разглеждане на
инвестиционни проекти за преустройство на етаж 6 от склад в апартамент. Към
същото били приложени документ за собственост и инвестиционни проекти.
Във връзка с
горното искане заявителя Г.С. е бил уведомен с писмо
рег.№АУ1053480Д_0010Д/16.11.2018г., че липсва идентичност на самостоятелен
обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 по КККР, по отношение на площта и
предназначението на обекта, съгласно внесения инвестиционен проект,
представения документ за собственост, схема на СО от СГКК и приетата за
съхраняване екзекутивна документация към разрешение за строеж
№0-112/17.06.2005г. и удостоверение №0-65/31.05.2007г. за въвеждане в
експлоатация. Имот с идентификатор № 10135.1507.808.1 с адм. адрес ул."Цар
Калоян"№12, гр.Варна попада в териториалния обхват на единична недвижима
културна ценност с категория „национално значение" - „Римски терми на
Одесос". За предвидените с проекта преустройство и промяна предназначение
се изисква съгласуване по реда на чл.83 ал.1 т.1 от Закона за културното
наследство, съгласно чл.143 ал.1 т. 5 от ЗУТ. Предвидените нови санитарни
помещения, попадат над кухнята на ап.9, разположен на ет.5 в сградата, в
нарушение на чл.40 ал.2 от ЗУТ и чл.110 ал.З от Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не е
предвиден комин, съгласно изискванията на чл.112 от Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Отделно от това било констатирано, че с проекта се предвижда и промяна
предназначението на самостоятелен обект „склад" в „жилище" и в тази
връзка не са спазени предвижданията на действащия за имота ПУП по отношение на
допустимата интензивност на застрояване. Не са представени предварителни
договори (или становища) от експлоатационните дружества по реда на чл.143 ал.1
т.З от ЗУТ, необходими за преценка по отношение необходимостта от представяне
на инвестиционни проекти (становища части „Ел" и „ВиК"). Предвид
промяната на предназначение на обекта от неотопляем (склад) в отопляем (жилище)
е следвало да се уточни дали същия отговаря на нормативните изисквания и
необходими ли са мерки за повишаване на енергийната ефективност.
От решение на Общото
събрание на ЕС, обективирано в Протокол от 20.11.2018г. се установява, че по
искане на собственика на обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 жалбоподателя
Г.С. за промяна предназначението от „склад" в „апартамент", Общото
събрание на ЕС не дава съгласие за промяна предназначението на обект с
идентификатор №10135.1507.808.1.10.
От решение на Общото
събрание на ЕС, обективирано в Протокол от 23.01.2020г. се установява, че по
искане на собственика на обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 жалбоподателя
Г.С. за изменение на действащия за имота ПУП, както и за промяна
предназначението на „склад" в „апартамент", ОС на ЕС не дава съгласие
за исканото изменение на действащия за имота ПУП и промяна предназначението на
обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10.
На 21.02.2020г.
с рег.№УСКОР200004220Д/21.02.2020г. била подадена жалба от заинт.страна „Миротекс"
ЕООД - собственик на ателие №2, ет.5 в същата сграда, легитимиращ се НА №70,
том II, per.№1903, дело №270 от 25.06.2007г. заинтересована в
настоящото производство страна. В жалбата били изнесени данни за многократно
наводняване на собствения му имот и извършващ се незаконно строеж, с
преустройства, конструктивни изменения, изграждане на ВиК и Ел инсталации при
липсата на данни за одобряване на проекти за това от собственик на „склад"
- Г.С..
На 31.03.2020г.
била извършена проверка от служители на администрацията на
район"Одесос", община Варна, при която било установено, че в складово
помещение №2 (съгласно наличната в архива на р-н „Одесос" екзекутивна
документация), е преустроено. Преустройството се изразявало в разширяване на
помещението чрез изместване на северната преградна стена с 1.30 м. в северна
посока - към ул. „Цар Калоян". Изградена била преградна стена, разделяща
помещението на две по-малки преходни помещения. На калканната стена в така
обособеното първо помещение били монтирани водопроводни тръби, с изводи за
монтаж на санитарни уреди. На пода е била положена канализационна тръба 0 50, с монтиран на нея
подов сифон. Стените в обособените помещения са били на гипс картон, на пода е била
положена циментова замазка. След извършено замерване на място и разглеждане на
екзекутивния проект се е установило, че част от помещението, подготвяно за
баня, попада над кухнята на апартамент №9 на ет.5 в нарушение на чл. 40, ал.2
от ЗУТ.
Предвид установеното,
на собственика-жалбоподател Г.С., чрез присъстващия на проверката негов
представител, било указано да премахне водопроводните и канализационни тръби от
така оформеното помещение. На 07.04.2020г. е била извършена повторна проверка
на място, при която било установено, че дадените указания са изпълнени и
установеното незаконно строителство премахнато.
Със жалба рег. №УСКС>Р200013640Д/02.07.2020г.
подадена от управителя на ЕС Карло Димитров-собственик на ап.5, собствениците Д.Н.
съгласно НА №50, том VI, per.№15174, нот.
дело №987 от 16.12.2008г. заинтересована страна по делото и „Миротекс"
ЕООД били изнесени данни за извършващо се незаконно строителство в обект с
идентификатор №10135.1507,808.1.10 от жалбоподателя Г.С., в следствие на което
възникнал теч в апартамент №7-в спално помещение, в апартамент №9-в спално
помещение, в апартамент №5-в спално помещение.
При проверката е
било установено, че в складово помещение №2, разположено в обект с
идентификатор 10135.1507.808.1.10, с функционално предназначение „склад"
съгласно приета за съхранение в архива на район „Одесос" екзекутивна
документация, разположен на кота +13.60 в жилищна сграда с адм. адрес ул. „Цар
Калоян" №12, е със сменено функционално предназначение. Обособените две
нови помещения, установени в предходната проверка вече са оформени като перално
помещение и санитарен възел (баня с тоалет). В първото помещение - перално, на
стената срещу вратата е монтиран бойлер и са изведени разводки за включване на
пералня - има монтиран спирателен кран и PVC тръба
Ф50, за включване на отпадни води. В помещението се намира водомерния възел на
склада. Същото попада отново над кухнята на апартамент №9 на ет.5. От пералното
помещение се влиза към санитарен възел - баня и тоалет, в което са монтирани
тоалетна чиния, шкаф - мивка с батерия, душ и подов сифон. Стените на двете
помещения са облицовани с фаянс, на пода е бил положен теракот.
От водомерния
възел, е изведена водопроводна тръба, излизаща на плоския покрив на сградата,
където е затапена.
Съставен е
Констативен акт № 5/31.08.2020г. и образувано адм. производство по реда на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Установява се, че описаният строеж
не е бил предвиден в одобрените за сградата инвестиционни проекти, не се вписва
в понятието на текущ ремонт по смисъла на чл.151 от ЗУТ и за същия е необходимо
издаване на разрешение за строеж.
Безспорно е бил
установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ,
извършен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е била издадена Заповед №187/03.11.2020г. от
кмета на район „Одесос", община Варна, с която е било наредено в 14-дневен
срок премахването на незаконен строеж: „Преустройство и промяна предназначение
на складово помещение №2, с обособяване на перално помещение и санитарен възел (баня
и тоалет), и извеждане на водопроводна тръба на покрива на сградата",
разположен в обект с функционално предназначение „Склад", с идентификатор
10135.1507.808.1.10 по КК на гр.Варна, с административен адрес: ул.“Цар
Калоян" №12, гр. Варна".
С Констативен
протокол, подписан от длъжностни лица и жалбоподателя Г.С. от 25.01.2021г. е било
констатирано, че в преустроеното складово помещение №2, находящо се в обект с
идентификатор № 10135.1507.808.1.10 са били премахнати тоалетна, душ-батерия,
бойлер на мивката. Изводите са затапени. Мивката не е премахната. Няма монтиран
бойлер и пералня. По данни на Г.С. помещението не се е използвало и няма да се
използва като санитарен възел. От писмо изх.№УСКОР200004220Д-0060Д/22.02.2021г.
се установява, че във връзка със заповед за премахване и след извършена
проверка на място е било установено, че към момента на проверката заповед
№187/03.11.2020г. на кмета на район"Одесос" е изпълнена.
От приложените
доказателства се установява, че е било подадено заявление
рег,№АУ1007540Д/15.10.2020г. от жалбоподателя Г.Н.С. с отправено искане за
издаване на скица с указан начин на застрояване (виза за проектиране) за обект –
склад, находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Калоян" №12. С искане
рег.№АУ1007540Д_0010Д/ 26.01.2021г. от жалбоподателя С. е било отправено искане
за оттегляне на молба за издаване на горепосочената скица-виза.
Във връзка с
молба рег.№АУ0103980Д/28.01.2021г. от жалбоподателя С. за издаване на
скица-виза с указан начин на застрояване за промяна предназначение на
„склад" разположен на ет.6 в „жилище" бил уведомен с писмо
рег.№АУ0101980Д-0010Д/12.02.2021г., че заявеното инвестиционно намерение не
съответства на предвижданията на действащия за имота ПУП-ПЗ и Работен
устройствен план (РУП), одобрен със заповед №Г-175/30.08.2004г. на зам.кмета на
община Варна, за което е бил уведомен с писмо изх.№АУ1053480Д_0010Д/16.11.2018г.
във връзка със заявление от 25.10.2018г. за предварително проучване и
разглеждане на инвестиционен проект за промяна предназначение на склада в
жилище. Посочено е било, че предвид несъответствието на инвестиционното
намерение с действащия ПУП е в сила и мълчалив отказ по предходно заявление с
рег.№АУ1007540Д/15.10.2020г.
Със заявление
№АУ083272ВН/12.08.2021г. подадено от жалбоподателя Г.С. *** е било отправено
искане да бъде издадено Разрешение за промяна предназначението при условията на
чл.147а от ЗУТ на обект „Склад" в „Апартамент" представляващ
идентификатор №10135.1507.808.1.10, с административен адрес гр.Варна,
ул."Цар Калоян"№12, С молба рег.№АУ08327ВН_001ВН/26.08.2021г, жалбоподателят
С. е представил становища, изготвени на 06.08.2021г. в част конструктивна,
изготвено от инж. Тунев, и в част архитектура, изготвено от арх. И.. В
последното е било посочено, че се предвижда след промяна предназначението на
самостоятелен обект идентификатор №10135.1507.808.1.10 по реда на чл.147а от ЗУТ помещенията в склада на шести етаж от сградата да се обособят в жилищни без
извършване на строително-монтажни работи, както следва: три спални, дневна,
кухня, баня WC, склад и килер, както и че тази промяна не води до
промяна на градоустройствените показатели, конструктивни елементи и габарити на
сградата. Промяната на предназначение се извършва без СМР, т.е. не се променя
РЗП, ЗП и други технически показатели на сградата въведена в експлоатация
съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация №0- 65/31.05.2007г.
С писмо
рег.№АУ083272ВН_002ВН/ 30.08.2021г. гл.архитект на община Варна след преглед на
представената със заявлението проектна документация е установил нередовности на
преписката и били дадени указания, а именно: да се представи анализ изследващ
РЗП на сградата, предвид това, че сградата е въведена в експлоатация 2007г., а
до 26.11.2012г. таванските помещения не са участвали при формиране на
градоустройствения показател Кинт, както и отговаря ли самостоятелния обект на
нормативите описани в Глава 26, Раздел III от Наредба №7 за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
С молба рег. №АУ083272ВН_003ВН/1б.09.2021г.,
подадена от жалбоподателя Г.С. са били представени допълнително становище -
част архитектура, изготвено на 15.09.2021г. от арх.И., в което е отразено, че
се запазват устройствените показатели и не се надвишават, както и че се
предвижда помещенията в склада да се обособят в жилищни без извършване на СМР:
дневна, кухня, две стаи, баня с WC, дрешник и склад.
Посочено е, че е налице самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение. По
преписката са приобщени становище част ВиК, част Ел, приложени били
допълнителни становища изготвени и на 23.08.2021г., както и декларация от Г.Н.С.
с нотариална заверка от 28.07.2021г. с per.№9598,
в която на основание чл.147а от ЗУТ, декларирал, че в самостоятелен обект с
идентификатор №10135.1507.808.1.10, намиращ се в гр.Варна, ул."Цар
Калоян"№12, ет.6 няма да бъдат извършвани строително-монтажни дейности.
