Решение по дело №582/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“БЕЛЕЗИРЕВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, [улица], ап.2, ЕИК ***, представлявано от адвокат Т. Д. от Адвокатско дружество “Д., П. и Т.“, БУЛСТАТ ***, пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001623002393-091-001 от 07.12.2023г., издаден от В. П. А.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и К. Г. Н.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001623226850-003-001 от 12.12.2023г., изменени с Решение №45 от 06.02.2024г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 1 087,71 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 277,44 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018г. в размер на 2 484,46 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1 233,73 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2020г. в размер на 269,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 72,25 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък разноски (лист 1089) и доказателства, че същите са действително направени (листи 1090-1091).

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Д. К.- пълномощник (лист 1082), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. На 13.05.2024г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№8177 (листи 1094-1097) от юрисконсулт К., поддържаща изразеното становище и заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, както и в предвидения срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001623002393-020-001 от 24.04.2023г. (листи 537-538) на В. П. А.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2018г. – 31.12.2021г., както и за задължения за данък по ЗДДС за периода 01.06.2018г. – 31.03.2023г. За ревизиращи органи са определени К. Г. Н.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Е. Д. Г.- главен инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 11.05.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 541). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001623002393-020-002 от 10.08.2023г. (листи 533-534) на В. П. А.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 11.09.2023г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 11.08.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 536). Със ЗИЗВР с №Р-16001623002393-020-003 от 08.09.2023г. (листи 523-524) на В. П. А.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 11.10.2023г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 11.09.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 532).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001623002393-092-001 (листи 385-399) е съставен на 25.10.2023г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 26.10.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 405-409).

Против съставения РД постъпва Възражение с Вх.№К7-53 от 23.11.2023г. (листи 87-89), към което са приложени множество писмени доказателства (листи 90-383).

Ревизионният акт (листи 76-84), предмет на настоящето производство, е издаден на 07.12.2023г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 07.12.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 86-85).

На 12.12.2023г. е издаден РАПРА с №П-16001623226850-003-001 (листи 69-74), който е получен по електронна поща от жалбоподателя на 12.12.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 75).

Посочените по-горе (ЗВР) с №Р-16001623002393-020-001 от 24.04.2023г.; ЗИЗВР с №Р-16001623002393-020-002 от 10.08.2023г.; ЗИЗВР с №Р-16001623002393-020-003 от 08.09.2023г.; РД с №Р-16001623002393-092-001 от 25.10.2023г., както и РА с №Р-16001623002393-091-001 от 07.12.2023г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 43).

По делото са приети и нарочни разпечатки (листи 9-11), удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от В. П. А. (лист 9), от К. Г. Н. (лист 10) и от Е. Д. Г. (лист 11).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021г. (листи 3-6) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед на В. П. А. и на заместващата я при отсъствие С. П. П. (и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-2514 от 29.11.2021г. (листи 7-8) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед К. Г. Н. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г.

Също така, на настоящия състав на съда е служебно известно, че със Заповед №РД-09-2277 от 30.11.2023г. (неприложена по делото) на директор на ТД- Пловдив на НАП, К. Г. Н. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.12.2023г. до 30.11.2024г.

Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

На първо място, предмет на спора е допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 2 484,46 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1 233,73 лв.

В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2018г. жалбоподателят подава годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0746033 от 01.04.2019г. (неприложена по делото), със счетоводен финансов резултат (СФР) - положителен (печалба) в размер от 493 681,20 лв. Всичко увеличения на СФР– 304 270,13 лв., в това число: годишни разходи за амортизации по чл.54, ал.2 от ЗКПО - 265 060,82 лв.; счетоводна балансова стойност на отписани активи по чл.66, ал.1 от ЗКПО - 6 733,28 лв.; разходи, представляващи доходи на местни физически лица съгласно чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО - 23 055,23 лв.; разходи за липси и брак - 34,77 лв.; разходи, непризнати за данъчни цели по чл.26 от ЗКПО - 2 843,54 лв.; разходи, несвързани с дейността по чл.26, т.1 и 2 от ЗКПО - 546,76 лв.; разходи за начислени глоби по чл.26, т.6 от ЗКПО - 2 296,78 лв.; други увеличения на СФР – 6 542,49 лв.

