Р Е Ш Е Н И Е №
1969
20.05.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11732/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против М.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона
за задълженията и договорите.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422
от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е
единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на П.. По силата на договор при общи условия между него
и ответника, доставил на последния топлинна енергия на стойност 466.43 лева - главница , начислена за доставена в периода от
01.05.2016г до 30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия, която останала незаплатена в уговорените между
страните срокове. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение под № 1347, издадена по ч. гр. дело
№2119/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив и в тази заповед било заповядано за плащане и обезщетение за забава
в размер на 45,74 лв. за периода от 02.07.2016 год. – 06.02.2018 год., както и
75 лв. разноски по делото. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, и се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника това вземане като реално
изпълнение по договора между страните.
Ответникът е депозирал
отговор, чрез назначения си особен представител. Искът се оспорва с мотива, че
не е доказано качеството на ответника, собственик, наемател или ползвател на
процесния имот, спори се да има договор между страните, възразява, че
претенцията на ищеца се базира на изходящи от същия частни документи, не е ясно
потребеното количество, няма данни задълженията да са предявени на Г. за
плащане. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава
заключение , че в жилищния блок на процесния адрес е ползвана за исковия период
топлоенергия за отопление от действаща абонатна станция. Битова гореща вода е доставяна
само за месец юли 2017г а за периода от май до септември същата година няма доставена под каквато и да било
форма топлоенергия. Има пет броя присъединени
към инсталацията отоплителни тела , вкл. щранг – лири. За периода са разпределени 5.088600 МВтЧ
топлинна енергия общо, от които 2.352480 МВтЧ - доставена чрез сградната инсталация, като е
спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 / 06.04.2007г, при отопляем обем на жилището от 233 м3, и 0.4439
МВтЧ - за битова гореща вода. Останалото
количество е топлоенергията , разпределена дялово като отделена от сградната инсталация.
Според вещото лице по проведената счетоводна
експертиза, неплатените задължения на ответника за доставена топлоенергия
възлизат на 466.43 лева – главница, и
обезщетение за забавата в размер на 45.74 лева, начислено за периода от 02.07.2016г.
до 06.02.2018г.
По същество:
Според
чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Спорно е
било , но се установява от приложеното
копие от *** ( л. 81 от делото ) , че ответника
е собственик на жилището в П.,***. Следователно същият притежава качеството на
битов потребител на топлинната енергия до обекта му. Или, между страните има договор при общи условия за
доставка на топлоенергия, по силата на който ответникът дължи плащане на
доставеното, вкл., т. нар . такса „
сградна инсталация„ начислявана за отделената в негов имот от тръбите на общата
инсталация енергия . По отношение на реалната доставка , съдът кредитира в
цялост заключението на ВЛ Ш., от което това обстоятелство личи. Съдът приема за годни доказателства и приложените от ищцовото дружество справки, макар
те са изходящи от страна частни документи. Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия, които са били в
сила към началната и крайната дати на доставките , ответника е длъжен да заплаща всички задължения,
свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия,
освен главницата, при неплащане в срок
на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Каза
се, съдът кредитира заключението на ВЛ и доколкото имота е топлоснабден от
действаща абонатна станция, то няма как да се сподели възражението на
ответника за неизпълнен от ищеца договор – това за липса на доставена
топлоенергия. След като е спазена методика към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007г ( приложение първо
към същата ), то не може също така да се приеме , че размера на иска е
неправилно определен, нещо ,което заключението на ВЛ по счетоводната експертиза
отрича. А съдът кредитира и това заключение като обективно и компетентно
изготвено.
Исковете са основателни.
Разноските се възлагат в тежест на ответника
предвид изхода на спора, по списък на л. 87 от делото.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на М.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1347 по
частното гр. дело № 2119/2018 год. по
описа на РС Пловдив: 466.43 лева - главница , начислена за доставена в периода
от 01.05.2016г до 30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия, обезщетение
за забава в размер на 45.74 лв. за периода от 02.07.2016 година – 06.02.2018
година, и
законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 07.02.2018г до окончателното изплащане на вземането .
Осъжда М.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 555 лева разноски по
делото, включително заповедното производство под № 2119/2018 год. по описа на
РС Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