Решение по дело №136/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20197090700136
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

3

Габрово, 11.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      СВЕТЛОЗАР  РАЧЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:      ГАЛИН  КОСЕВ

                                                                                                  ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

при секретаря Радина Церовска и с участието на прокурор А. Александров от  Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 136 от 2019 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-1769 от 26.11.2019 г., подадена от М.В.А. ***, с ЕГН: **********, против съдебно Решение № 97 от 23.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 353 от 2019 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0341-000577 от 22.08.2018 г., издадено от началника на Районно управление – Севлиево, към ОД на МВР - Габрово, с което на касатора А. е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за извършено нарушение на същата нормативна разпоредба. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и на потвърденото с него НП.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 4.08.2018 г., в 10.20 ч., в Община Севлиево, на път трети клас № 3161, като водач на лек автомобил ***, управлява същия автомобил, собственост на ***, като при извършена проверка се установява, че като негов ползвател  няма валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил горепосочената разпоредба от КЗ, като в качеството си на несобственик управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за тази задължителна застраховка. За това нарушение и на така цитираното нормативно основание на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е наложена глоба от 400.00 лв.

В законния срок А. е подал жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Основанията за това са следните: Липса на проверка и мотивация в НП за наличието на данни за маловажен случай и приложение на чл. 28 от ЗАНН; Оспорва се активната легитимация на АНО, като се твърди, че авторът му не притежава съответните правомощия.

За да постанови съдебния си акт, РСС е счел, че деянието и деецът са установени по безспорен начин, санкцията е правилно определена и жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното си поведение. Според съда деянието не осъществява признаците на маловажен случай, а за АНО не е налице задължение да излага мотиви по какви причини не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е приложена санкционната разпоредба на КЗ. Управляваният автомобил е със швейцарска регистрация, а Швейцария не е държава – членка на ЕС и не е страна по Споразумение за ЕИО, поради което се явява „трета държава“ и за това МПС е налице задължение да има сключена застраховка ГО или зелена карта.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като иска неговата отмяна в едно с отмяната на потвърденото с него НП. В жалбата си излага следните мотиви:

Процесуални нарушения, свързани с упражняване правото му на защита, поради нередовното му призоваване. За провеждане на открито съдебно заседание призовката не е била получена от него, а жената, с която той живеел на съпружески начала, е отказала да я получи. Тя не е член от семейството на жалбоподателя по смисъла на чл. 180, ал. 2 от НПК. В защита на тезата си той е искал да води свидетели в съдебно заседание, но не е могъл да организира подобни действия поради това нередовно свое призоваване. Нарушени са правилата за  призоваване на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 180, ал. 4, ал. 2 и ал. 1 от НПК.

Връчването е станало от кметски наместник Къжелова, с която касаторът не бил в добри отношения, тъй като тя била подавала против него сигнали в РУ – Севлиево през 2018 година. Като свидетел на отказа за получаване на призовката била посочена ***, без да са посочени трите имена на лицето и ЕГН на същото.

В деня, за който се твърди, че е постановен отказ от получаване на призовката, касаторът е бил в гр. София и няма начин да е отказал да получи подобно съобщение.

Налице е съществено нарушение и на разпоредбата на чл. 348, ал. 3,т. 2 от НПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт не съдържа мотиви по повод всички наведени в жалбата му доводи за незаконосъобразност на процесното НП. Така, например, липсва мотивировка за причините, поради които не се приема, че деянието е маловажен случай, а жалбоподателят е изложил конкретни съображения в тази връзка, които не са били обсъдени.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил основно възражение - това, за прилагането на ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, като касаторът счита, че липсата на подобни мотиви, изложени от страна на АНО в оспореното НП съставляват съществено нарушение на изискванията за форма на акта, но Районният съд не е съобразил това.

Въпреки направено възражение за липса на компетентност на АНО и конкретно – у лицето, издало НП, Цветомир Цонков Цонков, съдът не е събрал и обсъдил  доказателства в тази насока.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. Радослав Балтов, като поддържат жалбата.   

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да се остави в сила атакуваното с нея съдебното решение.

Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението – управление на л. а. без задължителна застраховка ГО. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е надлежно връчен.

Съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 13 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 13 и 5 и чл. 639 – от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Процесното нарушение е на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса.

Актът е съставен от ***, младши полицейски инспектор в РУП- Севлиево, който, съгласно Заповед № 264з-1665 от 15.12.2017 г. на директор ОД на МВР – Габрово, има правото да съставя актове и фишове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ.

В НП деянието е ясно описано и описанието не създава проблеми да се разбере в извършването на какво по вид нарушение е обвинен жалбоподателят. То е издадено от Цветомир Цонков Цонков – началник РУП Севлиево. В жалбата против това НП е поискано съдът да изиска служебно документ от ОД на МВР, от който да стане ясно това лице в кои дни е ползвало платен годишен отпуск, респективно неплатен такъв в периода 1.08.2018 г.– 23.08.2018 г.

По делото е приложена Заповед № 264 з-1081 от 18.08.2016 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 647, ал. 2 от КЗ са определени служителите, които имат правомощието да издават НП по чл. 638, ал. 1 и ал. 3 по същия кодекс. Сред тези служители са началниците на районни управления в ОД на МВР- Габрово, каквато длъжност има АНО, издал процесното НП.

В Справка от 16.10.2019 г., издадена от директора на ОД на МВР – Габрово, е посочено изрично, че на процесната дата, когато е издадено НП, лицето, посочено като негов автор – ***, не е било в отпуск, вкл. и в такъв, поради временна неработоспособност. Справката не е била оспорена от жалбоподателя. Не са представени доказателства, от които да е видно, че Цонков не е имал правомощието да издава НП за процесния вид нарушения. АСГ намира, че подобна информация, касаеща други дати, е неотносима към предмета на делото. Така постъпилата е достатъчна, за да се обоснове изводът, че авторът на процесното НП е притежавал правомощието да го издаде. В случая НП е издадено от упълномощено от директора на ОД на МВР длъжностно лице от района, в който е било извършено нарушението.

По отношение на възражението за касатора за нарушения в процеса на призоваването му за явяване в открито съдебно заседание съдът установи, че по делото пред РСС е имало едно открито съдебно заседание. Жалбоподателят е призован за него с призовка, на която липсва подпис на получател. Същата е оформена, като връчителят, кметски наместник ***, е отразил, че „лицето отказва“ с посочване на дата  -18.10.2019 г. и се е подписал свидетел на отказа „***“. Съгласно чл. 180, ал. 1 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Според ал. 2 когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В случая няма данни призовката да е била връчена на субект по ал. 2, няма посочване на такова обстоятелство, нито имена на такова лице, нито качеството му – пълнолетен член от семейството или съквартирант на призованото лице. Отразяването „лицето отказва“ следва да се счита, че касае отказ от страна именно на „лицето“ по ал. 1, след като в разписката за връчване на призовката няма отбелязани други имена. Съгласно ал. 4 на същата норма, ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. В случая процедурата е спазена. Не се изисква отбелязване на ЕГН на свидетеля на отказа. Отбелязани са в пълнота неговото собствено и фамилно име, както и бащиното име със съкращение, като следва да се посочи, че не се изисква пълно изписване на трите имена на свидетеля в нормативната разпоредба.

На същата дата – 18.10.2019 г., има постановен отказ от получаване на призовка, оформен по същия начин, но за друго дело. Това дело също е било гледано и е приключило със съдебно решение, видно от сайта на РСС. Това не доказва тезата на касатора, че призовката е била връчвана на друго лице. Трета призовка, посочена от касатора и приложена по делото, е с адресат *** и е била връчена лично на 17.11.2019 г., отново за друго дело и пред друг съд, което няма връзка с настоящите възражения. Дори и да се приеме, че това лице е отказало да получи процесната призовка, то процедурата по чл. 180, ал. 4, във вр. с ал. 2 следва да се приеме за спазена – след като, както твърди касаторът, тя е била връчена на лице, с което той съжителства, то същото може да се приеме за съквартирант, който, в случай на отказ да получи призовката, не може да препятства воденето на делото, а този отказ се отбелязва по посочения вече начин и призовката се счита за връчена. Съдът обаче не приема, че тя е била връчена на такъв съквартирант или на член от семейството на касатора, т. к., както вече бе отразено по-горе, в призовката не са отразени данните по ал. 7, във вр. с ал. 2 и не може да се презумира, че връчването е станало на друго лице, което е отказало да приеме документа. 

От приложената справка картон на водача е видно, че касаторът А. е извършвал многобройни нарушения на ЗДвП.

В жалбата, депозирана пред РСС, на практика не се оспорва описаната в НП фактическа обстановка. Тя не е била оспорена и в хода на съдебното производство. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели описаната фактология се потвърждава изцяло.

В НП няма изложени мотиви по каква причина АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но това не е задължителен реквизит на постановлението, съгласно чл. 57 от този закон. Такова задължение за този орган не се поражда и във връзка с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, тъй като, от една страна, съдът не е законотворец и не може да предвижда допълнителни задължения за правните субекти, непредвидени в закон. От друга страна с този съдебен акт се предвижда само това, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, но не и че АНО е задължен да мотивира акта си с причините, поради които не приема дадено нарушение за маловажен случай. ТР запълва празнина в законодателството и нееднакво прилагане в съдебната практика, като утвърждава правомощието на съда при разглеждане законосъобразността на НП, да прецени самостоятелно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като тази преценка се счита за такава по законосъобразността на акта, а не по неговата целесъобразност, тъй като в последния случай тя не би подлежала изобщо на съдебен контрол. „Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.“ – съдът е длъжен да проследи, дали са налице основанията за прилагане на тази правна норма, а не дали АНО е посочил в НП мотиви защо не я прилага. Дори и да е изложил такива, съдът не е задължен да се съобрази с тях. Това е идеята на ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК.

РСС е отразил в съдебния си акт, че случаят не може да се счита за маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил сам мотиви в тази насока. Намира, че казусът не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Нарушението е такова на просто извършване, при което законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи. Следва да допълни, че в случая няма как да се обсъжда „времетраене на нарушението“, тъй като то е такова на еднократно извършване – при конкретна проверка на конкретна дата се установява, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е управлявало посоченото МПС в нарушение на визираната по-горе нормативна разпоредба. Следващо такова установяване ще повлече санкция за ново нарушение, макар и на същата правна норма и, съответно, ще бъде наложена нова отделна санкция за това. Не е задължително и прилагането на чл. 28 от ЗАНН при първо за вида си нарушение, това не е достатъчно, за да се счита случаят за маловажен. Видно от приложената обемна справка, на касатора са налагани многократно санкции и по отношение на него са прилагани ПАМ във връзка основно с нарушения по ЗДвП. Този факт указва липсата на възпиращи механизми в поведението му и липса на уважение към изискванията на закона у касатора, което създава усещането за едно трайно поведение, насочено към неспазване на правилата, а това няма как да се възприеме като малозначително, поне не и що се касае до дееца. Самото нарушение е типично за вида си – управление на МПС без задължителна застраховка ГО, като няма обстоятелства, които да отличават съществено случая от основния състав на деянието, описан в сочената като нарушена нормативна разпоредба. Според тази норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Разпоредбата е ясна, описаното поведение на касатора съответства на хипотезата й и същото се приема правилно от РСС за доказано по несъмнен начин.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че нарушението и деецът са установени по несъмнен начин. АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи при спазване на изискванията за форма и процедура за тяхното издаване. Санкцията е правилно определена от страна на АНО. Като е потвърдил това НП, първоинстанционният съд е издал един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 23.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 353 от 2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0341-000577 от 22.08.2018 г., издадено от началник на РУП – Севлиево към ОД на МВР - Габрово, с което на М.В.А. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложена административна санкция – глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за нарушение на същата разпоредба, като мотивирано и законосъобразно.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                       

 

 

                                                                                                             2.