Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2357
07.07.2016 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично
заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12 по описа на съда за 2015г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е съединен
иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от „Т....” ЕООД срещу Х. Г. К. и Х.В.К..
Ищецът твърди, че с
нотариален акт за покупко-продажба от 2002г. е придобил правото на собственост
върху следния недвижим имот: апартамент „...“, находящ се в град П., ул. „П. Г.
К.” № ..., с площ от 86.36 кв.м., състоящ се от антре, баня, тоалетна, перално
помещение, дневна с трапезария, готварна, спалня, таван склад, помещение за
хоби и две тераси. Самостоятелният обект в сграда е с идентификатор .... По
времето на закупуването на имота сградата била построена в груб строеж и след
изповядването на сделката нямало изменения в проекта на сградата. Имотът
придобил от „Б. г. е. х.” ЕООД, която се представлявала от Х.К.. По времето на
сделката всички обекти в построената сграда били собственост на това дружество.
Впоследствие се установило, че едно от помещенията в апартамента, а именно
спалня с площ от 10.60 кв.м., не било изградено към жилището, а било
присъединено към съседния апартамент собственост на ответниците. Твърди, че
ответниците владеят процесната стая без правно основание, тъй като тя е част от
апартамента собственост на ищцовото дружество. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на стаята.
Претендира разноски.
Ответниците в срока
по чл. 131 ГПК подават отговор на исковата молба, чрез а. А.В.. Към депозирания
отговор обаче не е приложено пълномощно за представителната власт на а В..
Съдът намира, че за процесуална икономия
отговорът и направените с него възражения следва да бъдат включени в настоящия
доклад, като на ответниците следва да се укаже в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представят доказателства за
представителната власт на а. В., към момента на депозирането на отговора-
клеймо от 05.05.2015г., или да потвърдят извършените процесуални действия. Ако
указанията не бъдат изпълнение, съдът ще приемем, че отговор на исковата молба
не е бил депозиран.
Ответниците
излагат съображения за неоснователност на предявената претенция. Твърдят, че с
архитектурен проект, заверен на ... като екзекутив, е била извършена промяна на
архитектурните книжа и по този начин спалнята предмет на настоящия спор е
приобщена към апартамент „...“. Апартамент „...“ и апартамент „...“ били
придобити от „Б. г. е. х.” ЕООД на ...г. Поради това се твърди, че още преди
праводателят на ищцовото дружество да придобие имота, въпросната стая е била
приобщена към съседния имот. Възразяват „Б. г. е. х.” ЕООД да е придобивал
реално собствеността върху стаята като част от самостоятелния обект апартамент
„...“ и поради това да е могло валидно да прехвърли права. Оспорва се описаната
в нотариалния акт спалня да е същата, чието предаване се иска. Твърдят, че с
договор, обективиран в нотариален акт от 06.06.2006г. са придобили
собствеността върху апартамент „...“, към който попада и процесната спалня. При
условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна
давност от ...г. Твърдят, че дори да се допусне, че помещението е било
собственост на ищеца, след отделянето му апартамент „...“ продължава да
отговаря на необходимите законови изисквания за жилище и поради това е възможно
да бъде предмет на давностно владение. Молят иска да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът установява следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. За уважаването на претенцията е необходимо да се докаже, че ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или
държане на ответника и че за владението или държането няма основание.
От приетата по делото СТЕ
на а. В. и ПСТЕ на а. К.-Х., се установява, че процесната реална част от имот
се намира в жилищна сграда, за която има изготвен пълен проект документация,
като архитектурния проект е одобрен на ...г., а разрешението за строеж е
издадено на ...г. Несъмнено се установява и обстоятелството, че по одобрения архитектурен
проект процесната реална площ е била отредена за спалня и е била част от
апартамент ...‘. Съгласно заверения на ...г. екзекутивен чертеж тази площ е
била приобщена към апартамент ... като видно от самия документ /лист 253 от
делото/ са задраскани ограждащите стени и е преградена врата към апартамент ...
Реално определената площ е била приобщена към апартамент ... като част от едно
общо пространство отредено за дневна, трапезария и готварна. И двете експертизи
са категорични в тези си изводи, като при извършените огледи на място се
установява същото фактическо положение към настоящия момент.
