Решение по дело №67/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260111                                

гр. Русе, 21.06.2021 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Председател: Антоанета Атанасова

 

         при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия  Атанасова гр. дело № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Ищцата Е.Д.Р. *** чрез адв. Л.П. *** твърди, че с ответника Х.Г.Р. – гражданин на Г. сключили граждански брак в гр. Русе на 19.05.1998 г. След сключване на брака се установили в А., където живеел и работел бившият й съпруг. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение за развод в А. през януари, 2019 г. което с резолюция № 2/29.01.2019 г. на Община Русе било признато и тук, в България.

         Ищцата твърди още, че през целия период на брака им съпругът й живял изцяло в Г., докато тя се връщала ежегодно в България по 3-4 пъти годишно като се случвало да живее тук по повече от шест месеца.

         Заявява, че по време на брака си с ответника, на 3.09.2002 г. закупила недв. имот за сумата от 18 000 лв. недв. имот, находящ се в гр. Р.*** и представляващ ¼ ид. част от дворно място, заедно с реално обособени новопостроени части от жилищната сграда в това дворно място по правилата на етажната собственост жилище на трети етаж с площ от 125,54 кв. м., ½ ид. част от подземен гараж със застроена площ от 58,33 кв.м. и ½ ид. част от таван със застроена площ от 152,22 кв. м. Твърди, че имотът е закупен изцяло и единствено с лични средства, получени от продажбата на неин имот, придобит преди брака й, който продала няколко дни преди това за сумата от 16 000 лв. като разликата заплатила с лични спестявания. Намира, че съпругът й няма никакъв финансов, житейски или какъвто и да било принос в закупуването на имота. Счита, че с оглед прекратяването на брака им за нея е налице правен интерес да установи, че е единствен и едноличен собственик на придобития по време на брака имот, находящ се в гр. Р.*** и отправя претенцията си в този смисъл. Заявява още, че в случай, че съдът намери за приложимо гръцкото законодателство имотът е нейна лична собственост, тъй като е придобит по време на брака в режим на разделност, алтернативно заявява, че е придобит изцяло с лично нейно имущество, ако съдът счете, че приложимото в случая право е българското.  

           В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х.Г. Р. – гражданин на Р Г. не е депозирал отговор на исковата молба.         

           В първото по делото съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител е заявила, че поддържа иска като моли по делото да бъде постановено неприсъствено решение. 

        Искането е основателно. Налице са формалните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, визирани в разпоредбата на  чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Налице е и материалноправната предпоставка по т. 2 от разпоредбата - предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните  доказателства.       

             От приложените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че бракът между страните е бил сключен през 1998 г. и е прекратен с развод през 2017 г.

             При разрешаване на въпроса дали ответникът - чужд гражданин, който не е страна по договора за покупко- продажба, е придобил право на собственост върху процесния имот, на основание чл. 65, ал. 1 КМЧП приложимо е българското право като право на държавата, където се намират недвижимите имоти. С оглед момента на придобиване на имота - 2002 г. имуществените отношения между съпрузите, единият от които е български гражданин, са подчинени на разпоредбите на Семейния кодекс от 1985 г.(отм.), съгласно нормата на  чл. 133 от същия. Предвид това, съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).

               Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗС /в редакцията, действаща към момента на сключване на сделката - 3.09.2002 г./ е налице забрана за придобиване право на собственост върху земя от чужденци, какъвто се явява ответникът Х.Г. Р., поради което по отношение на него не е настъпило рефлекторното действие на чл. 19, ал.1 СК (отм.). В този смисъл решение № 791/20.07.2011 г. по гр. д. № 1347/2009 г. по описа на ВКС, І Г. О. и решение № 1/29.04.2013 г. по гр. д. № 765/2012 г. по описа на ВКС, ІІ Г. О., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Нормата на чл. 29, ал.1 ЗС /в редакцията, действаща към момента на сключване на сделката/ се явява императивна, поради което отклонение от нея е недопустимо и съдът следи служебно за нейното приложение. Аналогична забрана предвижда и разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България /редакция към ДВ, бр. 56 от 1991 г./.

              Анализът на твърдяните обстоятелства в исковата молба и съпоставянето им със събраните по делото писмени и гласни доказателства /нотариални актове, извлечение от спестовна книжка, свидетелски показания/ позволяват изграждане на извод, че по съществото си искът е вероятно основателен и по отношение на жилището, ½ ид. част от таван и 1/2 ид. част от гараж, които са придобити от ищцата в резултат на трансформация на нейно лично имущество и презумпцията за съвместен принос е оборена.

Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода на делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Х.Г. Р. дължи на ищцата сторените от нея разноски в настоящото производство съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 4242,91 лв., от които сумата от 712,91 лв. държавна такса и 3530,00 лв.- адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК Русенският окръжен съд

          

Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г. Р., гражданин на Република Г. че Е.Д.Р., ЕГН *********** *** е едноличен собственик по силата на пълна трансформация на лични средства на недвижим имот, придобит по време на брака им с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот № 11, том ІV, рег. № 4029, дело № 453 от 2002 г. на Нотариус А. М., рег. № *** на НК, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот с идентификатор 63427.5.717 по КККР на гр. Р. с площ от 324 кв. м., находящ се в гр. Р.****, при съседи: 63427.5.719, 63427.5.718, 63427.5.820 и 63427.5.716, заедно със  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.717.1.3 с площ от 125,54 кв. м., находящ се в гр. Р.**** при съседи: над обекта - няма, под обекта - 63427.5.717.1.2, на същия етаж –няма, ведно с 1/ 2 ид. част от таван и прилежащите идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Х.Г. Р., гражданин на Р. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Р., ЕГН *********** *** сумата в размер на 4242,91 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

           Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

         Да се връчи препис от решението на ответника, като същият може в едномесечен срок от връчването да поиска от ВТАС отмяната му на основанията посочени в чл. 240 ГПК.

 

           Окръжен съдия: