№ 58
гр. Варна , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100900970 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
Ищцовото дружество „Юробанк България“ АД – София ,
представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., редовно
призовано, представлява се от адв. Хр. П., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответната страна Ю. Е. Л. и Н.Ю. Л.а, редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда
от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Поддържаме исковата молба. Запознати сме с доклада по
делото. Нямаме възражение по него.
1
Адв. С.: Оспорваме исковата молба. Запознати сме с доклада по делото.
Нямаме възражение по него.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение
№2071/18.11.2020 г.:
Постъпила е искова молба от “Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от М.В. и П.Д., против Ю. Е. Л., с ЕГН
********** и Н.Ю. Л.а, с ЕГН **********, двамата с адрес: *****, с която e
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от
ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца, както следва: сумата от 18535.85 евро-главница по Договор за
потребителски кредит HL37193/17.05.2008г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба-28.07.2020г.; сумата
от 1855.45 евро-договорна лихва за редовен кредит за периода от 10.09.2018г.
до 25.09.2019г.; сумата от 2593.92 евро-мораторна лихва за периода от
10.09.2018г. до 12.03.2020г.; сумата от 733.59 евро-мораторна лихва за
периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г.; сумата от 124.32 евро-такси и сумата
от 434лв.-нотариални разходи. Претендират се деловодни разноски и се сочи
банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а
именно: IBAN BG26BPBI99201001010111.
С исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски
кредит HL3719 от 17.05.2008г., банката е предоставила на ответниците
потребителски кредит в размер на 25000 евро, чието погасяване е обезпечено
с ипотека върху собствен на кредитополучателите недвижим имот. Сочи се,
че към договора за кредит са подписани Допълнителни споразумения от
09.06.2009г., от 30.11.2010г., от 11.12.2010г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г.,
от 18.09.2013г. и от 13.05.2015г. Поддържа се, че съгласно чл.6 и чл.7 от
договора, кредита следва да се погасява на равни месечни вноски, включващи
главница и лихви в размер на 293.39 евро. На основание чл.3, ал. 1 от
договора, кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на
БЛП на банката за жилищни кредити в евро, за съответния период, плюс
надбавка от 4.6 %. Съгласно чл.3, ал.3 от договора при просрочие на
2
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 %. По силата на чл.10, т.2 от
договора, кредитополучателите отговарят за разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както
и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение.
Според чл.4 от договора, кредитополучателите следва да заплащат на банката
такса за управление в размер на 1.5 % върху размера на усвоената главница и
ежемесечна комисионна за управление, която е платима на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера
на непогасената главница, считано към същата дата. Поддържа се още, че при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателите дължат месечна такса за администриране на просрочен
кредит, в размер определен по действащата към момента на настъпване на
забавата тарифа на банката. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължения, произтичащи от чл.6, чл.7 и чл. 10, т.1 от договора, за заплащане
на погасителни вноски, кредитополучателите са изпаднали в забава. Твърди
се още, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.08.2018г.,
на основание чл.18 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката е обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо, за което кредитополучателите са
уведомени с Нотариални покани с рег.№3775 и рег.№3776, том 1, №196 от
19.09.2019г., които са получени лично от всеки от тях. С уточняваща молба се
сочи, че претендираната договорната лихва за редовен кредит, се явява част
от погасителните вноски за периода 10.09.2018г.-25.09.2019г. Претендирана
мораторната лихва, е начислена върху непогасените на падежът им
анюитетни вноски за главница, а след обявяване на предсрочната изискуемост
на 25.09.2019г., мораторната лихва е начислена върху цялата непогасена
главница. Сочи се, че изчисляването на претендирана мораторната лихва е