Тъй като
помещението се намира в сграда, която се състои от множество самостоятелни
обекти, за да се отговори на конкретния спор за собствеността трябва да се
изясни каква е била собствеността върху сградата, съответно върху отделните
обекти в нея, към
момента на изграждането й и към същия момент как е възникнала собствеността
върху спорната реална част.
По делото не бе
представена строителната документация, поради което изводите за възникването на
собствеността следва да се направят съобразно останалите ангажирани по делото
доказателства.
С тълкувателно решение № 1/05.05.2012 г. по тълк.
д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, се дава тълкуване на понятието "упражняване
на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС,
когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от
множество самостоятелни обекти. Съгласно възприетото в точка първа на
тълкувателното решение, правото на строеж
се счита упражнено тогава, когато сградата е завършена в „груб строеж“, а не
тогава, когато са построени отделните обекти-гаражи, магазини, апартаменти,
офиси и др. В този момент се придобива и собствеността върху обектите, защото
са изградени и общите части. Това правило е приложимо и в настоящия случай,
макар по времето, когато са се реализирали релевантните за спора юридически
факти да са действали разпоредбите на ЗТСУ и Правилника за прилагането му. За
да е налице годен обект на правото на собственост, който да е предмет на
разпоредителна сделка, в „груб строеж“ следва да бъде изградена сградата като
цяло, като без значение е дали това се извършва при действието на ЗТСУ (отм.)
или при действието на ЗУТ, където този въпрос е изрично регламентиран. В този
смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно Решение №
1192 от
20.11.2008г. по гр.д.
№ 5225/2007г. на ВКС, II г.о. и Решение № 98 от 16.02.2010г. по гр.д. №
291/2009г. на ВКС, III г.о.
Изключение от това
правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал.
2 ЗУТ, съответно чл. 228 ПП на ЗТСУ (отм.)- когато разрешението за
строеж е издадено за отделни етапи/части/ на строежите, които могат да се
изпълняват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделните етажи от
сградата-при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадно
оформление на всеки етап от строителството, каквато не се установява да е
налице в настоящия случай.
Съгласно приетото
по делото заключение на а. В., строежът на сградата е приключил в края на ...г.,
като на стр. 4 от заключението лист 145 от делото, експертът посочва, че
строежът е бил завършен към дата ...г., когато е бил заверен екзекутивния
чертеж. Предвид на това съдът намира, че с категоричност се установява
изграждането на сградата в груб строеж да е станало преди тази дата, доколкото
екзекутивната документация отразява несъществените отклонение с одобрения
архитектурен проект при самото изпълнение
на строителството. С построяването на сградата в „груб строеж“ възниква и правото
на собственост върху отделните обекти разположени в нея, като това става
съобразно актуалния към този момент проект. Тъй като към ...г. /когато е
заверен екзекутивния чертеж/ сградата вече е била изградена в „груб строеж“ е
било възникнало и право на собственост върху обект, представляващ апартамент ...
съгласно първоначалния одобрен архитектурен проект, включващ към него и спорната
реална част, отразена като помещение, представляващо спалня, означена с число
14 и площ от 10.60 кв.м. Към този момент- ...г., вече било възникнало и правото
на собственост върху съседния обект- апартамент ..., отново съобразно одобрения
първоначален архитектурен проект и в пределите определени от него. Извършеното
след изграждането на сградата в „груб строеж“ заверяване на екзекутивния
чертеж, съдържащ промяната и приобщаването на реална част от апартамент ... към
апартамент ..., не би могло да доведе до промяна във вече възникналото право на
собственост, тъй като това по своята същност представлява прехвърляне на вещни
права върху недвижим имот, а то е възможно единствено в предвидената от закона
форма.
До промяна в тези
изводи не може да доведе и обстоятелството, че към този момент все още не са
били изградена вътрешната преграждаща стена между двата апартамента. За
наличието на самостоятелен обект на правото на собственост е достатъчно
построяването на самата сграда на етап „груб строеж“. Дори отделните
самостоятелни обекти да не са довършени те стават годни обекти на правото на
собственост, след като отговарят на техническите и правни норми, което е
несъмнено предвид това, че е имало издадено разрешение за строеж, съобразно
първоначалния архитектурен проект. Фактическите промени, извършени в отделните
обекти не водят до реална промяна в правото на собственост, като дори е
възможно преградните стени да бъдат изградени впоследствие от собственика на
съответния обект.- Решение № 201 от 14.07.2009г. по гр. д. № 6160/2007г. на ВКС
I г.о.
Тези изводи се
потвърждават и от представените документи за собственост. Първото прехвърляне
на двата апартамента /.../ е било извършено на ...г., като в нотариалния акт
всеки един от двата обекта е описан съобразно първоначалния архитектурен
проект, където процесната реална площ е част от апартамент ..., сега
самостоятелен обект с идентификатор ... собственост на ищеца. Макар към този
момента да не е съществувала преграждаща стена, праводателите на страните по
делото са зачели пределите на вече възниквалото право на собственост върху
двата самостоятелни обекта. С този договор, обективиран в нотариален акт № ...
от ...г. на н. при ПРС, собствеността върху двата апартамента е била прехвърлена
на „Б. г. е. х.г“ ООД. След това с договор за покупко-продажба от ...г.,
обективиран в нотариален акт вписан в СП с вх. рег. № ... от ...г., апартамент ...,
който самостоятелен обект включва и процесната площ, посочена изрично в
описанието като „спалня“ /предназначението й по архитектурен проект/ е бил
прехвърлен на ищеца. Съседният апартамент, отново с описание съобразно
архитектурен проект, е бил прехвърлен на ...г. на „А.“ ЕООД, а след това на ...г.
е продаден на Х.Г.К., по време на б. й с Х.В.К..
Обстоятелството, че
двата апартамента до ...г. са били собственост на едно и също юридическо лице
не води до промяна на собствеността върху процесната реална част, тъй като с
договора от ...г. апартамент ..., заедно
със спорната площ, с преназначение „спалня“, е била прехвърлена на
дружеството ищец. С този договор в патримониума на „Т.“ ЕООД е преминало
правото на собственост върху спорния предмет на делото, като неразделна част от
самостоятелния обект. Доводите на ответника, че още преди тази сделка е имало
заверен екзекутивен чертеж за приобщаването на реалната част към апартамент ...,
не променят извода. Те биха имали значение за собствеността единствено, ако тя
в действителност не е била включена в
прехвърлителната сделка на ищеца. Тъй като към тази дата собствеността и върху
двата обекта е принадлежала на едно и също лице, е било възможно приобщаването
на „спалнята“ към апартамент ... и последващото прехвърляне на апартамент ...
без правото на собственост върху нея. Така по волята на собственика и в
предвидената от закона форма, е щяла да настъпи реална промяна във вече
възникналото съобразно първоначалния архитектурен проект правото на собственост
върху тази реална част от апартамент .... Съответно, за да възникне право на
собственост върху нея за ответниците, при прехвърлянето на апартамент ... на
дружеството „А.“ ЕООД, тази промяна също е следвало да бъде отразена. Към момента
на изповядването на тези две сделки обаче е било налице единствено фактическо
приобщаване на площта на спалнята, което няма как да се отрази на възникналото
преди заверяването на екзекутивния чертеж право на собственост.
До промяна в тези
изводи не може да доведе и позоваването на ответника на посочения в нотариален
акт № ... от ...г. екзекутивен чертеж. Правото на собственост върху процесната
реална част, като част от апартамент ... е било прехвърлено на ищеца преди
това, а именно на ...г. След тази дата- на ...г., е било прехвърлено правото на
собственост върху апартамент ..., като прехвърлителят вече не е можел реално да
прехвърли собствеността върху „спалнята“, тъй като не притежавал такова право.