С разрешение за
промяна предназначението №10/20.09.2021г. издадено от гл.архитект на община
Варна е разрешено на жалбоподателя Г.Н.С. – собственик, съгласно НА №35, том I,
per. №311, дело №35 от 14.03.2018г. и нот. акт №181, том
IV, per. №10246, дело №703 от 20.12.2019г. за
собственост след отстраняване на непълнота или грешка и изменения в данните за
обектите на кадастъра настъпили след влизане в сила на КККР да извърши на
основание чл.147а ал.1 от ЗУТ промяна предназначението на самостоятелен обект с
идентификатор №10135,1507.808.1.10 - „Склад" в „Жилище", находящ се в
сграда с идентификатор с №10135.1507.808.1. в ПИ № с идентификатор
№10135.1507.808., Р3П
= 125,39 кв.м. Разрешението било издадено във връзка със заявление
вх.№АУ083272ВН/2б.08.2021г. Отразено е в същото, че полежи на обжалване пред
Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
заинтересованите лица. Отбелязано е, че е влязло в сила на 05.10.2021г.
Подадена била до
кмета на район"Одесос" - община Варна жалба с
рег,№УСКОР220002770Д/07.02,2022г, от собствениците на ателие №2, заинт. страна „Миротекс"ЕООД,
собственика на апартамент №9 – заинт. страна Д.Н. и управителя на Етажната
собственост, собственик на апартамент №7-Антон Данов, с изнесени данни за
извършващи се без одобрени инвестиционни проекти строително-монтажни дейности -
къртене, полагане на ВиК тръби, включване в общи мрежи, в резултат на което са
наводнени ателие №2 на ет.5, находящо се под склада и ап.9.
От Констативен
протокол от 09.02.2022г. се установява, че е била извършена проверка в обект на
ет.6, собственост на жалбоподателя Г.С., като е отразено че по негови данни
обекта е с предназначение - жилище съгласно разрешение за промяна
предназначение №10/20.09.2021г. Помещение, граничещо със спалня с излаз на към
ул."Цар Калоян" е оформено като санитарен възел- монтирана тоалетна
чиния, мивка. По данни на жалбоподателя е било правено тестване на
канализационната система в източната част на обекта, при което се е появил теч
в кухнята на жилището на ет.5, попадащо в частта на източната обща тераса. Бил
предоставен срок до 3 дни от съставяне на Констативния протокол да се представи
в район "Одесос" Разрешение за промяна предназначение и проектите към
него. Липсват данни и не се твърди, да са представени одобрени инвестиционни
проекти.
С писмо
изх.№УСКОР220002770Д_0010Д/ 21.02.2022г. до собствениците заинт. страна „Миротекс"
ЕООД, заинт. страна Д.Н. и Антон Данов- управител на Етажната собственост и с
копие до гл.архитект на община Варна са уведомени, че по повод подадени жалби
са извършени проверки по документи и на място, от което се установило, че в
приетия екзекутивен проект наличен в архива на администрацията, обекта е с
функционално предназначение „склад", в който е предвидено монтаж само на
мивка, разположена в източната част на обекта. Санитарен възел не е предвиден.
При проверката на място е констатирано, че в западната част на обекта в
помещение, отразено в екзекутива като склад има обособен санитарен възел-
монтирани са мивка и тоалетна чиния, на пода е положен теракот. Други
строително-монтажни дейности към момента на проверката не се извършват. При
извършен оглед в ателие №2 на ет.5 има видим теч в кухненската част. Същото е
установено и в санитарния възел в ап.9 на ет.5. При проверката собственика Г.С.
е заявил, че извършва текущ ремонт в обекта, който от септември 2021г, е със
сменено предназначение в жилище. Същият е представил в районната администрация Разрешение
за промяна предназначението №10/20.09.2021г., издадено от гл.архитект на община
Варна. Посочено е, че на място са извършени контролни замервания, видно от
които, след преглед на наличните проекти е установено, че ново обособения
санитарен възел частично попада над спалня в ап.9 на ет.5. В писмото е отразено
обстоятелството, че е издадена заповед №187/03.11.2020г. на кмета на район "Одесос"
- община Варна за премахване на: „Преустройство и промяна предназначение на
складово помещение №2, с обособяване на перално помещение и санитарен възел
/баня и тоалет/, и извеждане на водопроводна тръба на покрива на
сградата", разположен в обект с функционално предназначение „Склад",
с идентификатор 10135.1507.808.1.10 по КК на гр.Варна, с адм. адрес: ул."Цар
Калоян" №12, гр. Варна", която е била доброволно изпълнена.
Отразено е и
обстоятелството, че изградения санитарен възел на ет.6, частично попада над
жилищното помещение в ап.9, ет.5, което съставлява нарушение на чл.110, ал. 3
от Наредба №7 22.12.2003г., поради което ще бъде съставен констативен акт за
премахване на незаконния строеж.
Горепосоченото
писмо е било получено от заинтересованите в производството страни - Д.Н. и
„Миротекс" ЕООД, представлявано от М.С. на 28.03.2022г. Писмото, изпратено
до управителя на ЕС - Антон Данов се е върнало непотърсено и няма данни за
неговото връчване.
По сигнал,
заведен с рег.№УСКОР220004940Д/18.03.2022г. от собственика на ателие №2 – заинт.
страна „Миротекс" ЕООД до кмета на район"Одесос" било отправено
искане за извършване на проверка в обекта на ет.6 в същата сграда, с твърдение,
че освен, че не са преустановени от жалбоподателя Г.С. СМР след последната
направена от администрацията проверка е извършено пробиване на външна ограждаща
стена обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и е изведена тръба към обща на
етажната собственост тераса. Във връзка с горепосочения сигнал била извършена
проверка, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол от
21.03.2022г., в който било отразено, че след осигурен достъп до тераса,
представляваща обща част, разположена на ет.б в жилищната сграда е установено,
че на източната фасада, представляваща външна ограждаща стена за обекта на ет.6
е направен отвор с диаметър около 110, на който е монтиран PVC капак.
На 29.03.2022г.
с рег.№УСКОР220004940Д_0010Д_001ВН постъпило до гл.архитект на община Варна и
директора на дирекция „УСКОР"-община Варна с копие до М.С. като управител
на „Миротекс"ЕООД преписката по подадени жалби и констатации, ведно с
екзекутиви на чертеж разпределение ет.5 и ет.6, копие на ПУП-ИЗРП и КЗСП,
подадени искания и заявления до районната администрация, ведно с произнасяне на
гл.архитект на район"Одесос"-община Варна, жалби и констативни
протоколи към тях.
С рег.№УСКОР220002770Д_002ВН/04.04.2022г.
е подадена жалба от заинтересованите страни „Миротекс" ЕООД и Д.Н., против
Разрешение за промяна предназначение №10/20.09.2021г. издадено от гл.архитект
на община Варна. В същата са изложени съображения, че оспореното разрешение
№10/20.09.2021г. на гл.архитект на община Варна за промяна предназначението на
„склад" в „жилище" е нищожно, в условията на евентуалност
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което е отправено искане да бъде оттеглено, в
условията на евентуалност отменено, респ. прогласена неговата нищожност.
