Решение по дело №3953/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                                   Калина Станчева

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 3953 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20235057 от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 81614/2018 г. на Софийски районен съд, 167 състав, са отхвърлени предявените от Я.Г.П., с ЕГН **********, срещу З.Г.К., с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. с чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че З.Г.К. дължи на Я.Г.П. сумата от 81,86 лв., представляваща 1/2 част от дължимите суми за данъци на наследодателите на страните, заплатени от ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 10.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 15,80 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.09.2013 г. до 05.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 59276/2018 г. по описа на СРС, 70 състав.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - Я.Г.П., действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд  в нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗС е решил делото, тъй като са доказани всички за уважаването на предявения иск срещу другия съсобтвеник З.Г.К.. На следващо място се заявява, че необосновано районният съд е съобразил обстоятелството, че от ответницата е извършено по – късно плащане на дължимия данък, което не е основателна причина да отхвърли главния иск. Излагат се подробни съображения за основателност на исковите претенции, включително за добросъвестност на ищеца. Моли се решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло уважени и да се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по въззивната жалба - З.Г.К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на въззиваемия.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приложимото право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност на решението.

Не се установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно е между страните, че на 05.09.2013 г. ищецът е заплатили цялото останало непогасено задължение за местни данъци и такси към община Стара Загора в общ размер на 148,72 лв., останалите след смъртта на родителите на страните по делото (брат и сестра) за наследени от тях недвижимите имоти. От приетите по делото доказателства (съответни платежни нареждания от З.Г.К.) несъмнено се установява, че на същата дата - 05.09.2013 г., ответницата също е заплатила, но по банков път, цялото задължение за местни данъци и такси в размер на 148,72 лв. В тази насока обосновано е прието от районния съд, че е без значение обстоятелството, че сумите са постъпили по сметка на общината на 09.09.2013 г. Плащането както от ищеца, така и от ответницата на цялото задължение е довело до надвнасяне по процесната партида № **********-001 на сумата в размер на 148,72 лв. Поради обстоятелството, че ответницата е доказала по категоричен начин, не само, че е заплатила задълженията за местни данъци и такси за процесиите имоти съобразно припадащата й се идеална част, а и че е надвнесла парична сума над припадащата й се част, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Логично и законосъобразно неоснователността на главния иск е довела до неоснователност и на предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който също е отхвърлен.

В разглеждания случай районният съд е стигнал до обоснован извод, че не са доказани в съдебното производство предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а именно че ищецът е заплатил задълженията за местни данъци и такси относно съсобствените с ответницата наследствени имоти за своя сметка, като по този начин последната е обогатила и му дължи частта от сумата съответна на наследствения си дял. Правните аргументи на районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявените искове (главен и акцесорен), са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства. Ето защо настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Същите се основават на твърдения за доказаност на процесния главен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, които са безпочвени.  Следва да се посочи, че дори и да приемем, че Я.Г.П. първи по време е заплатил изцяло общото задължение, извършено след това плащане от З.Г.К. също е прието от кредитора, което означава че също е редовно плащане и изпълнение. В разглеждания случай обаче двете плащания са извършени в един и същи ден, което е безспорно доказано. И при двата случая всеки от съсобствениците може и следва да претендира възстановяване от община Стара Загора на надвнесените суми съобразно дела си от съсобствените имоти. Предявяването на процесните искове явно е израз на желание за личен реваншизъм между страните по делото, което е неморално и не следва да се толерира от съда. За по-голяма ясно следва да се подчертае, че уважаването на искът с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС предполага наличие на неоснователно обогатяване от ответника за сметка на ищеца по повод на „тежестите“ по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС, включително и плащането на публичните задължения за данъци и такси, свързани с имота. Такова в разглежданият случай е изначално изключено, след като община Стара Загора е приела и двете плащания.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК имат право на разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство във въззивното производство.

Воден от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20235057 от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 81614/2018 г. на Софийски районен съд, 167 състав.

ОСЪЖДА Я.Г.П. с ЕГН:********** да заплати на З.Г.К. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Председател:_______________________

 

Членове:

1._______________________

2.