съобразено със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, съответно е разделена на два периода 10.09.2018г.-12.03.2020г. и
14.05.2020г.-21.07.2020г., като по силата ЗМДВИП е изключен периода
13.03.2020г.-13.05.2020г. Сочи се още, че претендираните такси са дължими
за периода от 12.08.2018г.-22.07.2020г. и техният размер е определен като
разлика от погасените и начислените такси. Поддържа се, че по силата на
чл.4, т.2 от договора за управление на кредита се начислява комисионна,
3
която е платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера на непогасената
главница по кредита, считано към същата дата. На основание чл.12 от
Допълнително споразумение от 18.09.2013г. се дължи такса за
администриране на просрочен кредит, която се начислява при настъпило
просрочие на месечната вноска съгласно Тарифа на банката, чиито размер
зависи от конкретният период на забавата. Поддържа се още, че
претендираните нотариалните такси, са дължими на основание чл.10, т.2 от
договора и са формирани от сумите заплатени от банката за изготвяне,
заверка и връчване на поканите за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като съответните суми са описани подробно.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се поддържа, че претендираните от
банката суми са завишени, неправилно изчислени и не отговарят на
действителното дължимите такива. Сочи се, че видно от процесните
допълнителни споразумения, след първото такова от 09.06.2009г., във всяко
следващо споразумение, сумата отбелязана като задължение по редовна
главница, се увеличава и надвишава първоначално договорената от 25000
евро, въпреки направените плащания от ответниците. Поддържа се, че
неправилно и незаконосъобразно, банката едностранно е увеличавала
дължимата главница по кредита без да предоставя на ответниците
необходимата информация и причината за това. Подържа се още, че с
внесените от ищците суми за погасяване на кредита, банката не е погасявала
задълженията по реда определен в чл.76, ал.2 от ЗЗД, в резултат, от което се е
получило изкривяване на погасяването на кредита, а оттам и на изчисленията
на дължимите суми. Сочи се, че до настоящият момент за погасяване на
кредита ответниците са внесли сумата от 43400 евро, поради което се твърди,
че те не са изпаднали в забава по смисъла на чл.6, 7 и 10 от договор за
потребителски кредит. Твърди се, че клаузите в допълнителните
споразумения, съгласно които просрочената лихва е преоформена като
натрупване към редовната главница, противоречат на добрите нрави, поради
което са нищожни. Сочи се, че с това действие, банката от една страна е
увеличила дължимата от кредитополучателите главница и от друга е
превърнала едно нелихвоносно задължение в лихвоносно такова. Сочи се, че
4
кредитополучателите, както икономически по-слабата страна, поради липсата
на правна грамотност и с оглед обвързаността на съгласието им с
получаването на желания банков кредит, са били принудени от банката да
приемат явно неизгодни за тях условия, които противоречат на добрите
нрави. Сочи се, че за недобросъвестността на банката е показателно, че с
подписаните допълнителни споразумения се договаря период на “облекчено“
погасяване на кредита, но кредиторът не е пояснил, че през този период се
погасява само възнаградителната лихва, но не и главницата. Твърди се, че по
този начин се стигнало до допълнително увеличаване на лихвите и
комисионите, които кредитополучателите дължат върху непогасяваната през
периода на “облекчено“ плащане главница. Ето защо се поддържа, че
въпросните клаузи са неравноправни и като такива са нищожни. На следващо
място се твърди, че след подписване на всяко от допълнителните
споразумения, банката не е предоставяла своевременно на
кредитополучателите актуализиран погасителен план, от който да е видно
какви са месечните вноски, които се дължат, каква част от тях са главница и
каква лихви. Сочи се, че представеният към исковата молба погасителен план
от 01.08.2012г. е относим към момента на подписване на допълнително
споразумение от 31.07.2012г. Поддържа се, че представената от ищеца
Тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага по извършени
услуги на клиенти физически лица, е неотносима към спора, тъй като е в сила
от 04.08.2020г. Поддържа се, че недължими са претендираните от ищеца суми
за разноски за нотариални такси, тъй като въпросните покани касаят два
различни кредита, а имено настоящия и Договор за ипотечен кредит от
16.08.2005г. Сочи се, че неизпълнението по втория договор е предмет на т.д.
№974/2020г. ОС Варна, където се претендират същите нотариални такси и
разноски. Наред с горното се поддържа, че претенцията за разноски за
изготвяне на нотариална покана и връчването на Иван Русев, следва да бъде
отхвърлена, тъй като е неотносима към настоящия спор. Оспорва се
правилността на определянето и изчисляването на референтният лихвен
процент според методологията на банката.
С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на
ответниците за нищожност на клаузите, обективирани в допълнителни
споразумения към договора за кредит, като се сочи, че всяко едно
5
споразуменията е подписано след изрично подадена от кредитополучателите
молба, с оглед възникнали временни затруднения за изплащане на
задълженията. Сочи се, че всички допълнителни споразумения, са изготвени в
съответствие с Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии
за кредитен риск на БНБ поради възникнала за кредитополучателя временни
затруднения за погасяване на задълженията. Поддържа се, че към датата на
подписване на всяко от допълнителните споразумения, е било налице
просрочие по кредита, като за да е възможно предоговарянето му, кредитната
експозиция е следвало да бъде редовна. Твърди се, че по силата на т.IV от
допълнително споразумение от 09.06.2009г., на чл.3 и чл.5 от допълнителни
споразумения от 30.11.2010г. и от 11.12.2010г., на чл.3 от допълнително
споразумение от 27.06.2011г., на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от допълнително
споразумение от 31.07.2012г. и на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.2 от допълнително
споразумение от 18.09.2013г., страните са постигнали съгласие,
съществуващите и непогасени просрочия и договорните лихви, начислени за
периодите на облекчение, да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора. Поддържа се, че
“преоформянето“ на задължението по кредита, се е осъществило не чрез
прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им
посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Ето
защо при сключването на всяко едно допълнително споразумение към
договора, кредитополучателите са “усвоявали“ сума, с която реално са
погасявани просрочия по сделката. Поддържа се още, че въпросното
преоформяне е извършено при стриктното спазване на чл.13 от
горецитираната наредба. Сочи се, че в споразуменията изрично е посочен
размерът на просрочието, като с подписването им, кредитополучателите са
признали съществуването на тава просрочие. С оглед горното и предвид
наличието на подписани от кредитополучателите погасителни планове, които
отразяват цялото движение по кредита, включително всички промени в
начина на погасяване по кредитната експозиция, се поддържа, че доводите на
ответниците, за липса на воля от тяхна страна за изменение на условията по
договора за кредит, са неоснователни. Наред с това се поддържа, че дори да
се установи нищожност на клаузи от допълнителните споразумения, то
6
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД това не влече нищожност на всички постигнати в
допълнителни споразумения договорки относно начина на плащане и
месечните вноски. Относно доводите на ответниците за липса на подписани
погасителни планове към допълнителните споразумения, са поддържа, че не
винаги е възможно плановете да се изготвят едновременно с основния
документ, предвид възможността в процеса на преговори да настъпят
променени, касаещи начина на погасяване на кредита. Сочи се, че едва след
подписване на съответно споразумение и надлежното му осчетоводяване, се
изготвя погасителен план, който се предоставя на кредитополучателите. Във
връзка с това, във всяко едно допълнително споразумение, е залегнала клауза,
че ответниците следва да се явят в клон на банката за получаване на
погасителен план, като в случаите на неполучаването му, то това не ги
освобождава от изпълнение на условията по договора. Ето защо се поддържа,
че евентуалната липса на подписан погасителен план към съответното
допълнително споразумение, се дължи на нежеланието на ответниците да се
явят в клон на банката, за да подпишат и получат такъв.
С подаденият от ответниците отговор на допълнителната искова молба,
се поддържат вече направените възражения и оспорвания, като в допълнение
се сочи, че действително допълнителните споразумения към договора за
кредит, са подписани след подадена от тях молба, но самите споразумения са
изготвени едностранно от банката и без предварително обсъждане на
условията по тях. Твърди се, че в случай на несъгласие на
кредитополучателите с предложеното във вида изготвен от банката, то
споразумение е нямало да бъде подписано. Конкретизират се клаузите, с
които просрочената лихва е преоформена като главница и за които се твърди,
че противоречат на добрите нрави, съответно че са нищожни, а именно: чл.4
от допълнителни споразумения от 09.06.2009г., от 30.11.2010г. и от
11.12.2010г.; чл.3 от допълнителни споразумения от 27.06.2011г. и
18.09.2013г. и в чл.3, ал.3 от допълнително споразумение от 31.07.2012г.
Сочи се относима съдебна практика. Поддържат се доводите, че на
кредитополучателите не са представени актуализирани погасителни планове,
след подписване на съответното допълнително споразумение, като в
допълнение се сочи, че дори да са били изготвяни такива планове, то
кредитора не е канил ответниците да ги подпишат, нито им ги е предоставил
7
при посещенията в банката. Сочи се, че очевидно не е налице “нежелание“ на
кредитополучателите да се явят в банката и да си получат погасителните
планове, тъй като всички допълнителни споразумения са подписвани всяка
година в офис на банката.
Правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест:
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между тях е сключен
Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008г., за сумата от 25000
евро, която е усвоена от ответниците, както и Допълнителни споразумения от
09.06.2009г., от 30.11.2010г., от 11.12.2010г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г.,
от 18.09.2013г. и от 13.05.2015г. Останалите твърдения на страните подлежат
на доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената
тежест, всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, предвиждащ
сочените права и задължения, по който договор ответниците имат качеството
на солидарни длъжници. Следва да ангажира и доказателства за размера на
претенциите си и за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.
Ответниците следва да установят, че е налице погасяване на задължението по
договора за кредит или на част от него, или обстоятелства изключващи
дължимостта на претендираните суми, включително възраженията си
нищожност на клаузи от допълнителните споразумения, респективно за
ненастъпила предсрочна изискуемост
На основание чл.146, ал.3 от ГПК, съдът намира, че страните сочат
доказателства в подкрепа на твърденията си.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 2880/15.02.2021 г. от
вещото лице Р.С., с която моли, производството по делото да бъде отложено
за друга дата и му бъде дадена възможност да представи заключение, с оглед
8
необходимостта от допълнително изчисления.
Адв. П.: Нямаме други доказателствени искания и няма да сочим
такива.
Адв. С.: Задължили сте ищецът да представи определени документи.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
СЪДЪТ, намира за нужно изготвянето на назначената съдебно –
счетоводна експертиза, с оглед пълното и правилно изясняване на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъде дадена възможност на вещото
лице да изготви същата.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за
потребителски кредит HL37193 от 17.05.2008 г. – 6 листа; Копие от
Приложение към Договор за банков кредит HL37193/17.05.2008 г.; Копие от
Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит
HL37193/17.05.2008 г. от 09.06.2009 г.; Копие от Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008 г. от 30.11.2010 г.;
Копие от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит
HL37193/17.05.2008 г. от 11.12.2010 г.; Копие от Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008 г. от 27.06.2011 г.;
Копие от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит
HL37193/17.05.2008 г. от 31.07.2012 г.; Копие от Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008 г. от 18.09.2013 г.;
Копие от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит
HL37193/17.05.2008 г. от 13.05.2015 г.; Копие от Погасителен план по кредит
– 6 листа; Копие от пълномощно; Копие от Бордеро № 1720975/21.05.2008 г.;
Копие от Бордеро №6493047/.09.06.2009г.; Копие от Бордеро №
1034990/21.05.2010 г.; Копие от Бордеро №9856117/11.12.2010 г.; Копие от
9
Бордеро № 5559498/21.06.2010 г.; Копие от Бордеро № 7917378/27.06.2011 г.;
Копие от Бордеро № 4502997/10.07.2012 г.; Копие от Бордеро №
3111298/31.07.2012 г.; Копие от Бордеро №1110457/12.08.2013 г.; Копие от
Бордеро № 7052770/18.09.2013 г.; Копие от Бордеро № 4778370/10.10.2014 г.;
Копие от Подробна справка относно размера на вземанията Договор за
потребителски кредит HL37193/17.05.2008 г. – 13 листа; Копие от Банково
извлечение от разплащателна сметка – 31 листа; Копие Заявление до Съдия
по вписванията Агенция по вписванията с вх. рег. №9618/23.04.2018 г.; Копие
от Нотариална покана до Ю. Е. Л.; Копие от разписка от 25.09.2019 г.; Копие
от Нотариална покана до Н.Ю. Л.а; Копие от разписка от 25.09.2019 г.; Копие
от Методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по
потребителски жилищно– ипотечни кредити.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 19571/28.08.2020 г. документи, както следва: Копие от
Банково извлечение – 12 листа; Копие от фактура № 20781/19.09.2019 г.;
Копие от фактура № 20782/19.09.2019 г.; Копие от фактура №
**********/18.09.2019 г.; Копие от фактура № 10000024369/18.09.2019 г.;
Копие от фактура №**********/18.09.2019 г.; Копие от фактура №
**********/18.09.2019 г.; Копие от фактура № **********/18.09.2019 г.;
Копие от фактура №**********/18.09.2019 г.; Копие от преводно нареждане
за кредитен превод от 30.09.2019 г. – 5 броя; Копие от преводно нареждане за
кредитен превод от 20.09.2019 г. – 3 броя; Копие от Тарифа за таксите и
комисионните, които „Юробанк България “ АД прилага по извършвани
услуги на клиенти – физически лица – 19 листа; Копие от преводно
нареждане.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с допълнителната искова молба документи, както следва: Копие от Молба с
вх. № 802–373/28.08.2009 г.; Копие от Молба с вх. № 802–877/24.11.2010 г.;
Копие от Искане за промяна на параметри по ипотечен кредит с вх. № 802–
261/29.04.2015 г.; Копие от Молба с вх. № 802–536/11.09.2013 г.; Копие от
Молба с вх. № 802–580/26.07.2012 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице, за следващото съдебно
заседание да представи заключение по възложената му задача.
10
Адв. П.: Във връзка със задължението ни от съда, представям
изисканите доказателства в оригинал.
Адв. С.: Не възразявам да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата
страна документи, както следва: Копие от Погасителен план; Копие от
Погасителен план от 28.06.2011 г.; Копие от Погасителен план от 11.12.2010
г.; Копие от Погасителен план от 22.05.2015 г.; Копие от Погасителен план от
01.08.2012 г.
Адв. П.: Таксите и комисионните няма как да ги представим, тъй като
са в много голям обем. Уточнили сме го с допълнителна молба. Същите са
обявени на страницата на банката и са общодостъпни. В хронология ги има
всички.
Адв. С.: За мен не е необходимо да бъдат представени по делото в
хартиен вариант, но вещото лице следва да ги съобрази.
В. л. С.: Това което е сайта не е за целия период. Относно таксите
искам да кажа, че има три вида такси. Едната беше месечна такса. Втората
влиза в един момент при банката, това са таксите за закъснение – от 30 дни;
от 31 дена до 60 дена; от 61 дена до 90 дена; от 91 дена до 120 дена; от 121
дена до 150 дена; от 151 дена до 180 дена, т.е. на всеки тридесет дена. Третият
вид такса е доколкото си спомням, че има SMS известявания. Служебно знам
за повечето от таксите.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните, както
и на вещото лице, СЪДЪТ намира, че следва да бъде отменено
определението за насрочване на производството по делото, в частта с която
ищцовата страна е задължена по реда на чл. 190 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
11
ОТМЕНЯ Определение № 2071/18.11.2020 г. , в частта, с която
ищцовата страна е задължена по реда на чл. 190 от ГПК, да представи
Тарифите за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага
по извършени услуги на клиенти физически лица, в редакциите действали
през периода от 17.05.2008 г. до 25.09.2019 г.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. С.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, предложи на страните, датата за следващото съдебно
заседание да бъде 18.03.2021 година.
Адв. П.: Имам наказателно дело в СРС.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 01.04.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час, страните
и вещото лице се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Разглеждането на делото приключи в 14:15 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12