№ 7100
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115893 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 59621/25.03.2022 г. на С. Т. С., ЕГН **********,
и Т. М. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ж.к. Христо Смирненски № 30,
ет.8, ап. 35, срещу Д. Т. С., ЕГН **********, село Нови Хан, местност „Милковица“, бл. 21,
вх. Г, ап. 2, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 9000 лв., представляваща
обезщетение за нанесена от ответника на ищците имуществена вреда, изразяваща се в
заплатена от ищците неустойка по предварителен договор от 03.02.2020 г. за продажба на
недвижим имот, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците притежават право на собственост върху 2/6
идеални части, от които 1/6 идеална част придобита по наследство и 1/6 идеална част, чрез
покупко-продажба от недвижим имот, представляващ УПИ XVI-399 от кв.58 по ДРП на село
Чепинци, Столична община, район „Нови Искър“, ул. Георги Никифоров № 19, целият имот
с площ от 1118 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ XIII-393, УПИ XII-399, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна постройка, подробно описани
в нотариален акт № 191, том I, рег. № 6083, нот.дело № 223/2000 г. на нотариус Марин
Велчев, рег. № 209 на НК и район на действие СРС и Акт № 162, том LLX, дело №
27919/2000 г. на Служба по вписванията при СРС и нотариален акт № 23, том I, дело №
21/2010 г. на нотариус с рег. 399 на НК и район на действие, СРС, дело № 5162/2010 г. на
Служба по вписванията при СРС. Твърдят, че ответникът е продал на ищците
притежаваната от него 1/6 идеална част. С Нотариална покана рег. № 8061 поканили
съсобственика Мита Евгениева С., притежаваща 4/6 идеални части от описания имот, да го
закупи за сумата от 35000 лв., но същата не пожелала и не се явила на уречения ден и час
пред нотариуса. Междувременно, с влязло в сила решение по гр.д. № 48755/2009 г. на СРС,
57 състав, имотът бил изнесен на публична продан и било образувано изп.д. № 651/2019 г.
на ЧСИ Дичев. Твърдят, че са решили да продадат притежаваните идеални части от имота,
поради конфронтация със съсобственика им Мита С.. На 03.02.2020 г. сключили
предварителен договор за продажба на притежаваните от тях идеални части от имота с трето
лице – Пенка Иванова Караиванова за сумата от 35000 лв. Твърдят, че получили 9000 лв. по
този договор, като се задължили да прекратят изпълнителното дело, да се явят пред нотариус
и да прехвърлят техните идеални части от имота, чисти от тежести. Отивайки при ЧСИ
1
Динев с цел прекратяване на изпълнителното дело, се натъкнали на депозирана молба за
спиране на изпълнителното дело, поради завеждане на ново делбено дело от пълномощника
на ответника. Твърдят, че са уведомили купувача и след съвместна проверка с него при ЧСИ
Динев, той също бил запознат със състоянието на имота, предмет на сделката по
предварителния договор. След самостоятелна проверка и установяване, че има заведено
ново делбено дело в СРС, купувачът се отказал от сделката и прекратил договора, поради
вина на продавачите. Следвало да върнат 9000 лв. капаро по договора, както и неустойка за
неизпълнение на договора в размер на 9000 лв. След проведени разговори се споразумели да
върнат капарото, без да се достига до съд. На 10.03.2020 г. върнали капарото на продавача и
се уговорили, неустойката да платят доброволно в случай, че по имотната партида бъде
отбелязана вписана искова молба за делба. На 15.09.2020 г. били уведомени от съда за
образуваното дело и им бил даден срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от
ГПК. На 01.09.2020 г. било отбелязано вписване на исковата молба за продавания имот,
което било и основание да заплатят на Пенка Караиванова неустойка от 9000 лв. по чл. 3.3.
от предварителния договор. На 18.09.2020 г. заплатили сумата на Пенка Караиванова и на
14.10.2020 г. депозирали отговор на исковата молба. На 22.10.2020 г. при справка по делото
установили, че ответникът е депозирал молба за отказ от предявения иск от 25.09.2020 г. и
делото било прекратено с определение от 17.10.2020 г.
Ищците твърдят, че ответникът не ги е уведомил за намерението си да прекрати
заведеното от него срещу тях дело и така им причинил вреди освен за посочената неустойка
в размер на 9000 лв., също така и разходи за организиране на адвокатска защита. Сочат, че
на 26.01.2020 г. чрез телепоща изпратили покана до ответника доброволно да им изплати
сумата от 9000 лв., но поканата била върната като непотърсена. Поканата била връчена на
08.03.2022 г. от ЧСИ Магдалена Стоянова с рег.№928 в КЧСИ и район на действие СОС.
Молят съда да уважи исковата претенция и да им присъди разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва предявения иск. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства. Твърди, че такъв договор от такава дата с
посочените в исковата молба страни не е сключван, а приложените документи са
антидатирани в полза на настоящия процес. Твърди, че поканата до съсобственика Мита
Евгениева С. е от 2018 г., когато цената на имота е била различна от тази през 2020 г. Сочи,
че към датата на сключване на твърдения предварителен договор между ищците и трето
лице имотът, предмет на същия, е бил и предмет на публична продан по изпълнително дело
и тези обстоятелства били надлежно вписани в Агенцията по вписвания. Сочи, че в
приложеното по делото уведомление от ЧСИ Дичев началната цена на публичната продан
започва от 172800 лв., която цена е по-висока от договорената между страните. Твърди, че
по време на действие на твърдения от ищците договор, те са продали имота на трето за
настоящия процес лице на друга цена и при други условия, поради което твърденията в
исковата молба не кореспондира с истината. Оспорва твърдението, че ищците не са били
уведомени за образуване и прекратяване на гражданското дело, заведено от ответника срещу
тях, тъй като са имали процесуален представител по същото и съгласно разпореждането на
съда, ответникът им заплатил разноски чрез пощенски запис през „Български пощи“ АД.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди, причинени от
ответника на ищците, които вреди се изразяват в заплатена от ищците неустойка по
предварителен договор от 03.02.2020 г. за продажба на описания по-горе недвижим имот. За
да бъде уважен така предявения иск в тежест на ищците е да докажат по делото следните
обстоятелства: наличието на твърдения договор между ищците и трето за спора лице,
неговите клаузи, респективно задълженията на ищцовата и на ответната страна по него,
наличието на противоправно поведение на ответника, с което е злепоставил интересите на
2
ищците по описания в исковата молба начин и им е причинил имуществени вреди в
претендирания размер, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които
основават исковата си претенция.
Вредите, които ищците твърдят, че са претърпели са настъпили, според тях,
вследствие от подаване на иск за делба от страна на ответника, от който впоследствие, без да
уведоми ищците, същият се бил отказал и по този начин за тях са настъпили вреди,
изразяващи се в неустойка, която са заплатили на едно трето лице, с което са сключили
предварителен договор за продажба на подробно описания по-горе имот.
По делото са събрани множество писмени доказателства, приложени на лист 9 до
лист 44, от лист 71 до лист 76, от лист 86 до лист 91, от лист 101 до лист 207 от делото,
както и гр.д. № 11485/2020 г. на СРС, 59 състав и гр. д. № 48755/2009 г. на СРС, 57 състав.
От последното се установява, че на 29.10.2009 г. ищците по настоящото производство С. Т.
С. и Т. М. С. са предявили иск за делба на наследствен недвижим имот срещу Д. Т. С.,
ответник и по настоящото производство, Тодор Нечев С., Мита Евгениева С., за делба на
УПИ ХVI-399 от кв. 58, в село Чепинци, Район „Нови Искър“, Столична община, ул. Георги
Никифоров 19, целият с площ от 1118 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ХIII-393,
УПИ ХII-399, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна
постройка, надлежно описан в нотариален акт № 164 от 28.06.2007 г. на нотариус Светлин
Мекушински с рег. № 389 на НК и район на действие СРС. С Решение от 30.08.2010 г. съдът
е допуснал делба на процесния имот при квоти 2/6 идеални части за С. Т. С. и Т. М. С., като
1/6 идеална част е придобита от двамата при условията на съпружеска имуществена
общност (СИО); 4/6 идеални части за Мита Евгениева С., като е отхвърлен предявения иск
срещу Д. Т. С. и Тодор Нечев С., като неоснователен. В мотивите към решението, съдът е
приел, че преди предявяване на иска за делба Тодор Нечев С. е прехвърлил собствените си
идеални части от имота на Мита Евгениева С., а Д. Т. С. е прехвърлил собствената си
идеална част на ищеца С. С., който към момента на прехвърлянето е бил в брак с ищцата Т.
С.. С Решение от 01.06.2015 г. съдът е изнесъл на публична продан допуснатия до съдебна
делба недвижим имот, като получената парична сума от продажбата се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им: за С. Т. С. – 1/6 идеална част, за С. Т. С. и Т. М. С. –
1/6 идеална част при условията на СИО, за Мита Евгениева С. – 4/6 идеални части. Съдът е
отхвърлил иска на С. Т. С. срещу Мита Евгениева С. по чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 5900
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, както и
предявения от Т. М. С. иск на същото основание за сумата от 1800 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения имот. Решението е влязло в сила на 04.07.2015 г.
Видно от Молба от 21.09.2016 г. С. Т. С. е получил изпълнителен лист и препис от
решението на 31.10.2016 г.
На 01.11.2018 г. чрез Нотариус Ксения Белазелкова е връчена нотариална покана на
Мита С. за закупуване на собствените идеални части от процесния имот на ищците за сумата
от 35000 лв. В поканата фигурира конкретна дата и място, където Мита С. да се яви за
изповядване на сделка и че неявяването на адресата щяло да се счита за мълчалив отказ.
Изготвен е протокол от Нотариус Белазелкова от 30.11.2018 г. за неявяването на Мита С. на
посочената в поканата дата.
На 28.02.2020 г. Д. Т. С., ответник по настоящото производство, предявил иск срещу
С. Т. С. и Мита Евгениева С. за признаване за нищожна извършената делба по гр.д.
№ 48755/2009 г. на СРС, 57 състав, поради това, че същият е бил получил от починалата си
майка Венка С. собствените й идеални части от имота чрез завещание от 10.09.2004 г.
Исковата молба е била вписана в Службата по вписвания на 01.09.2020 г. С Молба вх. №
25133879/25.09.2020 г. Д. Т. С. е заявил, че прави отказ от така предявения иск и моли
производството да бъде прекратено, а съдът да разпореди заличаване на вписването на
исковата молба. Тази молба е подписана лично от Д. Т. С.. С определение от 17.10.2020 г.
3
съдът е уважил молбата по чл. 233 от ГПК и е прекратил производството по делото, като е
осъдил ищеца по него да заплати държавна такса по сметка на СРС. Определението е влязло
в сила на 31.10.2020 г. С Определение от 23.03.2021 г. Д. Т. С. е бил осъден да заплати
разноски на С. Т. С. в размер на 400 лв. Определението е влязло в сила на 06.04.2021 г.
Видно от приетите и приложени по делото документи от изпълнително дело №
20197810400651 на ЧСИ Георги Дичев с рег. № 781 на КЧСИ и район на действие СГС,
същото е образувано по Молба от С. Т. С., подадена на 27.09.2019 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.10.2016 г. по гр. д. № 48755/2009 г. на СРС, 57 състав. От
материалите по делото е видно, че публична продан е обявена за периода от 15.12.2019 г. до
15.01.2020 г. с начална цена 192 000 лв. С Протокол от 16.01.2020 г., изготвен от помощник-
частен съдебен изпълнител Катя Асенова при ЧСИ Георги Дичев е установила, че за
насрочената публична продан не са се явили наддавачи, поради което е обявена същата за
нестанала. С Молба от 20.01.2020 г. С. С. е поискал насрочване на втора публична продан. С
Разпореждане на съдебния изпълнител втора публична продан е насрочена от 24.02.2020 г.
до 24.03.2020 г. при начална цена 172800 лв.
С Молба от 04.02.2020 г. ищците С. Т. С. и Т. М. С. са уведомили ЧСИ Дичев, че
съделителката Мита С. възпрепятствала публичната продан, като е сключила договор за
продажба на целия имот, независимо от това, че е собственик само на 2/3 идеални части от
имота, за сумата от 90 000 евро, която е значително по-ниска цена от обявената 98 000 евро
на първи търг. В молбата си ищците са посочили, че по посочения начин Мита С. подбивала
цената и разколебавала евентуалните купувачи от участие в търга, като твърдят, че купувач,
насочен от тях към имота се отказал да купува, защото Мита С. му обяснила, че имотът не се
продава и не го допуснала за оглед.
По делото е представено и саморъчно завещание от Венка Стойова С., починала на
28.10.2004 г., оставено за съхранение вън от Нотариата, обявено на 18.03.2008 г. Копие от
завещанието е приложено също и от него е видно, че завещателката е оставила полагаемата
й се част от имуществото си на Д. Т. С..
С Молба от 12.03.2020 г. С. С. е поискал от ЧСИ Дичев прекратяване на
изпълнителното дело, да спре публичната продан и да вдигне възбраната, както и да му
издаде удостоверение, че делото е прекратено, което да му послужи пред нотариус Ксения
Белазелкова.
Ищците са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на собствените си
2/6 идеални части от процесния недвижим имот на 03.02.2020 г. с Пенка Иванова
Караиванова, за сумата от 35000 лв. Уговорен е думесечен срок за сключване на окончателен
договор, считано от изплащане от продавача на всички дължими суми към ЧСИ,
прекратяване на изпълнително дело № 651/2019 г. и снабдяване на продавача с
удостоверение от ЧСИ за горните обстоятелства. Предвидено е, че при виновно
неизпълнение на която и да е от клаузите на договора или ако се установи, че продаваната
част от имота има подадена искова молба или влязло в сила решение на съд, или друг
предварителен договор със същия предмет, продавачът дължи на купувача връщане на
заплатения задатък в размер на 9000 лв., както и неустойка в същия размер. С Уведомление
от 09.03.2020 г. купувачът по предварителния договор е уведомил продавачите, че поради
неизпълнение на поетите с Предварителния договор задължения, прекратява договора
едностранно, поради това, че при справка по изпълнителното дело на ЧСИ Дичев е
установила наличието на подадена молба от адвокат И. Георгиева за предстоящо депозиране
в СРС на искова молба за делба на имота, обект на публичната продан. След проучване на
фактите по сделката и проверката в СРС Пенка Караиванова установила, че за имота имало
образувано дело от 02.03.2020 г.
С Разписка от 10.03.2020 г. Пенка Иванова Караиванова, купувач по посочения
Предварителен договор за покупко-продажба е получила от ищците сумата от 9000 лв.,
4
представляваща задатък (капаро) по Договора, а с Разписка от 18.09.2020 г. е получила и
сумата от 9000 лв., представляваща неустойка по т.4.1.Б от Предварителния договор.
Съдът е приел Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 12.03.2020 г. между С. Т. С. и Т. М. С. като продавачи, и Андрей Йорданов
Цветков, като купувач, за продажба на 2/6 идеални части от процесния недвижим имот, за
сумата от 35000 лв. В Договора е уредено, че продавачите се задължават непосредствено
преди нотариалното прехвърляне на имота да направи проверка в СРС относно липса на
подадена искова молба във връзка с молба вх. № 02034/07.02.2020 г. по ИД № 651/2019 г. по
описа на ЧСИ Дичев, депозирана от името на Д. Т. С., като при наличие на подадена искова
молба, продавачите се задължават да възстановят на купувача внесената сума от 10000 лв. и
договорът се счита за прекратен. От представената Справка по данни за физическо лице от
Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр. София, се установява, че на 16.03.2020
г. е вписана покупко-продажба на 2/6 идеални части от процесния имот от С. Т. С. и Т. М.
С. на Андрей Йорданов Цветков. Видно от приложеното гр.д. № 11485/2020 г. на СРС,
исковата молба е вписана в Службата по вписвания на 26.09.2020 г., едва след извършване
на сделката между ищците и третото лице Андрей Йорданов. Вписването на исковата молба
е заличено на 01.12.2020 г.
При така установените факти, на първо място следва да се отбележи, че липсват
доказателства ответникът да е предявявал иск за делба. Същият е предявил иск за
прогласяване на нищожността на извършената между ищците и Мита С. делба, поради това,
че същият се явява наследник на наследодателката Венка С..
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са сключили
предварителни договори за продажба на собствените си идеални части от процесния имот с
двама различни купувачи – на 03.02.2020 г. с Пенка Иванова Караиванова и с Андрей
Йорданов Цветков от 12.03.2020 г., като последният е придобил продаваемите идеални части
на 16.03.2020 г., когато сделката е била вписана в Служба по вписванията. Сключването на
Предварителния договор с Андрей Цветков се е случило два дни след като ищците са
възстановили заплатеното от Пенка Караиванова капаро и три дни след като тя ги е
уведомила, че прекратява предварителния договор помежду им, поради наличие на
предявена искова претенция по отношение на имота.
Предвид това, че се претендират вреди от деликт, осъществен от ответника, следва на
първо място да се изследва въпроса дали е налице действие или бездействие на ответника,
което да се квалифицира като противоправно и не какво да е действие или бездействие, а
именно такова, каквото се твърди в исковата молба. Ищците твърдят, че са увредени от
ответника, който е предявил иск за делба срещу тях, който иск е станал причина Пенка
Караиванова да прекрати едностранно предварителния договор за покупко-продажба на
собствените им идеални части от процесния имот, а след това, без да ги уведоми, е поискал
прекратяване на същото производство, от което за тях произтекли вреди, а именно –
заплатили са неустойка за прекратяването по тяхна вина на предварителния договор, както и
разноски за адвокатска защита по прекратеното дело.
Съдът счита, че в случая не се доказва противоправно поведение на ответника.
Подавайки искова молба за защита на права, които счита за свои, ответникът упражнява свое
субективно право. Исковата молба е за прогласяване нищожност на делба без ответникът да
е допуснат да участва като съделител в качеството му на наследник на майка му Венка С.,
поради оставеното от нея завещание в негова полза. Тези обстоятелства са установени
безспорно по делото от представените и приети писмени документи. Настоящият съдебен
състав счита, че упражняването на едно субективно право от дадено лице само по себе си не
може да се квалифицира като противоправно и увреждащо останалите субекти, независимо,
че същото може и да засяга тяхната лична имуществена или неимуществена сфера.
Предявяването на иск за защита на субективни права до съд се явява именно упражняване на
5
едно субективно право, при което се засягат правата и интересите и на други лица, които се
явяват ответници по предявения иск. Това обаче е правнорегламентирано действие и същото
не е противоправно. Респективно, не е противоправно и упражняването на субективното
право на един ищец да оттегли или да се откаже от предявения от него иск. Право на ищеца
е да се разпорежда с иска си, както намери за добре, а обезвредата за насрещната страна, в
конкретния случай на ищците по делото, се извършва чрез присъждане на разноски, ако
такива са поискани и реализирани в прекратеното производство, каквото и съдът по
прекратеното дело е извършил, уважавайки молба по чл. 248 от ГПК от настоящите ищци.
Съдът счита, че са неоснователни доводите на ищците, че ответникът е имал
противоправно поведение, тъй като не ги е уведомил за намерението си да поиска
прекратяване по гр.д. № 48755/2009 г. на СРС, 57 състав. Не е налице
правнорегламентирано задължение за ищеца по едно исково производство да уведомява
лично ответната страна за намеренията си да се разпореди с предявения от него иск като
поиска прекратяване на производството. Ищцовата страна не се позовава на нарушено свое
субективно право или навлизане от страна на ответника в правната им сфера, а претендира,
че чрез упражняване на едни свои субективни права, ответникът ги е увредил. Настоящият
съдебен състав счита, че всякога, когато субект на правото упражнява свои лични
субективни права, съобразно законовите разпоредби, действащи в Република България, в
това число и по реципираното европейско законодателство и международните правни
норми, без да са налице доказателства, че това упражняване на тези лични субективни права
се извършва с намерението да се увреди друго лице (в настоящия случай ищците), се явява
едно разрешено от правото и правоприемливо поведение, което не може да се квалифицира
като деликт.
За пълнота следва да се отбележи, че носителят на едно субективно право е свободен
да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, както и кога да се
разпореди с него, ако вече го е упражнил. Упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. То е противоправно, ако се установи злоупотреба с права,
т. е. когато правото се упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на
другиго и в противоречие с интересите на обществото. Такива твърдения обаче няма
даже наведени в исковата молба. Само в такива случаи може да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника в качеството му на ищец, който се е разпоредил с
предявен от него иск срещу ищците, в качеството им на ответници по прекратеното дело.
При всички случаи обаче, доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия
(Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ВКС, IV г. о.). Подаването на
искова молба до съответния компетентен съд съставлява упражняване на законоустановена
възможност, както и оттеглянето или отказа от предявения иск. В случая ответникът е
добросъвестен. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение, е налице само когато
исковата молба не е отправена с цел защита на лични субективни права на ищеца, а е налице
знание у последния, че предявява чужди права и то с цел да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес (Решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г.,
ВКС, III г. о.).
Предвид изложеното, съдът приема, че не е доказано противоправно поведение на
ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При
недоказаност на един от кумулативно предвидените в чл.45 от ЗЗД елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане, деликт няма и не може да се ангажира отговорността на
ответника за това.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът. Същият обаче не е
поискал присъждане на такива нито в отговора на исковата молба, нито в пледоариите по
същество, поради което и съдът не присъжда такива.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. С., ЕГН **********, и Т. М. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес в гр. София, ж.к. Христо Смирненски № 30, ет.8, ап. 35, срещу Д. Т. С., ЕГН
**********, село Нови Хан, местност „Милковица“, бл. 21, вх. Г, ап. 2, осъдителен иск за
сумата от 9000 лв. (девет хиляди лева), представляваща обезщетение за нанесена от
ответника на ищците имуществена вреда, изразяваща се в заплатена от ищците неустойка по
Предварителен договор от 03.02.2020 г. за продажба на недвижим имот, с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7