Всичко намаления на СФР - 285 496,39 лв., в това число: годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО - 265 002,90 лв.; данъчна стойност на отписани активи чл.66, ал.2 от ЗКПО - 8 355,61 лв.; признаване за данъчни цели на непризнати разходи по чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО - 2 027,74 лв.; други намаления на СФР - 10 110,14 лв.

Данъчен финансов резултат (ДФР) положителен (печалба) в размер на 512 454,94 лв. Деклариран корпоративен данък - 51 245,49 лв. (10%). Авансови вноски - 50 000,00 лв. Корпоративен данък за внасяне – 1 245,49 лв.

Прието е за установено, че през 2018г. жалбоподателят отчита разходи по сметките от група 60, които водят до намаление на СФР. Отразени са разходи за материали, разходи за нощувки, разходи за мебели, които не са свързани с дейността на жалбоподателя. Отчетени са неправомерно разходи по общо 18 фактури, изчерпателно изброени в нарочна таблица в РД (лист 388), с номер, дата на издаване, издател, предмет на доставката и отчетен разход (данъчна основа (ДО) на доставката), както следва:

С №22 от 17.01.2018г. (лист 143, 487), издадена от ЕТ “***“, ЕИК ***, с предмет на доставката “нощувки от 15.12.2017г. до 15.01.2018г.“, 1 410,00 лв.; с №24 от 02.02.2018г. (лист 145, 485), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 15.01.2018г. до 31.01.2018г.“, 700,00 лв.; с №26 от 28.02.2018г. (лист 146, 484), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 01.02.2018г. до 28.02.2018г.“, 1 820,00 лв.; с №43 от 01.03.2018г. (лист 144, 486), издадена от ЕТ “***“, ЕИК ***, с предмет на доставката “нощувки“, 600,00 лв.; с №44 от 02.04.2018г. (лист 147, 483), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 01.03.2018г. до 31.03.2018г.“, 1 140,00 лв.; с №19895 от 04.04.2018г. (лист 192, 480), издадена от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ***, с предмет на доставката “аванс“, 416,67 лв.; с №2813 от 25.04.2018г. (лист 479), издадена от “ВИНАРСКА ИЗБА – КОПСА“ ООД, ЕИК ***, с предмет на доставката “хотелско настаняване“, 304,59 лв.; с №47 от 01.05.2018г. (лист 149, 473), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.“, 1 430,00 лв.; с №51 от 31.05.2018г. (лист 148, 472), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки за периода от 01.05.2018г. до 31.04.2018г.“, 1 430,00 лв.; с №34 от 07.06.2018г. (лист 93, 470), издадена от ЕТ “***“, ЕИК ***, с предмет на доставката “шаран, амур“, 6 900,00 лв.; с №36 от 07.06.2018г. (лист 91, 468), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “толстолоб, бяла риба, сом“, 6 550,00 лв.; с №58 от 04.07.2018г. (лист 150, 467), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 01.06.2018г. до 30.06.2018г.“, 1 190,00 лв.; с №60 от 01.08.2018г. (лист 151, 488), издадена от ЕТ “***“, с предмет на доставката “нощувки от 01.07.2018г. до 31.07.2018г.“, 1 370,00 лв.; с №26890 от 02.11.2018г., издадена от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, с предмет на доставката “магазинаж“, 83,33 лв.; с №26891 от 02.11.2018г., издадена от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, с предмет на доставката “диван“, 591,32 лв.; с №26896 от 02.11.2018г., издадена от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, с предмет на доставката “аванс“, 250,00 лв.; с №27351 от 17.11.2018г., издадена от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, с предмет на доставката “маса и столове“, 305,83 лв.; с №124 от 01.02.2018г. (лист 188, 478), издадена от “ОВИН“ ООД, ЕИК ***, с предмет на доставката “консултантски услуги“, 2 260,00 лв.

Общият размер на неправомерно отчетените разходи по процесните 18 броя фактури е 28 751,74 лв.

Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, с отчетените разходи в общ размер на 28 751,41 лв., представляващи разходи, несвързани с дейността, се увеличава декларираният СФР, респективно увеличава се декларираният ДФР (512 454,94 лв.) със сумата от 28 751,41 лв. (допусната е очевидна неточност, тъй като размерът на отчетените разходи по процесните фактури е общо 28 751,74 лв.), при което се получава ДФР, представляващ ДО за облагане с корпоративен данък, в размер на 541 206,35 лв. За годината е внесен корпоративен данък в размер на 51 245,49 лв., поради което допълнително е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 2 875,15 лв. (54 120,64 лв. – 51 245,49 лв.). Върху посочената сума са начислени законни лихви за периода 01.04.2019г. – 07.12.2023г. в размер на 1 427,74 лв.

От своя страна, с Решение №45 от 06.02.2024г. (листи 28-42) ответникът по делото приема, че констатацията относно отчетените разходи по 5-те фактури, издадени от “ТРАКИЯ МАРКЕТ“ ООД, в общ размер от 1 647,15 лв. (416,67 лв. (аванс), 250,00 лв. (аванс), 591,32 лв. (диван), 83,33 лв. (магазинаж) и 305,83 лв. (маса и столове)), са необосновани и немотивирани, поради което процесният РА в тази му част е незаконосъобразен и е постановена отмяната му.

Ответникът приема, че по отношение на отчетените разходи в размер на 2 260,00 лв. по фактура №124 от 01.02.2018г., издадена от “ОВИН“ ООД, неправилно е приложена нормата на чл.26, т.1 от ЗКПО, поради което процесният РА е незаконосъобразен и в тази му част и е постановена отмяната му.

Съответно, РА е изменен в тази му част, като допълнително установеният корпоративен данък за 2018г. е намален със сумата от 390,69 лв. или до размер от 2 484,46 лв., а законните лихви са намалени до размер от 1 233,73 лв.

Според чл.26, т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността.

В случая, на жалбоподателя не са признати разходи за “нощувки“ (“хотелско настаняване“) по 10-те броя фактури, издадени от ЕТ “***“, ЕТ “***“ и “ВИНАРСКА ИЗБА – КОПСА“ ООД, на обща стойност 11 394,59 лв.

По делото няма ангажирани доказателства, че за периодите на нощувките в гр. Кърджали от страна на жалбоподателя са командировани лица, заети по трудови правоотношения в предприятието му, предвид липсата на командировъчни заповеди за целта, съгласно изискванията на чл.121 от Кодекса на труда КТ) и чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната (НКС), доколкото чл.8, ал.1 от НКС (приложима редакция до 23.03.2023г.) установява, че командировките се извършват въз основа на предварително издадена заповед.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Договор за услуги от 06.03.2017г. (листи 164-182), между “БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД, като изпълнител, и “ИМЕРИС МИНЕРАЛС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, с предмет на договора- услуги, представляващи “разрушаване (събаряне)“ на общо 10 броя бракувани сгради, находящи се на територията на гр. Кърджали (както и в с. Груево, община Момчилград, според посочения в договора ЕКАТТЕ 17988). Сградите, предмет на договора са разположени, както следва: в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 40909.117.34 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Кърджали, 1 сграда; в ПИ с идентификатор 17988.52.2 по КК и КР на гр. Кърджали (вероятно на с. Груево), 1 сграда; в ПИ с идентификатор 40909.122.205 по КК и КР на гр. Кърджали, 8 броя сгради. Срокът за изпълнение на договора е 90 работни дни, започващи от датата на подписване на протокол (Приложение №2 към договора, неприложен по делото).

Прието е заверено копие на Анекс към договора за услуги от 30.05.2017г. (лист 162, 183), с който анекс в предмета на договора е включена още една страда, без конкретно посочено местонахождение.

Прието е заверено копие на Анекс към договора за услуги от 13.11.2017г. (лист 154), с който анекс в предмета на договора са включени още два броя бракувани сгради.

Прието е заверено копие на Приемо-предавателен протокол от 01.06.2017г. (листи 155-156), представляващ Приложение №3 към договора за услуги от 06.03.2017г., удостоверяващ, че е изпълнено разрушаването на сградата в ПИ с идентификатор 40909.117.34.

Прието е заверено копие на Приемо-предавателен протокол от 01.06.2017г. (лист 163), представляващ Приложение №3 към договора за услуги от 06.03.2017г., удостоверяващ, че е изпълнено разрушаването на сградата по Анекса от 30.05.2017г.

Прието е заверено копие на Приемо-предавателен протокол от 20.11.2017г. (листи 152-153), представляващ Приложение №3 към договора за услуги от 06.03.2017г., удостоверяващ, че е изпълнено разрушаването на сградата в ПИ с идентификатор 17988.52.2.

Също така, по делото не са ангажирани доказателства, че изпълнението на договора за услуги от 06.03.2017г. е продължило и през 2018г. (съответно до 31.07.2018г.), за да се приеме за установено, че отчетените разходи за нощувки по общо 9-те фактури, издадени от ЕТ “***“, ЕТ “***“, са действително направени във връзка с осъществявана от жалбоподателя дейност.

По делото не са ангажирани и доказателства, че “хотелско настаняване“, за което е издадена фактура с №2813 от 25.04.2018г. от “ВИНАРСКА ИЗБА – КОПСА“ ООД, е свързано с конкретна дейност, осъществявана от жалбоподателя през 2018г.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че правилно и законосъобразно не са признати за данъчни цели разходи в общ размер от 11 394,59 лв.

Изслушан като свидетел по делото, Б.М.Т. обяснява следното (лист 1092а): “За “БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД работя от 2011 – 2012г. до настоящия момент като технически секретар. Винаги съм бил на тази длъжност. Във връзка с дейността на дружеството “БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД през 2018г.е пускан зарибителен материал в язовир “Сопот-2“. Така се води. Знаем го като “Мурла“. През 2018г. два пъти е купуван зарибителен материал и два пъти е пускан. Като вид риба беше шаран, амур, толстолоб и бяла риба. Може би по около 200 кг. от вид. Тогава беше дребничка рибата. И в настоящия момент я има тази риба, само че е по-голяма. Има екземпляри по 6 – 10 кг. Язовирът се охранява с камери и СОТ. Причините поради, които я има още тази риба са, че в момента не търгуваме. Чакаме последно разрешение, което до месец трябва да го получим. Имаме получени документи от “Басейнова дирекция“, РИОСВ и чакаме разрешението на ИАРА, за което сме внесли необходимите документи. Аз се грижа за набавянето на всички документи.

“НАРАЖ“ е фирмата, от която купуваме рибата, но не помня собственика ѝ. Не мога да се сетя ЕООД, ООД или ЕТ е. Имаме издадени фактури, които съм плащал. Едната беше около 6. Може и другата да е била толкова. Два пъти едни и същи количества сме купували. Включително съм помагал и за отглеждането на рибата. Всеки от фирмата се грижи, тъй като в момента нямаме разрешение за търговия и нямаме назначени хора. Закупува се храна, влиза се с лодка и се разхвърля храната…“

Към фактурите, издадени от ЕТ “***“, са представени Приемо-предавателен протокол №1 от 07.06.2018г. (лист 94, 471) и Приемо-предавателен протокол №2 от 07.06.2018г. (лист 92, 469).

Представено е копие на Технологична програма за производство на топлолюбиви видове риба (листи 95-113). Представено е копие на Договор №Д-111 от 11.10.2017г. (листи 120-123) за отдаване под наем на имот общинска собственост чрез публично оповестен търг, по силата на който договор жалбоподателят, като наемател, придобива за временно и възмездно ползване от община Сопот, наемодател, имот с идентификатор 68080.104.109 по КК и КР на гр. Сопот, с площ от 39743 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ) – територия заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване (НТП) – язовир (“Мурла“), местност “Малкия друм“, за срок от 10 години. Представено е копие на Приемо-предавателен протокол от 16.11.2017г. (листи 124-127), удостоверяващ предаването за ползване на язовира по Договор №Д-111 от 11.10.2017г. от представители на наемодателя на представител на наемателя (жалбоподателя).

Доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че действително по процесните фактури е закупен зарибителен материал, макар във фактурите и придружаващите ги приемо-предавателни протоколи това да не е изрично отразено.

От своя страна, зарибителният материал е “биологичен актив“ по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в точка 2. Определения на Счетоводен стандарт (СС) 41 – СЕЛСКО СТОПАНСТВО, или придобито и контролирано от предприятието живо животно или растение в резултат на минали събития, от управлението на което се очаква икономическа изгода.

По делото обаче не са ангажирани доказателства за правилното осчетоводяване на разглежданите разходи в общ размер от 13 450,00 лв., съгласно изискванията на ЗКПО и Закона за счетоводството (ЗСч).

Съответно, налице е хипотезата на чл.77, ал.1 от ЗКПО, съгласно която норма разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Ето защо, макар и да не е налице хипотезата на чл.26, т.1 от ЗКПО, посочена в процесните РД и РА като основание за непризнаване на разглежданите разходи за данъчни цели, доколкото разходите от общо 13 450,00 лв. не са правилно осчетоводени от жалбоподателя, то правилно и законосъобразно тези разходи не са признати за данъчни цели.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че частта от РА, с която на жалбоподателя е установен допълнително корпоративен данък за 2018г. в размер на 2 484,46 лв. и са начислените законни лихви върху тази сума в размер на 1 233,73 лв., е законосъобразна.

На второ място, предмет на спора е допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2020г. в размер на 269,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 72,25 лв.

В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2020г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И1158683 от 30.06.2021г. (неприложена по делото), със СФР - положителен (печалба) в размер от 462 385,86 лв. Всичко увеличения на СФР– 234 707,86 лв., в това число: годишни разходи за амортизации по чл.54, ал.2 от ЗКПО 208 391,43 лв.; счетоводна балансова на отписани активи по чл.66, ал.1 от ЗКПО - 3 000,00 лв.; разходи, представляващи доходи на местни физически лица по чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО - 11 499,94 лв.; разходи, непризнати за данъчни цели чл.26 от ЗКПО - 5 144,45 лв.; разходи, несвързани с дейността чл.26, т.1 и 2 от ЗКПО - 4 524,17 лв.; разходи за начислени глоби чл.26, т.6 от ЗКПО - 620,28 лв.; други увеличения на СФР - 6 672,04 лв.

Всичко намаления на СФР – 225 714,34 лв., в това число: годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО - 207 730,48 лв.; данъчна стойност на отписани активи по чл.66, ал.2 от ЗКПО - 3 000,00 лв.; признаване за данъчни цели на непризнати разходи по чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО - 9 145,80 лв.; други намаления на счетоводния финансов резултат 5 838,06 лв.

ДФР положителен (печалба) в размер на 471 379,38 лв. Деклариран корпоративен данък – 47 137,94 лв. (10%). Авансови вноски – 21 945,63 лв. Корпоративен данък за внасяне – 25 192,31 лв.

Прието е за установено, че през 2020г. жалбоподателят отчита разходи по сметките от група 60, които водят до намаление на СФР. Отразени са разходи за материали, разходи за нощувки, разходи за мебели, които не са свързани с дейността на жалбоподателя. Отчетени са неправомерно разходи по общо 3 фактури, изчерпателно изброени в нарочна таблица в РД (лист 388а), с номер, дата на издаване, издател, предмет на доставката и отчетен разход (ДО на доставката), както следва:

С №149189 от 05.08.2020г. (лист 197, 492), издадена от “ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР СОФИЯМЕД“ (“ДКЦ СОФИЯМЕД“) ЕООД, ЕИК *********, “ULTRA VIP ПРОФИЛАКТИЧЕН ПАКЕТ ЗА МЪЖЕ“, 3 950,00 лв.; с №231886 от 05.08.2020г. (лист 198, 493), издадена от “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СОФИЯМЕД“ (“УМБАЛ СОФИЯМЕД“) ООД, ЕИК *********, “Нощувка – VIP апартамент“, 300,00 лв.; с №1263 от 17.08.2020г. (лист 494), издадена от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, “Настаняване в комплекс “Сан Марко“: 16.08-28.08.2020г.“, 2 693,66 лв.

Общият размер на неправомерно отчетените разходи по процесните 3 броя фактури е 6 943,66 лв.

Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, с отчетените разходи в общ размер на 6 943,66 лв., представляващи разходи, несвързани с дейността, се увеличава декларираният СФР, респективно увеличава се декларираният ДФР (471 379,38 лв.) със сумата от 6 943,66 лв., при което се получава ДФР, представляващ ДО за облагане с корпоративен данък, в размер на 478 323,04 лв. За годината е внесен корпоративен данък в размер на 47 137,94 лв., поради което с РД допълнително е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 694,36 лв. (47 832,30 лв. – 47 137,94 лв.).

Предвид направените възражения против констатациите в тази част на РД, от ревизорите е прието за установено, че фактура с №149189 от 05.08.2020г., издадена от“ДКЦ СОФИЯМЕД“ ЕООД, с ДО в размер на 3 950,00 лв., както и фактура с №231886 от 05.08.2020г., издадена от “УМБАЛ СОФИЯМЕД“, с ДО в размер на 300,00 лв. са включени в подадената ГДД, като “разходи, несвързани с дейността“. Съответно, с процесния РА допълнително е установен корпоративен данък за 2020г. в размер на 269,36 лв., представляващ 10% от отчетения разход по фактура №1263 от 17.08.2020г., издадена от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, с ДО в размер на 2 693,66 лв. Върху допълнително установения корпоративен данък е начислена законна лихва в размер на

Върху посочената сума са начислени законни лихви за периода 01.07.2021г. – 07.12.2023г. в размер на 72,25 лв.

С Решение №45 от 06.02.2024г. ответникът по делото потвърждава процесния РА в тази му част, включително и за начислената законна лихва в размер на 72,25 лв.

Написа се вече, че според чл.26, т.1 от ЗКПО, не се Според чл.26, т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността.

По повод фактура с №1263 от 17.08.2020г., издадена от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД е представено заверено копие на Договор за наем от 06.08.2020г. (листи 497-498) между жалбоподателя, в качеството наемател, и “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, в качеството наемодател. Предмет на договора за наем е триетажна къща (сграда) с идентификатор 39459.503.130.6,9, със застроена площ (ЗП) от 150 кв.м., находяща се в комплекс Сан Марко, построена в ПИ с идентификатор 39459.503.130 по КК и КР на с. Кранево, община Балчик, област Добрич, с адрес: с. Кранево, [улица]. Срокът на договора е 12 дни, считано от датата на подписването му, а наемната цена е 125,10 евро с ДДС (9%).

От една страна, по разглежданата констатация на ревизорите няма конкретно направено възражение от жалбоподателя, а от друга страна, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че ползването на къща по договора за наем от 06.08.2020г., за което е заплатена сумата от 2 693,66 лв., е свързано с дейността на жалбоподателя.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че частта от РА, с която на жалбоподателя е установен допълнително корпоративен данък за 2020г. в размер на 269,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 72,25 лв., е законосъобразна.

На трето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 1 087,71 лв., върху която сума са начислени законни лихви в общ размер на 277,44 лв.

В рамките на ревизията е прието за установено, че жалбоподателят упражнява право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 087,71 лв. по общо 5 броя данъчни фактури, както следва:

- фактура с №1263 от 17.08.2020г. (лист 494), издадена от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, с ДО в размер на 2 693,66 лв., ДДС в размер на 538,73 лв. и предмет на доставката “настаняване в комплекс “Сан Марко“: 16.08-28.08.2020г.“;

- фактура с №2621 от 15.02.2022г. (лист 501), издадена от “ИГНАТОВИ АРТ“ ЕООД, ЕИК *********, с ДО в размер на 110,09 лв., ДДС в размер на 9,91 лв. и предмет на доставката “нощувки“ (3 броя);

- фактура с №618 от 23.02.2022г. (лист 264, 502), издадена от “ТРИМОНЦИУМ ОПТИКС“ ООД, ЕИК *********, с ДО в размер на 1 291,67 лв., ДДС в размер на 258,33 лв. и предмет на доставката “предпазни очила с диоптър за работа с компютър“ (1 брой).

- фактура с №2663 от 07.03.2022г. (лист 503), издадена от “ИГНАТОВИ АРТ“ ЕООД, с ДО в размер на 137,61 лв., ДДС в размер на 12,39 лв. и предмет на доставката “нощувки“ (3 броя);

- фактура с №732 от 12.10.2022г. (лист 517), издадена от “АЛМОНД-Г 2018“ (считано от 01.02.2024г. “ТЕРРА РОЗА 2024“) ЕООД, с ДО в размер на 2 981,65 лв., ДДС в размер на 268,35 лв. и предмет на доставката “нощувки“ (общо 50 броя);

Според процесните РД и РА, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 538,73 лв. по фактура с №1263 от 17.08.2020г.

На основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 268,24 лв. по фактура с №2621 от 15.02.2022г. и фактура с №618 от 23.02.2022г.

На основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12,39 лв. по фактура с №2663 от 07.03.2022г.

На основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 268,35 лв. по фактура с №732 от 12.10.2022г.

От своя страна, с Решение №45 от 06.02.2024г. ответникът по делото посочва като основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит нормата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС по отношение на фактурите, издадени от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, от “ИГНАТОВИ АРТ“ ЕООД и от “АЛМОНД-Г 2018“ (считано от 01.02.2024г. “ТЕРРА РОЗА 2024“) ЕООД.

Съгласно чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС, Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.

Нормата на чл.62, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), установява, че представителни или развлекателни цели по смисъла на чл.70, ал.1, т.3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

А нормата на чл.62, ал.2 от ППЗДДС установява, че алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

В случая, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че по отношение на услугите, за които са издадени процесните фактури от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, от “ИГНАТОВИ АРТ“ ЕООД и от “АЛМОНД-Г 2018“ (считано от 01.02.2024г. “ТЕРРА РОЗА 2024“) ЕООД, е налице хипотеза по смисъла на чл.62, ал.2 от ППЗДДС, за да се приеме за установено, че фактурираните услуги не са предназначени за представителни или развлекателни цели и съответно за жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в общ размер на 829,38 лв.

Ето защо, при установена доказателствена тежест за жалбоподателя (чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК) за оборване на констатациите в разглежданата част от оспорения РА, което обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с Определение №2720 от 21.03.2024г. (лист 1078), надлежно връчено му като приложение към призовката за насроченото по делото открито съдебно заседание (лист 1083а), настоящият състав на съда намира същите за неопровергани.

При това положение, настоящият състав на съда намира частта от оспорения по делото РА, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 829,38 лв. по 4-те броя фактури, издадени от “СИНЕРДЖИ“ ЕООД, от “ИГНАТОВИ АРТ“ ЕООД и от “АЛМОНД-Г 2018“ (считано от 01.02.2024г. “ТЕРРА РОЗА 2024“) ЕООД, за правилна и законосъобразна.

Що се отнася до отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 258,33 лв. по фактура с №618 от 23.02.2022г., издадена от “ТРИМОНЦИУМ ОПТИКС“ ООД, настоящият състав на съда намира следното:

От страна на жалбоподателя, както в подаденото възражение против съставения РД, така и в жалбата до ответника по делото, е изрично заявено, че доставката на предпазните очила по процесната фактура отговаря на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и на чл.10, ал.1 от ЗКПО и е съгласно чл.17 от Наредба №3 на МТСП и МЗ от 19.04.2001г. (Наредба №3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (Наредба №3/19.04.2001г.)).

Като доказателство по делото е прието копие на Личен картон на работното облекло и личните предпазни средства на Б.М.Т. (лист 265), съгласно чл.17 от Наредба №3/19.04.2001г.

Прието е заверено копие на Карта за предварителен медицински преглед от 01.07.2019г. (лист 23), в която карта за очен статус на Б.М.Т. е отразено: ЛО = 1,0 ДО = 1,0.

Прието е заверено копие на Допълнително споразумение №196 от 29.03.2018г. към Трудов договор №56 от 01.03.2012г. (лист 22), по силата на което допълнително споразумение Б.М.Т., считано от 02.04.2018г. заема длъжността “технически секретар“ в предприятието на “БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД, за пълно работно време от 8 часа, седмично 40 часа.

Прието е заверено копие на Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 15.02.2024г. (лист 20), издадена от НАП, според която справка Б.М.Т. е в трудово правоотношение с “БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД по силата на трудов договор, сключен на 01.03.2012г., с последно допълнително споразумение от 29.03.2018г.

Предвид последно изложеното, настоящият състав на съда намира, че правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 258,33 лв. по фактура №618 от 23.02.2022г., издадена от “ТРИМОНЦИУМ ОПТИКС“ ООД, е правилно и законосъобразно упражнено от жалбоподателя, противно на приетото за установено от органите на приходната администрация.

Следователно, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 258,33 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 50,85 лв., поради което тази част от РА следва да бъде отменена.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (5 115,77 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 5 424,95 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. е 400,00 лв. плюс 10% за горницата над 1 000 лв. или 842,50 лв.

Според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие №186 от 18.12.2023г. (лист 25) с Адвокатско дружество “Д., П. и Т.“ е заплатено възнаграждение в размер на 3 500,00 лв. и ДДС в размер на 700,00 лв., за което по делото е прието заверено копие на фактура с №282 от 18.12.2023г. (лист 1090), както и заверено копие на преводно нареждане от 22.12.2023г. (лист 1091). За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 50,00 лева (лист 24).

Предвид последно изложеното и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, съразмерно уважената част от жалбата (309,18 / 5 424,95) спрямо минималното адвокатско възнаграждение (1 011,00 лв., с включен ДДС) за материалния интерес по делото (5 424,95 лв.) или в размер на 57,62 лв., с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001623002393-091-001 от 07.12.2023г., издаден от В.П.А.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и К.Г.Н.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001623226850-003-001 от 12.12.2023г., изменени с Решение №45 от 06.02.2024г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “БЕЛЕЗИРЕВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, [улица], ап.2, ЕИК ***, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 1 087,71 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 277,44 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 2 484,46 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1 233,73 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2020г. в размер на 269,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 72,25 лв., како следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 1 087,71 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 277,44 лв., за сумата над 829,38 лв. до пълния размер на задължението от 1 087,71 лв., както и за начислените законни лихви над 226,59 лв. до пълния им размер от 277,44 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “БЕЛЕЗИРЕВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, [улица], ап.2, ЕИК ***, сумата от 57,62 (петдесет и седем цяло и шестдесет и две стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съразмерно уважената част от жалбата; както и сумата от 2,50 (две цяло и петдесет стотни) лева, представляваща заплатена държавна такса, съразмерно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА “БЕЛЕЗИРЕВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, [улица], ап.2, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 811,58 (осемстотин и единадесет цяло и петдесет и осем стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.