Ето защо и ответниците като негови правоприемници също не са могли да го
придобият, дори в техния договор и в този на праводателя им, правото на
собственост върху апартамент ... в действителност да бе описано, че се
прехвърля съгласно екзекутивния чертеж, с приобщаването на спорната реална площ
/каквото описание всъщност липсва/. Към датата на прехвърлянето на
собствеността върху апартамент ... първоначалния собственик- „Б. г. е. х.г“ ООД,
от който всички страни извеждат правата си, вече се е бил разпоредил с правата
си върху апартамент ... в полза на ищеца. Освен това, позоваването на
ответниците на този нотариален акт и описания в него екзекутивен чертеж е
некоректно, тъй като от прочита му е видно, че промяната в описанието е
относима единствено към складово помещение, което е представлявало бивше машинно
помещение, на горното ниво на обекта. При описанието на помещенията на долното
ниво на самостоятелния обект липсва записване на екзекутивни чертежи.
Изложените от ищеца
съображения за недостоверност на датата, на която е бил заверен
екзекутивния чертеж, относно приобщаването на „спалнята“ се явяват
неоснователни. Макар изложените доводи да се подкрепят от събраните по делото
доказателства те не опровергават отразяването на промяната към този момент.
Предвид извода, до
който достигна съда за собствеността върху процесната реална част /с
предназначение по архитектурен проект- „спалня“/, следва да бъде разгледано
възражението за изтекла придобивна давност на ответниците. Придобиването й по
този ред е принципно възможно предвид това, че същата се присъединява към друг самостоятелен
обект и се установява от експертизите, че без нея апартамент ... (с
идентификатор ...) отново отговаря на изискванията за самостоятелен обект
съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. В този смисъл и Решение № 96 от 26.02.2010г. по гр.д. 44/2009г. на ВКС, I
г.о.
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право и след изтичане на определен в закона период от време. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в
чл. 69 ЗС.
С. Б. М. посочва,
че през ...г., когато била извършена първа сделка с апартаменти ... и ...
етажът все още не бил довършен, като не били изградените преградните стени.
Според показанията на с. вътрешните стени били изградени около един месец след
изповядването на първата сделка /т.е. в началото на ...г./, като процената площ
била приобщена към апартамент ... както било отразено в екзекутивния чертеж. Както
бе посочено по- горе, това обстоятелство не се отразява върху възникването на правото
на собственост, тъй като то се поражда, изменя или загубва от законово
определен фактически състав и реалното състояние не би могло да доведе до
промяна освен ако определена правна норма не предвижда това. От този момент /...г./
спорната част реално попаднала в общо многофункционално помещение на първото
ниво на апартамент .... Към този момент обаче фактическата власт върху
самостоятелния обект и процесната реална площ, включена в него, се е осъществявала от „Б. г. е.
х.г“ ООД. Съгласно
нотариален акт № ..., том ..., от ...г. към този момент дружеството е било
собственика и на апартамент ..., т.е. то е било собственика и на спорната
реална площ. Поради това юридическото лице няма как да е упражнявало владение
върху нея, тъй като последното е възможно единствено по отношение на чужда вещ.
За владение може да се говори едва след прехвърлянето на собствеността върху
апартамент ..., което е станало на ...г. На ... г. апартамент ... е бил
продаден на „А.” ЕООД. Към този момент спорната реална част е била фактически
приобщена към този самостоятелен обект и дружеството купувал, чрез своите
органи, е започнало да упражнява фактическа власт върху нея. От показанията на
с. П. се установява, че през ...г. е посетила апартамента на ищеца, като се
срещнала и с ответника К., с когото разговаряли за собствеността върху
„спалнята“, която следвало да бъде към апартамент .... С оглед на това, че Х.К.
се я явявал у. на „А.” ЕООД, чиято собственост е бил апартамент ...към ...г., с
категоричност се установява, че преди този момент фактическата власт върху
спорната площ се е осъществявала от дружеството, чрез неговите органи. След
тази дата апартаментът е бил прехвърлен на ответницата Х.К., по времето на б. й
с Х.К.. Не се установява кога точно й е било предадено владението реално, но
между страните е безспорно, че фактическата власт се упражнява от ответниците и
към настоящия момент, поради което и с оглед близките родствени връзки между
физическите лица, които са изповядали сделката от ...г., приложение следва да
намерят презумпцията на чл. 83 ЗС и разпоредбата на чл. 82 ЗС.
Предвид горното с
категоричност се установява, че ответниците и техните праводатели, са упражнявали
фактическа власт върху процесната площ за периода от ...г. до датата на предявяването
на иска- ...г. Обстоятелството, че у. на ищеца и ответника са били съдружници и
у. в „Б. г. е. х.г“ ООД не препятства присъединяването на владението на
праводателя, след прехвърлянето на собствеността на апартамент .... Възражението на ищеца за пребиваването на
ответниците в Г. също е неоснователно. Макар по дефиниция
владението да трябва да е
постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Това може да става
и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица (в
този смисъл е Решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о.,
постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). Освен това тези действия могат да бъдат
осъществявани и от трети лице за сметка на собствениците или от един
съсобственик за всички собственици. Веднъж установено владението се осъществява
от владелеца, дори и да не посещава обекта, докато не бъде обърнато в държане,
не му бъде отнето от трето лице или с категоричност не се установи, че имотът е
бил изоставен от него. Достатъчно
е владелецът във всеки момент, когато пожелае да може да реализира
владелческата си власт, което се установява от показанията на с. Б. М., който
разполага с ключове за имота, предоставени му от ответниците. В настоящия случай, доколкото се касае до
апартамент, който е бил физически отделен от останалото пространство на
сградата, следва да се приеме към ...г. фактическата власт се е осъществявала
за „А.” ЕООД. За упражняването на
фактическата власт няма значение и дали обектът е завършен и годен за ползване
и дали се ползва по предназначение, достатъчно е да съществува вещ и върху нея
винаги може да се осъществява владение.
От показанията на с.
П., се установява, че е присъствала на среща, състояла се през ...г. между
ответникът, който към този момент /а и към настоящия/ е у. на дружеството бивш собственик
на апартамент ... и Ц. К.- у. на ищеца, собственик на апартамент .... С.
посочва, че ответникът К. е дошъл, за да обсъдят къде точно трябвало да бъде
изградена стената и кой да направи промяната. Посочва, че ответникът е заявил,
че промяната /целяща приобщаването на процесната площ към имота на ищеца/
трябвало да бъде направена от строителя на сградата, както и че когато е била
на срещи между страните /явяващи се у. на дружествата собственици към онзи
момент/ не присъствала на спорове за собственост върху „стаята“. Показанията на
с., са последователни и непротиворечиви, като не са в противоречие на никое от
останалите събрани доказателства и поради това следва да бъдат кредитирани.
Предвид така събраните доказателствени средства се установява, че през ...г.
ответникът, по това време у. на дружеството собственик на апартамент ... е
признал правото на собственост на ищеца върху процесната площ. С това признание,
съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, е била прекъсната придобивната давност
изтекла до момента. За да бъде прекъснат
давностният срок е необходимо едностранното изявление на владелеца
да е съобщено или узнато от собственика и да съдържа недвусмислено заявление,
че собственикът има вещни права върху владяната вещ. Признанието на правото на собственост в това заявление може и да не е изрично, а да следва от
съдържанието на изявлението. Такъв е случаят, когато, макар и да не заявява
изрично, че адресатът на изявлението е собственик на вещта, авторът на това
изявление претендира за права, произтичащи от правото на собственост на
адресата на изявлението- например когато претендира за заплащане на
направените от него подобрения в чуждия имот. Признанието
на правото на собственост може да бъде извършено и с конклудентни действия,
например ако владелецът плати на собственика обезщетение за
лишаването му от ползване на вещта през определен период от време.- Решение № 220 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2011
г., I г. о., ГК. В настоящия
случай, с изразеното си съгласие процесната площ /с предназначение спалня по
арх. проект/ да бъде присъединена към апартамента на ищеца, праводателят
на ответниците е признал правото на собственост
на „Т.- ...“ ЕООД. Направеното преди позоваването на давността признание по
смисъла на чл. 116, б.
"а" ЗЗД прекъсва течението на давността и заличава
изтеклия дотогава период на владение. В такъв случай, за да се приеме, че
владелецът е придобил по давност вещта, е необходимо до позоваването на този
придобивен способ да е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1
ЗС давностен срок, считано от момента на прекъсването /признанието по чл. 116, б.
"а" ЗЗД/.- Решение №
361 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1094/2011 г., I г. о., ГК.
След признанието е
започнал да тече нов срок за придобивната давност. Не може да се приеме, че
след признанието ответникът се е превърнал в държател на вещта, тъй като от с.
показания не се установява фактическата му власт да се е осъществявала за друг
и по конкретно за ищеца. От събраните гласни доказателствени средства не се
установява между собствениците на двата обекта към онзи момент да е възникнало,
каквото и да било правоотношение във връзка със спорната реална част от имота. В
тази насока следва да се има предвид и че ответникът /у. на дружеството
собственик към ...г./ не е поел задължения за извършването на промяна, а
единствено е посочил, че тя следва да се направи от строителя. След това
признание праводателят на ответниците, а впоследствие и те, са продължили да
осъществяват владение върху спорната реална част от имота. Владението е
продължавало да бъде спокойно- тъй като не е установено по насилствен начин, явно- „спалнята“ е продължавала да бъде
приобщена към апартамента на ответниците и осъществявано по начин, който да
разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя, тъй като въпреки, че
в имота на ответниците след срещата от ...г. да е имало работници /показания на
с. П./ до разрушаване и изграждане на преграждащи стени не се е стигнало.
Въпрос на
фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез
извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да
сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. Не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот,
което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност -
прекъсната, с подаване до административни органи на жалба от собственика на
имота за проверка. И в този случай владението остава необезпокоявано
/несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от
собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота.
След срещата
проведена в неустановен момент през ...г.
до подаването на исковата молба- на ...г. по пощата, не се установява да е
имало спиране или прекъсване на погасителната давност. Поради това същата е изтекла
до предявяването на иска. Фактическият състав на този придобивен способ е
възможно да не се е реализирал единствено ако посоченото по- горе признание се
е случило в период от три дни- от ...г. до ...г. В тази насока обаче не бяха
събрани доказателства, като с. П. конкретизира срещата между собствениците на
двата обекта единствено по годината на провеждането й. Тъй като пълното и
главно установяване на обстоятелства довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност е в тежест на ищеца, той следва да
понесе и последиците от недоказаността, след като ответната страна е доказала
владението си за период по дълъг от 10 години.
Към момента на
изтичането на давностния срок- ...г. е действала Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, която урежда изискванията, на които следва да отговаря
самостоятелен обект- жилище. От приетата по делото СТЕ на в. л. В., се установява,
че апартаментът на ищеца без процесната площ- предназначена за спалня, отговаря
на тези изисквания. Поради това и тази реална част може да бъде придобита по
давност, след като се приобщава към имота на ответниците.
Ето защо съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част от имот с
идентификатор ... по кадастралната и кадастралните регистри на гр. П. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ищецът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1096 лева разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ предявения от „Т....“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Х.Г.К., ЕГН **********
и Х.В.К., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г.К. и Х.В.К., че „Т....“ ЕООД, е
собственик на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../...г. на н. Д. Г., вписан в
СВ вх. рег. № ..., акт № ..., том ..., дело .../...г., на реална част с площ от 10.60 кв.м. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ...
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. на и. д. на АГКК; с адрес на поземления имот: гр. П.,
ул. "П. Г. К." № ..., ет. ... ап. .... целият с площ от 86.36 кв.м.; разположен
на две нива, която реална част е
разположена на първото ниво на обекта, с предназначение- спалня, съгласно архитектурния проект на
сградата, означена като помещение
с № 14,спалня,10.60 кв.м., на графично приложение № 1 към ПСТЕ, находящо се на
лист 196 от делото и като „спалня-10.60 кв.м.“ извън площта оградена с червен
контур на геодезическо заснемане към СТЕ, лист 190 от делото и ОСЪЖДАНЕТО на ответниците да предадат
на ищеца владението на същата.
Графично приложение № 1 към ПСТЕ,
находящо се на лист 196 от делото и геодезическо заснемане към СТЕ, лист 190 от
делото, подписани от съдията, да се считат
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА „Т....“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.Г.К., ЕГН ********** и Х.В.К.,
ЕГН **********, сумата от 1096.00 лева /хиляда
деветдесет и шест лева/ разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