№ 33
гр. Тутракан, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200059 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0362-000058 от 13.02.2025 г. на
началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на Р. Н. Т., с ЕГН:
**********, от ******, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Р. Т., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения
да го защитава адв. С. Р. от АК – Силистра. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразността на атакуваното НП, произтичаща от съставянето на
АУАН при наличието на съществени процесуални нарушения, като се оспорва
и установената от полицейските служители фактическа обстановка. В хода на
съдебните прения защитникът излага подробна аргументация на застъпената в
жалбата теза. Отправя искане за присъждане на сторените в хода на
производството разноски.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
представлява се от надлежно упълномощената В. А. – гл. юрисконсулт на
1
ОДМВР – Силистра. В хода на съдебните прения излага доводи за
законосъобразността на издаденото НП. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2024 г. актосъставителят В. В. и св. Т. Ф. – мл. автоконтрольори
в РУ – Тутракан, били назначени в наряд за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на
следващия ден. Около 23:00 ч. двамата служители се придвижвали по път II-
21 (гр. Русе – гр. Силистра) в посока към бензиностанция „Шел“, намираща се
на кръстовището с път III-205 (водещ от гр. Тутракан към с. Шуменци). В това
време жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил марка
„Форд“ с рег. № ****, в който пасажери били свидетелите Р.П., Д.М. и Н. Н.,
се включил в движението по път II-21 откъм изхода на гр. Тутракан.
Непосредствено след като се включил в движението по пътя, жалбоподателят
нарушил устойчивостта на автомобила си като рязко подал газ, същевременно
с което използвал и ръчната спирачка, вследствие на което автомобилът му
описал полукръг, завъртайки се около оста си, като предницата му се обърнала
в посока гр. Тутракан, попадайки в банкета на пътното платно. Полицейските
служители, след като констатирали извършеното от жалбоподателя, взели
отношение, като му указали да отбие на паркинга на бензиностанция „Шел“,
където му извършили проверки по ЗДвП и снели сведения както на него, така
и на пътниците в автомобила.
Актосъставителят В. съставил АУАН серия GA № 1378191/30.11.2024 г.,
с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Във връзка с горното била образувана преписка с № 30/2025 г. по описа
на РП – Силистра с оглед събиране на данни за извършено престъпление от
общ характер, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана
резолюция на АНО № 24-0362-М000130/03.01.2025 г. на основание чл. 54, ал.
1, т. 9 от ЗАНН. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия
2
прокурор от 03.02.2025 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като обвинителят
счел, че не е осъществен състав на престъпление, вследствие на което
материалите от нея били изпратени отново на АНО.
На 13.02.2025 г. било издадено Наказателно постановление № 25-0362-
000058, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца. На 07.04.2025 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; Наказателно постановление № 25-0362-000058/13.02.2025 г. на
началника на РУ – Тутракан; АУАН № серия GA бл. № 1378191/30.11.2024 г.;
Заповед № 24-0362-000392/30.11.2024 г.; Мотивирана резолюция № 24-0362-
М000130/03.01.2025 г.; Докладна записка № 362р-13332/10.12.2024 г.;
Сведения от Т. Ф., В. В., Р. Т., Р.П., Н. Н., Д.М.; Възражение вх. № 362000-
4508/04.12.2024 г.; Справка № 362р-4/02.01.2025 г.; Постановление за отказ от
образуване на ДП № 30/25/03.02.2025 г.; Писмо № 362000-559/17.02.2025 г.;
Справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна
бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; Справка АИС регистрация МПС;
Справка АИС – собственици на ПС; 1 бр. CD.
Съдът кредитира в пълна степен показанията на разпитаните служители
на РУ – Тутракан, тъй като същите са обективни, взаимосвързани, логични и
кореспондиращи си с приетия като доказателство и визуализиран в с. з. запис
от видеорегистратора на служебния автомобил, ползван от тях в процесната
нощ. Отделно от това, за свидетелите не са налице предпоставки да бъдат
заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на свидетелите Р.П., Д.М. и Н. Н. съдът намира за
неправдиви (специално по отношение предмета на доказване, а не изобщо),
тъй като, на първо място, те противоречат на кредитирания доказателствен
материал, и на второ място – налице са предпоставки свидетелите да са
заинтересовани от изхода на делото, доколкото са в приятелски отношения с
жалбоподателя.
3
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 30/2025 г. от 03.02.2025 г. по описа на РП –
Силистра отказ да се образува ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано
законосъобразно.
Изложените при провеждане на съдебните прения възражения от
процесуалния представител на жалбоподателя, свързани с наличието на
пороци в съставения от актосъставителя В. АУАН, съдът намира за изначално
неотносими към случая, доколкото настоящото АНП е образувано вследствие
постановлението за отказ от образуване на ДП, а това, наченато с АУАН, е
било прекратено с мотивирана резолюция на АНО. Въпреки това, съдът
намира за нужно да посочи, че счита за правилен начина за извършване на
поправка на констатираната от актосъставителя техническа грешка, като е
привикал жалбоподателя и пред него е коригирал датата на извършване на
нарушението (като е можело още да се впише, че същият е запознат с
поправката, полагайки и подпис за това обстоятелство). Следва да се обърне
внимание, че в постановлението за отказ да се образува ДП също е записана
некоректна дата на извършване на нарушението (вследствие вероятно на
техническата грешка при съставяне на АУАН). Съдът намира това
процесуално нарушение за несъществено, доколкото, първо, грешката не е
пренесена в атакуваното НП (своеобразно е приложен чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), и
второ, коментираното нарушение не е в състояние на накърни правото на
защита на жалбоподателя (в аспекта да разбере в какво точно е обвинен), тъй
като постановлението не е станало негово достояние (доколкото
жалбоподателят не попада сред лицата, изброени в чл. 213, ал. 1 от НПК).
Наказателно постановление № 25-0362-000058/13.02.2025 г. е издадено
от началникa на РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО.
4
НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването на
прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН и
прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в абсолютен размер
кумулативни наказания.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Видно от изградената въз основа на кредитирания доказателствен материал
фактическа обстановка, жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние
на вмененото му нарушение, доколкото извършването на т. нар. „дрифт“ е
несъвместимо с понятието за „превоз на пътници и товари“ – т.е. представлява
използване на път, отворен за обществено ползване (какъвто несъмнено е и
Републикански път II-21), не според предназначението му. Завъртането на
автомобила около оста му, описвайки почти пълна окръжност, съпроводено
със силен звук от двигателя, вследствие на подаването на газ, и свистенето на
гумите в никакъв случай не сочи на случайно поднасяне при завиване от
положение на покой (при спазване на знак „Стоп“), каквато теза се стреми да
докаже защитата. Изложеното изпълва обективната страна от състава на
процесното нарушение.
От субективна страна жалбоподателят е действал с умишлена форма на
вината, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
желаел тяхното настъпване. Изводът съдът гради отново въз основа на
кредитирания доказателствен материал, доколкото жалбоподателят е
изпълнил маневра, която е невъзможно при конкретните пътни условия да
бъде изпълнена непредпазливо.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на
5
случая като маловажен, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите
по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а тъкмо обратното – налице са отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, завишаващи неговата
обществена опасност. Младата възраст, неопитността на жалбоподателя като
водач (получил е СУМПС на 07.11.2024 г. – по-малко от месец преди
извършване на процесното нарушение) и произтичащото от това сравнително
чисто административнонаказателно минало (извършени 2 нетежки нарушения
по ЗДвП) не са в състояние на неутрализират отегчаващите вината
обстоятелства, че нарушението е извършено на кръстовище от
междуселищната пътна мрежа, жалбоподателят се е включил от път без
предимство в път с предимство с процесната маневра, в тъмната част от
денонощието, при специфични метеорологични условия (ръмеж, намаляващ
видимостта) и с още трима души в управлявания от него автомобил.
Последните обстоятелства значително завишават обществената опасност на
извършеното, тъй като ако същевременно от там бяха преминавали други
участници в движението, е могло да се стигне до значително по-тежки
общественоопасни последици.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и участието на
процесуалния представител на АНО в провеждането на съдебното заседание,
съдът счита, че следва да присъди разноски в размер около средния. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той
се равнява на 120 лв. Предвид изхода на делото, аналогичното искане на
защитника на жалбоподателя следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0362-000058 от
13.02.2025 г. на началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което
на Р. Н. Т., с ЕГН: **********, от ******, за извършено нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лв.
и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. Н. Т., с ЕГН: **********, от ****** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7