Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2735 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът М. ***И. е предявил срещу ***иск за заплащане
сумата от 915,20 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 01.04.2019г.- 01.07.2020г., на осн. чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че за периода 01.04.2019г.- 01.07.2020г. е полагал труд по служебно
правоотношение с ответника на ***в ***Твърди, че осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от
22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа
при сумарно изчисляване на работното време. Излага, че на основание
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че
в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г.) и Наредба №8121з-36 / 07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, като в тях липсвало изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период - 01.04.2019г.- 01.07.2020г., е положил 800 часа нощен труд. Твърди, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния
случай, за процесния период е положил общо 800 часа
нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143, което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8 лв., следователно за посочения труд му се дължи
сумата от 915,20лв. Счита, че за забавеното му плащане се дължала и мораторна лихва в размер на 150лв.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск и моли съда да го отхвърли.
В о.с.з.
на 06.10.2020г. е допуснато изменение на цената на исковите претенции, като
иска за главница се счита предявен за сумата от 905,74лв., а иска за мораторна лихва за сумата от 39,80лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :
По делото не е
спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2020г.
ищецът е работил на ***в ******.
Страните не спорят,
а и от приложените от ответника писмени доказателства – протоколи - се
установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта (за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Ответникът не оспорва, видно от отразеното в таблица
в писмения му отговор (на л.19-л.20 от делото), че отработените от ищеца часове
нощен труд за процесния само се изчисляват на 760. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143
се получават общо 869часа. Разликата от 109часа безспорно не е платена, като също
така е безспорно, че възнаграждението за същите възлиза на 905,74лв.
Страните не спорят и относно размера на мораторната лихва, посочена в отговора на ответника, която
се изчислява на 39,80лв.
Претенцията на ищеца намира правно основание в
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка основателността й, съдът
намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение № 6136 от
23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение №
16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на
ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от
министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от
министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в
трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На
02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е отменена с
Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. №
11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.
д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020
г.. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136,
ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е
и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо
че лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на
един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството
нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите сочени по-горе
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
При липсата на спор между страните относно фактите и
изложените от съда правни изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.04.2019г. – 01.07.2020г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът за главница следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер от 905,74лв. за посочения период от време.
По отношение на предявения иск с
правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна следното:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. Между страните не е налице спор относно размера на мораторната лихва, а спора е по принцип за дължимостта на главницата и на акцесорното
вземане за лихва. При приетото от съда за дължимост
на главницата и за изпадане на ответника в забава за плащането й, и при липсата
на спор за размера на законната лихва за периодите от падежа на главното
задължение до датата на предявяване на иска, съдът намира, че разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло основателна и доказана
и следва да бъде уважена като такава.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от
исковите претенции.
Ответникът е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е
предявен един оценяем иск с цена на иска 2408,42 лв.
С оглед цената на предявения иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер адвокатското
възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 398,59 лева.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което съдът
приема за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът
счита, че същото следва да бъде намалено до размер от 400 лв., който
съответства на сложността на делото. Направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ /400+140 лв./ са дължими съобразно
уважената част на претенцията, а именно до размера на сумата от 460,70 лева.
С оглед изхода на спора на адв.В.П., която е осъществила безплатна правна
помощ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер по
Наредба №1/2004г.
С оглед броя на
исковете и цената на всеки от тях, възнаграждението се определя в размер на
300лв. по иска за главница по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата и
300лв. по иска за лихва по същото правило и при съобразяване нормата на чл.2,
ал.5 от Наредбата или общо 600лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 50 лв.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“, с адрес ***, да заплати на М. ***И. с ЕГН **********,***,
следните суми:
-сумата от 905,74 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.04.2019 год. до 01.07.2020 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 01.07.2020г. год., до окончателното
изплащане на сумата, и
-сумата
от 39,80лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.П. ***, ст.217, като процесуален представител на М.И. ***, сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“, с адрес ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :