№ 1474
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208277 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Я. К., ЕГН : **********, чрез адв. М. Л. от
САК, срещу електронен фиш серия К № 5421428, издаден от СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. К., която
обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен – издаден при
съществени процесуални нарушения: в ЕФ не е посочен собственика, на
когото е регистрирано превозното средство; по отношение на вписаното в ЕФ
ТД „К.И К. ЕООД не е уточнено дали същото е собственик или ползвател на
процесното МПС; не е изпълнена процедурата по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, тъй
като на собственика „ОТП Лизинг“ ЕООД не била изпратена покана да се яви
управителя му, за да му бъде съставен ЕФ или да посочи писмено лицето, на
което е предоставил управлението на МПС; не е изпълнена и процедурата по
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП - аналогично. Твърди се и нарушение на материалния
закон, тъй като е налице законова празнота относно случаите, когато и
собственикът, и ползвателят на МПС са юридически лица, доколкото нито чл.
189, ал. 5, нито чл. 188, ал. 2 от ЗДвП ЮЛ не са посочени като субект, който
следва да посочи на кого е предоставил от своя страна управлението на МПС,
поради което санкционирането на законния представител на ЮЛ – ползвател
на МПС, което е собственост на друго ЮЛ, за нарушение, извършено с
предоставеното за ползване МПС е в нарушение на чл. 6 от ЗАНН. Иска се
1
отмяна на ЕФ, както и да бъде осъден АНО да заплати на адв. М. Л.
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от ЗАдв и договора за правна защита и съдействие, доколкото жалб. К. е
юрист, действащ адвокат от САК.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Депозирано е писмено искане от адв. Л., с което моли да
се даде ход на делото, като сочи причина за отсъствието си, както и АНО да
бъде осъден да заплати на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и договора за правна защита и
съдействие, доколкото жалб. К. е юрист, действащ адвокат от САК.
Представено съдебно решение на друг състав на СРС по аналогичен случай
със същия жалбоподател.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили писмени бележки от 07.10.2022 г. се оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Моли се за решение, с което да се
потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Изложени са съображения, че
при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като не са обсъдени наведените с жалбата възражения. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 02.09.2021 г. в 11:15 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство TFR1-M с № 619 заснело лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. №
*** движещ се по Околовръстен път при № 174, с посока на движение от бул.
“Симеоновско шосе“ към бул. “Св. Климент Охридски“, със скорост на
движение от 97 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-
26 до 80 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 17 км/ч.
Процесният лек автомобил към тази дата бил собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“
ЕООД (предишно име „СОЖЕЛИЗ-БЪЪЛГАРИЯ“ ЕООД - след справка в ТР),
с представляващ М.Р.К., с изрично посочен в СРМПС ползвател „К.И К.
ООД, чийто представляващ и управител е жалб. К. (отново след справка в
ТР), което се установява от представеното копие от СРМПС, както и от
справката за регистрацията и собствеността на МПС. Автомобилът бил
предоставен за ползване на „К.И К. ООД въз основа на договор за финансов
лизинг от 02.10.2017 г., сключен между собственика и ползвателя (видно от
заявлението от М. К.).
Първоначално за описаното нарушение бил издаден ЕФ серия К №
5287081, с който бил санкциониран М.Р.К. като представляващ „ОТП
2
ЛИЗИНГ“ ЕООД. Съдържанието на този ЕФ достигнало до знанието К. след
справка в СДВР – ОПП на 27.09.2021 г. (по данни на пълномощника му),
който на 04.10.2021 г. подал заявление до ОПП – СДВР, с което представил
копие от договора за финансов лизинг от 02.10.2017 г. и копие от СРМПС –
част 1, като декларирал, че процесният автомобил е даден за ползване на „К.И
К. ООД по силата на договора и поискал издадения срещу него ЕФ да бъде
анулиран. Очевидно искането му било изпълнено, като първоначално
издадения ЕФ бил анулиран (с отбелязване в горния му десен ъгъл), като бил
издаден процесния ЕФ срещу жалб. К..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда
на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
5421428, издаден от СДВР; заверено копие от СРМПС – част 1; снимков
материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно
регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 8-38-21 от
07.07.2021 г. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство от 02.09.2021 г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; заповед за
утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет;
справка – разпечатка от АИС-АНД; ЕФ серия К № 5287081; заявление от
М.Р.К.. По делото са представени копия на само три страници от договор за
финансов лизинг без заверка, поради което съдът не прие това за годно
писмено доказателство.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал от видеоклип, записан от
техническото средство, от който се установява точната дата и час на
нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното
ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението,
регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето
с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619. Системата е преминала
преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от
07.07.2021 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно
от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, както и
съобразно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
3
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението; ограничението на
скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата
за наблюдение. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно
до 80 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е
видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени
по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е именно такова
техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
4
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с № 619, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
5
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и
начините за доброволното й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът констатира
следното: в ЕФ са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Описано е
самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.
Констатира се, че в ЕФ не е посочен собственикът на заснетото МПС („ОТП
ЛИЗИНГ“ ЕООД). Не става ясно в какво качество се издава електронният
фиш на жалб. И. К., тъй като са посочени и двете възможни качества –
собственик и ползвател, без да е индивидуализирано по никакъв начин.
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, че от
обективна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално
допустимата скорост, въведена за конкретния участък с пътен знак B26, която
от доказателствата по делото се установява, че е 80 км/час. Движейки се на
посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 97 км/ч
(след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е
нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като превишението на
разрешената скорост е с 17 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е
квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между
фактическото описание и правната му квалификация.
Съдът обаче намери, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността
именно но жалб. К.. От приложените и обсъдени по-горе писмени
6
доказателства е видно, че собственик на процесния автомобил е
юридическото лице „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“. В конкретния случай правилно
първоначално е бил издаден ЕФ срещу М.Р.К. като представляващ
собственика „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Не се събраха доказателства дали този
ЕФ е бил връчен на К. и кога. Въпреки това, същият е подал заявление, в
което е посочил, че процесното МПС е предадено за ползване на друго
юридическо лице въз основа на договор за финансов лизинг, като приложил
копие от същият и копие от СРМПС – част 1. Въпреки, че това заявление не е
подадено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не съдържа задължителните
според законовия текст реквизити - данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, СДВР анулирал първоначалния ЕФ и за същото
нарушение издал нов срещу жалб. К..
Процесният ЕФ се явява незаконосъобразен, тъй като е издаден без да
са налице законовите предпоставки за анулиране на предходния ЕФ, издаден
за същото нарушение. Михаил К. не е подал декларация, която да съдържа
данни относно лицето, извършило нарушението, както и не е представил
копие от неговото СУМПС. Очевидно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изисква да се
посочи конкретното физическо лице, управлявало автомобила на процесната
дата и час, поради което не е налице законова празнота в тази посока.
Юридическо лице няма как самостоятелно да „ползва“ МПС, доколкото
ползването неминуемо е свързано с управлението му, което може да бъде
направено само от физическо лице. Ето защо предоставянето „за ползване“ на
МПС на юридическо лице е невъзможно фактическо действие и неправилна
правна конструкция, МПС винаги се ползва от физическо лице и
собственикът му следва да е наясно юридическото лице владелец на кое
физическо лице предоставя за ползване собственото му МПС във всеки един
момент, което не е невъзможно.
Ето защо съдът прие, че незаконосъобразно е бил анулиран
първоначално издадения ЕФ и на практика не са възникнали предпоставките
за издаване на нов ЕФ – процесния.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
7
Относно разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК, право на присъждане на разноски има жалбоподателят.
Поискано е определяне на възнаграждение на представляващия
жалбоподателя адв. Л. за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на друг юрист. Макар да не са представени писмени
доказателства за това, съдът констатира, че жалб. К. фигурира в списъка на
действащите адвокати към САК, поради което очевидно са налице
посочените основания. Съобразно чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв „Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“ Това е
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която – чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, за дело с
предмет атакуван административно-наказателен акт, с който е наложено
наказание глоба до 1000 лв. минималното дължимо възнаграждение е 400 лв.
Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, напротив - не са
събирани гласни доказателства и адв. Л. не е участвал лично в нито едно от
двете проведени заседания (делото е отложено при първото съдебно
заседание по негово искане), поради което минималният размер се явява
адекватен. Ето защо СДВР следва да бъде осъдена да заплати на адв. Л. –
пълномощник на жалб. К. сума от 400 лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 - 3 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5421428, издаден от СДВР, с който
за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на И. Я. К., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА СДВР - МВР, да заплати на адв. М. О. Л., ЕГН **********,
сумата от 400.00 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8