№ 10**
гр. Пазарджик , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201205 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Н. К., ЕГН: **********, от гр. ****, к-с
„****“, бл. **, вх. **, ет. **, против Наказателно постановление № **-100**-
00154**, издадено на 10.05.20** г. от Началник група към ОДМВР –
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени
наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. **0, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
С подадената жалба се атакува наказателното постановление с бланкетно
възражение, че същото е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, същият се
представлява от процесуален представител, който депозира писмено
становище, в което излага подробни съображения за отмяна на НП, поради
нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и претендира
1
присъждането на сторените по делото съденбо-деловодни разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - ОДМВР – Пазарджик не
изпраща представител в съдебно заседание. От редовно упълномощен
служител с юридическо образование на дирекцията е депозирано писмено
становище с изложение по същество на спора и с искане за потвърждаване на
издаденото НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 2**.04.20** г. свид. Г.Б., заемащ длъжност „полицейски инспектор“
при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик и колегата му С.С. се
намирали на АМ Тракия за организация на движението с цел подпомагане на
колегите им при отработване на няколко настъпили ПТП-та около 89-ти км.
Докато се придвижвали към мястото на произшествията полицейските
служители се движили в аварийната лента на АМ Тракия, като около 7** км.
в посока гр. Пловдив забелязали, че зад тях в аварийната лента се движи лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № **, управляван от жалбоподателя А.К. и
собственост на „К. Логистика“ ООД, ЕИК: ********. Свид. Б. спрял на място
автомобилът на жалбоподателя и извършил проверка на същия. При
проверката свид. Б. установил, че няма обективни причини, поради които
водачът да управлява автомобила в лентата за принудително спиране и по-
специално - не е била налице повреда на МПС, нито наличие на здравословен
проблем у водача или пътниците в превозното средство. Пред него
жалбоподателят не съобщил за такъв. Отделно от това и двете ленти на АМ
Тракия в същия участък от пътя били напълно проходими, единствено
движението се осъществявало по-бавно поради настъпилите ПТП –та. В хода
на извършената проверка било установено също, че жалбоподателят
управлява посоченото МПС с незаплатено в срок наложено наказание глоба
по фиш К/2133401 и др.
При това положение свид. Б. приел, че с поведението си жалбоподателят е
2
извършил нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и нарушение на чл. **0, ал. 3 от
ЗДвП, за което му съставил АУАН с бл. № 123590. Актът бил надлежно
предявен и връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателя на 01.07.2020 г., видно от инкорпорираната в НП
разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице чрез АНО на 03.07.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Г.Б. и от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото. Свид. Б.
непосредствено е възприел движението на жалбоподателя в лентата за
принудително спиране, като на място е констатирал, че не са били налице
причини – повреда на автомобила или здравословен проблем на водача или
пътниците, като потвърди констатираното от него в съставения АУАН.
Показанията на свидетеля са последователни, логични и обективни, поради
което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,
че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
служител на длъжност „полицейски инспектор“ в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра
на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено от компетентен
орган, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з-
1515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена
и приложена по делото /л. 11/. При издаване на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени дата и място на
3
нарушението, както и нарушената правна норма. Видно от двата акта е, че
мястото на нарушението е ясно и конкретно посочено - АМ "Тракия", при
километър 7**-ти в посока гр. Пловдив, като в този смисъл за съда няма
никакво съмнение кое е мястото на нарушението.
По отношение на нарушението в първи пункт от НП:
При извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаването на НП, тъй
като липсва ясно, пълно и точно описание на обстоятелствата при които е
извършено нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, в каквато насока е и
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на АУАН нарушението е описано буквално по
следния начин: „управлява МПС в лентата за принудително спиране“, като
същото описание е пренесено и в обстоятелствената част на НП. От своя
страна посочената за нарушена разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП забранява
на водача на МПС при движение по автомагистрала да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От прочита на посочената норма е видно, че
законодателят предвижда две изключения от забраната, които ако не са
налице водачът няма право да се движи или спира в аварийната лента. От
изложеното следва извода, че за да е налице извършено нарушение на
забраната трябва и двете изключения да не са били налице към момента на
проверката на водача от контролните органи и констатирането на липсата на
същите следва да намери отражение при описание на нарушението както в
АУАН, така и в НП. Това е така защото посочването на конкретната липса на
основание за управление на МПС в аварийната лента е елемент от
фактическия състав на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Видно от АУАН
и от НП е че, в тях при описание на нарушението не е посочено липсата на
предпоставките по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, които да дават възможност на водача
за подобно поведение, като това е сторено едва при словесното описание на
нарушената разпоредба от ЗДвП в НП.
Обезпечаване и гарантирането на правото на защита на наказания субект
изисква с АУАН и НП да е дадено пълно, точно и ясно описание на всички
4
обективни и субективни признаци на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено. Липсата на посочване на съставомерни елементи
от състава на нарушението директно рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя, тъй като за последния не става ясно въз основа на какви
факти се приема да е осъществил нарушението. Допуснатото нарушение е от
категорията на съществените и води до незаконосъобразност на издаденото
НП, което е достатъчно основание за неговата отмяна без да е необходимо
спорът да бъде разглеждан по същество.
Само за допълнение следва да се посочи, че ако не беше налице
посочения процесуален порок, то от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като в тази насока са
категоричните гласни доказателства събрани посредством показанията на
актосъставителя, подкрепени и от писмените доказателства, приети по
делото. Същите не бяха опровергани от жалбоподателя, който релано не
оспорва фактическата обстановка, като от показанията на посочения свидетел
стана категорично ясно, че жалбоподателят е управлявал посочения в НП
автомобил в лентата за принудително спиране на АМ Тракия. Също така се
установи, че автомобилът не е имал техническа повреда, която житейски би
налагала по-бавното му придвижване в аварийната лента, респ. неговото
спиране до отстраняване на повредата в автомобила, установи се и че не е
имало влошено здравословно състояние на водача, което да налага
движението в тази лента на магистралата.
От изложеното дотук следва, че макар и нарушението да е било
извършено от жалбоподателя, предвид констатираното съществено
нарушение на процесуалните правила, е налице незаконосъобразност на
издаденото НП и същото следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението във втори пункт от НП:
Съдът намира, че постановлението в частта, с което е ангажирана
отговорността на жалбоподателят на основание чл. 185 във вр. с чл. **0, ал. 3
от ЗДП, също е незаконосъобразно и следва да се отмени.
От описанието на нарушението, дадено в НП, става ясно, че
5
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на процесната дата
е бил водач на МПС, като е имал глоба, наложена с фиш К/2133401 и др.,
незаплатена в срока за доброволно плащане, т. е. че водачът не бил изпълнил
задължението си по чл. **0, ал. 3 от ЗДП, който предвижда, че наложеното
наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на
съда при обжалване.
Само следва да се отбележи, че така посоченото описание на нарушението по
никакъв начин не покрива императивните изисквания, произтичащи от чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на конкретно точно и ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, доколкото липсва
индивидуализация на акта, с който е наложена глобата, доколкото не е
посочена дата на издаване, отделно от това не е посочен размерът на глобата,
кога е изтекъл срокът за доброволното й плащане, какви са тези „и др.“ и пр.,
което опорочава процесното НП, поради възпрепятстване правото на
жалбоподателя да разбере точно за какво е санкциониран.
Но дори и да не беше налице този порок, то НП в тази част отново
щеше да е незаконосъобразно, тъй като цитираната норма на чл. **0, ал. 3 от
ЗДвП не съдържа в себе си правило за поведение, при несъобразяването с
което, следва да се наложи санкция на водач на МПС, а единствено определя
срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, като по
никакъв начин с посочения текст не се създава задължение спрямо водачите
на МПС да не шофират в случай, че не са заплатили доброволно наложените
им глоби. Следва да се отбележи, че подобно нарушение на описаното в т. 2
от атакуваното НП въобще не е предвидено в ЗДвП. Не съществува
нормативно въведена забрана за водачите, които не са заплатили доброволно
наложена глоба, да управляват МПС до погасяването й. Незаплащането на
глобата в срок води до възможност административният орган да организира
събирането й по принудителен ред (чрез публичен изпълнител) и/или да
наложи принудителна административна мярка – временно отнемане на
СУМПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, за нарушение на чл.
**0, ал. 3 от ЗДвП, като самото неплащане на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба
Изложеното дотук обуславя извода за незаконосъобразност на НП, поради
6
което същото следва да се отмени изцяло.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. **3, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, като своевременно искане в тази насока е
направено от неговия пълномощник. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020 г. се установява,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева)
жалбоподателят е заплатил в брой. Не следва да бъде уважавано направеното
от АНО възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор,
доколкото същият е съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. **3, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-100**-00154**, издадено на
10.05.20** г. от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“, с което на А.Н. К., ЕГН: **********, от гр. ****, к-с „****“, бл. **,
вх. **, ет. **, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал.
1, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и за нарушение
на чл. **0, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати А.Н. К., ЕГН: **********, от
гр. ****, к-с „****“, бл. **, вх. **, ет. **, сторените от него съдебно-
деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
7
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8