Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Варна, 27.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

         като разгледа докладваното от съдия Петкова

въззивно гражданско дело № 391 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по депозирана от „АИППМДП –Д-р Пресиян Кръстев“ ЕООД, действащ в качеството си на купувач по публична продан по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 24.01.2017г., срещу отказа на ЧСИ, рег. № 711, по изп. д. № 20117110400718, за който жалбоподателят е бил уведомен на 30.11.2018г., за извършване на въвод във владение на недвижимия имот. Сочи се, че неоснователно е отложен насрочения въвод, което по съществото си представлява отказ да бъде извършен такъв. Сочи, че спирането на изпълнителното производство не рефлектира върху следващия публичната продан въвод. Твърди, че са налице предпоставките за това. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде задължен последния да извърши въвод във владение на придобития по влязло в сила Постановление за възлагане недвижим имот.

В срока по чл.436 ГПК е депозиран отговор на жалбата от длъжника „Енеа“ ЕАД, чрез назначения му синдик, който я оспорва. Излага твърдения за недопустимостта й, в евентуалност за неоснователността й.

Депозирано е и възражение от трето лице- „Никер Транспорт“ ЕООД, което претендира самостоятелни права върху процесния имот.

ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.

 

Като съобрази постъпилата жалба, съдът намира следното по нейната допустимост:

 

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД , въз основа на издаден изпълнителен лист срещу „Енеа“ АД, „Енеус 7“ ООД , Т.П.Н. и К.П.М.. С разпореждането от 06.10.2011г. ЧСИ е наложил възбрана  върху недвижими имоти, собственост на длъжниците: „ЕНЕА“ АД, Т.П.Н. и К.П.М., запор върху банковите им сметки , налични в посочените банки, и запор върху дяловете в търговските дружества, притежавани от длъжника К.П.М.. Изпълнението е насочено върху имот- дворно място и построена в него масивна триетажна сграда, представляващи ид.№10135.3511.593 и ид.№10135.3511.593.1, с учредена договорна ипотека в полза на Банката- взискател по представените нотариални актове /том I, с.26-40/. След връчване на поканите за доброволно изпълнение са предприети подготвителни действия  за извършване на публичната продан. Публичната продан е приключила с постановление за възлагане, в законна сила от 24.01.2017г., вписано в Агенция по вписванията вх.рег.№ 37248 22.02.2017г., по което като купувач се легитимира „ АИППМПДМ Д-р Пресиян Кръстев“ ЕООД. По искане на последния са насрочвани неколкократно въводи в имота, но същите не са реализирани. Действието, което се обжалва, е отлагането на въвода, насрочен за 27.11.2018г.

От приложената преписка по изпълнителното дело се установява, че с протокол от 27.11.2018г. ЧСИ Даниела Янкова е отложила насроченото принудително изпълнение- въвод във владение на имота. Като основание е посочено представеното определение на ОС Стара Загора, с което е спряно изпълнението по изпълнителното дело. Отлагането не е за определен срок. Впоследствие, по искане на жалбаподателя за насрочване на нова дата за въвод, ЧСИ е постановил, че ще се произнесе след произнасяне по частната жалба, депозирана от Кръстев срещу определението за спиране. Постановление, с което да е отказано извършването на въвод във владение липсва. На практика, не е налице акт, който да подлежи на обжалване. Жалбата е недопустима.

Дори и да се приеме, че непроизнасянето по искането на жалбоподателя за определяне на нова дата за въвод по същество представлява отказ на ЧСИ да извърши въвод, съставът намира следното:

Съобразно нормата на чл. 498, ал. 2 от ГПК въводът може да бъде извършен срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, включително и срещу собственика му, ако той не е упражнил правата си по чл. 435 или по чл. 439, или по чл. 440 от ГПК. Срещу този въвод собственикът може да се брани само с иск за собственост, вкл. и с иска по чл. 440 от ГПК. Подобно ограничение на средствата за защита на държателя на имота, предмет на публичната продан, обаче, не означава, че извършването на въвода по чл. 498 от ГПК е задължителен елемент от изпълнителното производство. Този въвод се извършва само в случаите, когато има нужда от него. Той представлява изпълнение на влязлото в сила постановление за възлагане /което безспорно е пряко изпълнително основание/, но не е обособен в самостоятелно производство, което да е различно от това, по което е извършена публичната продан. Този въвод е завършващият етап от публичната продан и е част от нея и именно поради това купувачът на имота не придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, а има такова на трето лице, участник в проданта.

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от процесуалния закон. Ако в последния не е предвидено такова право на обжалване, то следва да се приеме, че конкретното действие/бездействие на СИ или е от категорията на необжалваемите изобщо или може да се обжалва само от определени правни субекти. Нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК е посочила обжалваемост на отказите на СИ да извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран е единствено взискателят, а не и третите лица. Това е процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по пътя на обжалването на действието. Отделно пък, третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в случаите посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. И двете разпоредби предоставят правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, на лица, които се намират във владение на вещите или имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение, докато въззивникът в случая не е в такова фактическо положение. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство, поради което и купувачът по публичната продан не разполага с процесуалната възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши въвода във владение по чл. 498 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съставът приема, че жалбата е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана от „АИППМДП –Д-р Пресиян Кръстев“ ЕООД, действащ в качеството си на купувач по публична продан по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 24.01.2017г., срещу отказ на ЧСИ, рег. № 711, по изп. д. № 20117110400718, за извършване на въвод във владение на недвижим имот.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред ВАпС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                            2.