Решение по дело №737/2008 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 98
Дата: 1 юли 2010 г. (в сила от 27 април 2011 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20084150100737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 98

гр. Свищов, 01.07.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 02.06.2010 година в състав :

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : М. СПАСОВА

 

при секретаря А. Е., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 737/ 2008г. по описа на съда,  за да се произнесе, взема предвид:

 

                        Иск за разпределение на ползване на обща вещ с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

 

                        Ищецът М.М.Б. твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 363 кв. м., съставляващо поземлен имот (ПИ) ****, урегулиран в ********-*** с площ на УПИ *** кв. м., в кв. **** по подробния устройствен план на гр. Свищов, ул. *************** № ***, с неприложена улична регулация, при граници : улица, УПИ ****-**** и УПИ ****-****. Посочва, че притежава 125/ 360 идеални части от гореописаното дворно място, ответницата М. – 125/ 360 идеални части и ответника В. – 110/ 360 идеални части. Заявява, че не са в състояние доброволно да разпределят правото на ползване върху имота. Посочва, че никоя от страните не притежава повече от половината дворното място и не е в състояние да определи начина на ползването му. Моли съда да разпредели ползването на съсобственото дворно място съобразно правата на страните и при съобразяване с разположението на жилищните сгради, които са индивидуална собственост на страните.

                        В съдебно заседание предявеният иск се поддържа. Ищецът чрез процесуалния си представител адвокат М. К. от АК – В. Търново взема становище съдът да разпредели ползването съобразно вариант първи от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

                        Ответницата П.М.М. в дадения от съда срок не е представила отговор по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание на 02.06.2010г. изразява становище съдът да разпредели ползването съобразно вариант първи от приетото заключение на допълнителната съдебно-техническа експертиза.

                        Ответникът Р.Д.В. в отговор по чл. 131 от ГПК твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр. дело № 350/ 1971г. по описа на Свищовския районен съд ползването на процесния имот е разпределено и ищецът няма правен интерес от предявяване на нов иск.

           В съдебно заседание на 02.06.2010г. процесуалния представител адвокат Е. от АК – В. Търново взема становище, предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като недвижимият имот е със статут на обща вещ и следва да бъде ползван от всички страни по делото. В представените писмени бележки твърди, че разпределението на ползването не може да се извърши, поради което искът следва да се отхвърли. Заявява, че би било правилно да се възприеме досегашното разпределение на ползването, тъй като за много дълъг период от време то не е създавало проблеми на собствениците. От друга страна посочва, че следва да се възприеме втори вариант на заключението на вещото лице, в който са взети предвид всички налични постройки в имота.

                        Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

                        Въз основа на покупко-продажба, оформена с нотариален акт № **, том **, рег. № *****, нотариално дело № ***/ ***г. на нотариус № ** И. А. ищецът е придобил 250/ 360 идеални части от процесното дворно място, заедно с жилищна сграда, намираща се в северната му част, с обща застроена площ от 57 кв. м.

                       С  договор за дарение по нотариален акт № ***, том ** рег. № ****, дело № ***/ ****г. на нотариус № *** Л. А. ищецът е подарил на първата ответница 125/ 360 идеални части от процесното дворно място.

           Въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 128, том І, дело № 310/ 1984г. на Свищовски районен съд вторият ответник е придобил 110/ 360 от процесното дворно място и реално жилищна сграда (южна) от 42 кв. м. и пристройка към нея от 25 кв. м.

            С решение № 208/ 19.08.1971г. по гражданско дело № 350/ 1971г. на Свищовски районен съд е разпределено ползването на съсобствен недвижим имот пл. № 3599, кв. 83 по плана на гр. Свищов между М.С.С. и М.И.В.от една страна и А.Я. Ц. от друга страна съгласно пролжената скица на вещото лице от 10.08.1971г., като ищците ползват частта, оцветена в жълт цвят, а ответника – в зелен цвя, която скица е неразделна част от решението.

            Представена е скица на поземлен имот № 6391/ 24.09.2009г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. В. Търново, от която се установи, че поземлен имот с площ от 373 кв. м., в гр. Свищов, ******* е с идентификатор *************, стар идентификатор ******.

            По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза (вх. № 4578/ 30.ІХ.2009г.), от което се установи, че разпределението на ползването на съсобственото дворно място не може да се извърши еднозначно предвид построените в него сгради от ответника В. и определените от вещото лице минимални подходи към тях. Незастроеното дворно място от 242 кв. м. не е достатъчно да удовлетвори правата на съсобствениците М. и Б. по техните пропорционални квоти.  

                        От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установи, че вещото лице е изготвило два варианта за разпределение на ползването – съобразно основните жилищни постройки и съобразно наличието на основни и второстепенни постройки. Приложени са скици за всеки от тях.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

            С иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС се търси съдебна намеса в гражданските отношения с цел да се създаде правна промяна в използването и служенето с общата вещ, когато не може да се образува мнозинство от гласовете на съсобствениците й за нейното ползване, не може да се вземе решение или взетото решение е вредно за общата вещ.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са съсобственици на недвижим имот, съставляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 363 кв. м., съставляващо поземлен имот (ПИ) 3599, урегулиран в УПИ ***** с площ на УПИ ****кв. м., в кв. *** по подробния устройствен план на гр. Свищов, ул. ********** № ***, с неприложена улична регулация, при граници : улица, УПИ ******** и УПИ ******,представляващо поземлен имот с идентификатор ************по кадастралния план на гр. Свищов.

Не се спори, че страните не могат доброволно да разпределят ползването на процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части от собствеността,  което определя наличието на правен интерес от предявяването на настоящия иск и неговата допустимост.

Възражението на ответника В. за недопустимост на иска е неоснователно. Действително с решение по гражданско дело № 350/ 1971г. на Свищовския районен съд е разпределено ползването върху процесния недвижим имот, но между други страни и при други права на съсобственост. Решението, с което се разрешава спор по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползува със сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, респективно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на страните различни от приетите в това производство няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск.        

              Твърдението на ответника В., че ползването на мястото следва да се разпредели според сегашното фактическо положение, което води до липса на правен интерес от предявяването на иска, е неоснователно. При предявяването на иска ищецът не би могъл да знае какъв вариант на разпределение ще бъде възприет от съда, а при наличие на спор между съсобствениците по този въпрос такъв интерес винаги съществува.

Настоящото производство е свързано с управлението на общата вещ, поради което разпределението на ползването може да се постанови само с оглед на съществуващото положение при съобразяване на строежите такива, каквито са по време на постановяване на решението. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не е допустимо съдът да се произнася и относно законността или незаконноста на посройките в процесното дворно място. Поради което представените от ищеца Б. многобройни писмени доказателства от страните относно законността на построените в имота второстепенни сгради са неотносими и не следва да се обсъждат от съда. Съдът намира, че по силата на чл. 109, ал. 1 ЗС както собственикът, така и съсобственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право (включително чрез изграждане на постройки без разрешение или в нарушение на архитектурния план). В предвидените в закона случаи такива нарушения могат да бъдат отстранени и по административен ред. В този смисъл е решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/81 г., І г. о., ВС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че са предложени два варианта. Съдът е този, който следва да определи по-подходящия от тях за максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху съсобствения им имот, така и с оглед преценката за целесъобразност. Съдът намира, че следва да бъде възприето експертно заключение на вещото лице Р.Г. (вх. № 1348/ 01.04.2010г.) и предложения с него втори вариант. Така разработения вариант е съобразен със съществуващото към момента фактическо положение и съответства в максимална степен на правата на страните върху предмета на разпределение.

В предложения първи вариант от вещото лице (който се подкрепя от ищеца) е взето предвид извършеното застрояване в имота, но само на основните сгради. С този вариант според съда, би се стигнало до накърняване в по-голяма степен на правата на ответника В., тъй като се затваря подхода към съществуващите постройки в източната част на недвижимия имот, поради което и този вариант не може да се възприеме от съда за най- целесъобразен. С предложения втори вариант се гарантира нормалното упражняване правото на ползване на страните върху общата вещ, съобразно с квотите им в съсобствеността върху дворното място, като се държи сметка и за ползваните от тях постройки. В този смисъл, искът следва да бъде уважен, като разпределението на реалното ползване на процесното дворно място бъде извършено съгласно вариант втори към заключението съдебно- техническата експертиза. Съгласно заключението ищецът Б. ще ползва частта от общата вещ, оцветена с червен защрихован цвят на приложената скица на л. 103 от делото, обозначена с цифрата 8, а ответницата М. ще ползва частта от общата вещ, оцветена с червен цвят на същата скица, обозначена с цифрата 7 и ответникът В. ще ползва частта от общата вещ, оцветена със зелен защрихован цвят на скицата, обозначена с цифрата 6.

              По отношение на твърдението на ищеца, че ответникът В. ползва повече от дворното място отколкото е правото му на собственост следва да се отбележи, че съдът не би могъл да присъди обезщетение в настоящото производство, доколкото такава претенция не е предмет на делото. Ищецът би моъл да търси такова обезщетение в отделно производство. В случая с оглед застрояването на дворното място и намиращите се в него постройки съдът намира, че не е възможно да се извърши разпределение на ползването точно според правата на страните.

В случай, че някоя от страните счита, че друг от съсобствениците ползва повече отколкото е правото му на собственост върху общата вещ има право да поиска обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

             По изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

             Разноски не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

             Мотивиран от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползване върху дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на гр. *****, одобрена със заповед №************год. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с площ по кадастрална карта от 373 кв. м., съставляващо поземлен имот (ПИ) 3599 с площ от 363 кв. м., урегулиран в УПИ ********* с площ на УПИ *** кв. м., в кв. *** по подробния устройствен план на гр. Свищов, ул. ******************* № **, с неприложена улична регулация, при граници : улица, УПИ ******* и УПИ ****** съгласно скица – вариант втори към заключението на вещото лице Р.Г. по извършената допълнителна съдебно-техническа експертиза (лист 103 от делото), която е преподписана от съда и съставлява неразделна част от настоящото решение, а именно :

 М.М.Б., ЕГН **********,*** ще ползва частта от общата вещ, оцветена с червен защрихован цвят, обозначена с цифрата 8;

П.М.М., ЕГН **********,*** ще ползва частта от общата вещ, оцветена с червен цвят, обозначена с цифрата 7;

Р.Д.В., ЕГН **********,*** ще ползва частта от общата вещ, оцветена със зелен защрихован цвят, обозначена с цифрата 6.

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен

съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :