О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 382
град СВИЩОВ, 07.07.2017г.
СВИЩОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 07.07.2017
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 276 по описа на Свищовския районен
съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск, предявен от Т.Д.А. *** против Т.П.Т. ***.
Исковата молба е редовна, отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и е процесуално допустима. В срока по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от
ответника по иска.
В срока и по реда на чл.211, ал.1 от ГПК ответника по
първоначалния иск е предявил насрещен иск. В едномесечен срок от получаване на
разпореждането по чл.129 от ГПК, ищеца по първоначалния иск и ответник по
насрещния иск е подал писмен отговор по
чл.131 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
Съдът докладва делото както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между
страните спор, в качеството им на родители на детето М. Т. А., родена на ***
г., по въпросите относно упражняването на родителските права и личните
отношения с детето.
Ищецът твърди, че от съвместното си съжителство с ответницата имат
дете – малолетната М. Т. А., родена на *** г. На 22.02.2017г. ищецът
напуснал семейното жилище в гр.Свищов на ул.“П.Евтимий“№36, вх.А, ет.6, ап.18, което е собственост на
ответницата. Твърди, че по въпросите за местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права страните са се споразумели като са решили
детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права. Сочи, че към
настоящия момент изплаща издръжка за детето в размер на 120 лв. месечно, която
била съобразено с възрастта на детето и получаваните от него доходи за година
назад в размер на 568,42 лв. месечно. Твърди, че между страните липсва съгласие
за режима на личните му отношения с детето. Заявява, че майката препятства
пълноценния му контакт с детето. Предвид максимално осигуряване на комфорт на
детето, твърди, че е наел жилище, представляващо масивна двуетажна къща след
основен ремонт, в което има създадени всякакви битови удобства. Моли съда да
постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на детето с неговия
баща - да взема детето М. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от
10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, да взема детето М.
през първите пет дни на Коледната ваканция и детето М. да прекарва при баща си
празниците Бъдни вечер и Коледа, да взема детето М. за една седмица през месец
юли и за една седмица през месец август на съответната година, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответницата признава факта, че страните не живеят
съвместно, както и че между страните е постигнато споразумение относно въпроса
кой от двамата родители да упражнява родителските права. Оспорва всички
останали твърдения в исковата молба относно съгласие между страните за издръжката на детето. Оспорва твърдението, че
възпрепятства срещите на детето с неговия баща. Твърди, че спрямо нея било
упражнено психическо и физическо насилие от страна на ищеца, поради което
детето се разколебало в желанието си да общува със своя баща, а и вече било в
тийнейджърска възраст, която изисквала много повече внимание от страна на
майката, поради това че детето било от женски пол. Последното било причина и
ответницата да не се съгласява детето да остава да приспива при своя баща.
В срока и по реда на чл. 211 от ГПК предявява за
съвместно разглеждане насрещна молба с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, с
която моли ищецът по първоначалния иск да бъде осъден да й заплаща в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размер
на 175лв. с падеж на първо число на месеца, считано от влизане на решението в
сила или от допускане на предварителното му изпълнение, до настъпване на зоконна
причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа о окончателното заплащане на задължението,
както и да бъде осъден на основание чл.149, вр. чл.143,ал.2 от СК да й заплати
по 175лв. месечна издръжка за минал период на малолетното дете, считано от
20.02.2017г. до влизане в сила на решението относно издръжката или от допускане
на предварителното му изпълнение, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на задължението. Заявява, че двамата са живели на семейни начала от
2004г. На 20.02.2017г. ищецът по първоначалния иск е напуснал семейното им
жилище като й е предал ключовете за него. Твърди, че между двамата няма
споразумение за заплащане на издръжка за детето, което е ученичка в шести и има
разходи, свързани и неговото учение – уроци по английски език и рисуване,
участие в училищни отбори по два вида спорт, участие в състезания по математика
и др. в страната. Заявява, че след като през 2015г. ищецът по първоначалния иск
е закупил жилище, той изцяло се е неглижирал по отношение на даването на
издръжка и даването на пари в домакинството, поради което ответницата изцяло
поела тези нужди. Ето защо счита, че издръжката на детето възлиза на 350лв. месечно,
поради което ответника по насрещния иск следва да заплаща издръжка в размер на
175лв. месечно. Моли за предварително изпълнение на решението. Претендира
разноски по делото.
В отговор на исковата молба по насрещния иск,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника признава факта, че
страните не живеят съвместно, както и че между страните е постигнато
споразумение относно въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските
права. Съгласен е, че размера на издръжката на детето следва да бъде определен
на 350лв. месечно. Оспорва наведените в насрещната искова молба твърдения
относно липсата на постигнато съгласие относно дължимата от него издръжка. В
тази връзка заявява, че получаваните от него доходи за 12м. назад с в размер на
568,42 лв. месечно, като ищцата по
насрещния иск получава в пъти по-големи доходи от него. Посочва, че посочения в
насрещната искова молба имот всъщност е негоден за обитаване, т.к. покривът му
е паднал, а стените се рушали. Оспорва, че доходите на ответницата са само от
трудово правоотношение. В тази връзка твърди, че същата реализира доходи от
преподавателска дейност във Висшето училище по агробизнес и развитие на
регионите в гр.Пловдив, авторски права върху учебници и учебни помагала, наем в
размер на 150лв. месечно от притежаван от нея жилищен имот в гр.Казънлък.
Оспорва като невярно твърдението, че от 2015г. не е участвал в издръжката и
отглеждането на детето, както и че е давал само по 20лв. седмично на детето.
Заявява, че е участвал в закупуването на спортна екипировка за детето, дрехи,
обувки и учебни помагала. Заявява, че ответницата притежава и влогове в ЦКБ АД
и „Инвест банк“АД на стойност 100 000лв. Заявява, че след раздялата през м.
февруари 2017г. е заплащал издръжка по 120лв. месечно. Моли искането за претенцията
за заплащане на издръжка над сумата от 120лв. до 175лв. за детето М. да бъде отхвърлено
като неоснователно и недоказано, както и в частта за заплащане на издръжка за
минало време.
Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 т.5 ГПК съдът
следва да укаже на страните както следва: Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца по
първоначалния иск е да докаже твърденията си изложени в исковата молба относно
това, че е налице спор по въпросите касаещи личните отношения с детето и
издръжката му; че ответницата има възможност да дава издръжка в исковия размер,
за което следва да проведе пълно и главно доказване.
В тежест на ответницата от своя страна е да установи наведените от нея положителни твърдения за факти, от
които черпи благоприятни за себе правни последици, в т.ч. и че страните са
постигнали споразумение относно размера на издръжката за малолетното дете.
Всяка една от страните може да проведе насрещно и
непълно доказване, което да е насочено към оборване на главното доказване,
относно същите релевантни за спора факти, за установяване на които
доказателствената тежест се носи от насрещната страна.
В тежест на ищцата по насрещния иск е да докаже
твърденията си изложени в насрещната искова молба относно това, че е ответникът
по насрещния иск не е участвал в издръжката на детето от 2015г., както и
материалната възможност на ответника да заплаща месечни издръжка в търсения
размер от 175лв. месечно.
Съответно в тежест на ответника по насрещния иск е да
установи положителното си твърдение, че от м. февруари 2017г. е плащал
ежемесечно издръжка в полза на малолетното детето в размер на 120лв. месечно.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед
фактическите твърдения на страните, съдът намира, че не се нуждае от доказване
обстоятелството, че страните са родители на малолетното дете М. Т. А., както и
че страните са във фактическа раздяла от 22.02.2017г., на която дата ищеца по
първоначалния иск е напуснал семейното жилище, както и че страните са
постигнали съгласие по въпроса за упражняването на родителските права и
местожителството на детето. Извън това не са налице факти и обстоятелства,
които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.
Следва да бъдат допуснати представените с исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като допустими и
относими за правилното решаване на делото, а именно удостоверение за раждане на
детето, жалба до РУ на МВР Свищов, Протокол за полицейско предупреждение.
Следва да бъдат допуснати представените с насрещната искова
молба и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства като
допустими и относими за правилното решаване на делото, а именно 2 бр. служебни
бележки, характеристика на ученика, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №34, том ІІ, рег.№2039, д.№162/2015г., договор за наем на
недвижим имот, удостоверение за търпимост, фактура с касов бон за платен наем,
4бр. разписки за преводни нареждания.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК следва да бъдат
допуснати до разпит при условията на довеждане трима свидетели на ищеца и
ответник по насрещния иск за изясняване на фактите, посочени от него в исковата
молба и отговора на насрещната искова молба.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК следва да бъдат
допуснати до разпит при условията на довеждане двама свидетели на ответницата и
ищец по насрещния иск за изясняване на фактите, посочени от нея в насрещната искова молба.
Искането на ищцата по насрещния иск на основание
чл.190 от ГПК, съдът да задължи ответната страна да представи удостоверение за доходите
си – трудови и приравнени към трудовите правоотношения, свободни професии,
занаятчийски дейности, граждански договори и доходи от земеделски производства,
считано от началото на 2016г., следва да се уважи като ответната страна по
насрещния иск да бъде задължена да представи доказателства за доходите си –
трудови и др. приравнени към трудовите за година назад считано от началото на
2016г. Следва на страната да се укаже, че ако страната не представи исканите
доказателства, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати от съда доказателства.
По искането на
основание чл.186 от ГПК на ищцата по насрещния иск съдът издаде съдебно
удостоверение по силата на което да се
снабди с друго такова от ТД на НАП –Велико Търново за предоставяне на
данъчно-осигурителна информация за декларирани данни през 2016г. от Т.Д.А.,
съдът намира, че искането е основателно и следва да се издаде такова удостоверение,
след внасяне на такса от 5лв.
Искането на ответника по насрещния иск на основание
чл.190 от ГПК, съдът да задължи ответната страна да представи заверена от
данъчната администрация декларация за доходите си за фискалната 2016г., следва
да се уважи като ищцовата страна по насрещния иск да бъде задължена да
представи доказателства за доходите си – заверена от данъчната администрация
декларация за доходите й за фискалната 2016г. Следва на страната да се укаже, че
ако страната не представи исканите доказателства, съдът ще приложи разпоредбата
на чл. 161 от ГПК, като приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
По искането на основание чл.186 от ГПК на ответника по
насрещния иск съдът издаде съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с друго
такова от Община Свищов относно декларирани от Т.П.Т. имоти и моторни превозни
средства, съдът намира, че искането е основателно и следва да се издаде такова
удостоверение, след внасяне на такса от 5лв.
По искането на
основание чл.186 от ГПК на ответника по насрещния иск съдът издаде съдебно
удостоверение по силата на което да се
снабди с друго такова от СА „Д.А.Ценов“ Свищов относно размера на всички
заплатени от СА на ответницата Т.П.Т. суми в периода от 01.01.2016г.-
-31.12.2016г., както и от 01.01.2017г. до датата на издаване на
удостоверението, в това число трудови възнаграждения, хонорари, премии и др., съдът
намира, че искането е основателно и следва да се издаде такова удостоверение,
след внасяне на такса от 5лв.
По искането на ответника по насрещния иск да се изиска
служебно от финансовия отдел на Висшето училище по агробизнес и развитие на
регионите в гр.Пловдив справка относно всички заплатени на ответницата суми от
трудови възнаграждения, хонорари, премии и др.за периода от 01.01.2016г. до
датата на издаване на удостоверението, следва да се остави без уважение, тъй
като исканата информация следва да се съдържа в годишната данъчна декларация на
ищцата.
По искането на ответника по насрещния иск на основание
чл.192, ал.1 от ГПК да се изиска от трето неучастващо по делото лице
–представителство на „Тойота“ гр.Плевен да представи намиращи се в него
документи – договор, фактура или друг документ, доказващ извършена
покупко-продажба на лек автомобил, съдът намира искането за неотносимо към
предмета на доказване, поради което следва да остави искането без уважение.
По искането по реда на чл. 176 от ГПК на ответника по
насрещния иск за допускане даване обяснения от ищцата по насрещния иск , като бъде
задължена да се яви лично в съдебно заседание и отговори на поставения от
ответника въпрос: Оспорва ли, че в
личните й банкови сметки наличността надхвърля сто хиляди лева?, съдът намира
за основателно и следва да бъде уважено. На ищеца следва да се укажат в
призовката въпросите на които следва да отговори в съдебно заседание, както и
последиците при неявяване.
Следва да бъде допуснато за влагане в настоящото дело на
изготвения социален доклад.
ПРИКАНВА на
основание чл. 127, ал. 2 от СК страните
към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
като указва на същите, че постигането на такова
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще
доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извън процесуални
взаимоотношения по между им.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал.1 и
ал.3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Насрочва делото за 27.07.2017г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните и представител на ДСП
Свищов, като им бъдат връчени преписи от настоящото определение.
ДОПУСКА писмените доказателства - удостоверение за раждане на детето, жалба до РУ на МВР
Свищов, Протокол за полицейско предупреждение, приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА писмените доказателства -2 бр. служебни
бележки, характеристика на ученика, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №34, том ІІ, рег.№2039, д.№162/2015г., договор за наем на
недвижим имот, удостоверение за търпимост, фактура с касов бон за платен наем,
4бр. разписки за преводни нареждания, приложени към насрещната искова молба и
отговора на насрещната искова молба.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ три лица при условията на довеждане
от страна на ищеца и ответник по насрещния иск за датата на насроченото по
делото съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ две лица при условията на довеждане
от страна на ответницата и ищец по насрещния иск за датата на насроченото по
делото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника по
насрещния иск ДА ПРЕДСТАВИ в срок до съдебното заседание удостоверение за доходите си – трудови и приравнени
към трудовите правоотношения, свободни професии, занаятчийски дейности,
граждански договори и доходи от земеделски производства за година назад,
считано от началото на 2016г.
В противен случай, съдът УКАЗВА на ответника, че ще
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НА основание чл.186 от ГПК на ищцата по насрещния иск да
се издаде съдебно удостоверение по
силата на което да се снабди с друго такова от ТД на НАП –Велико Търново за
предоставяне на данъчно-осигурителна информация за декларирани данни през
2016г. от Т.Д.А., след внасяне на такса от 5лв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищцата по
насрещния иск ДА ПРЕДСТАВИ в срок до съдебното заседание заверена от данъчната администрация декларация за
доходите й за фискалната 2016г.
В противен случай, съдът УКАЗВА на ищцата, че ще
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НА основание чл.186 от ГПК на ответника по насрещния
иск да се издаде съдебно удостоверение
по силата на което да се снабди с друго такова от Община Свищов относно
декларирани пред общината от Т.П.Т. имоти и моторни превозни средства, след
внасяне на такса от 5лв.
НА основание
чл.186 от ГПК на ответника по насрещния иск да се издаде съдебно
удостоверение по силата на което да се
снабди с друго такова от СА „Д.А.Ценов“ Свищов относно размера на всички
заплатени от СА на ответницата Т.П.Т. суми в периода от 01.01.2016г.-
-31.12.2016г., както и от 01.01.2017г. до датата на издаване на
удостоверението, в това число трудови възнаграждения, хонорари, премии и др.,
след внасяне на такса от 5лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния
иск да се изиска служебно от финансовия отдел на Висшето училище по агробизнес
и развитие на регионите в гр.Пловдив справка относно всички заплатени на
ответницата суми от трудови възнаграждения, хонорари, премии и др.за периода от
01.01.2016г. до датата на издаване на удостоверението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния
иск на основание чл.192, ал.1 от ГПК да се изиска от трето неучастващо по
делото лице –представителство на „Тойота“ гр.Плевен да представи намиращи се в
него документи – договор, фактура или друг документ, доказващ извършена
покупко-продажба на лек автомобил, като неотносимо към предмета на доказване.
ДОПУСКА даването на обяснения от ищцата по насрещния
иск, която да се яви лично в насроченото
съдебно заседание по делото и да отговори на следния въпрос: Оспорва ли, че в личните й банкови сметки наличността
надхвърля сто хиляди лева?
В призовката до ищцата по насрещния иск да се укажат
последиците при неявяване съгласно чл. 176, ал. 3 от ГПК, а именно, че съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването, на които страната
не се е явила или е отказала да отговори без основателни причини, както и
когато е дала уклончиви или неясни отговори.
ДОПУСКА за влагане в настоящото дело на изготвения
социален доклад.
Препис от отговора на насрещната исковата молба да се
изпрати на ищцата по насрещния иск.
Приканва страните към постигане на съдебна спогодба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: