РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Добрич, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
в присъствието на прокурора М. Ив. М.
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20243230103347 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Д.
Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ******, чрез адвокат М. Я. от АК
гр. Д., с която срещу Прокуратурата на Република България, с
административен адрес: гр. С., бул. ****** са предявени искове по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на суми, представляващи
обезщетение за претърпени вреди в резултат на образувано
наказателно производство, водено по ДП № 15/2021г. по описа на
ОслО при Окръжна прокуратура град Добрич срещу Н. Д. Д. с ЕГН
********** за престъпления по чл. 225а ,ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и
по чл. 201, ал. 1 от НК ,прекратено с постановление от 10.05.2024 г. на
Окръжна прокуратура Добрич,поради това че деянието не съставлява
престъпление,както следва :-10 000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в преживяни негативни емоции – тревожност,засягане на честта и
достойнството му , накърняване на доброто му име и авторитета му,
1
чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане,преживян
стрес и депресия , които рефлектирали негативно върху социалните
му контакти и отношенията със семейството му ,безсъние ,неудобства
в нормалния му ритъм на живот , ведно със законната лихва, считано
от 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане;- 6 000.00 лева /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди,изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение ,ведно
със законната лихва начиная 25.01.2024 г. до окончателното изплащане
.
Претендират се разноски в производството .
Излагат се следните обстоятелства :
С постановление от 22.11.2023г. Н. Д. Д., ЕГН: ********** е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 15/2021г. по описа на
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Добрич за
престъпление по чл. 255а, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и престъпление по
чл. 201, ал. 1 от НК. Спрямо Д. е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.Изготвен е обвинителен акт и делото е внесено за
разглеждане в Окръжен съд Добрич на 17.01.2024г. С определение
№140/11.04.2024г. по НОХД №23/2014г. Окръжен съд Добрич е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна
прокуратура Добрич за отстраняване на съществени процесуални
нарушения. Съдебният акт е обжалван с частен протест от ОП –
Добрич и с определение № 91 от 07.05.2024г. Апелативен съд Варна е
потвърдил определението на Окръжен съд Добрич , с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокуратурата. С постановление от 10.05.2024г. на ОП - Добрич
наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НК като взетата спрямо Н. Д. мярка за неотклонение „Подписка“ е
отменена. Постановлението е обжалвано от Н. Д. относно
основанието за прекратяване. Същото е потвърдено с определение №
227/21.06.2024г. по ЧНД 212/2024г. по описа на ОС Добрич, влязло в
2
сила на 03.07.2024г.
По време на водените срещу Н. Д. Д. досъдебно и съдебно
производство същият е претърпял редица притеснения, физически и
психически болки и страдания, неудобства и унижения.Д. изпитвал
силна тревожност за бъдещето си, неудобство от уронване на доброто
му име, негативно били засегнати честта и достойнството му, уронен
бил авторитета му на добър и честен човек, у него се създало и
поддържало чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане.
Постановената мярка за неотклонение „подписка“ се отразила
негативно върху нормалния му ритъм на живот, създавайки му
неудобства, свързани с пътувания в страната и зад граница, тъй като за
това се изисквало изрично разрешение на наблюдаващия прокурор.
Непосредствено след предявяване на обвинението на Д. е извършена и
полицейска регистрация допълнителни отрицателни изживяване за
него. Повдигнатото му обвинение накърнило честта и достойнството
му и го накарало да се чувства крайно унизен. Като лице с чисто
съдебно минало за Д. всяка една негативна емоция от наказателното
производство била многократно усилена, водейки до кошмари и
редовно безсъние, правещи го непълноценен и през деня.
Във връзка с повдигнатото обвинение Н. Д. Д. е претърпял и
имуществени вреди като за адвокатска защита е заплатил сумата от 6
000 лева., които разходи били в пряка причинна връзка с воденото
срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба с вх. 22686/27.11.2024 г. от ответника. Оспорва основателността
на исковете. Сочи се , че наказателното преследване е продължило
едва около шест месеца - от 22.11.2023 год. с привличането му в
качеството на обвиняем до 10.05.2024 год. датата на изготвяне на
постановлението за прекратяване на наказателното производство-в
рамките на разумния срок. Повдигнатото обвинение е за
престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода" до три години,
3
което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наложена е най-леката
мярка за неотклонение „подписка", като други мерки на процесуална
принуда по отношение на ищеца няма налагани. Бил е свободен и е
нямал никакви ограничения да се движи свободно, включително и в
чужбина, както и да изпълнява семейни, социални и трудови функции.
Предприетото наказателно преследване срещу ищеца в досъдебното
производство не се отличавло с особена интензивност, като
процесуалните действия с негово участие се свеждат единствено до
привличането му в качеството на обвиняем, разпита в това му
качество и предявяване на материалите по делото. Не е бил задържан.
Горното обуславяло ниска степен на увреждане. Излага съображения
за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди .
Оспорва началните дати, от които е поискана законна лихва върху
неимуществените и имуществените вреди. Излага ,че обезщетението
за забава върху сумата , претендирана като неимуществени вреди би
била дължима от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство, а не от датата на привличане на ищеца в
качеството на обвиняем, нито пък е дължимо от датата на сключване
на договора за правна защита за имуществената претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С постановление от 22.11.2023г. Н. Д. Д., ЕГН: **********
е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 15/2021г. по описа на
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Добрич за
престъпление по чл. 255а, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и престъпление по
чл. 201. ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка „
като е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган.На същата дата дата е разпитан в качеството на
обвиняем в досъдебното производство.
На 07.12.2023 г. материалите от разследването са предявени на
4
Н. Д. .
На 05.01.2024 г. Д. е бил разпитан в качеството на обвиняем .
Видно от протокол за разпит на обвиняем (лист 99 от делото),
разпитът е протекъл от 13:00 часа до 13.27 часа.
С постановление от 10.05.2024г. на ОП - Добрич наказателното
производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК като
взетата спрямо Н. Д. мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена.
Постановлението е обжалвано от Н. Д. относно основанието за
прекратяване. Същото е потвърдено с определение № 227/21.06.2024г.
по ЧНД 212/2024г. по описа на ОС Добрич, влязло в сила на
03.07.2024г.
По делото са събрани гласни доказателства :
В показанията си пред съда М. М. Д.,майка на ищеца , излага
следното :
След привличането му в качеството на обвиняем през есента на
2023 г. Н. Д. се затворил в себе си , избягвал да излиза , станал
умислен.Преди това бил амбициозен и деен младеж .Свидетелката го
виждала с подпухнали очи ,казвал ,че не може да спи , ходел в чантата
си с капки валериана , глог и мента за успокоение,мислите му били
ангажирани с повдигнатото обвинение ,бил изнервен ,отказвал да
излиза с приятели ,бил угрижен , разтрепервал се , отново започнал да
пуши след като бил отказал цигарите. След прекратяване на
наказателното преследване постепенно започнали да отшумяват тези
притеснения, дискомфорт и напрежението.
Свидетелката К. Г. Й. , която съжителства с ищеца сочи в
показанията си пред съда следното : След всяко обаждане , свързано с
разследването, с дни било трудно да се разговаря с него ,изпитвал
нервност,бил сприхав,избухвал , случвало се да не спи ,бил разстроен
,вземал валидол и успокоителни ,нямал желание да се храни.Излага
още,че двамата не ходели на почивки , не излизали с приятели както
по-рано.
5
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,които
макар и в близки отношения с ищеца са конкретни и непротиворечиви
.
Вещото лице Б. Г. установява в заключението по назначената
съдебнопсихологична експертиза следното :
В резултат на наказателното разследване и взетата мярка за
неотклонение Н. Д. е бил поставен в стресова ситуация с много голям
заряд, в следствие на която е развил тревожност, вътрешно
напрежение, имал е нарушения на съня, апетита и
концентрацията.Констатирало се редуцирани социални контакти и
повишена раздразнителност в общуването с близкото обкръжение.
Описаните промени са възникнали в следствие на воденото
разследване по досъдебното производство. Преживяното е изиграло
роля на масивна психотравма, довело до влошаване на психичното му
състояние в рамките на отключилата се остра стресова
реакция,представляваща преходно разстройство със значителна тежест
в отговор на преживения психичен стрес, на непреодолимо
травмиращо преживяване - сериозна заплаха за сигурността и
физическото оцеляване.Вещото лице разяснява ,че симптомите се
появяват най-често в разстояние на няколко минути след
въздействието на стресогенното събитие,след извеждане на лицето от
стресовата ситуация симптомите започват постепенно да затихват до
48 часа. Отзвучаването им можело да продължи от 3 до 14 дни.
Обособило се нестабилно психично състояние с характеристиката на
разстройство в адаптацията, състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното
функциониране, което възниква в период на адаптация към значими
жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено
събитие. Индивидуалното предразположение или ранимостта на
личността имали по-важна роля като рисков фактор за появата и
оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията, но
6
независимо от това разстройството не би възникнало без наличието на
стресогенен факторили в случая воденото досъдебно производство.
С голяма вероятност можело да се приеме, че
продължителността на разстройството в адаптацията е продължило
около година. Характеризирала се е с нарушения на съня, кошмари,
затворил се , смятал е, че хората знаят, че е обвиняем и че го гледат
малко странно, не можел да се забавлява с приятелите си.Към момента
на психологиното обследване се наблюдавали емоционални
преживявания от тревожния спектър.
Съдът кредитира заключението,неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания .
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от
ЗОДОВ. Касае се за една от хипотезите на обективната отговорност на
правозащитен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение
за престъпление от общ характер. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява
престъпление, или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
Съдебната практика приема , че наказателното преследване
неминуемо причинява негативни психически изживявания,
изразяващи се в обичайните такива душевен дискомфорт, обусловен
от притеснението от бъдещото развитие на производството,
евентуалното предаване на съд. Тези вреди се презумират като
обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване, и не е необходимо то да твърди изрично и да доказва
такива вреди. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е
7
не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е
уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги уважи само при успешно
проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.
По легалната дефиниция на чл. 93, т. 7 от НК престъпленията ,
за извършване на които ищецът е обвинен е тежко престъпление.
В периода от 22.11.2023г. до 03.07.2024г./датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване/ ищецът е имал качеството
на обвиняем в извършване на престъпление по чл. 255а, ал.3 във вр. с
ал. 1 от НК и престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. Тази
продължителност не е в разрез с изискването на чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
наказателното производство да приключи в разумен срок.
Наказателното производство е прекратено в неговата досъдебна фаза,
ищецът не е предаден на съд.
Търпенето на мярката за неотклонение „подписка„ безспорно е
създало ограничение в личния живот на ищеца.
Налице са основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди
8
от незаконните действия на нейни органи.
Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва да
служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези
критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата
3000.00 лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на
всички неимуществени вреди, търпени от ищеца като последица от
неоснователно повдигнатото срещу него обвинение, доказани по
несъмнен начин в производството. За разликата над тази сума до
пълния му предявен размер от 10 000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
При съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР №3/22.04.2005
г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство
03.07.2024г.
Претенцията за заплащане на законна лихва за забава за периода
22.11.2023 г. -03.07.2024 г. подлежи на отхвърляне.
Ищецът Н. Д. претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 6000.00 лева – заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство и защита по образуваното
срещу ищеца наказателно производство, водено по ДП № 15/2021г. по
описа на ОслО при Окръжна прокуратура град Добрич.
Законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото
на обезщетение.
Не се установява се от доказателствата по делото ,че в
наказателно производство, водено по № ДП № 15/2021г. по описа на
ОслО при Окръжна прокуратура Д. е направил разноски за адвокатска
защита в размер на 6 000.00 лева.
Не се представя договор за правна защита и съдействие ,
удостоверяващ уговорено адвокатско възнаграждение в посочения
размер .Представената фактура № ****** г. с касов бон към нея е с
9
посочено основание „процесуално представителство и защита по
нохд№ 23/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич“
Соглед горното искът за сумата от 6 000.00 лева подлежи на
отхвърляне .
Съобразно изхода от спора следва да бъде разпределена и
отговорността за разноските на страните по делото.
Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени .Внесена е държавна такса в
размер на 10 лв.
Представя се договор за правна защита и съдействие от
04.07.2024 г. , видно от което е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 1560.00 адвокатско възнаграждение .Същото не е
прекомерно .
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА адвокатското
възнаграждение съобразно цената на исковете възлиза на 1540.00 лева
.Уговореното и заплатено възнаграждение по делото не е прекомерно .
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се дължи
адвоктаско възнаграждение в размер на 292.50 лева.
На основание чл. 10 , ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца се следват 10.00
лева държавна такса .
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, тъй като искът за
неимуществени вреди е частично уважен, ответникът следва да
заплати разноски в производството по него 141.38 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-психологичната експертиза,
изплатени от бюджета на съда.
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С.,
бул. ***** да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от
3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни негативни емоции
– тревожност,засягане на честта и достойнството му , накърняване на
доброто му име и авторитета му, чувство на несигурност и страх от
незаконно осъждане,преживян стрес и депресия , които рефлектирали
10
негативно върху социалните му контакти и отношенията със
семейството му ,безсъние ,неудобства в нормалния му ритъм на живот
,причинени в резултат на образувано наказателно производство,
водено по ДП № 15/2021г. по описа на ОслО при Окръжна
прокуратура град Добрич срещу Н. Д. Д. с ЕГН ********** за
престъпления по чл. 225а ,ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 201, ал. 1
от НК,прекратено с постановление от 10.05.2024 г. на Окръжна
прокуратура Добрич,влязло в сила на 03.07.2024 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от 3000.00 лева , считано от 03.07.2024
г. до окончателното й изплащане КАТО отхвърля иска за горницата
над 3000.00 лева до претендираните 10 000.00 лева и отхвърля
претенцията за законна лихва върху сумата от 3000.00 лева за периода
28.11.2023 г. – 03.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д. с ЕГН ********** иск за
заплащане на сумата от 6 000.00 лева , ведно със законната лихва
начиная 25.01.2024 г. до окончателното изплащане , представляваща
обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на образувано
наказателно производство, водено по ДП № 15/2021г. по описа на
ОслО при Окръжна прокуратура град Добрич срещу Н. Д. Д. с ЕГН
********** за престъпления по чл. 225а ,ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и
по чл. 201, ал. 1 от НК,прекратено с постановление от 10.05.2024 г. на
Окръжна прокуратура Добрич,влязло в сила на 03.07.2024 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул.
****** да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 292.50 лева адвокатско възнаграждение и 10.00 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул.
****** да заплати в полза на съдебната власт по сметката на Районен
съд Добрич разноски в производството по иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 141.38 лева-хонорар вещо лице.
11
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12