Решение по дело №16138/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1196
Дата: 19 март 2023 г.
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Дело: 20225330116138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Пловдив, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева - Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско
дело № 20225330116138 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К. М. Т., ЕГН: **********, от град П., бул. „********“ № ****, чрез
пълномощник адв. С. П., е предявил против „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „********“ № ****, представлявано от
управителя Д. Я., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 360 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи в
производството по изп. дело № ***********г. по описа на ЧСИ ******* ***********, ведно
със законната лихва върху сумата от предявяването на иска- ********** г. до окончателното
й плащане.
В исковата молба е посочено, че срещу ищеца въз основа на запис на заповед било
образувано от страна на „Айгер инженеринг“ ООД частно гр. дело № ********* г. на ПРС,
по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изп. лист срещу ищеца.
Въз основа на тази заповед било образувано изп. дело №************г. по описа на ЧСИ
********** *******, като в срок ищецът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение. Ответникът предявил установителен иск, по който било образувано гр. дело №
*********** г. на ПРС, приключило с прекратяване на осн. чл. 233 от ГПК поради отказ от
иска. Вследствие на отказа заповедта за изпълнение и изп. лист по частно гр. дело №
************ г. на ПРС били обезсилени, а с постановление на ЧСИ ******** изп.
производство било прекратено. По същото ищецът направил разноски в размер на 360 лева
платено адв. възнаграждение на адв. П., който е поискал прекратяването на изп. дело и
1
присъждане на разноски, но такива от ЧСИ не били присъдени. Доколкото не съществувал
друг ред за възстановяване на тези разноски, направени по повод образуваното
изпълнително дело, в последствие прекратено, се предявявал настоящият иск. Претендира се
обезщетение за тези имуществени вреди- сумата от 360 лева разноски за адв.
възнаграждение по горецитираното изп. дело, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание не се явявяа, но
представя писмени становища.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв. П. е подал писмен
отговор, с който признава иска. Твърди, че на първо място исковата молба да е нередовна
поради непосочване на банкова сметка, по която може да се заплати присъдената сума.
Твърди се това да е от съществено значение за изхода на спора, тъй като искът се признава,
но поради липса на посочена сметка ответникът не е могъл да плати сумата в срока за
отговор. Прави искане за възлагане разноските на ищеца, поради следните съображения: до
получаване на исковата молба ответникът се твърди да не е знаел за направените по изп.
дело разноски и да не е имал възможност по тази причина да ги заплати, тъй като е платил
всички разноски, свързани с прекратяването. Целта била да се водят дела и да се осъжда
ответника за разноски. В тази връзка се прави възражение и за прекомерност на хонорара на
пълномощника в случай, че не се уважи искането за възлагане на разноските на ищцовата
страна. Претендира разноски за адв. възнаграждение в р-р на 600 лева за настоящото
производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа подадените писмени
становища.
С допълнителна молба ищецът представя банкова сметка и взема становище за
неоснователност на наведените в отговора възражения. Излага съображения, че с молба по
изп. дело длъжникът- ищец в настоящото, е поискал връщане на всички удържани суми,
посочил е номер на банкова сметка и е поискал присъждане на разноските за адв.
възнаграждение, които е направил в изп. производство. Поискал е връщане и плащане на
сумите по същата сметка, която представя и сега, и е посочил номера й. Сумите са били
преведени по тази сметка, без разноските, като се твърди двамата пълномощници- адв. П. и
адв. П., да са водили разговор, адв. П. да е поканил адв. П. да заплати тези суми доброволно,
а последната му казала да си заведе дело. Прави се възражение по искането на ответника за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като такова може да се постанови
само по искане на ищеца, а не служебно или по искане на ответника, като ищецът изрично
заявява, че не прави такова искане. Твърди се ищецът изрично да е поканил ответника да му
заплати сумата, като е завел делото след неговия отказ. Ето защо се твърди ответникът да е
дал повод за завеждане на делото и да дължи и разноските по същото.
Ответната страна по уточняващата молба взема становище за невярност на
твърдението да са били поканени да заплатят процесните разноски, като твърди до
получаване на препис от ИМ да не са знаели, че има направени такива и не са били
уведомявани от ЧСИ, че разноски се претендират. Прави се и възражение, че пълномощното
на адв. П. не включва получаване на парични суми или ценности, а същият е посочил
2
сметка, на която той е титуляр. След справка по изп. дело били установени неверни
твърдения на адв. П. във връзка с датата на подаване молбата по изп. дело. Оспорва се да е
бил воден посоченият разговор между пълномощниците, оспорва се ответникът да е бил
канен да заплати процесните разноски, твърди се целта на процеса е натоварване на
ответната страна с разноски, по които моли съдът да се произнесе по вътрешно убеждение.
Представя доказателства за плащане на процесните 360 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение № ******** г., постановено по гр. дело № ******** г. на ПРС, ******
с-в, е обезсилен изпълнителен лист № ********* г., издаден в полза на ответника срещу
ищеца.
С молба вх. № ********* г. взискателят (ответникът) по изпълнително дело №
*********, по описа на ЧСИ ******** ********, рег. № ****, е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, предвид обезсилването на изпълнителния лист, по който е било
образувано изпълнителното производство.
С молба вх. № ********* г. длъжникът (ищец) също е поискал прекратяване на
изпълнително дело № **********, по описа на ЧСИ ******* ********, рег. № *********,
на основание чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК- поради обезсилване на изпълнителния лист, както и
връщане на удържаните суми и вдигане на запорите.
С молба вх. № ******** г. взискателят е внесъл по банковата сметка на ЧСИ
указаните му (чрез изпратен имейл) такси (в размер на 132 лева) и разноски (от 9, 60 лева)
по изпълнението.
С уведомление изх. № ******** г. ЧСИ ****** ********, рег. № ********, е
уведомил длъжника (ищеца), че изпълнително дело № ********, е прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Видно от платежно нареждане, ответникът на *********** г. е превел по банковата
сметка на пълномощника на ищеца сумата от 360 лева, с основание- гр. дело №
*************.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени
от ищеца (като длъжник) разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство.
Доколкото липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване
на извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК
регламентира въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски
да се претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане.
В случая обаче не е необходимо да се изследва въпросът за наличие на елементите на
фактическия състав на тази деликтна отговорност, както и да се излагат съображения за
3
основателността на иска, доколкото ответникът с отговора не оспорва обстоятелството, че
той дължи на ищеца направените от него разноски в прекратения изпълнителен процес.
Нещо повече, в хода на настоящото дело търсената с исковата молба сума е била платена на
пълномощника на ищеца, който също признава плащането и оттук претенцията следва да
бъде отхвърлена с решението на съда, защото ищецът е напълно удовлетворен и не е
допустимо да се осъжда да заплаща вече доброволно платена сума.
Спорен е въпросът само за разноските в настоящия процес- дали те трябва да се
възложат на някоя от страните, и ако, да- на кого. Принципно, разноските следват изхода от
спора- общата хипотеза на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК, като те се присъждат в полза на страната,
която е спечелила делото. В настоящия случай искът следва да се отхвърли, тъй като
претенцията, която към момента на образуване на делото е била напълно основателна, вече е
била погасена чрез извършено в хода на процеса плащане. Затова тук трябва да се изследва
въпросът дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му, защото няма
спор, че с отговора искът веднага е признат и е следвало доброволно плащане. Хипотезата
на чл. 78 ал. 2 от ГПК е именно такава- разноски не се възлагат на ответника, а на ищеца,
ако ответникът веднага признае иска и не е дал повод за завеждането му.
В хода на делото ищецът не доказва нито обстоятелството, че е направил разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнението, нито пък в какъв размер са те, още по- малко
установява, че ответникът е знаел за това или, че е бил поканен да ги плати, но е отказал.
Ищецът сам е посочил, че не иска прилагане на изпълнителното дело, от което да е видно
има ли там длъжникът направени в изпълнението разноски за адвокат и на колко възлизат
те. Не се представя договор за правна защита, нито пък документ за платени такива
разноски. Доколкото ответникът обаче ги е погасил доброволно, този въпрос е без значение,
но той е относим към липсата на доказателства, които следва да ангажира ищеца, за да
докаже твърденията си.
На второ място, не се представят и доказателства за това длъжникът да е поискал
пред ЧСИ в изпълнителното дело тези разноски, за да е било обективно възможно това
обстоятелство да стане достояние до взискателя и той да е уведомен, че има подобна
претенция. Единствено се представят (и то не от ищеца, а от ответника) две молби по
изпълнителното дело- първата на взискателя с искане за прекратяване на делото поради
обезсилване на изпълнителния лист и втората на длъжника- със същото искане, но
входирана един ден по- късно, като в нея обаче не се съдържа искане за заплащане на
разноските по изпълнението, а само за връщане на събраните принудително суми. Това
показва само, че инициативата за прекратяване е била на взискателя, а не на длъжника,
който с молбата си за това прекратяване не е поискал присъждане на разноски.
На трето място, недоказано остава твърдението за разговор между пълномощниците
на страните във връзка с разноските по изпълнението, защото с допълнителното становище
на ответника се оспорва обстоятелството за подобен разговор, а в тежест на страната, навела
съответното твърдение, е да го докаже и след като ищецът не ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си, тя остава недоказана, независимо дали такова е действителното
4
фактическо положение.
След като няма (или по- точно ищецът не представя) доказателства за това, че е
обективирал устно или писмено пред ЧСИ или пред взискателя (негов представител)
претенцията си за заплащане на направени разноски по изпълнението, не може да се приеме,
че дори и такива да са дължими и да му се следват, то взискателят знае за тях (че са
направени и в какъв размер точно) и, че следва да му ги плати. Така действително първият
възможен момент, в който той обективно би могъл да разбере за искането на длъжника, е
заведеното дело, като исковата молба тук има характер на покана за изпълнение. След
представяне на надлежна банкова сметка от ищеца (в случая- на пълномощника му), сумата
веднага е била преведена по същата. Макар и плащането да е след прекратяване на
изпълнителното дело, не може да се приеме, че ответникът е дал повод за образуване на
настоящото производство, защото от събраните по делото данни не се установява той по-
рано да е знаел, че дължи точно това, което се претендира с исковата молба. Не се доказва
негово неправомерно поведение, което да е предизвикало процеса, защото ищецът не
ангажира подобни доказателства, а без тях ответникът се явява добросъвестен и като такъв
не може да търпи санкцията, свързана със заплащане на разноските по настоящото дело.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че веднага (още на следващия ден)
след като е бил уведомен по електронната поща от деловодителя на ЧСИ, взискателят е
превел по сметка на съдебния изпълнител поисканите му такси и разноски по изпълнението,
като в писмото няма информация за изискуеми разноски към длъжника, за които кредиторът
да е знаел, че са направени и да не ги е платил. Още повече, че твърдението на ищеца е, че
именно с искането за прекратяване тези разноски са поискани, но тази му молба е подадена
един ден по- късно от същото искане на взискателя, т.е. отново обективно липсва знание за
дължимостта на разноските в изпълнението към онзи момент. Без да е и приложено самото
дело, от което да се установи дали в последствие взискателят е имал възможността да
провери за направеното искане, не могат да се правят изводи във вреда на тази страна.
При това положение, разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца.
Направените такива от него за внесена държавна такса и за определяне на адвокатско
възнаграждение на пълномощника му по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК си остават за сметка на
страната, без да се възлагат на другата. Съответно- разноските на ответника пък следва да се
поемат от ищеца. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът
е заплатил по банков път, за което е приложено и съответното платежно, сумата от 600 лева,
по отношение на която не е направено възражение за прекомерност. Така тази сума следва
да се възложи на ищеца, като последица на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Т., ЕГН: **********, от град П., бул. „*********“
№ ****, против „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от управителя Д. Я.,
иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева),
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи в
производството по изп. дело № ******* по описа на ЧСИ ******* ********, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска- *******г. до окончателното й
плащане, като ПОГАСЕН поради плащане, извършено в хода на делото.

ОСЪЖДА К. М. Т., ЕГН: **********, от град П., бул. „*********“ № ****, да
заплати на „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от управителя Д. Я., разноските по
делото в размер на сумата от 600 лева (шестстотин лева)- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6