Изложени са твърдения, че в одобрените инвестиционни проекти на сградата,
послужили за въвеждането й в експлоатация не са предвидени за изграждане в
склада мокри помещения - тоалет и баня, водопроводни и канализационни тръби,
както и на техни отклонения, вкл. над апартамент № 9, нито е предвидено
изграждане на кухня, над ателие №2. След въвеждане на сградата в експлоатация
не са одобрявани инвестиционни проекти за преустройство, нито за обособяване на
нови помещения, както и за изграждане и прекарване на нови инсталации през обща
част, както и свързването им с вътрешни инсталации с общи мрежи и съоръжения.
Сочи се, че със заповед №187/03.11.2020г. на кмета на район
"Одесос"-община Варна е разпоредено премахване на извършения от лицето
Г.С. незаконен строеж: „преустройство и промяна предназначение на складово
помещение №2, с обособяване на перално помещение и санитарен възел /баня и
тоалет/ и извеждане на водопроводна тръба на покрива на сградата"
разположен в обект с функционално предназначение „склад" с идентификатор
№10135.1507.808.1.10 по КК на гр.Варна. Установено е, че нарушителят доброволно
е изпълнил горепосочената заповед, премахнал е незаконния строеж, за което е
съставен и констативен протокол. Предвид изложеното е направен извод, че в
конкретния случай, процесната промяна не попада в обхвата на разпоредбата на
чл.147а от ЗУТ, предвиждащ промяна предназначението на самостоятелни обекти в
сгради без извършване на строителни и монтажни работи, тъй като складовото помещение
следва да се преустрои, т.е. да се извършат СМР, да се изградят нови помещения
-баня, тоалет, кухня и за същите да се изградят нови и свържат с общи мрежи и
съоръжения, след надлежното им премахване през 2020г. и 2021г. от собственика
на склада Г.С.. Излагат се доводи, че помещения с предназначение тоалет, баня,
кухня, никога не са изграждани законно на място. След трикратно премахване на
извършени незаконни строежи, подробно описани в уведомителните писма и
възстановяване на положението по одобрените за сградата инвестиционни проекти,
се сочи че е недопустимо и незаконосъобразно издаването на разрешение за
промяна предназначението на „склад" в „жилище" по реда на чл.147а от ЗУТ, тъй като за промяна предназначението на склада в жилище последното следва
да отговаря на правилата на нормативите за жилище, императивно предвиждащи в
същото да е предвидено баня и тоалет (каквито не са изграждани законно на място),
кухненско помещение (каквото не е предвиждано, нито изграждано законно на място)
и др. по арг. от чл.108 ал,2 т.2 б."а" и "б" от Наредба №7
от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В жалбата се сочи също, че в чл. 110 ал.1 от
същата Наредба всяко жилище трябва да има най- малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня- тоалетна, като ал.3 от същата разпоредба
предвижда, че санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за
хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. С цел обособяване
на кухненска част като краен резултат последно е разбита от собственика-жалбоподател
Г.С. и обособен отвор с изведена тръба на външна ограждаща стена обща част по
смисъла на чл.38 от ЗУТ, което отново е констатирано от контролните органи.
Всички наводнения на ателие №2 и ап.9 в резултат на изграждани незаконни
строежи от собственика на склада също са констатирани. Обосновава се в жалбата,
че за промяна предназначението е необходимо извършване на преустройство за
обособяване на нови помещения, както и изграждане и прекарване нови инсталации
през обща част, както и свързването им с вътрешни инсталации с общи мрежи и
съоръжения, поради което нормата на чл. 147а от ЗУТ е неприложима и издаденото
на това основание разрешение е без предмет. Същото не би могло да предизвика и
целената правна промяна. Излагат се съображения, че извършваната намеса е в
сграда попадаща в територията на архитектурен и археологически резерват
„Одесос-Варна" - Археологически парк „Римски терми" - паметник на
културата с „национално значение", поради което и в тази връзка строежи от
вида на процесния се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията
след съгласуване по реда и условията на чл.83 и чл. 84 от Закона за културното
наследство. Липсата на положително становище от компетентния орган НИНКН при
МК, е в нарушение на изискванията на чл.147а от ЗУТ, предвиждащ необходимост от
представяне на положителни становища от съответните компетентни органи.
Издаденото
разрешение за промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1507.808.1.10 - „склад" в „жилище", не съответства и на
предвижданията на действащия за имота ПУП, одобрен със Заповед №
Г-175/30.08.2004г. на зам.кмета на община Варна, тъй като надхвърля
предвидените с плана градоустройствени показатели. Горното е в нарушение на
изискването на чл.147а от ЗУТ да не се нарушават правилата и нормативите за
застрояване.
Отделно от това
се отбелязва, че е видно от таблица с обяснителна записка към инвестиционен
проект за въвеждане на сградата в експлоатация, че ет.6 складове, е с площ от
106, 19 кв.м. посочени в проекта с РЗП от 107,67 кв.м,- складове. В разрешение
№10/20.09.2021г. е посочена РЗП-125.39 кв.м. Кои площи са приобщени към
складовото помещение, граничещо единствено с общи части остава неизяснен при
липса на одобрен инвестиционен проект, но горното сочи на извод за необходимост
от одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по
общия ред предвиден в ЗУТ, и разпоредбата на чл.147а от ЗУТ е неприложима. В жалбата
се сочи още, че се налага краен извод, че Разрешение за промяна
предназначението №10/20.09.2021г. на гл.архитект на община Варна е нищожно, в
условията на евентуалност незаконосъобразно, тъй като са налице съществени
нарушения на изискванията за законосъобразността му.
С
процесната Заповед №176 от 08.04.2022г, гл.архитект на община Варна след
запознаване с жалба с рег,№УСКОР220002770Д^002ВН от 04.04.2022г., ведно с
приложените към нея писмени документи, писмо изх.№УСКОР220002770Д_0010Д от
21.02.2022г., писмо с
рег.№УСКСР220004940Д_0010Д_001ВН
от 29.03.2022г. с приложени 18 броя документи и след като преразгледал адм.
преписка, образувана по заявление №АУ083772ВН/12.08.2021г. за издаване на
разрешение за промяна предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в
сгради без извършване на строително- монтажни дейности при условията на чл.147а
от ЗУТ, и е установил, че в преписката по издаване на Разрешение за промяна
предназначението №10/20.09.2021г. са приложени документи за собственост, схема
на самостоятелен обект в сграда, нот. заверена декларация с per.№9598/28.07.2021г. от жалбоподателя Г.С. на
основание чл.147а от ЗУТ, с която декларира, че в самостоятелен обект с
идентификатор №10135.1507.808.1.10 няма да бъдат извършвани строителни и
монтажни дейности, становище по част „Архитектура" ведно с две
допълнителни становища по част „Архитектура", становище по част
„Конструктивно" и становище по част „ВиК", от които се констатира, че
се предвижда промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1507.808.1.10 без да бъдат извършвани строителни и монтажни дейности.
В заповедта
гл.архитект е констатирал установеното при проверките извършени от длъжностни
лица от отдел ОРК и дирекция СИДКОР, район"Одесос" на място и по документи,
въз основа на което е установил, че в западната част на обекта има обособен
санитарен възел-монтирани са мивка и тоалетна чиния, на пода е положен теракот.
След извършена проверка по жалба от 18.03.2022г, е било установено, че на
външната ограждаща стена на обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 е
направен отвор с диаметър 110 мм и на който е монтиран декоративен
вентилационен капак. Гл.архитект на община Варна е констатирал и липсата на
строителни книжа за преустройство и обособяване на санитарен възел и кухня в
обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10, находящ с на ет.6 в сграда на
ул."Цар Калоян"№12. Като се е позовал на изложеното, гл.архитект на
община Варна е направил извод, че волеизявлението обективирано в нот.заверена
декларация с per.№9598/28.07.2021г., което е направено от заявителя Г.С.
единствено с цел въвеждане в заблуждение на гл.архитект на община Варна за
издаване на разрешение по чл.147а от ЗУТ, както и че заявителя е действал
недобросъвестно, като е представил горепосочената декларация и становищата на
специалистите, тъй като нормата предвижда промяна предназначението на
самостоятелен обект в сграда без извършване на строителни и монтажни работи. На
основание горното и чл.91 ал.1 от АПК, вр.чл.219 ал.З от ЗУТ е оттеглил
разрешение за промяна предназначението №10/20.09.2021г. от гл.архитект на
община Варна, с което е разрешено на Г.С. да извърши на основание чл.147а от ЗУТ промяна предназначението на самостоятелен обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10
от „склад" в „жилище", находящ се в сграда с идентификатор
№10135.1507,808.1, в ПИ № 10135.1507.808, представляващ УПИ IV-15, кв.58, 8-ми
м.р., с адрес гр.Варна, ул."Цар Калоян"№12.
При така
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Оспорената
заповед № 176/ 08.04.2022 г. на гл. архитект на община Варна се явява валиден
адм. акт, издаден в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административно-производствените
правила, в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и на целта
на закона.
Нормата на чл.
219, ал. 3 ЗУТ предвижда, че за неуредените въпроси по Глава XIX на ЗУТ, е
приложим АПК. Съгласно чл. 91 ал.1 от АПК в 7-дневен срок, а когато органът е
колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста адм. орган
може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или
измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми
за това заинтересованите страни. Горепосочената разпоредба е относима в
процесния случай след отмяната на чл. 214а от ЗУТ - ДВ бр. 101/2015 г.
Оспорената
заповед изхожда от главния архитект на община Варна, който съгласно чл.147а
ал.1 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ издава разрешения за строеж и е
компетентния орган по смисъла на чл. 91 от АПК, който може да ги преразглежда.
В изложения
смисъл издателят на разрешение за строеж в случая гл.архитект на община Варна
разполага с правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл.
91, ал. 1 АПК да го оттегли.
Доколкото
жалбоподателят се позовава на тълкуване на закона, дадено в решения на Върховен
административен съд постановени преди посоченото изменение на ЗУТ, то
възраженията за нищожност, поради липса на компетентност и липса на годно
правно основание са неоснователни и попадат извън приложното поле на
действащата нормативна уредба. Посочените от ответника решения, постановени по
адм.д. № 7699/2018 г. по описа на ВАС, решение № 13398 от 09.10.2019 г. по
адм.д. № 1440/2019 г. по описа на ВАС, решение № 12786 от 15.10.2020 г. по
адм.д. № 12595/2019 г. по описа на ВАС водят с категоричност на извод за
неоснователност на наведените в жалбата възражения за нищожност на оспорения
акт.
Жалбата срещу
разрешение №10/20.09.2021г. е подадена на 04.04.2022г. Заповедта, с която е
оттеглено горепосоченото разрешение е издадена на 08.04.2022г. т.е. в законово установения
7-дневен срок от подаване на жалбата. В тази връзка е неоснователно
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт и на това
основание.
Следователно
оспорената заповед е издадена при наличието на териториална, материална и
времева компетентност на органа, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е
издаден в писмена форма и е със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК - датиран, подписан и подпечатан, с изложени фактически и
правни основания. Поради това не е налице отменително основание по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Отзивът по чл.
91, ал. 1 АПК е правомощие на органа, да преразгледа въпроса и ако прецени, да
оттегли издадения от него акт. Предпоставка за развитие на производството на
отзив на органа, издател на акта е наличие на жалба срещу издаденото
разрешение.
По арг. от
чл.147а ал.2 от ЗУТ Разрешението за промяна на предназначението се съобщава на
заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен
регистър по устройство на територията по чл. 5а.
Жалбата следва
да изхожда от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и да има
искане по което да се произнесе органът. Жалба с per. №
УСКОР220002770Д__002ВН от 04.04.2022г., депозирана от заинт. страни: „Миротекс"
ЕООД и Д.Н. против разрешение №10/20.09.2021г. е подадена от заинтересовани
лица, легитимиращи се като собственици в сграда в режим на ЕС, непосредствени
съседи на обекта - предмет на PC по смисъла на
чл.149 ал.2 т.4 от ЗУТ, вр. чл.38 ЗУТ, вр. чл.185 ал.2 ЗУТ. Позоваването от
жалбоподателя на чл.149 ал.2 т.З от ЗУТ е в противоречие с твърдението му, че
не му е разрешено преустройство на складовите помещения и такива преустройства
не са и няма да бъдат извършвани. Още по-малко е относима разпоредбата на
чл.185 ал.1 ЗУТ, доколкото т.1 от с.р. визира помещения или части от тях,
когато не се променя предназначението им.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик, но не на преустройван обект. Още по-малко е
подал заявление за издаване на разрешение за преустройство на процесния обект,
както се твърди в жалбата. Твърдението, че заинтересовани лица са тези по
чл.185 ал.1 от ЗУТ т.е. при извършване на преустройство е в явно противоречие с
представената нот. заверена декларация с per.№9598
от 28.07.2021г. на основание чл.147а от ЗУТ, с която декларира, че в
самостоятелен обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 няма да бъдат
извършвани строителни и монтажни дейности и приложените становища на
специалисти част „архитектура", част „конструкции", чест „ВиК",
в които е изрично посочено, че няма да бъдат извършвани СМР. В този смисъл е
напълно неотносимо позоваването и на цитираното в тази връзка определение на
ВАС.
В горепосочените
становища, изготвени на 06.08.2021г., 23.08.2021г, и 15.09.2021г. част
„архитектура" изрично е отразено, че се предвижда след промяна
предназначението на обекта с идентификатор №10135.1507.808.1.10 на етаж 6, да
се обособят в жилищни без извършване на СМР, вкл. да се обособят кухня, баня с
тоалет при установено по безспорен начин от приложените доказателства, че
съществуващите са незаконно изградени и премахнати доброволно от извършителя на
незаконния строеж жалбоподателя Г.С. последно въз основа на заповед
№187/03.11.2020г. на кмета на район „Одесос", т.е. следва да бъдат
извършени СМР, с цел отново да бъдат изградени.
Твърдението, че
не се извършват СМР след издаването на разрешението се опровергава от
приложения по делото Констативен протокол от 09.02.2022г. Тъй като не са
представени одобрени строителни книжа, а помещение граничещо със спалня с излаз
на към ул. "Цар Калоян" е оформено като санитарен възел-монтирана
тоалетна чиния, мивка и констативен протокол съставен последно на 21.03.2022г.,
с който е установено, че на източната фасада, представляваща външна ограждаща
стена на сградата е направен отвор за вентилация. Пак в тази насока са и
констатациите, че изградения санитарен възел на ет.6, частично попада над
жилищното помещение в ап.9, ет.5, което съставлява нарушение на чл.110 ал.З от
Наредба №7 22.12.2003г.
Приобщените по
делото доказателства опровергават изложеното в нот. заверената декларация и
приложените със заявленията становища. В тази връзка са правилни мотивите,
изложени от ответника гл. архитект на община Варна в оспорената заповед, за
несъответствие на изложеното в становища на специалисти с одобрените за
сградата архитектурни проекти и екзекутиви, послужили за въвеждането й в
експлоатация.
Отделно от това,
видно от приложените с адм. преписка доказателства за собственост жалбоподателят
Г.С. се легитимира като собственик първоначално на обект с площ от 154,21
кв.м., впоследствие е представил нот.акт, легитимиращ го като собственик на
същия обект с посочена квадратура от 125,39 кв.м, всички с функционално
предназначение апартамент. От приложените одобрени архитектурни проекти и
екзекутивна документация, послужила за въвеждане на сградата в експлоатация
общата площ на складовете, находящи се на ет.6 е 107,62 кв.м., граничещи от
всички страни с общи части на сградата в режим на ЕС, поради което и с
вписаните в издаденото разрешение за строеж 125,39 кв.м. се засягат общи части
на всички собственици в посочената сграда.
Заинтересовани
лица в случая са собствениците и носителите на ограничени вещни права в
сградата, съответно собствениците в ЕС, на които издаденото разрешение не е
съобщено по посочения в специалния закон ред.
От приложените
доказателства се установява, че за издаденото разрешение №10/20.09.2021г. на
гл.архитект на община Варна са узнали на 28.03.2022г. заинт. страни: „Миротекс"
ЕООД и Д.Н. във връзка с друго адм. производство, образувано по жалби за
извършващо се незаконно строителство в обекта на ет.6.
По изложените
по-горе съображения, собствениците „Миротекс" ЕООД и Д.Д.Н. – заинт.
странани притежават право на жалба против Разрешение № 10 от 20.09.2021 г. В
тази връзка и изхождайки от съдържанието на жалбата против издаденото Разрешение
№10/20.09.2021г., се установява, че в същата са изложени подробни фактически
основания и има ясно формулирано искане.
С оглед на това,
наличието на редовна жалба срещу разрешението е обусловило и упражняване
правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК от страна на органа, който е издал
това разрешение. Отзивът е упражнен, в разписания в чл. 91, ал. 1 от АПК срок,
а именно в 7-мо дневен срок от получаване на жалбата.
Изложените в
жалбата аргументи относно влизане в сила на разрешението за промяна
предназначение не следва да бъдат споделени. ЗУТ изисква съобщаване на
разрешението за строеж на всички заинтересувани лица при условията и по реда на
АПК, съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. По делото не е спорно, че заинтересованите
страни не са били надлежно уведомени за издаденото разрешение за строеж.
Узнаването за издаване на разрешение за строеж по други способи действително не
може да замести съобщението за издаването му, но доколкото за издаденото
разрешение за строеж е следвало да се уведомят заинтересованите страни
собственици в ЕС, поради тази причина за собствениците не е започнал да тече
14-дневен срок за обжалване и подадената срещу него жалба на 04.04.2022 г. не е
просрочена. Разрешението не е влязло в сила, независимо от посочената в същото
дата.
Пак в тази
връзка следва да се посочи, че за издаденото разрешение за строеж не са
уведомени органите на ДНСК по реда на чл.156 ал.1, вр. чл.149 ал.5 от ЗУТ. Също
така следва да се посочи, че възможността за служебна проверка на разрешението
за строеж от органите на ДНСК по реда на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, не изключва
правото на отзив, тъй като между двете производства няма връзка, а след
отмяната на чл. 216 от ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.) разрешенията за строеж подлежат
на директно обжалване пред съда, като на такова директно обжалване пред съда
подлежи и акта, с който се отменя или оттегля разрешението за строеж.
В изложения
смисъл е неотносимо позоваването в жалбата на неактуална съдебната практика и
постановени решения преди отмяната на чл. 216 от ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.). В
тази връзка следва се посочи, че в случай, че не са били налице основания за
оттегляне на издаденото разрешение жалбата би била надлежно изпратена по
компетентност на Административния съд за разглеждане и произнасяне по
оспорването на издаденото от гл. архитект на община Варна разрешение с
формулирано искане за прогласяване на неговата нищожност, в евентуалност
отмяната му по подробно релевираните в тази насока съображения за
незаконосъобразност. Поради горното, аргументите в обратната посока изложени в
жалбата от жалбоподотеля Г.С. са неоснователни, неподкрепени с доказателства и
нямащи опора в действащата нормативна уредба. В настоящия случай етажните
собственици не са били уведомени, издаденото разрешение не е било съобщено на
заинтересованите страни, за каквито в случая следва да се считат всички
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор
№10135.1507.808.1. Не са уведомени и органите на ДНСК по реда на чл.156 ал.1
вр. чл.149 ал.5 от ЗУТ.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила при постановяване на оспорения акт, които да послужат за отмяна на акта
в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед не страда от отменителни основания посочени в чл. 146, т. 4 от АПК.
По делото не е
налице спор, а и видно от приобщените по делото доказателства се установява, че
ПИ с идентификатор 10135.1507.808 по КК на гр. Варна, идентичен с УПИ IV-15, кв.58, 8- ми м.р. по плана на гр. Варна
с адм. адрес ул. „Цар Калоян" №12, гр. Варна е съсобствен. В УПИ IV-15, кв.58, 8-ми м.р. на гр. Варна са
одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж
№0-112/17.06.2005г. на гл. архитект на Район "Одесос", община Варна
за жилищна сграда, в която са предвидени за изграждане гаражи, ателиета, жилища
и на етаж 6 складове. С Удостоверение №0-65/31.05.2007г. на Гл. архитект на
Район "Одесос"-Община Варна е въведен в експлоатация строеж: жилищна
сграда със 7 жилища, 2 ателиета, 1 склад на шести етаж и 5 гаража. Строежът е
четвърта категория. Сградата е в режим на етажна собственост. Сградата попада
на територията на архитектурен и археологически резерват „Одесос-Варна" -
Археологически парк „Римски терми" - паметник на културата с национално значение.
Със заповед
№187/03.11.2020г. на кмета на район "Одесос", община Варна на
собственика възложител-жалбоподателя Г.С. е разпоредено премахване на извършен
незаконен строеж: „преустройство и промяна предназначение на складово помещение
№2, с обособяване на перално помещение и санитарен възел (баня и тоалет) и
извеждане на водопроводна тръба на покрива на сградата", разположен в
обект с функционално предназначение „склад" с идентификатор
№10135.1507.808.1.10 по КК на гр. Варна. След извършена проверка на
25.01.2021г. е установено, че нарушителят доброволно е изпълнил горепосочената
заповед, за което е съставен и констативен протокол и с писмо от 22.02.2021 г.
е уведомен за това.
От приложените
доказателства се установява също, че не е предвидено с одобрения за ет.6
„склад" инвестиционен проект част „екзекутив" изграждане на санитарен
възел - баня, тоалет, незаконно изградените на място такива са премахнати. Не
са одобрявани инвестиционни проекти за изграждането на санитарен възел - баня,
тоалет, кухня.
С одобрения за
ет.6 „склад" инвестиционен проект част „екзекутив" не е предвидено
изграждането на кухненска част. Не са одобрявани инвестиционни проекти за
обособяването на такова помещение или част.
Съгласно чл.40
ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани- тоалетни.
Липсата на санитарен възел изключва възможността разглеждания склад да се
приеме за самостоятелно жилище. Същото е относимо и за изискуемите кухня или
кухненски бокс.
В изложения
смисъл издаденото разрешение не би могло да породи правно действие, тъй като е
недопустимо съществуването на обект с функционално предназначение „жилище"
без санитарен възел - баня и тоалет и кухненска част и правилно гл. архитект е
констатирал горните факти и е оттеглил издаденото от него разрешение.
За извършване
промяна предназначение на обект с функционално предназначение „склад" в
„жилище", за да се промени съществуващото функционално предназначение
„склад" е необходимо в конкретния случай извършване на преустройство за
обособяване на нови помещения, както и изграждане и прокарване нови инсталации
през обща част, както и свързването им с вътрешни инсталации с общи мрежи и
съоръжения общи части по см. на 38 от ЗС. Недопустимо е съществуването на обект
с функционално предназначение „жилище" без санитарен възел, както и съществуването
на такъв обект без преустройство за обособяването им, както и такова с цел
обособяване на кухненска част с прилежащи Ел., ВиК, ОВ връзки, в каквато насока
и са и изложените от ответника мотиви.
Приложената към
искането за издаване на разрешение нот. заверена декларация с per.№9598 от 28.07.2021г. на основание чл.147а от ЗУТ,
от възложителя Г.Н.С., настоящ жалбоподател, с която декларира, че в
самостоятелен обект с идентификатор №10135.1507.808.1.10 няма да бъдат
извършвани строителни и монтажни дейности, по същество съдържа напълно
неизпълнимо волеизявление и е приложена вероятно с цел прикриване на
обективното състояние на място и издаване на положителен за него акт.
Приложените в
тази връзка към заявлението от жалбоподателя становища от специалисти, не
съответстват на действителното положение нито на място, нито на одобрените за
сградата строителни книжа, не са съобразени и с влезлите в сила откази за
одобряване на инвестиционни проекти, също приобщени към доказателствата по делото,
нито с предхождащи констатации за доброволно премахване на незаконен строеж от
07.04.2020г. и доброволно изпълнение на влязла в сила заповед №187/03.11.2020г.
на кмета на район „Одесос", община Варна.
Съгласно чл.147а
от ЗУТ промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в
сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване
на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината,
при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават
правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища
от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени
с нормативен акт за новото предназначение.
В конкретния
случай се установява, че изискванията на разпоредбата на чл.38 от ЗУТ не са
спазени. Издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по
законосъобразност, изхождайки от разпоредбата чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. В случая,
от приложените доказателства се установява, че разрешението е в противоречие с
предвижданията на действащия Подробен устройствен план, при липсата на
съгласуване с Министерство на културата, а сградата попада в територията на
архитектурен и археологически резерват „Одесос-Варна"-Археологически парк
„Римски терми"-паметник на културата с „национално значение", не са
одобрявани строителни книжа за преустройство и за обособяване на нови
помещения, както и изграждане и прекарване нови инсталации през обща част,
както и свързването им с вътрешни инсталации с общи мрежи и съоръжения общи
части по см. на 38 от ЗС с цел изграждане на санитарни помещения, кухненска
част и обособяване на складовете в съответствие с нормативните актове за новото
предназначение- жилище.
Незаконно
изгражданите строежи в обекта, вкл. водопроводни и канализационни тръби и техни
отклонения са премахнати от жалбоподателя. За да се промени предназначението на
„склад" в „жилище" последното следва да отговаря на правилата на
нормативите за жилище, императивно предвиждащи в същото баня и тоалет, кухненски
помещение и др. по арг. от чл.108 ал.2 т.2 б."а" и "б" от
Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Следователно, при издаване на
разрешението е следвало да се съобразят тези правила, което не е сторено и
правилно издадено разрешение е оттеглено от издателя - гл.архитект на община
Варна.
От приложените
по делото доказателства се установява, че издаденото разрешение
№10/20.10.2021г. е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план одобрен за УПИ IV-15, кв.58, 8-ми м.р.
ПУП-ПЗ и РУП със заповед №Г- 17530.08.2004г. на зам.кмета на община Варна. В
тази насока са и констатациите в приложените по делото влезли в сила
административни актове, обективирани в писмо с рег.№АУ1053480Д__0010Д от
16.11.2018г. и рег.№АУ0103980Д__0010Д от 12.02.2021г. на
район"Одесос", община Варна.
В конкретния
случай се установи, че с издаването на разрешение №10/20.09.2021г. изискванията
на разпоредбата на чл.38 от ЗУТ не са спазени, нарушават се правилата и
нормативите за застрояване - действащ за имота ПУП-ПЗ и РУП одобрен със заповед
№Г-17530.08.2004г. на зам.кмета на община Варна, нарушена е разпоредбата на
чл.83 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство, чл.40, ал.1 ЗУТ, чл.108 ал.2
т.2 б."а" и "б" от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
поради което издадената заповед, с която е оттеглено така издаденото разрешение
е съобразена с материално-правните разпоредби.
В изложения
смисъл в съответствие с материалния закон гл.архитект след като е бил сезиран с
редовна жалба от заинтересовани лица е оттеглил акта в законово установения
срок, като е приел, че е незаконосъобразен и правно недопустим.
От приложената
по делото адм.преписка се установява, че обективно жалбоподателят Г.С. е знаел
за предвижданията на действащия за имота ПУП, видно и от приложените по делото
протоколи от проведени общи събрания на ЕС по реда на ЗУЕС, за постановените
откази за издаване на разрешение за строеж за промяна на предназначението,
предписание и заповед за премахване на незаконно строителство, доброволното им
изпълнение. В тази връзка са изцяло неоснователни възраженията в жалбата в
частта за неспазване от гл.архитект на принципа на истинност в адм.
производство, както и за несъобразяване с действителните факти от значение за
случая.
Следва да бъдат
споделени изложените от ответника съображения изложени в писмен отговор и
становище по делото, че оспореният акт е издаден при спазване на принципа
залегнал в чл.7 от АПК и се основава на действителните факти от значение за
случая, като истинността на фактите е установена по реда и със средствата,
предвидени в АПК-изискване на всички относими за случая писмени доказателства.
Преди произнасянето адм. орган е спазил принципа, залегнал и в чл.9 ал.2 от АПК
като е събрал всички относими и необходими доказателства. В случая в
съответствие с разпоредбата на чл. 35 АПК отзива е постановен след като са се
изяснили фактите и обстоятелствата от значение по случая, като са положени
всички усилия да бъдат събрани всички доказателства и въз основа на тях е
направен извод за нарушените правни норми, регламентирани в ЗУТ. Следва да
бъдат споделени и изложените аргументи от ответната страна, че установените
незаконни строежи в склада и обективираното на 09.02.2022г. в Констативен
протокол от същата дата, поредно изграждане и свързване на нови водопроводни
отклонения, посочени от жалбоподателя Г.С. като „тестване на канализационната
система" при поредната проверка след течове в ателие №2 собственост на заинт.страна
„Миротекс" ЕООД и апартамент №9 собственост на заинт. страна Д.Н.,
избиване на отвори във външна ограждаща стена - обща част явства явно
незачитане на каквито и да е правила и законови нормативи от жалбоподателя,
прикриване на липсата на одобрени за този обект строителни книжа съответстващи
на предназначението му и грубо погазване и незачитане на правилата и
нормативите регламентиращи строителния процес и правото на собственост.
Превратно е
тълкуването от жалбоподателя и на разпоредбата на чл.13 от АПК доколкото
процесния акт е издаден именно поради прикриване на обективните факти и
представяне на документи, несъответстващи на одобрените строителни книжа от
жалбоподателя. Невярно е и твърдението, че не се извършвани на място СМР, което
е видно от приложените с преписката протоколи от извършени проверки от длъжностните
лица, осъществяващи контрол по строителството последно с избит отвор във външна
ограждаща стена на сградата-източна фасада установено с приложения по делото Констативен
протокол от 21.03.2022г. от длъжностни лица осъществяващи контрол по
строителството, с цел обособяване на кухня.
Анализът на
доказателствата приобщени по делото налага изводът за законосъобразност на
оспорения административен акт.
С издаването на атакуваната заповед е спазена и целта на закона - защита на обществения интерес, чрез осигуряване съществуването и експлоатацията на сгради, отговарящи на изискванията на правилата и нормативите по устройство на територията. Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване на интереса, който е установен в закона и процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по чл.146 т.5 от АПК.
В този смисъл като законосъобразна,
в съответствие с материалния закон, адм. производствените правила и в
съответствие с целта на закона е издадената
заповед на гл. архитект на община Варна,
поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора е
основателна претенцията на процесуалния представител на гл. архитект на община Варна
за присъждане на направените по делото разноски за юрк.възнаграждение. В
съдебното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, изготвил
писмен отговор, поради което в полза на община Варна на основание чл. 143, ал. 3
от АПК следва да се присъдят разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100
лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП и ТР № 313.05.2010 г. по т.д. № 5/ 2009 г. на ОС
на ВАС.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр.с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.С. ЕГН **********
***, чрез адв. д-во „Павлова и Йовчева“ и адв. Р.И. *** със съдебен адрес:***,
кантора № 6 против Заповед №176/ 08.04.2022 г. на гл. архитект на община Варна
– арх. Виктор Бузев, с което е оттеглено Разрешение за промяна на
предназначението № 10/20.09.2021 г. на гл. архитект на община Варна, с което е
разрешено на жалбоподателя да извърши на основание чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ
промяна на предназначението на самостоятелен обект с идент. №
10135.1507.808.1.10 от „склад“ в „жилище“, находящ се в сграда с идент. №
10135.1507.808.1 в ПИ № 10135.1507.808, представляващ УПИ № IV-15, кв. 58,
8-ми м.р., с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“№ 12, ет. 6, ап. 10.
ОСЪЖДА Г.Н.С. ЕГН ********** *** да заплати на община Варна направените по
делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: